Съпричиняване на вреди от зрители при инцидент по време на автомобилно състезание

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 679

София, 10.11.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

При секретаря Нели Първанова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3239/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 3275 от 24.06.2025 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 49 от 28.03.2024 г. по в. гр. д. № 485/2023 г. на Варненския апелативен съд.

Касационното обжалване е допуснато по касационна жалба, подадена от Българска федерация по автомобилен спорт, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „Определянето на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД обуславя ли се от анализ (поотделно и в неговата съвкупност) на събрания по делото доказателствен материал за релевантния обективен принос или от преценка на избрани доказателства?“

Тъй като отговорността, която се претендира от тримата ответници по исковете, е в условията на солидарност, касационното обжалване е допуснато и по отношение на другия касатор - Община Шумен, а така също и по отношение на необжалвалия ответник Сдружение Автомобилен спортен клуб „Стари столици - 2002“.

Ответниците по касация - ищците по делото Л. Й. Ц., К. Ц. Ц. и И. Н. Т., поддържат становища за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 49 от 28.03.2024 г. по в. гр. д. № 485/2023 г. на Варненския апелативен съд е потвърдено решение № 172 от 21.06.2023 г. по гр. д. № 573/2022 г. на Шуменския окръжен съд, с което Българска федерация по автомобилен спорт, Сдружение Автомобилен спортен клуб „Стари столици - 2002“ и Община Шумен са осъдени солидарно да заплатят на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, причинени при произшествие, настъпило на 15.04.2018 г., по време на провеждането на автомобилно състезание, както следва: на Л. Й. Ц. в размер на 20 000 лева - частичен иск от общо от 35 000 лева, на К. Ц. Ц. в размер на 32 000 лева - частичен иск от общо от 35 000 лева, и на И. Н. Т. в размер на 24 000 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.04.2018 г. до окончателното им изплащане; на К. Ц. Ц. е присъдено обезщетение и за имуществени вреди в размер на 2 146,40 лева - медицински разходи, представляващи стойността на заплатените плаки и винтове и такси за 8 леглодни, ведно със законната лихва, а искът на И. Н. Т. е отхвърлен за разликата над 24 000 лева до претендираните 35 000 лева; въззивното производство е прекратено по въззивните жалби на Л. Й. Ц. и К. Ц. Ц..

По делото е установено, че по време на събитието - автомобилно състезание Национален шампионат по планинско изкачване „Мемориал В. В. 2018“, проведено на 15.04.2018 г., състезателят Н. Х. Г., след излизане от десен завой, загубил контрол върху управлявания от него лек автомобил „БМВ Е 36“, напуснал пътното платно и блъснал ищците - зрители на ралито. Въз основа на сключен между Сдружение Автомобилен спортен клуб „Стари столици - 2002“ и ДЗИ Общо застраховане ЕАД договор за застраховка за вреди на трети лица в резултат на инцидент, причинен от участник в автомобилното състезание, всеки от ищците е получил застрахователно обезщетение в размер на 18 000 лева.

Установено е, че ответниците по предявените искове са организатори на събитието и техни представители са били членове на организационния комитет, отговарящ за провеждането му. Правилата и редът за това били регламентирани в издадени от организаторите вътрешни актове, като в тях същите са поели отговорността за безопасното му провеждане. С оглед на това е обоснован извод за наличие на предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД на тримата ответници, които не са изпълнили задължението си за осигуряване безопасността на проведеното мероприятие, като не са положили необходимите усилия и не са предприели необходимите действия за огласяване по ясен и безспорен начин правилата за безопасност. Освен това, лицата, които са осигурявали охраната и безопасността, не са предприели действия по отстраняване на ищците от мястото, от което са наблюдавали състезанието. За него е установено, че не е било обозначено/предназначено за публика, поради което е възприет извод за обоснованост на въведеното от ответниците възражение за съпричиняване, чийто размер е определен от двете съдебни инстанции на 30%.

Съобразно констатациите относно конкретно причинените на ищците травматични увреждания, претърпените болки и страдания и отражението на настъпилия инцидент върху психиката и ежедневието им, е обоснован извод, че справедливото обезщетение за причинените на ищцата Л. Ц. неимуществени вреди е в размер на 60 000 лева, което, редуцирано с възприетия процент на съпричиняване, възлиза на сумата 42 000 лева, а след приспадане на изплатените от застрахователя 18 000 лева - в размер на 24 000 лева, при което предявеният от нея частичен иск за сумата 20 000 лева (от общо 35 000 лева) е изцяло уважен. Размерът на справедливото обезщетение за ищеца К. Ц. е определен на сумата 100 000 лева, а след редуциране с процента съпричиняване и приспадане на изплатеното застрахователно обезщетение, дължимото обезщетение е изчислено на 52 000 лева, поради което предявеният иск за 32 000 лева неимуществени вреди, частичен от 35 000 лева, е уважен изцяло; присъдени са му и имуществени вреди в размер на 2 146,40 лева. По отношение на ищеца И. Т. преценката относно равностойното и справедливо обезщетение е в размер на 60 000 лева, а след редуциране с определения процент съпричиняване и приспадане на изплатената застрахователна сума, дължимото обезщетение е изчислено на 24 000 лева, за която сума предявеният иск е уважен, а за разликата до пълно претендираните 35 000 лева е отхвърлен.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:

Съгласно решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV-то г. о., изводите за наличието на съпричиняване не могат да почиват на предположения или на обсъждането само на отделни факти и обстоятелства или пък само на част от събраните в производството доказателства; те могат да бъдат направени само след съвкупната преценка на всички установени по делото факти и обстоятелства, които са от значение за наличието или не на съпричиняване, както и на събраните във връзка с тях доказателства.

Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., споделя посочената съдебна практика, тъй като намира, че за произнасяне по възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е необходимо обсъждане на всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, при съобразяване на твърденията, доводите и възраженията на страните.

По основателността на касационната жалба:

Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако увреденият е допринесъл за тяхното настъпване. В задължителната практика на ВС и ВКС се приема, че съпричиняването на вредата изисква наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, като приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие, но всякога трябва да води до настъпване на резултата, като го обуславя в някаква степен - т. 7 на Постановление № 17/18.11.1963 г. на Пленума на ВС, т. 7 на ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС.

Приема се в практиката на ВКС, че основание за намаляване на обезщетението би могло да бъде както противоправно поведение на увредения, при което се нарушава императивна правна повеля - забраняваща или заповядваща правна норма, така и когато, без да е нарушил правна норма, пострадалият съпричинява увреждането, като не полага дължимата грижа към себе си, не проявява нужното внимание, изискуемо или предполагаемо според неписаните житейски правила (решение № 312 от 25.05.2009 г. по гр. д. № 1839/2008 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.).Приема се също така, че законът възлага на увреденото лице да търпи неблагоприятните последици от допуснатото от него съпричиняване, но не определя изрично начина, по който следва да бъде извършено намаляването на обезщетението. Като критерий в тази насока съдебната практика приема, че може да бъде използвана степента на съпричиняването, при която се взема предвид степента на каузалност на поведението на двете страни и съотношението между тях, което предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на деликвента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вреденосния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл; като критерий се използва и степента на вината на едната или на двете страни в деликтното правоотношение, както и справедливостта, при която съдът, по свое усмотрение, след преценка на всички факти, определя размера на съпричиняването. Всеки един от тези критерии сам по себе си не може да послужи за намаляване на размера на дължимото обезщетение, поради което следва същите да бъдат прилагани съвместно един с друг при отчитане на всички обстоятелства, имащи значение за настъпването на непозволеното увреждане и степента на вредоносния резултат (решение № 347 от 12.06.2024 г. по гр. д. № 3745/2023 г. на ВКС, ІV-то г. о., решение № 60129 от 28.01.2022 г. по т. д. № 1992/2020 г. на ВКС, І-во т. о., решение № 459 от 09.07.2024 г. по гр. д. № 3837/2023 г. на ВКС, ІІІ-то г. о.).

В разглеждания по настоящото дело случай спорът е по наличието на съпричиняване и степента на същото. В тази насока данните по делото сочат, че събитието, при чието провеждане ищците, като зрители, са получили травматични увреждания, по своето естество е високо рисково, тъй като се касае до автомобилно състезание по планинско изкачване, което се осъществява с участието на високоскоростни автомобили, използвани за състезателна дейност, предвид целта на мероприятието - постигане на най-добро време. Поради това при провеждането му спазването на правилата на Закона за движението по пътищата и правилника за неговото прилагане не е задължително за участниците в състезанието, което от своя страна предполага движение със скорост, превишаваща максимално допустимата регламентирана по закон. Посочените особености предполагат по-голям риск от настъпване на инцидент като този в случая - излизане от десен завой, последвано от загуба на контрол върху управлявания от състезателя лек автомобил, който напуснал пътното платно и ударил ищците, т. е. по-голяма е вероятността от причиняване на увреждания както на участниците, така и на зрителите на състезанието. Съобразявайки изложеното, ищците е следвало да положат дължимата, според нормалните житейски правила, грижа по опазване на собствените си живот и здраве, като изберат такова място за наблюдаване на състезанието, което е било предназначено за публика. Това в случая те не са сторили, а по делото е установено с гласни доказателства, необсъждането на които в тяхната цялост е изложено като оплакване в касационната жалба, че обособените за зрителите места са били четири, на ниво, по-високо от трасето, и с наредени отпред гуми на два реда, с цел избягване на евентуален удар, означени с надпис „Място за публика“, и мястото, на което е станал инцидентът, не е сред тях. На опасните места били поставени табели „Забранено за публика“, а ако теренът е много голям, се опъвала забранителна сигнална лента в цветове червено и бяло, каквато е имало и на мястото на произшествието.

Правилно, в съответствие с така установените данни по делото, въззивният съд е приел, че в случая разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е приложима. Неправилен е обаче изводът му в частта, определяща степента на съпричиняване, тъй като не е извършена дължимата съпоставка на приноса на пострадалите с този на организаторите на състезанието, като се съобразят видът дейност, при упражняването на която са причинени увреждания на ищците, и поведението на последните. Такава съпоставка е необходима, за да се установи действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на вредите. Ето защо е налице касационното основание по чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК и тъй като естеството на така констатирания порок не налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от Върховния касационен съд по аргумент от чл. 293, ал. 3 ГПК.

При съпоставяне на изискванията към действията на организаторите в лицето на тримата ответници по исковете и дължимата грижа, която всеки един от ищците е следвало да положи за опазване на собствените си живот и здраве, и отчитайки, че действията на ищците са съществено вредоносни, съдът намира, че отговорността на двете спорещи страни е в еднаква степен, т. е. по 50%. Поради това дължимото на всеки от ищците обезщетение за претърпените неимуществени вреди, чийто размер е определен от съда в двете инстанции в съответствие с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да бъде намалено с по още 20%, и след приспадане на заплатеното застрахователно обезщетение от по 18 000 лева, обезщетението, дължимо на ищцата Л. Ц., следва да се определи в размер на 12 000 лева, на ищеца К. Ц. - в размер на 32 000 лева и на ищеца И. Т. - в размер на 12 000 лева. В посочените размери исковете са основателни.

Ето защо в частите, с които исковете на Л. Ц. и на И. Т. са уважени в размер на по 12 000 лева, въззивното решение следва да бъде оставено в сила, а след частичната му отмяна исковете на посочените ищци следва да бъдат отхвърлен за разликата над 12 000 лева до уважените размери от 20 000 лева и съответно от 24 000 лева. Искът на К. Ц. за обезщетение на неимуществени вреди е уважен в пълния предявен размер от 32 000 лева, колкото му се и дължат, поради което в тази част въззивното решение следва да бъде оставено в сила; обезщетението за имуществени вреди, претърпени от същия, следва да бъде намалено на 1 073,20 лева, като за тази сума решението бъде оставено в сила, а след частичната му отмяна, искът следва да бъде отхвърлен за разликата до предявения и уважен размер от 2 146,40 лева. Въззивното решение следва да бъде оставено в сила и в частта, с която искът на И. Т. е отхвърлен за разликата над 24 000 лева до 35 000 лева.

Въззивното решение следва да бъде оставено в сила и в частта, с която производството е прекратено по подадените от Л. Й. Ц. и К. Ц. Ц. въззивни жалби срещу първоинстанционното решение.

Отговорността за разноските следва да бъде разпределена съобразно с изхода на спора, като след отмяна на въззивното решение в тази част, на сторилите разноски насрещни страни се присъди по половината от разноските за всички инстанции както следва:

- на ищцата Л. Ц. - 2 785 лева (от общо 5 570 лева), на ищеца К. Ц. - 4 048.30 лева (от общо 8 096.60 лева), на ищеца И. Т. - 3 225 лева (от общо 6 450 лева);

- на ответника по исковете Българска федерация по автомобилен спорт- 3 327.96 лева (от общо 6 655.93 лева);

- на ответника по исковете Община Шумен следва да се определи юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции в размер общо на 900 лева, като то и останалите разноски от общо 3 155.85 лева, следва да се присъдят в половин размер или 2 027.93 лева.

Предвид правната и фактическа сложност на спора неоснователно се явява възражението на ищците за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на Българската федерация по автомобилен спорт, което за производството пред първоинстанционния съд възлиза на 1 000 лева, а за въззивното производство - 2 100 лева. По отношение юрисконсултското възнаграждение възражение за прекомерност не може да се слуша. Приема се в практиката на ВКС, че възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е средство за защита на насрещната страна срещу размера на адвокатското възнаграждение, но само на заплатеното от страната такова, но не и когато същото се определя от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв (определение № 2660 от 17.09.2025 г. по ч. т. д. № 1790/2025 г. на ВКС, II-ро т. о.). Това разрешение е приложимо и в настоящия случай, тъй като възнаграждението за осъществената от юрисконсулт защита също се определя от съда.

Ответникът по исковете Сдружение Автомобилен спортен клуб „Стари столици - 2002“ не е направил разноски по делото.

На адв. П. К., оказала безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищците, следва да се присъди възнаграждение за първата и въззивната инстанция в размер на по 1 500 лева за всеки от тях, като съобразно изхода на спора ответниците следва да й заплатят общо сумата 4 500 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса за първоинстанционното производство върху уважената част от исковете в размер общо на 2 000 лева, дължима след приспадане на внесената от ищците държавна такса в размер общо на 240 лева. За въззивното производство не се дължи държавна такса по въззивната жалба на ищците, тъй като производството по жалбата на ищците Ц. е прекратено поради липса на правен интерес, а жалбата на ищеца Т. не е уважена.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 49 от 28.03.2024 г. по в. гр. д. № 485/2023 г. на Варненския апелативен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 172 от 21.06.2023 г. по гр. д. № 573/2022 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която Българска федерация по автомобилен спорт, Сдружение Автомобилен спортен клуб „Стари столици - 2002“ и Община Шумен са осъдени солидарно да заплатят на Л. Й. Ц. сумата 12 000 лева, на К. Ц. Ц. сумата 32 000 лева и на И. Н. Т. сумата 12 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени при произшествие, настъпило на 15.04.2018 г. по време на провеждане на автомобилно състезание Национален шампионат по планинско изкачване „Мемориал В. В. 2018“, от състезателя Н. Х. Г., при управление на лек автомобил „БМВ Е 36“, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.04.2018 г. до окончателното изплащане, а на К. Ц. Ц. - и сумата 1 073,20 лева - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2018 г. до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 49 от 28.03.2024 г. по в. гр. д. № 485/2023 г. на Варненския апелативен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 172 от 21.06.2023 г. по гр. д. № 573/2022 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с което предявеният от И. Н. Т. срещу Българска федерация по автомобилен спорт, Сдружение Автомобилен спортен клуб „Стари столици - 2002“ и Община Шумен иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 24 000 лева до 35 000 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 49 от 28.03.2024 г. по в. гр. д. № 485/2023 г. на Варненския апелативен съд В ЧАСТТА, с която производството е прекратено по подадените от Л. Й. Ц. и К. Ц. Ц. въззивни жалби срещу решение № 172 от 21.06.2023 г. по гр. д. № 573/2022 г. на Шуменския окръжен съд.

ОТМЕНЯ въззивното решение № 49 от 28.03.2024 г. по в. гр. д. № 485/2023 г. на Варненския апелативен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 172 от 21.06.2023 г. по гр. д. № 573/2022 г. на Шуменския окръжен съд в частта по уважения иск на Л. Й. Ц. за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 12 000 лева до 20 000 лева, по уважения иск на И. Н. Т. за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 12 000 лева до 24 000 лева, по уважения иск на К. Ц. Ц. за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 1 073,20 лева до 2 146,40 лева, както и в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Й. Ц. срещу Българска федерация по автомобилен спорт, Сдружение Автомобилен спортен клуб „Стари столици - 2002“ и Община Шумен иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 12 000 лева до 20 000 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Н. Т. срещу Българска федерация по автомобилен спорт, Сдружение Автомобилен спортен клуб „Стари столици - 2002“ и Община Шумен иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 12 000 лева до 24 000 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Ц. Ц. срещу Българска федерация по автомобилен спорт, Сдружение Автомобилен спортен клуб „Стари столици-2002“ и Община Шумен иск за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 1 073,20 лева до 2 146,40 лева.

ОСЪЖДА Българска федерация по автомобилен спорт, Сдружение Автомобилен спортен клуб „Стари столици - 2002“ и Община Шумен да заплатят разноски по делото за всички инстанции, както следва: на Л. Й. Ц. сумата 2 785 (две хиляди седемстотин осемдесет и пет лв.) лева, на К. Ц. Ц. сумата 4 048.30 (четири хиляди четиридесет и осем лв. и 30 ст.) лева и на И. Н. Т. сумата 3 225 (три хиляди двеста двадесет и пет лв.) лева.

ОСЪЖДА Л. Й. Ц., К. Ц. Ц. и И. Н. Т. да заплатят на Българска федерация по автомобилен спорт общо сумата 3 327.96 (три хиляди триста двадесет и седем лв. и 96 ст.) лева разноски по делото за всички инстанции.

ОСЪЖДА Л. Й. Ц., К. Ц. Ц. и И. Н. Т. да заплатят на Община Шумен разноски по делото за всички инстанции в размер общо на 2 027.93 (две хиляди двадесет и седем лв. и 93 ст.) лева, от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 (четиристотин и петдесет лв.) лева.

ОСЪЖДА Българска федерация по автомобилен спорт, Сдружение Автомобилен спортен клуб „Стари столици-2002“ и Община Шумен да заплатят на адв. П. К. общо сумата 4 500 (четири хиляди и петстотин лв.) лева - възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.

ОСЪЖДА Българска федерация по автомобилен спорт, Сдружение Автомобилен спортен клуб „Стари столици-2002“ и Община Шумен да заплатят по сметка на Шуменския окръжен съд общо сумата 2 000 (две хиляди лв.) лева - държавна такса за първоинстанционното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: