Довършена кражба при последващо връщане на отнетата вещ

Текстът на акта

Ключови фрази

Привилегирован състав на кражба по чл. 197, т. 3, 4 и 5 НК * довършено престъпление * анализ на доказателствена съвкупност * Кражба, извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот

Р Е Ш Е Н И Е

№ 280

Гр. София, 12 юни 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора С. Милева разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 396/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. С . К.,защитник на подс. В. А. В., против присъда № 56/03. 11. 2023 год., постановена по в. н. о. х. д. № 943/2023 год. по описа на Окръжен съд – Бургас (БОС).

С жалбата са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Възразява се срещу аналитичната дейност на въззивния съд, като се поддържа, че същият е интерпретирал доказателствата превратно и тенденциозно е възприел само онези от тях, които подкрепят обвинителната теза, като същевременно не е дал отговор на всички възражения на защитата. Сочи се, че процесуалните нарушения при анализа и оценката на доказателствата са довели до неправилно приложение на материалния закон, защото извършеното от подсъдимия не съставлява престъпление. Твърди се, че наказанието е явно несправедливо поради несъответствието му на обществената опасност на деянието и дееца. При условията на алтернативност е направено искане подсъдимият да бъде оправдан, делото да бъде върнато за ново разглеждане или наложеното наказание да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 от НК.

Подс. В., редовно призован, не участва в касационното производство и не изразява лично становище по основателността на жалбата. В писмено становище защитникът му настоява същата да бъде уважена.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 57/22. 03. 2023 год., постановена по н. о. х. д. № 4283/2021 год ., Бургаският районен съд признал подс. В. А. В. за невиновен в това, че на 28. 07. 2020 год. в [населено място],[жк] , чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и по специален начин отнел чужди движими вещи на обща стойност 998.00 лева от владението на Я. Т. Т., собственост на Регионален исторически музей – Бургас , без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд вещите са върнати, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК .

Така постановеният съдебен акт е проверен по протест на прокурора с искане за осъждане на подсъдимия и с въззивна присъда № 56/03. 11. 2023 год., постановена по в. н. о. х. д. № 943/2023 год., е отменен, като В. е признат за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт престъпление и при условията на чл. 54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

Касационната жалба е допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна, депозирана е в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и с нея е атакуван съдебен акт, който подлежи на касационна проверка. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Преимуществено обсъждане следва да получат възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото евентуалната им основателност има за последица отмяна на проверявания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане без да е необходимо да се коментират останалите доводи за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието.

Несподеляемо на първо място е оплакването, отнасящо се до съдържанието на проверявания съдебен акт. БОС е описал детайлно какви са направените от него констатации досежно правно значимите обстоятелства, свързани с проникването в дома на свид. Я. Т. през балкона на съседен апартамент, вземането на инкриминираната вещ, напускането на жилището отново през балкона, укриването на металотърсача и последвалото му оставяне във входа след пристигане на органите на реда. Изрично е обективирал и съображенията си във връзка с годността, достоверността и убедителността на събраните в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие доказателства. Отразено е заключението му касателно приложимия материален закон и съставомерността на деянието и е посочено защо не се възприемат аргументите на защитата за отсъствие на субективните признаци на престъплението по чл. 194 от НК. В рамките на приетата правна квалификация на деянието са били обсъдени видът, размерът и начинът на изтърпяване на наказанието, наложено на подсъдимия, като са посочени основанията за несъстоятелност на претенциите за индивидуализацията му при условията на чл. 55 от НК .

Вярно е, че контролираната инстанция не е отделила специално внимание на довода за доброволен отказ по смисъла на чл. 18, ал. 3 от НК. Макар в принципен план защитникът да е прав, че отсъствието на отговор на основополагащи възражения на страните съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, в случая не е допуснато значимо отклонение от изискванията на чл. 305 от НПК, което да налага отмяна на проверявания съдебен акт. Този извод се основава на обстоятелството, че цитираната разпоредба от НК се прилага само ако деянието е останало в стадия на опита, но не и когато престъплението е довършено, както е приел въззивният съд.

Неподкрепени от материалите по делото са и възраженията срещу аналитичната дейност на долустоящата инстанция. В изпълнение на задължението си да провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт окръжният съд е подложил на внимателен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване , събрани в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие . Същите са били обсъдени поотделно и в съвкупността им като обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите са били интерпретирани съобразно действителното им съдържание без да им се придават смисъл и значение, каквито те не притежават. От вниманието на БОС не е убягнала промяната в позициите на свидетелите В. А. и Т. М. в двете фази на наказателния процес, а доверието, гласувано на заявеното от двамата пред разследващ орган не е голословно и немотивирано. Правдивостта на първоначалните им твърдения убедително е обоснована не само с факта, че те са депозирани непосредствено след деянието при все още ярък и запазен спомен за случилото се, но и със стремежа на свидетелите да запазят добросъседските си отношения с подс. В.. Като аргумент с особена тежест за този извод е изтъкнато обстоятелството, че нито пред свид. А., нито пред свид. М. подсъдимият е съобщил за намерение да се пошегува със свид. Я. Т., а това не е сторил и пред свид. Д. К., пред когото представил съвсем друга, при това изключително неправдоподобна версия за присъствието си в неговото жилище. В тази насока съдът е подчертал изрично и отсъствието на убедителен отговор от страна на свид. М. защо след като е бил убеден, че се касае за шега, се притеснил не само той, но и съпругата му, която спешно уведомила свид. Т., че нещо става в дома му. В основата на извода за недостоверност на показанията на М. и А., дадени пред инстанциите по фактите, е поставено и обстоятелството, че и след завръщането на свид. Т. пред блока подсъдимият не му е съобщил, че се е пошегувал, а едва след идването на полицейския екип е оставил металотърсача във входа. Доказателство за последното съдът е открил в показанията на пострадалия, който подробно и изчерпателно е описал хронологията на събитията.

Доколкото въззивната инстанция е основала изводите си на твърденията на свидетелите М. и А. от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281 от НПК, е необходимо изрично да се подчертае, че не е допуснато нарушение на забраната по чл. 281, ал. 8 от НПК присъдата да се основава единствено на показания, прочетени по реда на ал. 4. Това е така, доколкото пред първостепенния съд защитата е дала съгласие за частично прочитане на заявеното от А. именно досежно обстоятелствата, изключващи шегата в действията на подсъдимия.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка окръжният съд е направил законосъобразни правни изводи досежно съставомерността и правната квалификация на деянието по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

Настоятелното искане за оправдаване на подсъдимия изисква да се припомни, че касационната проверка за правилното приложение на материалния закон се осъществява в рамките на установените от въззивния съд фактически положения, поради което върховната инстанция по наказателни дела може да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК единствено в случаите, когато деянието не съставлява престъпление. Предвид фактическите констатации на БОС настоящият казус не попада в тази хипотеза.

Съответно на закона е заключението, че извършеното от подс. В. съставлява довършено престъпление, а не опит за кражба. С вземането и изнасянето му от дома на Я. Т. жалбоподателят е прекъснал фактическата власт на свидетеля върху металдетектора, а посредством укриването му на известно само нему място е установил и свое владение върху отнетото имущество, с което са настъпили общественоопасните последици. Краткият времеви интервал между описаните действия на В. и разкриването на кражбата не променя този извод, защото законодателят не е поставил изискване да е установено дълготрайно владение (така и ППВС № 6/71 год.). Същественото в случая е, че подсъдимият е получил възможност да се разпорежда фактически или юридически с предмета на престъплението и да изключва подобни действия от страна на други лица. При това положение разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от НК се явява неприложима към извършеното от В.. Последващите действия на подсъдимия, свързани с оставяне на вещта на видно място, не съставляват доброволен отказ от опит, а единствено дават основание за прилагане на привилегирования състав на чл. 197 от НК.

Законосъобразна е и констатацията относно субективната страна на деянието. Изводът, че подсъдимият е действал с намерение за присвояване на вещта, а не с такова да се пошегува, е изграден съобразно общоприетото в правната доктрина и съдебната практика принципно положение, че за наличието или липсата на виновно поведение и за вида и формата на вината се съди не по обясненията на дееца, а въз основа на доказаните му действия. Проникването в апартамента на свид. Т., в момент, когато същият е отсъствал, при това по начин, криещ немалка опасност за живота на подсъдимия, разбиването на стъклото, вземането на металотърсача и напускането на жилището по също толкова рисков начин показват, че В. е съзнавал, че отнема от владението на своя съсед чужда движима вещ и установява върху нея своя фактическа власт, третирайки я като своя. Присвоителното намерение се извежда и от последвалото укриване на металотърсача, а с особена тежест за този извод е обстоятелството, че след завръщането на Я. Т. подсъдимият не го е уведомил какво и защо е сторил. Едва след като пострадалият установил пораженията в дома си и липсата на детектора и слязъл да чака пристигането на извикания от него полицейски екип жалбоподателят изнесъл предмета на престъплението от скривалището му и го оставил във входа на блока. Всички тези обстоятелства правилно са били съобразени от контролираната инстанция, а изводът, че подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици, действайки с намерение за своене на вещта, е защитен убедително.

Изчерпателни и съответни на закона са и съображенията на окръжния съд досежно наличието на квалифициращите обстоятелства по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. 3 от НК, както и тези, отнасящи се до приложението на чл. 197 от НК. Тъй като касаторът не ги оспорва, а настоящата инстанция се съгласява с тях, не е необходимо повторното им възпроизвеждане.

Несподеляеми са и възраженията срещу размера на наложеното наказание. С отказа си да го индивидуализира при условията на чл. 55 от НК контролираната инстанция не е дала касационен повод по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, нито е допуснала нарушение на закона.

Вярно е, че предвид настъпилата реабилитация подсъдимият се счита за неосъждан. По делото не се спори и относно отсъствието на отрицателни характеристични данни за него. Безспорно установена е и трудовата му ангажираност. Нито едно от тези обстоятелства обаче не притежава изискуемата изключителност и необичайност, за да обоснове приложението на чл. 55 от НК. Напротив, те са въздигнати в норма в обществото, защото са желани и очаквани от него. Колкото до бързото разкриване на престъпното посегателство, неголямата продължителност на упражнената фактическа власт върху отнетата вещ е последица от навременната реакция на съпругата на свид. Т. М. да уведоми свид. Я. Т. за действията на подсъдимия, а последвалото оставяне на металотърсача на относително видно място е дало основание за приложение на привилегирования състав по чл. 197 от НК, поради което с оглед изричната забрана на чл. 56 от НК не съставлява смекчаващо отговорността обстоятелство.

Коментираните смекчаващи обстоятелства не могат да бъдат преценени и като многобройни, защото в количествено отношение не превалират съществено над отегчаващите такива. В случая освен че са налице две квалифициращи обстоятелства, съответно по, т. 3 и т. 4, пр. 3 на чл. 195, ал. 1 от НК, деянието е извършено със значителна дързост – в светлата част на денонощието, по време, когато много хора се прибират от работа или са навън по други причини. Възпиращо въздействие върху подсъдимия не е оказал и фактът, че голяма част от действията му са станали достояние на свид. Т. М., от чието доверие и желание да помогне В. се е възползвал. Не може да бъде подминато и това, че за да напусне местопроизшествието, подсъдимият е заблудил и свид. Д. К. относно причините за присъствието си на балкона му. Не на последно място, и стойността на отнетото имущество не може да бъде преценена като незначителна, както настоява защитата. Всички тези отегчаващи обстоятелства препятстват извода, че и най-лекото наказание, предвидено за извършеното от В. престъпление, се явява несъразмерно тежко.

С оглед изложеното касационната инстанция не констатира явно несъответствие между степента на обществена опасност на деянието и дееца от една страна, и отмерения обем наказателна принуда – от друга. При индивидуализация на наказанието въззивният съд е съобразил всички обстоятелства от значение за вида и размера на наказанието без да надценява тежестта на едни от тях за сметка на останалите, поради което не се налага корекция в санкционната част на присъдата.

В заключение касационната инстанция намира, че проверяваният съдебен акт не е засегнат от недостатъците, претендирани от защитата и тъй като не са налице основания, изводими от материалите по делото, да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – 5 от НПК, въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 56/03. 11. 2023 год., постановена по в. н. о. х. д. № 943/2023 год. по описа на Окръжен съд – Бургас .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.