Определяне на обезщетение за вреди при незаконно наказателно преследване

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60243

гр. София, 01.11.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1099 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ против решение № 1498/14.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 2442/2020 г. от 12-ти състав на САС.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, чрез своя процесуален представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение №60447/03.06.2021 г. на състава на ВКС.

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, следва ли да се изложат мотиви относно наличието на конкретна причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и претърпените вреди и следва ли ищецът да докаже тази връзка. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС.

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното:

Съдът следва да изложи мотиви относно наличието на причинно следствена връзка между вредите и незаконосъобразното обвинение, както и че съдът следва да обоснове с мотивите си защо присъжда обезщетение над обичайния размер, както и че в този случай ищецът следва да докаже вредите си, над обичайните за подобни случаи. В този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения - решение № 53/07.05.2019 г. по гр.д.№ 3528/2018 г. на ІІІ гр.отд. и решение № 165/16.06.2015 г. по гр.д.№ 288 /2015 г. на ІІІ гр.отд. и др. Тази практика се споделя и от настоящия състав на ВКС.

Съдът е приел, че против ищеца е повдигнато на 18.12.2011г. обвинение и образувано досъдебно производство № 307/2013г. на ГДНП –МВР, прокурорска преписка № 674 / 2012г. по описа на Специализираната прокуратура. Наказателното производство срещу ищеца било прекратено с постановление от 21.03.2014г. на прокурор при Специализираната прокуратура на основание чл. 243, ал.1 т.2 НПК . Постановлението е връчено на ищеца на 29.03.2014г. Наказателното производство е приключило в досъдебната му фаза за година и четири месеца и съдът е приел, че няма спор между страните, че е проведено в разумен срок, като участието на ищеца в процесуално-следствените действия е минимално. Спрямо него е била приложена за близо осем месеца мярка на процесуална принуда „задържане под стража“, а от 15.08.2013г. до прекратяване на производството е бил с мярката за неотклонение „ парична гаранция“.

Прилагането на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди произтичащи от непозволено увреждане при незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано, е свързано и изисква преценка на определен кръг обстоятелства. Те са изведени с постановките на т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 г ., според които при определяне размера на неимуществени вреди се вземат под внимание всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които обуславят вредите, като в мотивите съдът следва да посочи конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. Така понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД , което не е абстрактно, придобива конкретно съдържание съобразено с релевантните за спорното право факти и обстоятелства – т. е. отчита особеностите на всеки отделен случай. Според указанията по т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди и се определя глобално по справедливост. Съдът следва да съобрази броя и тежестта на деянията, които са били предмет на незаконно обвинение; продължителността на воденото наказателно преследване; причинната връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен и причинените вреди - болки и страдания, вкл. вида, тежестта и интензитетът на отделните негативни изживявания на пострадалия, създадените в резултат от незаконното наказателно преследване неудобства, ограничения и лишения, неблагоприятното отражение върху неговия живот – в личен (емоционална сфера и здравословно състояние, вкл. отношения в семейството), социален и професионален план, всички преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД . Спрямо този критерий настъпилите вреди следва да се съизмеряват, съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства.

В конкретния случай следва да се съобразят негативните последици за незаконно обвиненото лице, изразяващи се в понесените страдания, емоционален стрес, притеснения и несигурност от факта на провежданата срещу него наказателна репресия и съпътстващите действия по разследване, довели до ограничаване правото му на лична свобода, на свободно придвижване за времето на взетата по отношение на него мярка за неотклонение "задържане под стража"–за период от около осем месеца. Следва да се отчетат и значителните неудобства, притеснения и ежедневен дискомфорт при завръщане на лицето към обичайния си начин на живот след прекратяването на наказателното производство. От друга страна следва да се съобрази и обстоятелството, че наказателното производство е приключило в сравнително кратък срок – около една година и четири месеца, което обстоятелство следва да се съобрази при определянето на обезщетението на основание чл.52 ЗЗД, като това е периода, за който следва да се преценят събраните доказателства, относими към търпяните неимуществени вреди от ищеца по делото. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, настоящия състав на ВКС приема, че справедливо обезщетение следва да е в размер на 5 000 лева, доколкото не са събрани доказателства за претърпени неимуществени вреди извън обичайните такива.

Предвид изложеното, решението на въззивния съд следва да се отмени в частта, с която са присъдени вреди за сумата над 5 000 лева.

С оглед изхода на спора, разноските за трите съдебни инстанции, които се дължат на ищеца са общо в размер на 1260 лева, съразмерно с основателната част от претенцията. Решението на въззивната инстанция следва да се измени в частта за разноските, като се отмени в частта, с която за първата инстанция са присъдени разноски над сумата от 420 лева, както и за въззивната инстанция, в частта, с която са присъдени разноски над 420 лева. За касационната инстанция следва да се присъди сумата 420 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1498/14.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 2442/2020 г. от 12-ти състав на САС само в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ на Д. Г. Д. сумата над 5 000 лева, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. Д. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България за сумата над 5 000 лева, до сумата от 12 000 лева.

ОТМЕНЯ решение № 1498/14.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 2442/2020 г. от 12-ти състав на САС само в частта, с която са присъдени разноски в полза на Д. Г. Д. за производството пред СГС над сумата от 420 лева, както и в частта, с която са присъдени разноски за въззивната инстанция над сумата от 420 лева.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Д. Г. Д. сумата 420 /четиристотин и двадесет/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща съдебни разноски за производството пред ВКС.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.