Мерки при негаторен иск и диспозитивното начало в процеса

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260

София, 28.04.2026 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети април през двехиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 1628 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Р. и Е. С. Р. чрез пълномощника им адвокат Е. П. против решение № 1578 от 27.12.2024 г., постановено по гр. д. № 1076 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 31 от 08.02.2024 г.. по гр. д. № 1684/2022 г. на Районен съд - Карлово за отхвърляне на предявения от Д. Р. Р. и Е. С. Р. против Я. П. П. иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне принадлежащата му сграда с идентификатор **** и вещите си, складирани в нея, пречещи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост на притежавания от тях избен и първи жилищен етаж от масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор **** в [населено място], [улица].

Я. П. П. чрез пълномощника си адвокат Г. Г. оспорва касационната жалба в подадения писмен отговор.

Страните претендират възстановяване на направените разноски.

С определение № 432 от 29.01.2026 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за преценка дали не са очевидно неправилни изводите на съда, че поведението на ответника по поддържане на състояние чрез наличие на притежавана от него стопанска постройка, една от стените на която съставлява и стена на жилищната сграда, не препятства ищците да санират съответната част от външната стена на жилищната сграда и че би било нарушение на диспозитивното начало в процеса съдът да уважи иска чрез постановяване премахването на поставената от ответника с неподходящ материал топлоизолация в процесната пристройка на стената на жилищната сграда, вместо постановяване премахване на цялата пристройка.

Данните по делото са следните:

Въззивният съд, възпроизвеждайки съдържанието на исковата молба, е констатирал, ищците твърдят, че процесната пристройка няма собствена стена, която да я отделя от жилищната сграда, а „ползва“ за такава външната стена на жилищната сграда с идентификатор ****, като им пречи да санират жилищната сграда в тази част, затваря и двата прозореца на избения етаж и в резултат на разположението на тази сграда и поставените плътно до стената на къщата вещи от страна на ответника на това място се появява влага и мухъл по стените.

Приел е за установено, че Д. Р. по време на брака си с Е. Р. е закупил от Г. П. П. (сестра на ответника) целия първи жилищен етаж и целия избен етаж от двуетажната жилищна сграда, както и 1/12 от 1/2 ид. ч. от дворното място, в което е построена. Ответникът е собственик на процесната селскостопанска сграда с идентификатор ****, която има обща площ със северозападната фасада на жилищната сграда в участък от 5,95 м. и същата е заварена от ищците при придобиване на имотите им. От гл. архитект на Община Карлово е издадено Удостоверение № 94-00-3319/1/28.06.2022 г. в уверение на това, че сграда с идентификатор **** попада в приложното поле на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ и същата е „търпим строеж“, който не подлежи на премахване и забрана за ползване“

Съдът е възпроизвел и съдържанието на изслушаните от първоинстанционния съд две експертни заключения, на изслушаната от въззивния съд експертиза и на показанията на свидетеля Р. И. Т., съдържащи данни, че прозорецът на избения етаж се отваря към вътрешността на процесната стопанска постройка, но може да се отваря и да става известно проветряване, налице са следи от влага, резултат от поставената от ответника в процесната постройка на стената на жилищната сграда топлоизолация с неподходящ материал, както и на липсата на хидроизолационна мембрана от външната страна на цялата сграда, която да слиза под кота „-1,60м“ и на обстоятелството, че топлоизолацията на жилищната сграда не обхваща и приземния етаж, макар цялата сграда да е топлоизолирана с изключение на външната стена, в частта й в която има обща площ с постройката на ответника, която ищците Д. и Е. не могли да санират заради постройката на Я., макар Я. да не се е противопоставял на санирането на сградата

Посочил е, че от значение за изхода на делото е изясняването на обстоятелството дали процесната селскостопанска сграда пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху първия и избения им етаж и по-конкретно в соченото в исковата молба помещение – избена стая, в която има влага и мухъл. Приел е за установено, че в стаята в избения етаж на ищците има следи от влага и мухъл, съществували и към предявяване на иска. Счел е, че не е доказана пряка връзка на обусловеност между изградената от ответника постройка и складираните в нея вещи и твърдения обем на препятстване упражняването на правото на собственост на ищците по отношение на собствения им избен етаж - кондензиране на влага и поява на мухъл в имота им, тъй като заключението на вещото лице по изслушаната във въззивното производство експертиза е, че влагата и мухъла в избената стая не са причинени от изграждането на процесната постройка, нито от складираните в нея вещи, а се дължи на просмукване на влагата от почвата към стените, както и на материала, с който е топлоизорина частта от северната стена, където е постройката на калкан, а именно с екструдиран полистирол - т.нар. фибран, който не позволява „дишане на стената“ и излизане на влагата навън. Въззивният съд е посочил, че не може да се произнесе за премахването на така поставената топлоизолация, тъй като в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да се произнесе в рамките на предявената претенция и съобразно обема на търсената защита, а ищците са поискали премахване само на постройката и вещите в нея, но не и премахване на изолацията.

По отношение твърдението, че изградената процесна постройка отнема достъпа на ищците от обща част - северозападната външна стена в частта й, която се намира в контакт с постройката на калкан, и по този начин им пречи да извършват текущи ремонтни дейности: саниране и топлоизолация, съдът е посочил, че ищците имат право на достъп до всички общи части, включително и до външните стени на сградата, но е приел, че не е доказано ответникът да им пречи да санират северозападната стена на жилищната сграда в частта й, която се намира в контакт с постройката на калкан. Този извод е обоснован с показанията на свидетеля Т., че ответникът не се е противопоставял на санирането на сградата, дори е изразил съгласие това да се направи.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

Очевидно необоснован е изводът на въззивния съд, че поддържаното от ответника състояние чрез притежанието на процесната складова пристройка не препятства ищците да санират (поставят топлоизолация) на външната стена на жилищната сграда, попадаща във вътрешността на постройката. Приетото от съда въз основа на свидетелски показания обстоятелство, че ответникът е изразил съгласие със санирането, не може да обоснове подобен извод. Липсват данни на ищците да е предоставен достъп до пристройката. Установява се, че ответникът сам е поставил изолация на външната стена на жилищната сграда, попадащи в собствената му складова пристройка и то с неподходящ материал, което е една от причините за образуване на влага в избения етаж. Евентуалното вербално съгласие за извършване на действия от ищците във вътрешността на чуждата пристройка, щом не е установено да е последвано от конкретни действия на ответника, чрез които да се осигури възможност за осъществяване на санирането, не обосновава извод, че ищците не са препятствани да упражняват в пълен обем правото си на собственост на избения етаж.

Очевидно неправилен е и изводът на съда, че би било нарушение на диспозитивното начало в процеса да уважи иска чрез постановяване премахването на поставената от ответника с неподходящ материал топлоизолация в процесната пристройка на стената на жилищната сграда, вместо да постанови премахване на цялата пристройка. Както в правната теория, така и в практиката на ВКС трайно се приема, че негаторният иск е средство за защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или поддържане на състояние, накърняващо или ограничаващо/смущаващо допустимото пълноценно ползване на вещта на ищеца според нейното предназначение. Търсената защита с иска по чл. 109 ЗС трябва да съответства на нарушението и да се ограничава до преустановяване на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава и да ограничава необосновано правата на ответника. Предмет на преценка от съда с оглед на конкретните установени по делото обстоятелства е дали търсената от ищеца защита съответства по интензитет на нарушението и дали чрез нея ще се постигне преследваната цел. Поради това съдът не е напълно обвързан от формулирания петитум на иска по чл. 109 ЗС и може да осъди ответника да преустанови извършването или да извърши само онези действия, които са достатъчни за адекватна защита на собствеността на ищеца. Видът на търсената защита се определя от ищеца, което следва пряко от принципа на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК). Ищецът следва да посочи в какво се състои смущаването на пълноценното упражняване на вещното му право и по какъв начин счита, че следва да бъде преодоляно състоянието и/или да се осуети бъдещо накърняване на правата му. Съдът обаче не е обвързан от заявените от ищеца конкретни искания за тези действия, респ. бездействия. За установяване за какво конкретно поведение следва да бъде осъден ответника по правило са необходими специални знания. Въз основа на експертното заключение се установява конкретното състояние на имота или на имотите на ищеца и ответника, отражението върху правата на ищеца на извършваното от ответника или на състоянието, което той поддържа в собствения си имот, както и необходимите действия/бездействия за преустановяване накърняването на възможността на ищеца да упражнява вещните си права. Когато са необходими специални знания по смисъла на чл. 195 ГПК от ищеца не може да се изисква още в петитума на исковата молба да посочи точно какви действия или бездействия претендира от ответника, за да бъде преодоляно смущаването на упражняването на вещните му права. В такава хипотеза съдът е обвързан само от квалификацията на формулирания петитум – дали се иска възстановяване на предходното преди нарушението състояние чрез премахване на нещо новоизградено или чрез възстановяване на нещо премахнато, или изпълнение на възложено по закон задължение, или чрез друго действие с оглед конкретиката на съответния правен спор; дали се иска бъдещо бездействие с оглед преодоляване на риск от накърняване възможността ищеца пълноценно да ползва собствеността си; дали се иска бъдещо съдействие с оглед възможността ищецът пълноценно да упражнява вещните си права и т.н. Спрямо тази квалификация съдът преценява дали установените чрез експертното заключение или следващи по силата на възложена със закон компетентност конкретни действия, респ. бездействия на ответника попадат във формулирания от ищеца петитум на иска по чл. 109 ЗС и съответно преценява дали искът е изцяло или частично основателен или е изцяло неоснователен. Без значение е дали след експертното заключение (ако вещо лице е било назначено) ищецът е уточнил петитума на иска или не, тъй като задължение на съда е да разреши правния спор и именно съдът е този, който в рамките на сезирането, следва да предпише конкретните действия и/или бездействия, дължими от ответника по иска.

По основателността на касационната жалба:

Основателни са доводите в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда и за допуснато нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК поради необсъждане на всички релевантни за спора доводи и обстоятелства.

Установено е, че дворното място и сградите в него (триетажна жилищна, едноетажна жилищна, селскостопанска и гараж) са били собственост на родителите на ответника. Понастоящем триетажната жилищна сграда е в режим на етажна собственост, като ищците са придобили целия първи и целия избен етаж през 2020 г. и 1/12 от 1/2 ид. ч. от поземления имот през 2022 г. Ответникът се легитимира като собственик на 1/2 ид. ч. от поземления имот, на едноетажната жилищна сграда и на процесната стопанска сграда, долепена до триетажната жилищна сграда и ползвана да склад.

Към момента когато ищците са придобили правата си процесната стопанска постройка е била изградена и Община Карлово е удостоверила, че същата е в режим на търпимост.

Експертните заключения установяват, че процесната сграда е долепена към северната фасада на триетажната жилищна сграда в участък от 5.95 м., изпълнена е с тухлени зидове (без тухлен зид към жилищната сграда), с едноскатна дървена покривна конструкция, покрив LТ ламарина, с осигурено водоотвеждане, електрифицирана. Направена е изолация на стената на жилищната сграда и тавана. Съществуващият в избената стая на ищците прозорец се отваря към вътрешността на стопанската постройка. Едноетажната жилищна сграда на ответника притежава складово помещение.

Установено е, че в избената стая на ищците има следи от влага. Изслушаните в първоинстанционното производство експертизи не са дали заключение за причините за влагата (а само са допуснали, че може да става въпрос за конденз). Изслушаната във въззивното производство експертиза е установила причините за влагата – неподходящия изолационен материал (непозволяващ отвеждането на влага през външните ограждащи стени), поставен в процесната постройка на стената на жилищната сграда, липсата на топлоизолация на приземния етаж (макар цялата сграда да е топлоизолирана с изключение на частта от северната стена, попадаща в постройката на ответника), водеща до конденз и липсата на хидроизолационна мембрана от външната стена на цялата триетажна жилищна сграда, която да слиза под кота -1.60 м.

При така установените факти необоснован е изводът на съда, че поддържаното от ответника състояние не препятства ищците да упражняват правото си на собственост върху избения етаж.

Следва да се отбележи, че фактът, че прозореца на избената стая, ползвана от ищците като спалня, се отваря към вътрешността на процесната стопанска сграда, не е основание за уважаване на иска, доколкото това състояние е съществувало още при придобиване на собствеността от ищците и същите са знаели за това ограничение. Поставените от ответника вещи, които са препятствали отварянето на прозореца, понастоящем са премахнати.

Неотносими са и обстоятелствата дали процесната постройка е незаконна и дали е в режим на търпимост, както и начина, по който ищците ползват избената стая (за спалня вместо за склад). Трайно е тълкуването в практиката на ВКС, че статутът на търпимост не може да породи за собственик на имот задължение да търпи ограничение на вещното си право, създадено от търпимия строеж (например решение № 238 от 17.07.2012 г. по гр.д. № 1081/2011 г., I г.о., решение № 179/28.10.2016 г. по гр.д. № 394/2016 г., I г.о., възприемащи приложимостта на разясненията в Тълкувателно решение № 31 от 6.02.1985 г. по дело № 10/1984 г., ОСГК на ВС).

Релевантно за основателността на иска е обстоятелството, че в избения етаж има влага, като причините за това са липсата на подходяща топлоизолация на стената на жилищната сграда, попадаща в постройката на ответника и липсата на положена хидроизолационна мембрана около жилищната сграда на кота -1.60 м. Наличието на влага ограничава ищците пълноценно да упражняват правото си на собственост върху избения етаж без значение дали ползват избената стая за склад или за спалня.

По делото обаче не е установено дали предприемането на действия за преустановяване овлажняването на избения етаж, налага премахване на постройката на ответника, тъй като не е изяснено дали е възможно поставяне на топлоизолация при нейното запазване (в който случай неоснователното действие на ответника е в поставянето на топлоизолация с неподходящ материал, която следва да премахне и в неоказване съдействие на ищците да получат достъп до вътрешността на пристройката, за да поставят топлоизолацията) или това е невъзможно (в който случай следва да се постанови премахване на постройката), както и възможно ли е поставяне на хидроизолационна мембрана около жилищната сграда на кота -1.60 м. при запазване на стопанската постройка.

С оглед изложеното въззивното решение следва да се отмени като неправилно и делото да се върне за ново разглеждане от въззивният съд с оглед необходимостта от изслушване на експертно заключение относно възможността за поставяне на топлоизолация и хидроизолационна мембрана около жилищната сграда на кота -1.60 м. при запазване на процесната стопанска постройка.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по исканията на страните за възстановяване на направените в настоящото касационно производство разноски.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1578 от 27.12.2024 г., постановено по гр. д. № 1076 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявения от Д. Р. Р. и Е. С. Р. против Я. П. П. иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне принадлежащата му сграда с идентификатор **** и вещите си, складирани в нея, пречещи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост на притежавания от тях избен и първи жилищен етаж от масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор **** в [населено място], [улица].

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Пловдив.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: