Собственост върху имот, включен в капитала на преобразувано предприятие

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 466

Гр.София, 09.07.2024г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

и при участието на секретаря Д.Никова, като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№4851/22г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на „МДМ - ЕКОЕНЕРГИИ“ ООД, гр. Враца, представлявано от управителя Й. Т. Г., чрез процесуалния му представител адвокат В. Ч., против решение № 162 от 18.07.2022 г. по в.гр.д.№ 181/2022 г. на Врачанския окръжен съд.

Състав на Окръжен съд – гр.Враца е потвърдил първоинстанционното решение №260012 от 02.03.2022г. по гр.дело №1503/2021 г. на Врачанския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Община Враца, иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на 4233/13233 ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД- 18-43/16.06.2005г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, целият с площ от 13 233 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], с трайно предназначение : урбанизирана територия, начин на трайно ползване : за дърводобивната и дървообработващата промишленост, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***.

В подадената от „МДМ - ЕКОЕНЕРГИИ“ ООД касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, евентуално- неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост като се моли за неговото обезсилване, респ. отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за собственост бъде уважена със законните последици.
Ответникът по касация Община Враца не е депозирал отговор на подадената жалба.
С постановеното по делото определение №309/24.01.2023 година обжалваното въззивно решение е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за задълженията на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички относими и допустими по делото доказателства, възраженията и доводите на страните.
Съгласно ТР № 8/2013 г. по т.д.№8/2012 г. на ВКС, ОСГТК , предмет на спора и на исковия процес при предявен отрицателен установителен иск относно правото на собственост, е отричаното от ищеца право, като на ответната страна тежи тежестта да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи.Ищецът е обосновал правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу ответника Община Враца, който е актувал спорната част от ПИ с идентификатор *** като частна общинска собственост, като дружество, претендиращо право на собственост върху имота въз основа на апортна вноска в неговия капитал.
С отговора на исковата молба ответникът Община Враца е възразил, че ищецът е собственик на само 9 000 кв.м. ид.ч. от процесния имот, които през 1972г. са били предоставени на Окръжно предприятие „Обществено и жилищно обзавеждане“ – гр.Враца за строителство на цех за обществено и жилищно обзавеждане, чиито правоприемник е той.Останалата част от парцел *, кв.* в „Х.-в. з.“/процесния имот/ с площ от 4 233кв.м., която е била предвидена за зелен пояс, паркинг и за бъдещо строителство за нуждите на предприятието, е станала общинска собственост на основание §42 от ПЗР на ЗИДЗОС, който предвижда ново основание общините да придобият собственост върху застроените и незастроени парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни устройствени планове.
От заключението по допуснатата по делото СТЕ, кредитирано от касационната инстанция като обективно и компетентно дадено се установява, че площта на имота, който е бил предоставен на ОП „Обществено и жилищно обзавеждане“, е 10дка съобразно акт за въвеждане във владение от 1974г., но съобразно първият одобрен регулационен план от 16.02.1972г. парцел * от квартал * на ХВЗ на [населено място] е с площ от 13.9дка.Съобразно одобрения Генерален застроителен план за планиране на необходимата земя на предприятието, зониране на видовете дейности, разполагането на сгради, съоръженията и пътищата на територията на предприятието, съгласно който площта на предоставения на ОП“Обществено и жилищно обзавеждане“ – Враца, е 12.745дка.По този план предвижданията за спорната част от парцел * от квартал I на ХВЗ на [населено място] е отредена за : портиерна, басейн, столова и кухня, администрация спортна площадка и част от вътрешен път.Съобразно действащия към момента ПУП площта на имота е от 13.195дка.През 2005г. е одобрена КК за [населено място], в която процесния имот е отразен като ПИ с идентификатор *** с площ от 13.233дка.
Според т.2Г от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл.17а от ЗППДОбП/отм./, респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество.При наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. Посоченото в тълкувателното решение следва да намери съответно приложение и при преобразуване на общински предприятия в търговски дружества като решенията в тази хипотеза се взимат от общинските съвети.
По делото се установява, че намерението на държавата е било да предостави за стопанисване и управление парцел * от квартал * на ХВЗ на [населено място], който имот е бил отреден с РП от 1972г. за нуждите на държавното предприятие.Без значение е обстоятелството, че в протокол от 03.11.1972г. имота е описан като „площадка от около 10дка“, а в акт за въвеждане във владение от 15.04.1974г. „имот от 10дка, неполивна, необработваема земя“, тъй като не тези актове определят неговата действителна площ.
Правоприемник на ОП“Обществено и жилищно обзавеждане“ – Враца е ДП“Мебел“, което на основание Указ №56 на ДС на НРБ и решение №390/21.04.1989г. е било образувано във фирма, а с решение на ОбНС – Враца от 04.09.1991г. е било преобразувано в еднолично търговско дружество.Не се установява, че с акта за преобразуване принципалът е изключил част от имуществото на предприятието, което ще бъде влючено в капитала на новообразуваното търговско дружество, поради което следва да се приеме, че регистрираното с решение на ВрОС от 02.12.1991г. „Мебел“ЕООД е придобило собствеността върху парцел 1 от квартал * на ХВЗ на [населено място] с площ от 13.9дка.Включването на имуществото в капитала на търговското дружество води до прекратяване правото на собственост на държавата/общината, което се трансформира в право на собственост върху акции/дружествени дялове.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че ищецът е установил в условията на пълно доказване, че е собственик на ПИ с идентификатор *** с площ от 13.233дка.Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен като бъде постановено решение, с което се приема за установено в отношенията между страните, че ответникът Община Враца не е собственик на 4233/13233 ид.ч. от този имот.
В полза на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски, които се изразяват в заплатена държавна такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 162 от 18.07.2022 г. по в.гр.д.№ 181/2022 г. на Врачанския окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „МДМ - ЕКОЕНЕРГИИ“ ООД,ЕИК202088638, че Община Враца не е собственик на 4233/13233 ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД- 18-43/16.06.2005г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, целият с площ от 13 233 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], с трайно предназначение : урбанизирана територия, начин на трайно ползване : за дърводобивната и дървообработващата промишленост, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***.

ОСЪЖДА Община Враца да заплати на „МДМ - ЕКОЕНЕРГИИ“ ООД, ЕИК202088638 сумата от 674.95/шестстотин седемдесет и четири цяло деветдесет и пет/лв., представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :