Изисквания за отмяна на влязло в сила решение поради противоречие с друго решение

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е № 225

гр. София, 19.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Зоя Атанасова

Геника Михайлова
при секретаря Ванюша Стоилова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2210 по описа за 2020 г.

Производството е по глава ХХIV-та ГПК.

Образувано е по молба от Х. К. Х. с искане за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязло в сила решение № 4328/ 14.06.2019 г. по гр.д. № 13254/ 2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението по гр.д. № 40 172/ 2017 г. на Софийски районен съд. Молителят твърди, че решението е неправилно, а противоречи на три други, също влезли в сила решения между същите главни страни, а именно:

· по гр.д. № 49 031/ 2012 г. на Софийски районен съд;

· по гр.д. № 31 523/ 2016 г. на Софийски районен съд – заповедно и гр.д. № 51 179/ 2016 г. на Софийски районен съд – исково и

· по гр. д. № 37568/ 2016 г. на Софийски районен съд.

Ответникът по молбата „Топлофикация София“ ЕАД възразява, че е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

От другия ответник по молбата „Техем Сървисис“ ЕООД, помагач на „Топлофикация София“ ЕАД, не е постъпил писмен отговор.

С определение № 241/ 17.09.2020 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира молбата за неоснователна. Съображенията са следните:

С влязло в сила решение № 6300/ 25.07.2016 г. по гр.д. № 2246/ 2015 г. на Софийски градски съд е изменено решение № I-37-193/ 07.08.2014 г. по гр.д. № 49031/ 2012 г. на Софийски районен съд в обжалваната част, а по иск, предявен при условията на чл. 422 ГПК след заповед за изпълнение по по гр.д. № 7396/ 2012 г. на Софийски районен съд и възражение срещу издадената заповед, е отхвърлен иска на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Х. К. Х. за следните суми:

· 3 349.39 лв. – цена на топлинна енергия за имот в [населено място], [улица], доставена в периода м. ноември 2008 г. – м. април 2011 г;

· 283.02 лв. – законни лихви за забава върху сумите, формиращи главницата, в периода 31.12.2008 г. – 28.03.2012 г.

С влязло в сила решение № 4328/ 14.06.2019 г. по гр.д. № 13254/ 2018 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 299 030/ 20.12.2017 г. по гр.д. № 40172/ 2017 г. на Софийски районен съд, като по иск, предявен при условията на чл. 422 ГПК след заповед за изпълнение от 07.02.2014 г. по гр.д. № 5698/ 2014 г. на Софийски районен съд и възражение срещу издадената заповед, е установено, че Х. К. Х. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:

· 5 439.98 лв. – цена на топлинна енергия в същия имот, доставена в периода м. октомври 2011 г. – м. април 2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.02.2014 г.;

· 559.10 лв. – законни лихви за забава върху сумите, формиращи главницата, в периода 30.11.2011 г. – 15.01.2014 г.

С влязло в сила решение № 4984/ 23.07.2018 г. по гр.д. № 11306/ 2017 г. на Софийски градски съд след съответно изменение на решение № I-31-127070/ 23.05.2017 г. по гр.д. № 51 179/ 2016 г. на Софийски районен съд по иск, предявен при условията на чл. 422 ГПК след заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 37568/ 2016 г. на СРС и възражение срещу издадената заповед, е установено, че Х. К. Х. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:

· 1 298.05 лв. – цена на топлинна енергия за същия имот, доставена в периода м. юни 2013 г. – м. април 2015 г., ведно със законната лихва от 08.07.2016 г.;

· 202.29 лв. – законни лихви за забава върху сумите, формиращи тази главница в периода 31.07.2013 г. – 20.06.2018 г.;

· 18.24 лв. – главница за дялово разпределение за периода м. юни 2013 г. – м. април 2015 г.;

· 1.97 лв. – законни лихви върху тази главница в периода 31.07.2013 г. – 20.06.2016 г.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Съгласно чл. 307, ал. 4 ГПК, Върховният касационен съд отменя неправилното решение. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК изисква пълен субективен и обективен идентитет по отношение на предмета и страните по разрешените със сила на пресъдено нещо дела, като противоречие има и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира сила на пресъдено нещо (т. 5 от ТР № 7/ 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/ 2014 г. ОСГТК на ВКС).

Решение № 19 828/ 13.11.2016 г. по гр.д. № 31523/ 2016 г. на Софийски районен съд, едно от тези, с което молбата за отмяна е обоснована, не е влизало в сила. Решението е било прогласено за нищожно с решение № 4106/ 08.06.2017 г. по гр.д. № 2214/ 2017 г. на Софийски градски съд. След това е постановено друго първоинстанционно решение (№ 299 030/ 20.12.2017 г. по гр.д. № 40172/ 2017 г. на Софийски районен съд), което е потвърдено с влязлото в сила решение № 4328/ 14.06.2019 г. по гр.д. № 13254/ 2018 г. на Софийски градски съд. Прогласеното за нищожно решение, което не е влизало в сила, не осъществява основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

Няма противоречие по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК между влязлото в сила решение, с което е отхвърлен искът на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Х. К. Х. за лихвоносна главница, произтичаща от неплатена цена на топлинна енергия за имота в [населено място] и другите две влезли в сила решения, с които са уважени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Х. К. Х. за лихвоносни главници, произтичащи от неплатена цена на топлинна енергия за същия имот. Налице е субективен идентитет по делата, но отхвърленият иск е за периода м.ноември 2008 г. – м. април 2011 г., а уважените искове са за следващи периоди. Това изключва извода за обективен идентитет, а и за противоречие между решението, с което искът е отхвърлен с другите две решения.

По двете решения частично съвпадат периодите на уважените установителни искове на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Х. К. Х. за лихвоносните главници за неплатена цена на доставената топлинна енергия в имота. И двете касаят период м.юни 2013 г. – м.април 2014 г. Налице е субективен и обективен идентитет на двете влезли в сила решения, но те не си противоречат. И по двете дела исковете са изцяло уважени, включително за съвпадащите периоди, а в двете решения е посочен общ размер на лихвоносните главници, не и отделните формиращи ги вземания. Следователно основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е изключено и за тези две влезли в сила решения.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК молителят следва да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД (ответник по молбата) възнаграждение за представителството от юрисконсулт в настоящото производство. Настоящият състав го определя в размер от 20.00 лв., съобразно ниската степен на фактическа и правна сложност на делото, предопределяща нисък еквивалент на положения труд по изготвения от юрисконсулта писмен отговор на молбата за отмяна и законовата възможност да е в размер, по-нисък от минималния по чл. 25, ал. 3, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. К. Х. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 4328/ 14.06.2019 г. по гр.д. № 13254/ 2018 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Х. К. Х. ЕГН [ЕГН] да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 20.00 лв. – възнаграждение за представителството от юрисконсулт пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.