Определяне на обезщетение и съпричиняване при катастрофа със загинали деца в каруца

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря Кристина Н. Григорова

като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20238002100458 по описа за 2023 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. И. и Д. Т. К. срещу решение №.755/25.05.22 по г.д.№.3433/21 на АС София, ІІс., в частта с която, след частична отмяна на реш.№.264490/7.07.21 по г.д.№.2116/17 на СГС, І-15с., предявените от касаторите искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ са отхвърлени за разликите над сумите общо 40000лв. до пълните предявени размери общо 400000лв. /по 200000лв. за всяко от двете деца/ за всеки, със съответно произнасяне по разноските

/решението е влязло в сила в частта, с която на всеки касатор са присъдени по 40000лв. обезщетение, ведно със законната лихва считано от 5.02.17 до окончателното изплащане/. Излагат се съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и се моли за отмяната му, уважаване на исковете до пълните предявени размери и присъждане на разноски.
Ответната страна ЗАД“Армеец“АД оспорва жалбата; претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач М. Д. Я. не оспорва жалбата.
Третото лице помагач А. Т. Б. не взема становище.
С определение №.1273/25.05.23 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос относно задълженията на въззивната инстанция да се произнесе по спорния предмет на делото след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения.
С обжалваното решение е прието, че между страните няма спор относно наличието на фактическия състав на чл.432 КЗ за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на деликвента по предявения иск на пострадалите, както и по механизма на ПТП. Същото е настъпило по вина на застрахования при ответното застрахователно дружество водач А. Т. Б., управлявал мотоциклет „Ямаха“ с рег. [рег.номер на МПС] , който на 18.06.16, в тъмната част на денонощието, на главен път II-66, км.123+900 в посока [населено място], нарушил правилата за движение и поради движение с несъобразена с пътните условия скорост от 127 км/ч, при приближаване на движещата се пред него каруца, теглена от кон, управлявана от ищеца Д. К. без задължителни светлоотразителни знаци и при липсата на светещо тяло, в която пътували още ищцата П. И. и пострадалите деца, без да намали скоростта, с предната част на мотоциклета ударил каруцата в задната й лява част, като от удара е причинена смъртта на детето В. П. И., а на детето Н. Д. К. са били причинени такива несъвместими с живота травми, че в резултат на тях на 01.07.2017 г. е настъпила и неговата смърт. Отразено е, че относно вида, обема и интензитета на болките и страданията на родителите от смъртта на двете деца – съответно на 7 и 9 години, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на допуснатите свидетели и заключението на съдебно-психологическата експертиза. С оглед безспорно установените факти, че ищците живеели заедно в едно домакинство на съпружески начала и отглеждали децата си заедно, вкл. че ищецът Д. К. отглеждал детето В. като свое, при прилагане постановките на ППВС №.5/69г. е прието, че правното положение на ищеца и по отношение на това отглеждано от него, но неосиновено дете, следва да бъде идентично с това на биологичен родител или на такъв, който вече е извършил осиновяването. Като е съобразил възрастта на ищците и на починалите им деца, близките им
отношения, взаимна обич и привързаност, интензитета на болките от преждевременната и невъзвратима загуба и тяхната продължителност, икономическите и стопански условия в страната, съдът е намерил, че дължимото обезщетение, което в най-пълна степен би репарирало търпените от тях вреди, следва да се определи в размер на по 100 000лв. на всеки от тях за смъртта на всяко от децата. От друга страна е приел, че е налице съпричиняване, доколкото ищецът К., при управление в тъмната част на денонощието на превозно средство с животинска тяга, без да е обозначено по надлежния ред със симетрично разположени светлоотразителни елементи и светещо тяло, в качеството си на родител на пострадалите, пътуващи напълно необезопасени в превозното средство, ги е поставил в риск, като не е положил заедно с ищцата дължимата родителска грижа; по този начин и двамата са допринесли до голяма степен за настъпването на вредите /приносът се отчита и когато е резултат на неупражнен върху малолетния (неспособния) надзор от дееспособните му родители, като вината на упражняващите надзора е без значение - тълкувателно решение № 88/1962/. Съотношението в съпричиняването е определено на 80% при явен превес в тежест на поведението на двамата родители и е присъдено обезщетение в размер на по 20 000лв. на всеки от тях за всяко от починалите деца или в общ размер на по 40 0000лв. на ищец.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
По въпроса е формирана трайна и безпротиворечива практика на ВКС. Съгласно същата въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения; фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят отражение в мотивите към решението

/чл.236 ал.2 ГПК/; изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.
По делото е безспорно, че са налице предпоставките на чл.432 КЗ за ангажиране отговорността на ответника - с влязла в сила присъда е установено виновното противоправно поведение на водача на мотоциклета, същото е в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат и виновният водач е застрахован по застраховка „гражданка отговорност“ при ответника; същевременно ищците са активно материалноправно легитимирани да предявен исковете и същите са основателни поне до сумите от по 20 000лв. за всяко дете - предвид влязлата в сила част от първоинстанционното решение, с което на всеки ищец са присъдени по общо 40 000лв. обезщетение.
По спорните въпроси относно наличието на съпричиняване и размера на дължимото обезщетение настоящият състав намира на първо място, че е налице своевременно предявено и конкретизирано възражение за съпричиняване /твърдения в този смисъл се съдържат в отговора на исковата молба; възражението впоследствие е доуточнено и с оглед приобщените по искане на ответника документи от досъдебното производство/; същото е основателно. Причините, довели до ПТП, са две - субективните действия на водача на мотоциклета, който се е движил със скорост /127км/ч/ по-висока от разрешената за района /90км/ч/, несъобразена с пътните условия, не е задействал спирачната система своевременно, реализирал е закъснение и от това е последвал удар в каруцата, и от друга страна пътуването на двете деца в тъмната част на денонощието в превозно средство с животинска тяга, което не е било надлежно обозначено със светлоотразители и светещо тяло

/приносът се отчита и когато е резултат на неупражнен върху малолетния (неспособния) надзор от дееспособните му родители, като вината на упражняващите надзора е без значение - тълкувателно решение №.88/1962/. Неправилно, обаче, е определен процента на съпричиняване. При извършване на дължимата съпоставка на приноса става ясно, че водачът на мотоциклета се е движил със скорост несъобразена с пътните условия съобразно чл.20 ал.2 ЗДП /тъмна част на денонощието, зона на видимост при осветяване от фар (при движение с дълги светлини), криволичещо движение на каруцата, изискващо при всички случаи при възприемането му спиране/, като скоростта му е надвишавала два пъти изискуемата /50км/ч-60км/ч/, позволяваща безпроблемно недопускане на удара /допълнителна автотехническа експертиза /АТЕ// /като дори при движение с максималната допустима по закон скорост 90км/ч., водачът е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП с аварийно спиране/ и реакцията му е била неадекватна
/не е предприел намаляне на скоростта или спиране до достигане на каруцата/
/допълнителна АТЕ//. Същевременно разстоянието, на което мотоциклетистът е имал възможност да забележи за първи път движещата се пред него без светлоотразители и светещо тяло каруца, е било 150м /при опасна зона за спиране 172м. при скорост 127км/ч/, но ако тя е била оборудвана с такива

/при гореописаната опасна зона и скорост/ е щял да има възможност да я види на разстояние над 100-150м. и да спре /разпит на вещото лице при приемане на допълнителната АТЕ/. При тези обстоятелства настоящият състав намира, че съпричиняването следва да бъде определено на 50%.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост; понятието справедливост не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер; такива обстоятелства при причинена смърт са характерът на уреждането, възрастта на увредения, общественото му положение, отношения между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, и др.; същевременно, безспорно при постановяване на решението си съдът следва да обсъди събраните по делото релевантни доказателства, доводи и възражения на страните. В разглежданата хипотеза като се съобразят създадените близки отношения между ищците и пострадалите, които живеели заедно, в разбирателство и с грижа един към друг, възрастта на пострадалите /на 6 и 8 години, в началото на жизнения им път/, интензитета на търпените болки и страдания /които по принцип при такава близка връзка се презумират, а в случая големият интензитет, поддържането му впоследствие, негативното отражение върху личността, мъката и непрежалимостта с болезнено осъзнаване невъзвратимостта на предишното положение и непрекъснато връщане към загубата, промяната в поведението (ищците станали мълчаливи, угрижени, безрадостни, самотни, депресирани, плачели; отчита се негативно-протестна реакция, напрегнатост, непреодолян стрес, песимистичен поглед към света, пасивно противодействие на обстоятелствата, ограничаване на контактите, липса на енергия, емоционална неустойчивост - съдебно-психологическа експертиза) са и
безспорно и ясно установени и от доказателствата/, промяната в здравословното състояние /силният шок и необходимостта от лекарства, в това число успокоителни, за справяне с последиците и силната мъка, които не са преодолени и досега/, икономическите условия към момента на ПТП и нивата на застрахователно покритие, дължимото обезщетение следва да се определи в размер на по 140 000лв. за всяко дете. След приспадане на половината от така посочената сума предвид определения процент на съпричиняването /50%/, на всеки от касаторите се дължат по 70 000лв. за всяко дете или общо по 140 000лв. за двете деца. Доколкото с влязлото в сила въззивно решение са присъдени по 20 000лв. за дете или общо по 40 000лв., трябва да се присъдят по още 100000лв. /70 000лв.- 20 000лв.=50 000лв.х2=100 000лв.) на всеки касатор. Въззивният съд, като не е обсъдил всички относими към въпросите за съпричиняване и размера на обезщетението конкретни обстоятелства, възражения и доказателства, е допуснал процесуално нарушение, което се е отразило на правилността на постановеното от него решение, респективно довело е до определяне на обезщетение, несъответно на претърпените вреди-което е основание за отмяна на атакувания съдебен акт.
Предвид всичко изложено по-горе, въззивното решение в частта, с която са отхвърлените исковете по чл.432 КЗ за сумите над 40000лв. до 100 000лв., е незаконосъобразно и следва да се отмени – вместо което в тази част претенциите се уважат ведно със законната лихва считано от 5.02.17 до окончателното изплащане; в останалата част решението е законосъобразно и трябва да се потвърди. С оглед изхода на спора и за трите инстанции на ищците следва се присъдят по компенсация още 1515,25лв. разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК /след приспадане на полагащото се за касационната инстанция юрисконсултско възнаграждение на ответника/, а на адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ – още 28312,10лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №.755/25.05.22 по г.д.№.3433/21 на АС София, ІІс., в частта с която, след частична отмяна на реш.№.264490/7.07.21 по г.д.
№.2116/17 на СГС, І-15с., предявените от касаторите искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ са отхвърлени за разликите над сумите 40000лв. до сумите 100 000лв. , вместо което постановява:
ОСЪЖДА ЗАД“Армеец“АД да плати на П. Г. И. и Д. Т. К. на основание чл.432 КЗ още по 60000лв. /шестдесет хиляди лева/ на всеки от тях, съставляващи разлика над сумата 40000лв. до сумата 100000лв ., ведно със законната лихва считано от 5.02.17г. до окончателното изплащане, както и 1515,25лв. /хиляда петстотин и петнадесет лева и двадесет и пет стотинки/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД“Армеец“АД да плати адвокатско дружество
„Ч., П. и И.“ 28312,10лв . /двадесет и осем хиляди триста и дванадесет лева и 10стотинки/ адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №.755/25.05.22 по г.д.№.3433/21 на АС София, ІІс., в останалата обжалвана част .
Решението е постановено при участието на третите лица помагачи М. Д. Я. и А. Т. Б..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване

Председател:

Членове:

1.

2.