Оправдаване за тежка телесна повреда поради неизбежна отбрана

Текстът на акта

Ключови фрази

Тежка телесна повреда * неизбежна отбрана * ново касационно основание * допълнение към касационна жалба

Р Е Ш Е Н И Е
№ 473

гр. София, 05 ноември 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурор А. Г., след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 775 по описа за 2025 г. и за да се произнесе взе предвид:

Касационното производство е по реда на чл.346, т.2 и сл. от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен против въззивна присъда № 26/10.06.2025 г., постановена по внохд № 94/2025 г. по описа на Окръжен съд - Плевен.

В протеста формално е посочено, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като е отправено предложение за нейната отмяна на основание чл.348, ал.1, т.1 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В допълнението към протеста изрично е посочено, че нарушението на закона се изразява в неговото неправилно приложение, предвид липсата на осъществен състав на престъплението по чл.128, ал.2 вр. с ал.1 от НК, с оглед отсъствието на обществена опасност на извършеното деяние, тъй като същото е възприето, че е осъществено при условията на неизбежна отбрана. В допълнението е отправена и критика към дейността на въззивния съд, като е отразено че при установената фактическа обстановка липсва задълбочено обсъждане на доказателствата и съдебният състав избирателно е анализирал същите, като е дал превес на тези, които подкрепят защитната позиция, които не кореспондират на останалите, а дори в преобладаващото си естество са в тотален техен противовес. Присъдата почивала на непълно и изопачено установена фактическа обстановка, като са допуснати процесуални нарушения при проверката и оценката на доказателствените материали, тъй като не били спазени изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК.

В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста, тъй като счита че въззивният съд е направил верни правни изводи за осъществено нападение спрямо подсъдимия и неговия приятел и те са действали при условията на чл.12, ал.1 от НК.

Подсъдимият Г. И. и назначеният служебен защитник за нуждите на настоящото производство адв.Г. Ч. също считат, че протестът трябва да бъде оставен без уважение, тъй като въззивната инстанция правилно е оценила събраните по делото доказателства.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

С присъда от 136/20.11.2024 г. по. по нохд № 1905/2022 г. на Районен съд - Плевен подсъдимият Г. И. И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.128, ал.2 вр. с ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим. С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

По жалба на подсъдимия и на защитника адв. Г. Спартански е образувано внохд № 94/2025 г. по описа на Окръжен съд - Плевен. С постановената по делото въззивна присъда, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК е отменена първоинстанционната присъда, като подсъдимият Г. И. е признат за невиновен в това, че на 30.08.2019 г., в с. Рибен, обл.Плевен е причинил на Х. В. травматично увреждане на лявото око, довело до постоянна слепота, представляваща тежка телесна повреда, но тъй като деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.128, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

С оглед разпоредбата на чл.347, ал.1 от НПК, касационната инстанция проверява атакуваната присъда или решение само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица, т.е. само съобразно релевираните основания за отмяна. Допълненията по чл.351, ал.4 от НПК не създават право на допълнителна жалба или протест, а предоставят само една процесуална възможност да се изложат съображения в подкрепа на вече заявените касационни основания, следователно с тях не може да се аргументира ново касационно основание, различно от посоченото в първоначалната жалба или протест. При тези ограничения настоящият състав не може да се произнесе по отправените в допълнението към протеста доводи, които по същество обосновават наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което не е заявено своевременно от прокурора в предвидения в чл.350, ал.1 вр. с чл.319, ал.1 от НПК срок, т.е. в случая ВКС дължи отговор единствено на оплакването относно материално правната законосъобразност на въззивната присъда, с което е надлежно сезиран.

При възприетата за установена от въззивния съд фактическа обстановка, която не може да се променя в настоящото производство, не са констатира несъответствие с правните изводи относно отсъствието на обществено опасно поведение от страна на подсъдимия, което на практика не променя положението му, предвид търпяното от него наказание доживотен затвор по предходно осъждане. При появата на множество лица, провокирани от предходен конфликт на един от тях с подсъдимия, очевидно демонстриращи нагласа за саморазправа - носещи палки и нож, отправена вербална закана за убийство и нанасяне на силен удар в главата на И., използваното от него средство за защита - счупена стъклена бутилка, с което е причинено телесното увреждане на пострадалия, е било единствения възможен начин той да се противопостави на осъщественото непосредствено и противоправно нападение спрямо него и приятеля му, за да опази собствения си живот. В този смисъл законосъобразно въззивният съд е приел, че извършеното от подсъдимия деяния е осъществено при условията на неизбежна отбрана, без да са превишени нейните предели и без да е реализиран друг състав на престъпление, и правилно е оправдал Г. И., като е отменил осъдителната първоинстанционна присъда.

По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че протестът е неоснователен и въззивната присъда следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 26/10.06.2025 г., постановена по внохд № 94/2025 г. по описа на Окръжен съд - Плевен.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: