Отказ за отмяна на решение при липса на противоречиви съдебни актове

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 55

София, 01.07.2020 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретаря Райна Стоименова като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 242 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 307, вр. с чл. 303 ал. 1, т. 4 ГПК.

Образувано е по подадената от В. Б. С. от [населено място], молба за отмяна с вх. № 2499 от 30.04.2019 г. на влязлото в сила решение № 213/18 от 29.01.2019 г. по гр.д. № 4469/2017 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е отменено въззивно решение № 3381 от 20.06.2017 г., постановено от Благоевградския окръжен съд по в.гр.д. № 330/2017 г. и са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение от В. Б. С. против XI-то Основно училище „Христо Ботев“- [населено място], представлявано от директора М. М., за отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № РД-06-1167/08.07.2016 г. на началника на Регионален инспекторат по образованието [населено място]; за възстановяване на В. Б. С. на заеманата преди уволнението длъжност - „директор“ на XI-то Основно училище „Христо Ботев“ – Б. и за заплащане на сумата от 6 783 лева, обезщетение за принудителна безработица, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, като В. Б. С. е осъден да заплати на XI-то Основно училище „Христо Ботев“ – [населено място], представлявано от директора М. М., деловодни разноски в размер на 3 285 лв. Решението е влязло в сила на 29.01.2019 г.

Молителят иска отмяна на соченото от него решение № 2133/13.03.2017 г. постановено по гр. д. № 1980/2016 г. по описа на РС-Благоевград, което по реда на инстанционния контрол е било отменено с въззивно решение № 3381 от 20.06.2017 г. по в.гр.д. № 330/2017 г. на ОС - Благоевград. Въззивното решение на ОС - Благоевград е било обжалвано пред Върховния касационен съд и с решение № 213/18 от 29.01.2019 г. по гр.д. № 4469/2017 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, е отменено въззивното решение и е постановено друго от касационната инстанция, с което са отхвърлени исковете, предявени от В. Б. С. против XI-то Основно училище „Христо Ботев“- [населено място], за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Неправилно в молбата за отмяна е посочено, че се иска отмяна на решение № 2133/13.03.2017 г., постановено по гр. д. № 1980/2016 г. по описа на РС – Благоевград, тъй като същото е било отменено с въззивното решение на ОС-Благоевград, а влязлото в сила решение е това, постановено от касационната инстанция № 213/18 от 29.01.2019 г. по гр.д. № 4469/2017 г. на ВКС, ІV г.о.

Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като поддържа, че то противоречи на постановеното неприсъствено решение № 5761 от 18.07.2016 г. по гр.д. № 928/2016 г. по описа на РС-Благоевград, с което е отменена заповед № РД-06-291/12.03.2016 г. на началника на Регионален инспекторат по образованието - Б., с която на ищеца В. Б. С., в качеството му на директор на XI-то Основно училище „Христо Ботев“, [населено място], му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ като незаконосъобразна. Прилага писмени доказателства. В съдебно заседание пълномощникът на молителя адв. К. А. от АК-Б. поддържа молбата за отмяна на заявеното основание. Претендира направените разноски за настоящото производство по отмяна.

Ответникът по молбата - XI-то Основно училище „Христо Ботев“, [населено място], чрез адв. К. Д. от АК-Б., в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК счита, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като е подадена извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, а и на заявеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, същата се явява без предмет, предвид обстоятелството, че се иска отмяна на решение № 2133/13.03.2017 г. постановено по гр.д. № 1980/2016 г. по описа на РС-Благоевград, което не е влязло в сила и не отговаря на изискванията на чл. 303, ал. 1 ГПК. Освен това, по заявеното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК счита, че в случая не е налице друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, което да му противоречи, поради което моли, молбата за отмяна да бъде оставена без уважение. В съдебно заседание адв. Д. като пълномощник на ответника по молбата за отмяна, я оспорва на първо място като недопустима и алтернативно – като неоснователна и моли същата да бъде оставена без разглеждане, а ако съдът счете същата за допустима, да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира направените разноски за производството по отмяна.

По допустимостта на молбата за отмяна е постановено определение № 47 от 05.02.2020 г. по делото, с което е допусната до разглеждане в открито заседание.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посочените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК.

Молбата за отмяна е подадена в законовия срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, е неоснователна по следните съображения:

За да е осъществен съставът на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо по две отделни производства, тъждествени по предмет и страни да са постановени влезли в сила решения, които по противоречив начин разрешават по същество правния спор. Съгласно разрешението, дадено в т. 5 на Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира сила на пресъдено нещо. Настоящият случай не покрива посочения състав на отмяна.

Това е така, тъй като с решение № 213/18 от 29.01.2019 г. по гр.д. № 4469/2017 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, чиято отмяна се иска, е отменено въззивно решение № 3381 от 20.06.2017 г. по в.гр.д. № 330/2017 г. на ОС – Благоевград, с което са уважени предявените от В. Б. С. против XI-то Основно училище „Христо Ботев“- [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, и е постановено друго от касационната инстанция, с което тези искове за отхвърлени като неоснователни. Съдът е приел, анализирайки подробно всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в тяхната взаимна връзка и обусловеност, че установените нарушения от страна на ищеца са множество, което сочи на системност в поведението на служителя, а това, съгласно чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ като съвкупност, ги прави тежки нарушения на трудовата дисциплина. Те се явяват такива и с оглед длъжността на служителя – директор на училище, който отговаря за организацията на образователния процес, сигурността и безопасността на децата, тяхното физическо и психическо здраве, спомага за тяхното израстване, изграждане на ценностна система и възпитание. Определил е нарушенията поотделно и в съвкупност като тежки и с оглед на значимостта, обема и вида на неизпълнението, както и възможните неблагоприятни последици за работодателя, поради евентуална загуба на авторитет и възможни претенции, вкл. съдебни спорове (за вреди от деликт поради неупражнен контрол над малолетни и непълнолетни, дискриминация, непризнаване на издадени официални документи от училището, неверни документи). Съдът е приел, че констатираните нарушения не са изолирани, нито пропуските временни, а обхващат дълъг период от време. С тях са засегнати правоотношения в системата на народната просвета, държавните образователни изисквания за водене и съхранение на документация, учебно-възпитателска и методическа, административно-управленска и контролна дейност, изпълнение на задължителни предписания. Чрез някои от нарушенията се разкрива и поведение на служителя, несъответстващо на заеманата длъжност и сферата на дейност: даване на невярна информация относно изпълнение на дадени предписания от контролни органи, формално предприемане на действия по отстраняване на някои от констатираните пропуски, некоректно въздействие върху част от педагогическия колектив със заблуждаваща (подвеждаща) информация, разпалване и поддържане на вече съществуващо негативно отношение към приема и обучение на деца от ромски произход и създаване на атмосфера на нетърпимост, вместо търсене и предприемане на разумни мерки за интеграция и справяне с проблема, прехвърляне на отговорност върху подчинени в опит за оправдаване на собственото поведение или с цел освобождаване от отговорност; използване на външно оправдани мотиви и действия с цел постигане на резултат, чиято легитимност е съмнителна. Приел е също така, че липсата на предишно наказание само по себе си не изключва възможността, ако са налице действително допуснати нарушения и те са тежки по своя характер, да се наложи направо най-тежкото от дисциплинарните наказания – уволнение, което в случая е сторил работодателят, поради което е приел, че исковете на ищеца-молител за отмяна на заповедта на дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за принудителна безработица като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.

С неприсъствено решение № 5761 от 18.07.2016 г. по гр.д. № 928/2016 г. на Благоевградския районен съд, за което молителят твърди, че постановеното от ВКС решение му противоречи, е отменена заповед № РД-06-291/12.03.2016 г. на началника на Регионален инспекторат по образованието – Б., с която на ищеца В. Б. С. от [населено място], в качеството му на директор на ХІ Основно училище „Христо Ботев“ [населено място], му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ като незаконосъобразна.

Действително, страните по двете дела – по гр.д. № 4469/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и по гр.д. № 928/2016 г. на Благоевградския районен съд, са идентични – ищец е В. Б. С., а ответник е ХІ Основно училище „Христо Ботев“ [населено място], но постановените по тях решения не са за същото искане и на същото основание. Така, с решение № 213/18 от 29.01.2019 г. по гр.д. № 4469/2017 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, е отменено въззивно решение № 3381 от 20.06.2017 г., постановено от Благоевградския окръжен съд по в. гр. д. № 330/2017 г. и са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение от В. Б. С. против XI-то Основно училище „Христо Ботев“- [населено място], представлявано от директора М. М., за отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № РД-06-1167/08.07.2016 г. на началника на Регионален инспекторат по образованието - Б.; за възстановяване на В. Б. С. на заеманата преди уволнението длъжност - „директор“ на XI-то Основно училище „Христо Ботев“ – Б. и за заплащане на сумата от 6 783 лева, обезщетение за принудителна безработица, а с неприсъствено решение № 5761 от 18.07.2016 г. по гр.д. № 928/2016 г. на Благоевградския районен съд, е отменена заповед № РД-06-291/12.03.2016 г. на началника на Регионален инспекторат по образованието – Б., с която на ищеца В. Б. С. от [населено място], в качеството му на директор на ХІ Основно училище „Христо Ботев“ [населено място], му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, т.е. не е налице противоречие между двете решения по см. на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като предмет на първото решение е законосъобразността на наложеното на молителя най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение“, извършено със заповед № РД-06-1167/08.07.2016 г. на началника на Регионален инспекторат по образованието – Б., а неприсъственото решение има за предмет законосъобразността на наложеното на молителя дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, извършено със заповед № РД-06-291/12.03.2016 г. на началника на Регионален инспекторат по образованието – Б., т.е. в случая двете решения са постановени по различни искания и на различни основания.

Следователно, в случая липсва противоречие между диспозитивите на решението по гр.д. № 4469/2017 г. на ВКС, ІV г.о., чиято отмяна се иска и неприсъственото решение по гр.д. № 928/2016 г. на Благоевградския районен съд, поради което в случая не е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди решението, предмет на молбата за отмяна, друго, влязло в сила решение, което му противоречи.

Предвид изложеното, молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото, молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата направените разноски за настоящото производство в размер на 1 600 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК и представените договори за правна защита и съдействие от 22.05.2019 г. и от 26.05.2020 г. и два броя платежни нареждания.

По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 2499 от 30.04.2019 г. на В. Б. С. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 213/18 от 29.01.2019 г., постановено по гр.д. № 4469/2017 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.

ОСЪЖДА В. Б. С. от [населено място] да заплати на ХІ Основно училище „Христо Ботев“ [населено място], направените разноски за настоящото производство в размер на 1 600 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: