Задължение за изслушване на родителите и проверка на битовите условия за детето

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50261

гр. София, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 5052 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. А. А., чрез пълномощник адв. Л. А. А.- САК срещу решение № 260257/26.07.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 284/2021 г. на Софийски окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено решение №260011 от 08.02.2021 . по гр.дело 529/2019 г. на Сливнишки районен съд и е отменено решение №260011 от 08.02.2021 . по гр.дело 529/2019 г. на Сливнишки районен съд и е постановено следното: малолетното дете на страните И. И. С. да живее при баща си И. В. С., на която е предоставено и упражняването на родителските права по отношение на детето; определен е режим на лични отношения между детето и майката /касатор/; последната е осъдена да заплаща месечна издръжка за детето; в тежест на касатора са възложени държавна такса и разноски по делото.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата И. В. С., в писмен отговор изразява становище за становище за неоснователност на жалбата.

С определение № 427 от 19.05.2022 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените процесуалноправни въпроси: 1. Интересите на детето в производството по иск по чл.127, ал. 2 от СК, налагат ли съдът да възложи изготвянето на социален доклад относно условията за живеене при родител, ако условията за живеене и отглеждане на детето при този родител останат неизяснени и неустановени по делото? и 2. Длъжен ли е съдът при разрешаването на спора относно упражняването на родителските права да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК при иск на основание чл. 127, ал. 2 СК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите, изложени в подадената касационна жалба във връзка с основанията за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за основателна.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че след фактическата раздяла между страните през м. август 2019 г. бащата и детето се установили в [населено място], като за детето се грижил преимуществено бащата - лично и с помощта на неговите баща и сестра. Според показанията на свидетелите и представения по делото социален доклад, бащата полагал много добри грижи за детето и същото се чувствало добре – било весело, нахранено, добре облечено и обгрижвано. Според съда бащата разполагал с по-добри битови условия – към момента на изготвяне на социалния доклад детето живеело в жилище в [населено място]. Ответникът разполагал и със собствена къща в [населено място], в която семейството е живяло и също имало всички условия за отглеждане на дете. Майката живеела в [населено място], в жилището на своите родители, където условията на живот съдът преценил за неприемливи, с оглед установеното от свидетелските показания, и това създавало опасност от зарази и застрашава здравето на детето. Въззивният съд приел също, че една евентуална промяна в мястото на живот и отглеждане на детето би се отразило негативно на неговата психика, тъй като то в продължение на две години /от 3-годишна възраст/ живеело преимуществено с бащата, включително по силата на определените от съда на 02.04.2020 г. за определяне на привременни мерки.

По правните въпроси от процесуално естество, обусловили допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Отговорът на първия въпрос произтича от решение № 257 от 01.07.2015 г. по гр.д. № 711/2015 г. на ВКС, IV г.о., според което, интересите на детето, за защитата на които съдът следи служебно, несъмнено налагат най - пълно изясняване на съответните релевантни за това обстоятелства, особено в производствата, свързани с упражняването на родителските права. Тъй като условията за живеене и отглеждане на детето при всеки един от родителите са от съществено значение в тези производства, съдът следва да положи усилия те да бъдат установени по делото, особено когато поради процесуално бездействие на родителите, които са страните в тези производства, респ. – на единия от тях, по делото не са събрани гласни и писмени доказателства в тази насока. В тези случаи съдът, предвид задължението си служебно да следи за закрилата на интересите на детето, следва да дава указания и да търси съдействието, както на страните, така и на социалните работници от съответната ДСП, включително чрез възлагане изготвянето на социален доклад, ако такъв няма по делото или вече представеният доклад не съдържа такава информация, нито такава е дадена с устно изразено пред съда становище на социалния работник. С оглед на това, ако условията за живеене и отглеждане на детето при единия от двамата родители останат неизяснени и неустановени по делото – независимо от причините за това, но въпреки това съдът постанови с решението си същият този родител да упражнява родителските права, такова решение би било необосновано, и с такова решение в повечето случаи не биха били защитени и интересите на детето, т.е. решението би било и в нарушение на материалния закон.

По вторият от поставените въпроси следва да се даде отговора, които се съдържа в ППВС № 1/1974 г. и в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 269 от 31.10.2011 г. по гр.д. № 1420/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 129 от 19.06.2013 г. по гр.д. № 1119/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., които се възприемат и от настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение. Според тази тълкувателна и задължителна практика на Върховния касационен съд, изслушването на родителите в настоящия процес е задължително, а не факултативно. Това е така, тъй като съдът, за да извърши максимално точна преценка относно интереса на детето, следва да прецени личните качества на участниците в спора и възможността им да упражняват родителските права в негов интерес, при обстоятелствата, установени по делото.

Предвид възприетото разрешение на поставените по делото процесуалноправни въпроси, при извършената касационна проверка, настоящият съдебен състава намира, че обжалваното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но неправилно.

В противоречие със задължителната съдебна практика решението е постановено, без да са изслушани родителите по делото. Въззивният съд не е констатирал процесуалното нарушение, допуснато от първоинстанционния съд- да изслуша родителите на ненавършилото пълнолетие дете, така както изисква нормата на чл. 59, ал. 6 СК, която е приложима и в хипотезата на чл. 127, ал. 2 СК. Не е проявил и достатъчна процесуална активност и също не е провел изрично изслушване на родителите относно основанията им за предоставяне на родителските права

Основателни са оплакванията в касационната жалба, че решението на въззивния съд е необосновано, тъй като по делото не са установени данни относно битовите и материални условия за живот в дома на бащата в [населено място]. Социалният доклад от 23.04.2020 г., представен по делото визира условията, в дома, в който бащата е живял, докато е бил на квартира в [населено място]. По делото, видно от събраните доказателства, обаче бащата и детето трайно са се установили да живеят в [населено място] /където въззивният съд е определил и местоживеенето на детето/, но социалният доклад не съдържа данни относно условията за живеене на малолетното дете в това жилище, които условия не са установени по делото и при обсъждането на останалите доказателства в мотивите към обжалваното въззивно решение. В случая, не е било нужно и нарочно искане от страна по делото за доклад от ДСП по промененото местоживеене на бащата, при наличните данни съдът е трябвало и сам да изиска подобен доклад. Без него не би имал обективни и пълни данни, за да извърши съпоставка между майката и бащата относно обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК, нито да изгради становище по релевантните обстоятелства за битовите условия при двамата родители.

Съдът не е изследван достатъчно задълбочено и въпроса дали бащата не способства за отчуждаването на детето от майката, което безспорно влияе негативно върху правилно му възпитание.

Установените процесуални нарушения във връзка с изслушване на родителите, със събиране на доказателства, и възлагане на социален доклад, са съществени, защото делото е останало неизяснено, а това се е отразило върху правилността на решението. Те не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция в производството по чл. 293 ГПК, поради което решението следва да бъде касирано и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на спора, съдът освен посоченото във връзка с доказателствата и социалния доклад и със задължителното призоваване и изслушване на родителите в открито съдебно заседание, трябва в решението си да обсъди всички относими и допустими доказателствени средства, събрани и в двете инстанции и да изложи ясни и точни мотиви относно релевантните факти. При необходимост следва да се назначи вещо лице психолог, който да установи и даде заключение за отношението на детето към двамата родители и причините, които обосновават това отношение.

Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите ще следва да се определят при повторното разглеждане на спора, с оглед неговия изход.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260257/26.07.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 284/2021 г. на Софийски окръжен съд.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.