Възобновяване на дело за приспособяване на чуждестранна присъда за наркотици

Текстът на акта

Ключови фрази

Производство по приспособяване на присъда по реда на чл. 457 НПК * Искане за възобновяване на наказателно дело от Главния прокурор на РБ * трансфер на осъдени лица и признаване изпълнението на присъда на чуждестранен съд * изпълнение на присъда при трансфер на осъдени лица * първоначален режим на изтърпяване на наказание по приспособена и приета за изпълнение присъда * производство по приспособяване на присъда по реда на чл. 457 НПК * зачитане на положен труд при изпълнение на наказанието лишаване от свобода * неизпълнение на задължението на съда да вземе мерки за разкриване на обективната истина * неизпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото * нарушения при определяне на първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода

Р Е Ш Е Н И Е
№ 493

Гр.София, 13.11.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври, 2025 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА ИВАН СТОЙЧЕВ

При участието на секретаря ИВАНОВА

В присъствието на прокурора КОЛЕВ

Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.800/25 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.419,ал.1 вр. чл.341, ал.1 вр.чл.457,ал.2 НПК.

С определение №249/22.01.25 г.,постановено от ГС-София /СГС/, НО, 16-ти състав по Н.Ч.Д.8325/24 г., на основание чл.457,ал.2 НПК е приета за изпълнение присъда от 03.05.22 г.по дело №00965-2018-68-1411-JR-PE-02 на Надпровинциален колегиален наказателен съд на Северна зона-Централна Чинча, Република Перу, потвърдена с решение №11/04.11.22 г.на Върховния съд на Ика- Наказателно-апелативен състав на Писко и Чинча. Присъдата е влязла в сила на 04.11.22 г. С нея българският гражданин Г. Ц. Н. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.297,ал.6 и ал.7 вр.чл.296,ал.1 от НК на Република Перу, наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от 15 години, 200 дни глоба-равни на 1550 сола, лишаване от право на търговска дейност за срок от 10 години, както и разноски от 400 000 сола. Тази присъда е призната от СГС, като е определена правна квалификация по българското право по чл.354 А,ал.2,изр.1 вр. чл.20,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.18,ал.1 НК. Наложеното наказание лишаване от свобода е намалено на 12 години. На основание чл.59 НК е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан от перуанските власти-от 06.05.18 г.до 26.11.24 г., както и времето, през което е бил задържан от българските такива- от 27.11.24 г.до постановяване на процесния акт. На основание чл.41,ал.3 НК е приспаднато времето, през което Н. е полагал труд по време на задържането в затвора в Република Перу в размер на 1 474 дни, които се равняват на 737 дни лишаване от свобода. На основание чл.57,ал.3 вр.ал.2,т.1 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

Определението не е протестирано или обжалвано и е влязло в законна сила на 28.01.25 г.

На 14.07.25 г. е постъпило искане от титулуващ се в същото главен прокурор на РБ, за възобновяване на наказателното производство по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. То е депозирано чрез упълномощен по надлежен ред заместник. Твърди се, че са налице нарушения на чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК, като са развити подробни съображения в подобна насока. Иска се възобновяване на наказателното производство пред СГС, отмяна на постановеното по него определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този съд.

В съдебно заседание пред ВКС представителят на прокуратурата настоява постъпилото искане да бъде уважено.

Осъденият и неговият упълномощен защитник излагат теза за неоснователност на активиращия актуалното разглеждане процесуален документ.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изразените в него съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото, в рамките на компетенциите си в настоящата процедура намира за установено следното:

Няма спор, че процесното производство, чието възобновяване се иска, е активирано по предложение на иф главния прокурор на РБ от 19.12.24 г.за приспособяване на гореописаната присъда на съд в Република Перу, продължаване изпълнение на наказанието и решаване на въпросите по реда на чл.457 НПК. Въз основа на него е образувано Н.Ч.Д.8325/24 г.по описа на СГС и е постановено определението от 22.01.25 г. Няма спор,че преди това на основание принципа на взаимност е постигнато споразумение между иф главния прокурор на РБ и съответните отговорни власти на Република Перу във връзка с извършен на 27.11.24 г.трансфер на осъденото лице Г. Н.. Няма спор и че искането за възобновяване е процесуално допустимо, доколкото е подадено от легитимен към 14.07.25 г. представител на прокуратурата, упълномощен не от главен прокурор на РБ, както е описано в самото него, а от ИФ главен такъв. То е депозирано и в шестмесечен срок от влизане в сила на постановеното от СГС определение по изискването на процесуалния закон, след като се настоява за утежняване положението на осъденото лице. Последното обстоятелство се извлича категорично от съдържанието на искането за възобновяване.

1/ Първото възражение, отправено в сезиращия върховната съдебна инстанция по наказателни дела процесуален документ, е свързано с квалификацията на престъпното деяние, дадена от българския наказателен съд при преценка на специфичните обстоятелства по осъждането на трансферираното лице за извършеното от него престъпление в Република Перу. В тази връзка е уточнено, че СГС е изследвал фактите и е квалифицирал престъплението като такова по чл.354 А,ал.1,изр.2 вр.чл.20,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.18,ал.1 НК. Признава се за прието, че количеството наркотично вещество, предмет на престъпно посегателство, е 320 пакета кокаин хидрохлорид с брутно тегло 381,400 кг и нетно тегло 320,636 кг и се осъществява квалифициращият признак „големи размери“. Предвиденото за това престъпление наказание е лишаване от свобода с максимален срок от 12 години, което на основание чл.457,ал.4 НПК е довело до намаляване на наложеното с чуждата присъда наказание лишаване от свобода от 15 на 12 години. Признава се за правилно отчетено количеството наркотично вещество, но СГС е упрекнат в несъобразяване с изр.2 на цитираната законова разпоредба, в която е предвиден по-тежко квалифициращ елемент, основан на стойността на престъплението, а именно „особено големи размери“. Според искателя голямото количество наркотично вещество-над 320 кг кокаин хидрохлорид, макар и без посочена стойност, дори и при възможно най-нисък процент на активно вещество би покрило претендирания утежняващ отговорността признак. А визираното в санкционната част на обсъжданата правна норма наказание е лишаване от свобода от 5 до 15 години, при което не би се стигнало до намаляване на наложеното с чуждата присъда такова и тя би била приета за изпълнение, както е постановена от перуанския съд.

В защита на становището си искателят е посочил постановка по решение №212/15.07.13 г., постановено по К.Н.Д.568/13 г.на ВКС /този съд добавя,че решението е на 2 н.о./, съгласно която „за да се направи правилна преценка на кореспондиращото престъпление /респ.да се изпълни изискването по чл.457,ал.3, пр.3 НПК/, то е необходимо да се съобразят и съпоставят не само съответните наказателноправни норми на осъдилата и изпълняващата държава /които могат да не са идентични по отношение на обективните и субективни признаци на престъпните състави, респ. и на квалифициращите обстоятелства/. От решаващо значение е да бъдат съобразени фактите, приети в мотивите на осъдилата държава, които са обусловили осъждането по съответната правна квалификация, без те да се подлагат на преоценка или изменение от изпълняващата.“ А като не е подложил на преценка фактически положения, приети в мотивната част на съдебното решение, както е заявил искателят /този съд ще отбележи за прецизност, че иде реч за определение/, съдът не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, с което бил нарушил чл.14 НПК, което от своя страна е довело до неправилно приложение на чл.457,ал.4 НПК с намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 12 години.

Преди да отрази тезата си по поставения въпрос, ВКС намира за необходимо да отбележи следното:

Видно от предложението на иф главния прокурор на РБ, приложено на л.2 и сл. от съдебното дело на СГС, е изложен разказ за осъждането на лицето в Република Перу и предприетите действия по трансферирането му за продължаване на изпълнението на наложения от чуждестранния съд наказание. В обстоятелствената част на предложението липсва описание на фактите, видни от перуанската присъда, както и конкретна претенция те да се квалифицират по съответен материалноправен текст от българското наказателно законодателство, както се счита за дължимо от предложителя. Конкретно искане липсва и в диспозитива на самото предложение. В него просто са преписани въпросите,които трябва да се решават от съда по силата на чл.457,ал.3 НПК, важими за кой да е трансфер. Не е посочена никаква конкретика от процесното производство, дори и изводима за принципна квалификация по чл.354 А НК.

Действително, нормата на чл.457,ал.3 НПК реферира към задължения, изпълними от решаващата съдебна инстанция, но след като предложителят, който в случая е иф главният прокурор на изпълняващата държава, има горе-изложените претенции, то да бе ги заявил още в акта, с който сезира съда. Още повече, че така би се опредметило ясно и съгласието, постигнато между компетентните власи на РБ и Република Перу за трансфера на осъдения, направен при условията на взаимност.

По-нататък, в съдебно заседание на 20.01.25 г.представителят на съответната защитаваща предложението прокуратура е заявил,че престъплението, за което Н. е осъден, е такова по чл.354 А,ал.1 НК и тъй като по закон за същото се предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години, то в съгласие с чл.457,ал.4 НПК наложеното наказание лишаване от свобода 15 години е нужно да бъде намалено на 8 години. Допълнено е, че ако все пак съдът приеме извършеното за престъпление по чл.354 А,ал.2 НК, се дължи намаление на лишаването от свобода от 15 на 12 години /л.376 и 377 от първоинстанционото дело/.

Казаното установява, че представителите на самата прокуратура не са били достатъчно конкретни по обмисляне на фактите по осъждането на Н. в Република Перу, с оглед да посочат дължимата според искателя правна квалификация по българския НК. Прокурорът от СГП, сочейки потенциалната възможност да се приложи разпоредбата на чл.354 А,ал.2 НПК, очевидно е имал предвид първото изречение, след като е предложил да се пристъпи към намаляване на определеното с чуждестранната присъда наказание лишаване от свобода от 15 на 12 години. Съдът е сторил поисканото точно от представител на институцията, която понастоящем е недоволна от постановеното определение, в най-тежкия заявен от него вариант. Съдебният акт е влязъл в сила и без ревизия, тъй като и прокурорът, и осъденият и неговият защитник са били съгласни с крайния постигнат резултат.

Казано просто, без да генерира дължима собствена активност като страна в процеса, прокуратурата на РБ чрез своя легитимиран орган отправя съществен укор към СГС за проява на незаконосъобразно поведение чрез неизпълнение на процедурни задължения, повлияли и върху приложението на материалното право. Последното може да е вярно, но в името на истината следваше да се обърне внимание на процесуалната действителност и държавното обвинение най-малко да признае собственото си неглижиращо поставените от него въпроси поведение.

По същество погледнато обаче възражението може да бъде прието за състоятелно. Вярно е казаното от защитника на осъдения пред ВКС, че стойността на количеството инкриминирано наркотично вещество не е уточнена. Поначало в този смисъл е необезпечено изразеното в искането твърдение за наличие на признак, основан на стойност на предмета на престъплението, без да се сочи такава.

Също така е вярно обаче, че решаващият съд, въпреки некачествените действия на вносителя на предложението и неговия представител в открито съдебно заседание, е следвало сам да разсъждава на плоскостта на приложение на квалифициращия признак „особено големи размери“ съгласно изр.2 на чл.354 А,ал.2 НК, в съобразие с изискването да обмисли обстойно фактологията по чуждестранната присъда. Това той не е поставил на преглед пред себе си, видно от мотивите към съдебното определение, което прави и поведението му действително процедурно укоримо.

Все пак иде реч за 320,636 кг нетно тегло на кокаин хидрохлорид като предмет на престъплението, което основателно се твърди, че и при най-ниска концентрация на активно вещество, както и при генерално познание от всеки компетентен съд за остойностяване на такъв вид наркотик, би могло да доведе до извод за необходимост от приложение на претендираната материалноправна норма, а оттам и до приемане на присъдата на чуждестранния съд в нейния оригинален вид, що се касае до определяне на размера на наказанието лишаване от свобода.

Квалификацията по наказателния закон на Република Перу, която е заложила ангажиране на утежнена отговорност с нейните специфики, не препятства прилагането на третирания законов текст, обратно на довода, изложен от защитника на осъдения. В този смисъл е важно обсъждането на фактологията по перуанската присъда, която се приспособява, каквито са постановките на дълготрайната съдебна практика по въпроса. СГС впрочем е подходил частично законосъобразно, като е преценявал размера на предмета на престъплението, но неправилно се е ограничил до „големи размери“. Това показва, че и за него размерът на престъпно посегателство е имал своето материалноправно измерение.

2/ Второто възражение е, най-общо казано, свързано с неправилно зачитане от СГС на изтърпяно наказание от страна на осъдения, с оглед положен от него труд или обучение. В тази насока се заявява,че в кориците на делото присъства Технически доклад от надлежен орган на издаващата държава, от който е видно, че българският гражданин Г. Н. е полагал труд в рамките на 969 дни от изтърпяване на наказанието. При това компетентните перуански власти са отбелязали, че зачитането в тези случаи се извършва в съотношение един ден от присъдата към шест дни работа или обучение. Същевременно в определението на СГС са зачетени още 504 дни допълнително на основа на съобщеното от самия осъден в съдебно заседание, че е работил през цялото време от задържането си в Перу до предаването си, с прекъсване от две години.

Според искателя удостоверяващи зачетените допълнително дни данни не се съдържат в документацията по постигане на взаимно съгласие между органите на издаващата и изпълняващата държави; както и според документите, представени от самия осъден; нито пък съдът е предприел действия за събиране на доказателства по изясняване на точния размер на тези дни положен труд. Това е от една страна. От друга- решаващата инстанция е приложила нормата на чл.41,ал.3 НК, приемайки, че перуанският закон е по-неблагоприятен от българския и следователно последният е с предимство, обосновавайки се с ТРОСНК №3/13 и №3/16 г. по описа на ВКС /второто тълкувателно решение е с посочения номер,но от 2017 г., като образуваното дело е със същия номер от 2016 г.; но такова е препращането още по мотивите на атакуваното определение/. Според искателя изводът противоречи на приетото в т.3 на ТРОСНК 3/13 г., съгласно което „Зачитане не се дължи, когато определеният от издаващата държава остатък за изтърпяване е изчислен след приспадане на положения в чуждата държава труд. Независимо дали е по-неблагоприятно, еднакво или по-благоприятно за трансферираното лице от възприетото по българското законодателство, зачитането трябва да се извършва по правилата на осъдилата държава, тъй като продължава да се изпълнява определеното от нея наказание.“ Счита се финално, че СГС е постановил определение в нарушение на чл.13 НПК, тъй като не е попълнена доказателствената съвкупност с оглед установяване на точния размер на отработените дни след съставяне на доклада по трансфера на осъденото лице.

Прегледът на процесуалната действителност, направен от ВКС, удостоверява, че в технически доклад №127-2023-INPE/ORL-EP-CHN-AL, приложен в превод на български език на л.304 и сл.от съдебното първоинстанционно дело, изрично е уточнено, че броят отработени дни на осъдения е 969; както и че присъдата се опрощава в случаи на квалификация като процесната,като работа и образование в размер на един ден се броят съответно за 6 работни дни или обучение. Този технически доклад е с дата 03.08.23 г. и данните са към цитирания момент.

В съдебно заседание на 20.01.25 г.при предоставената му възможност да се защити лично, Г. Н. е заявил, че е работил от първия до последния ден на престоя си в затвор в Перу, като последният му ден е 22.11.24 г. Извън казаното, документални данни в тази насока не присъстват, нито пък са изискани от СГС. Последният се е доверил изцяло на съобщеното от осъдения, видно и от мотивите към определението /л.386, последни два абзаца/. Затова е зачел и допълнителните дни, извън тези по техническия доклад.

Изложеното дотук води до извод, че обсъжданото възражение по искането за възобновяване е основателно. На първо място, в случая са приложими постановките по ТРОСНК 3/13 г.по описа на ВКС и при приетите условия на взаимност; а не на ТРОСНК 3/17 г.,касаещо трансфер в рамките на ЕС, несъмнено неотнасящ се за издаващата държава Република Перу. Затова РБ, доколкото е длъжна да обгрижи продължаване изпълнението на наказание лишаване от свобода, постановено в чуждата държава- Република Перу, с която РБ няма договорни отношения в тази област, е длъжна да се съобрази и с предпоставките по зачитане и приспадане на тамошното законодателство, за което да има ясни данни. Казаното на второ място се отнася и до допълнително зачетените дни на работа, съобщени от осъденото лице, за които нито издаващата държава, нито самото то са представили задоволителни данни, годни да обосноват становището на рещаващия съд.

Като не е установил третираните обстоятелства по несъмнен начин, изисквайки доказателства от издаващата държава, позволяващи му да вземе съответните решения по обсъждания въпрос /включително и ако се налага за категорично познание за начина на зачитане на работните дни при престоя в затвора в Република Перу/ , СГС е нарушил нормата на чл.13 НПК и е постановил незаконосъобразно определение.

В сферата на пълнота на процесуалното изследване обаче трябва да се заяви,че в предложението за трансфер иф главният прокурор не е изразил конкретна позиция въобще за зачитане и начин на зачитане на работни дни. Що се касае до позицията на представителя на СГП в съдебно заседание на 20.01.25 г., в пледоарията си пред съда по поддържане на внесеното предложение той не е засегнал този въпрос, а едва след депозиране на претенцията на защитата за необходимост от зачитане на работните дни, не е възразил това да стане, без посочване на каквато и да е конкретика /л.379 от първоинстанционното дело, втори абзац/. И тези обстоятелства са подминати в искането за възобновяване като несъществуващи. Така се демонстрира изискване за прецизност към работата на съда, което е основателно по същество, но неглижиращо за пореден път нуждата от процедурна собствена активност на недоволната страна.

3/ Третото възражение е свързано с определения режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,който е общ, наложен на основание чл.57,ал.3 ЗИНЗС. В искането за възобновяване първоначално е отразен чл.57,ал.3 НК /л.11 от съдебното дело,началото на втори абзац/, но по-нататъшните разсъждения и съдържанието на претенцията въобще, насочват, че иде реч за чл.57,ал.3 ЗИНЗС. Според решаващия съд осъденият е изтърпял значителна част от наказанието си и тъй като е имал добро поведение в това време, е изведено,че вече не представлява висока степен на обществена опасност. Такова е съдебното становище,взето в рамките на изпълнение на задълженията по произнасяне по чл.457,ал.3 НПК. Според искателя обаче първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се определя в съответствие с действащото национално законодателство, което в случая изисква първоначално налагане на строг режим по силата на чл.57,ал.1,т.2,б.А ЗИНЗС.

Отново според искателя, нормативната уредба не предвижда възможност за определяне на по-лек режим, различен от този по чл.57 ЗИНЗС,съобразен само с остатъка от неизтърпяното наказание. В този смисъл са посочени постановките, дадени в решение №159/11.03.24 г.,постановено от ВКС по К.Н.Д.1176/23 г. /този съд добавя,че решението е постановено от състав на 2 н.о./. По-нататък, извън конкретни съображения за липса на данни осъденият да не е личност с висока степен на обществена опасност, са заявява, че мотивите на СГС относно доказателства за започнало поправяне биха могли да имат значение в производство по чл.66 ЗИНЗС за промяна на режима в по-лек, но не и при определяне на първоначалния такъв. И като не е изпълнено задължението за прилагане на чл.57,ал.1,т.2,б.А ЗИНЗС се заключава, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон.

И това възражение на искателя следва да бъде прието за състоятелно. Този съд не може да не уточни, че в самото предложение на иф главния прокурор липсва конкретизиране на претенцията, но в съдебно заседание пред СГС представителят на СГП е поддържал искане за определяне на строг режим по реда на посочената разпоредба /л.377 от първостепенното досие, първи абзац накрая/.

Видно от мотивите към определението на СГС, последният е намерил за налично изключението на чл.57,ал.3 ЗИНЗС за определяне на първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието /макар и да се признава че принципно дължимият е строг/ от осъдения, тъй като последният шест години е бил задържан в перуански затвор; част от наказанието е фактически изтърпяно, имал е добро поведение, работил е, получил е множество награди и в края на пребиваването си в затвора в издаващата държава е минал на полусвободен режим. Затова е решено,че лицето вече не реализира висока степен на обществена опасност. Наред с казаното, най-накрая съдът е отразил: „Тези обстоятелства следва да бъдат съобразени от затворническата администрация, с цел преминаване от общ към лек режим, респективно вземане на решение за прилагане на условното предсрочно освобождаване, ако тази администрация приеме, че са налице основанията за това, вкл. ако този вид искания бъдат направени от самото осъдено лице.“

Изложението дотук не е самоцелно. То ида да покаже, че решаващият съд не само е подходил своеобразно при първоначалното определяне на режим на изтърпяване на наказанието на трансферираното лице с оглед изложената аргументация за това, но и е надскочил значително рамката на дължимите от него доводи /без значение дали по същество тезите са правилни или не/ по обосноваване на позицията по конкретното производство с неговите специфики. Не може да се сподели становището,че първоначално определеният режим следва да бъде такъв, обвързан с реално осъществения вече престой на осъдения в пенитенциарно заведение в предаващата държава, доброто поведение при изтърпяване на наказанието и други благоприятстващи фактори за Н., все в рамките на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

А именно на тази основа, т.е.на последващи самото осъждане обстоятелства, е регистрирано изключението по чл.57,ал.3 ЗИНЗС. Високата или невисоката степен на обществена опасност на дееца по повод приложението на сочената норма поначало се преценява по фактори, относими за времето преди задържане за изтърпяване на наказание, не само с оглед на изтеклия му срок и/или оставащия такъв. В този смисъл е споделима тезата на прокуратурата за възможност за произнасяне с подобна като на СГС аргументация по реда на чл.66 ЗИНЗС, но не и при първоначално определяне на дължим режим. Разискваното за съдебния акт в третираната насока несъмнено води до извод за допускане на нарушение на процесуалния закон за изготвяне на надлежна мотивация, рефлектиращо върху неправилно приложение на материалния такъв от страна на СГС.

По съществото на претенцията, заложена в искането за възобновяване, че характерът на престъплението, за което Н. е признат за виновен и осъден, начинът на извършване, количеството и вида на наркотичните вещества завишават личната степен на обществена опасност на дееца и изключват приложението на чл.57,ал.3 ЗИНЗС, този съд няма да вземе никакво отношение, защото същината на констатираното нарушение, отразена по-горе, не е обвързана с разсъждения като изтъкнатите.

Предвид изложените съображения, наказателното производство подлежи на възобновяване, постановеното определение по него-на отмяна, а делото-на връщане на друг състав от първостепенния съд за ново разглеждане в съответствие с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

На последно място ВКС държи да направи свое служебно отбелязване. Видно от протокола от съдебно заседание на 20.01.25 г. СГС е заседавал в състав: Председател: И. Х., Членове:1/М. Т. и 2/М. М.. Отразеният в постановения същия ден диспозитив на определението състав е: Председател: М. Т. /буквално/, Членове: М. М. и И. Х.. Уточнението, което ВКС дължи, е че става дума за хартиени носители, приложени в досието /л.374 и л.381/.

Ясно е,че се касае за персонално еднакъв съдебен състав, поради което в крайна сметка върховната съдебна инстанция по наказателни дела не намира основание да се произнася в посока на допуснато съществено процесуално нарушение. Но не може да премълчи този факт,който е демонстрация на неуважение към страните по конкретното дело,а и към правосъдието като цяло. Без значение е как са отразени обсъжданите обстоятелства в документите в електронната система на съда.

Ясно е освен казаното, че най-старшият съдия съгласно чл.135,ал.1 ЗСВ следва да председателства състава и да положи подпис върху протокола от съдебно заседание. Това далеч не личи от посочената по-горе подредба, до степен да не се разбира кой е най-старшият съдия. Отделен е въпросът как на практика е бил оповестен съставът по съдебния акт, след като в протокола от открито заседание е отбелязано, че съдът след съвещание е обявил определението си публично в присъствието на страните /л.379 от досието на СГС, предпоследен абзац/.

Водим от изложените съображения и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр чл.422, ал.1,т.5 вр.чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА Н.Ч.Д.8325/24 по описа на ГС-София, НО, 16-ти състав.

ОТМЕНЯВА определение №249/22.01.25 г.,постановено от ГС-София, НО, 16-ти състав по Н.Ч.Д.8325/24 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ГС-София.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/