Потвърждаване на осъдителна присъда за опит за кражба на кабели

Текстът на акта

Ключови фрази

Кражба, за извършването на която е използвано моторно превозно средство, техническо средство или специален начин * неоснователност на касационна жалба

РЕШЕНИЕ
№ 588
гр . София , 18.11.2024 г .
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , 2- РО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав :

Председател : Петя Колева
Членове : Весислава Иванова
Пламен Дацов

при участието на секретаря Илияна Т . Рангелова
в присъствието на прокурора Сийка Г . Милева
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Касационно наказателно дело от общ характер № 820 по описа за 2024 година и въз основа на закона и доказателствата по делото, взе предвид седното:
Касационното производство е инициирано по жалба от подсъдимия Н. В. Б. срещу Присъда № 1 от 29.01.2024 год . по ВНОХД№ 696/2023 год . по описа на Окръжен съд – София .

Оплакванията в касационната жалба са за наличието на касационните основания визирани в чл .348, ал .1, т .1 и т .2 НПК . В тази връзка се моли да се отмени атакуваната присъда и оправдае подсъдимия .

В хода на производството пред ВКС не се явяват подсъдимият и неговият защитник .

Представителят на Върховна прокуратура е на мнение , че жалбата е неоснователна и не са налице посочените касационни основания . Присъдата на Окръжен съд - София е обоснована и законосъобразна и според него следва да бъде оставена в сила .

Върховният касационен съд на Република България , второ наказателно отделение , като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт , установи следното :

С Присъда № 21 от 12.06.2023 год ., Районен съд - Ботевград по НОХД№ 265/22 год ., е признал подс . Н. В. Б. за невиновен в извършено престъпление по чл .195, ал .1, т .4, пр .2 вр . чл .194, ал .1 вр . чл .20, ал .2 вр . чл .18, ал .1 НК , като на основание чл .304 НПК го е оправдал . Със същата присъда съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства по делото .

С Присъда № 1 от 29.01.2024 год . по ВНОХД№ 696/2023 год ., Окръжен съд - София е отменил първоинстанционния съдебен акт в частта , с която е обявен подс . Н. В. Б. за невинен , като е признал същия за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл .195, ал .1, т .4, пр .2 вр . чл .194, ал .1 вр . чл .20, ал .2 вр . чл .18, ал .1 НК и на основание чл .54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода при „ общ “ режим на изтърпяване . Осъдил е подсъдимия за разноските по делото , а по отношение на веществените доказателства е потвърдил протестираната присъда .

По отношение на наведените основания в касационната жалба :

В касационната жалба като довод за отмяна на присъдата и оправдаване се сочи , че окръжният съд на стр .6 и стр .7 от своите мотиви описва фактическа обстановка , която не кореспондира с посочената в обвинителния акт и не е подкрепена от доказателствата по делото . Това , според касационната жалба , представлява съществено процесуално нарушение , тъй като съдът не е взел мерки за разкриване на обективната истина , както и в аналитичната си дейност не е направил правилна преценка на събраните по делото доказателства , като по този начин е достигнал до фактология , която е в противоречие със събраните по делото доказателства , а оттам е нарушил и материалния закон .

Настоящият състав на ВКС прецени , че това възражение е неоснователно , тъй като видно от обвинителния акт от една страна и мотивите на окръжния съд от друга страна не е налице такова съществено разминаване с фактическата обстановка в обвинителния акт и събраните доказателства , за да се приеме , че е налице превратно тълкуване и възприета фактология в разрез с доказателствата по делото .

Едно от възраженията на защитника е за това , че не било подкрепено от доказателствата по делото посоченото в мотивите , че през месец март В. и Б. били в тежко финансово състояние и нямали средства за издръжка . Твърди се , че това не почива на доказателства по делото и е погрешна интерпретация при анализа , което изкривявало обективната истина . От една страна следва да се отбележи , че дори и да се приеме , че въпросното изречение посочено както в обвинителния акт , така и в мотивите на окръжния съд не кореспондира с доказателствата по делото не може да се приеме като порок от категорията на съществените , който да е основание за отмяна и връщане или до такава степен да изкривява анализа на доказателствената съвкупност , че е да причината за погрешен краен извод . Приетото за тежко финансово състояние на двете лица само по себе си не рефлектира върху основния факт , а именно наличието на доказано изпълнително деяние .

От друга страна , не може да се приеме възражението за неналичието на доказателства свързани с въпроса за липсата на средства и оттам погрешен анализ и интерпретация на събраната доказателствена маса . Видно , както от одобреното споразумение , с което подсъдимият към онзи момент В. С. В. се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение с отбелязаното в обвинителния акт , включително и за тежкото финансово положение , така и от обстоятелството , че при снемане на самоличността се установява , че В. и Б. са безработни и , че Б. има семейство , за което да се грижи , а от декларациите за семейното и имотното му състояние на л .105 от досъдебното производство се установява , че семейството му се състои от двама души , няма трудово възнаграждения и не притежава имоти и МПС . В тази връзка анализът на доказателствата по делото не противоречи на събрания материал в досъдебното и съдебното производство .

По отношение на възражението , че за първи път в приетата от окръжния съд фактическа обстановка фигурира , че В. и Б. предварително са занесли на местопрестъплението описаните технически средства , за да може впоследствие да ги използват при противозаконното отнемане на инкриминираните кабели , то буквално погледнато е вярно , но същото не може да се приеме като нарушение , което опорочава мотивите на въззивната инстанция и видоизменя по такъв начин приетата фактическа обстановка , че да доведе до неяснота на обвинението и оттам до неразбиране от страна на Б. за какво точно деяние става въпрос . Действително , окръжният съд на стр .7 от мотивите отбелязва , че В. и Б. предварително са укрили въпросните технически средства , което не фигурира в обвинителния акт , но същото само по себе си е реакция на всичко онова , което е събрано като доказателствен материал . Следва да се обърне внимание , че в обвинителния акт прокуратурата приема , че двете лица са отишли заедно с въпросните технически средства в деня на престъплението . Съдът от друга страна приема , че предварително са били занесени и укрити там , като се позовава на свидетелските показания на св . М. Н. А. , който заявява , че двете лица не са носили със себе си инструменти . От друга страна от прочетените показания на свидетелите Д. Д. и П. В. се установява , че същите са видели въпросните две лица , които са копаели в ляво от пътя . Когато са ги попитали какво правят те са избягали и един от двамата , а именно подс . Б. , е бил заловен , а впоследствие се разбрало и че другият е В. и също бил издирен . В този смисъл е неоснователно твърдението на защитата , че съдът не е изследвал обективно истината като е приел , че същите са копаели на процесното място . Самите инструменти били предадени от Б. с протокол за доброволно предаване от 11.03.2022 година . В тази връзка не може да се приеме и възражението за невярна интерпретация на доказателствата по делото за това обстоятелство и именно поради това твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение и тук е неоснователно . За пълнота следва да се отбележи и още нещо , че съдът не е строго задължен да възпроизвежда буквално фактическата обстановка от обвинителния акт . Същият може да се отклони от съдържанието на описаното от държавното обвинение , но разбира се в рамките на допустимото без да променя съществени елементи свързани с изпълнителното деяние и квалифициращите обстоятелства . В случая , дори и хипотетично да се приеме , че съдът неправилно е приел фактология , която се различава от тази в обвинителния акт , то същата касае не съществените елементи от изпълнителното деяние , което само по себе си е възприето по начина описан от прокуратурата и събраните доказателства , които от своя страна са категорични за наличието на авторство и вина , което е важното по разглеждания въпрос . Същото се отнася и по отношение на твърдението в жалбата за това кога св . Н. е трябвало и дали въобще е знаел защо Б. отива в ресторант в местността “ П. х. “ . Последното е един несъществен елемент от фактологията и по никакъв начин не рефлектира върху основния такъв и цялостната оценка и анализ на доказателствата по делото .

По отношение на това , че съдът действал по - скоро като държавно обвинение на стр .5 и 9 от мотивите не може да се приеме с оглед на обстоятелството , че тези твърдения са напълно голословни и не кореспондират с нито едно доказателство установяващо такава предубеденост и заинтересованост на съдебния състав . Напротив , окръжният съд е анализирал доказателствената съвкупност детайлно , спрял се е на това защо кредитира едни доказателства , а други не , обосновал е тезата си защо следва да се отмени присъдата на първата инстанция по отношение на вината и къде са допуснатите закононарушения при анализа на първата инстанция . Тоест , въззивната инстанция е изпълнила изцяло своите задължения като контролна и е депозирала мотиви , които отговарят на стандартите възприети от НПК за това . В този смисъл не може да се възприеме тезата за превратно тълкуване , липса на кореспонденция между твърдяното и събрано като доказателства и краен акт , който е постановен в нарушение на обективната истина .

Предвид изложените съображения , настоящият съдебен състав намира , че не са налице посочените в жалбата касационни основания по чл . 348, ал .1, т .1 и т .2 НПК и въззивната присъда следва да се остави в сила като правилна и законосъобразна .

Така мотивиран и на основание чл .354, ал .1, т .1 от НПК , ВКС , Второ наказателно отделение , РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Присъда № 1 от 29.01.2024 год . по ВНОХД № 696/2023 год . по описа на Окръжен съд – София , III второинстанционен наказателен състав .

Решението е окончателно .

Председател : Членове :