Задължение на въззивния съд за назначаване на автотехническа експертиза

Текстът на акта

Ключови фрази

Източници * обезщетение за вреди * задължения на въззивния съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 51

гр. София, 19.02.2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в публичното съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

при участие на секретаря Силвиана Шишкова

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1732 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд със седалище в [населено място] срещу постановеното от Окръжен съд - Благоевград въззивно решение № 448 от 20.07.2023 г. по в. гр. д. № 240/2023 г., с което е потвърдено решение № 28 от 20.01.2023 г. по гр. д. № 1520/2021 г. на Районен съд - Благоевград за отхвърляне на предявения от Гаранционен фонд против Б. К. иск за заплащане на сумата 19 554.92 лв. - възстановено от Гаранционен фонд обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 19.02.2015 г. С решенията са присъдени разноски по чл.78, ал.3 ГПК на ответника Б. К. за производството пред първата инстанция - в размер на 1 424 лв., и за производството пред въззивната инстанция - в размер на 1 124 лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е възприел правилно фактите, при които е реализирано произшествието, и в нарушение на съдопроизводствените правила не е кредитирал съставения с участие на двамата водачи и подписан от тях протокол за ПТП. Развива съображения, че протоколът съдържа признания на участвалите в произшествието водачи, единият от които ответникът Б. К., за осъществилите се по време на инцидента неизгодни за тях факти, поради което съдът не е следвало да го игнорира при формиране на изводите си по съществото на спора. Навежда оплаквания, че възприетият от съда механизъм на произшествието не кореспондира с категорични констатации в заключението на автотехническата експертиза и с обясненията на вещото лице; че при постановяване на решението не е извършена съвкупна преценка на доказателствата и не са обсъдени всички доводи във въззивната жалба, изразяващи несъгласие с експертното заключение; че в нарушение на чл.266, ал.3 ГПК въззивният съд е отказал да назначи повторна или разширена автотехническа експертиза за изясняване на действителния механизъм на произшествието, въпреки незаконосъобразния и немотивиран отказ на първоинстанционния съд да допусне такава експертиза; че като не е допуснал експертизата, въззивният съд е лишил Гаранционен фонд от право на защита - с оглед невъзможността да проведе пълно доказване на обстоятелствата от значение за спора и за основателността на иска; че въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон - чл. 288а, ал.3 вр. ал.1, т.1 КЗ (отм.) и чл. 288, ал.12 и ал.14 КЗ (отм.). Предвид изложените оплаквания и доводи, касаторът прави искане за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за назначаване на повторна или разширена автотехническа експертиза. Претендира разноски.

Ответникът по касация Б. К. - чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Изразява становище за оставяне на обжалваното решение в сила и претендира разноски.

С определение № 1943 от 09.07.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото и съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :

При постановяване на обжалваното решение Окръжен съд - Благоевград е преценил като безспорни обстоятелствата, че с банков превод от 01.11.2016 г. Гаранционен фонд е възстановил на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата 19 554.92 лв. (левова равностойност на 9 998.27 евро). Същата сума е платена преди това от НББАЗ в отговор на отправена претенция от Националното бюро на автомобилистите на Кралство Б. във връзка с изплатено в полза на трето лице обезщетение (8 473.11 евро) и такса за обработка на щета (1 525.16 евро) по повод увреждане на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № 1 СIC715, причинено при ПТП, настъпило на 19.02.2015 г. на територията на Кралство Б. с участие на ответника Б. К..

Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд относно приложимата към спора правна уредба и правната квалификация на предявения иск - чл.288а, ал.3 вр. ал.1, т.1 вр. с чл.288, ал.12 КЗ (отм.) вр. чл.45 ЗЗД. Изложил е съображения, че фактическият състав, от който произтича претенцията на Гаранционен фонд, включва няколко кумулативни елемента - застрахователно събитие (пътно - транспортно произшествие), възникнало на територията на Република България или на територията на друга държава - членка, причинено виновно от водач на превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, липса на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, изплатено обезщетение от компенсационен орган на държава - членка и възстановяване на платените суми от Гаранционен фонд. При наличие на изброените предпоставки Гаранционен фонд в качеството на лице, изпълнило чужд дълг (на основание Споразумение между Компенсаторните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. и чл.6 от Директива 2000/26/ЕС), встъпва в правата на увреденото лице и съгласно чл.288, ал.12 КЗ (отм.) има право на възстановяване на сумата, която е била поискана от компенсационния орган на държавата, на чиято територия са възникнали вредите и е платено съответното обезщетение. Без да се позовава на конкретни доказателства, въззивният съд е посочил, че по делото са установени безспорно настъпилото на територията на Б. (държава - членка на ЕС) пътно - транспортно произшествие, по повод на което е изплатена претендираната с иска сума, участието в произшествието на ответника Б. К. - български гражданин, чието превозно средство обичайно се намира на територията на Република България, липсата на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за управляваното от ответника превозно средство, изплащането на обезщетение за причинените при произшествието вреди на собственика на увреденото МПС от компенсационния орган на държавата - членка по местонастъпване на произшествието, задължаването на Гаранционен фонд, чрез НББАЗ, да възстанови изплатените суми, ведно с разходите на увреденото лице, на чуждия компенсационен орган, обема на вредите и дължимото за тях обезщетение. Като спорен по делото въззивният съд е извел единствено въпроса дали ответникът Б. К., в качеството му на водач на участвалия в произшествието товарен автомобил с българска регистрация, има вина за настъпване на произшествието.

За да разреши спорния между страните въпрос, въззивният съд се е позовал на заключенията - основно и допълнително, на назначената в производството пред първата инстанция автотехническа експертиза. Въз основа на заключенията, без да обсъжда отделните констатации в тях и обясненията на вещото лице по време на изслушването му в открито съдебно заседание, съдът декларативно е приел за установено, че щетите, по повод на които е платена претендираната от Гаранционен фонд сума, са настъпили съобразно описания от вещото лице механизъм на ПТП, а именно : Управляваното от ответника МПС „Волво“ с рег. [рег.номер на МПС] , с прикачено ремарке с рег. № ON-3DM, се е движило в своето пътно платно - втора пътна лента, като в това време водачът на лек автомобил „Фоклсваген Пасат“ с рег. № 1 СIC715 е извършил маневра за смяна на платната за движение, при което автомобилът е минал от лява лента в дясна и е ударил движещата се паралелно товарна композиция; Скоростта на движение на лекия автомобил е била по-голяма от тази на товарния автомобил и при извършване на маневрата за смяна на лентите лекият автомобил е попаднал в дясната сляпа зона на товарния автомобил. С оглед на така възприетия механизъм на произшествието въззивният съд се е произнесъл, че ответникът е оборил презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД, а ищецът не е провел пълно обратно доказване на „презюмираното от закона обстоятелство“, съответно, че са останали недоказани деликта и причинно - следствената връзка между поведението на ответника и настъпилата вреда, по повод на която е извършено плащане от Гаранционен фонд. В заключение въззивният съд е споделил крайния решаващ извод на първоинстанционния съд, че предявеният осъдителен иск следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.

Въззивният съд е счел за неоснователно оплакването във въззивната жалба на Гаранционен фонд, че при изясняване на механизма на произшествието първоинстанционният съд неправилно не е взел предвид представения с исковата молба констативен протокол за ПТП, подписан от ответника и съдържащ негово извънсъдебно признание за обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. Във връзка с оплакването съдът е посочил, че от протокола не може да се направи извод за виновно поведение на ответника, тъй като „протоколът е бил изготвен на език, който ответникът не разбира, и последният е бил лишен от възможността да бъде обезпечен с преводач, както предвижда българското и европейското законодателство“. С аргумент, че вещото лице е потвърдило настъпването на произшествието по вина на чуждия водач, който е навлязъл в лентата за движение на товарния автомобил и е последвало стълкновение между двете превозни средства, съдът е отрекъл възможността произшествието да е реализирано по отразения в протокола механизъм.

Във въззивната жалба на Гаранционен фонд е направено искане за допускане във въззивното производство на автотехническа експертиза - повторна или разширена, като са изложени доводи за наличие на предпоставките по чл.266, ал.3 ГПК. В проведеното открито съдебно заседание въззивният съд е оставил доказателственото искане без уважение с мотиви, че „не са налице предпоставките за допускане на експертиза и няма нарушение на процесуалните правила пред първата инстанция с отказа да се назначи повторна или разширена автотехническа експертиза“.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по преценените като значими за изхода на делото процесуалноправни въпроси за задължението на въззивния съд да формира изводите си по съществото на спора след обсъждане на всички доказателства и доводи на страните, като изложи мотиви във връзка с тяхната преценка и посочи кои релевантни за спора факти приема за установени , и за правомощията на въззивния съд при прилагане на разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК.

В т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава и има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. Във въззивното производство съдът, при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора и достига до свое собствено решение по отношение на иска. Въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, отразяващи самостоятелните й решаващи изводи, което задължение произтича от характеристиката на дейността й като решаваща.

Възприетите в цитираното тълкувателно решение принципни разрешения относно дейността и правомощията на въззивната инстанция са доразвити в приетото от ОСГТК на ВКС Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. В т.2 от съобразителната част на тълкувателното решение, при отчитане на приетите през 2007 г. законодателни изменения в правната уредба на въззивното производство (чл.269 ГПК), е разяснено, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.

В посочения смисъл е и практиката на ВКС по чл.290 ГПК (в т. ч. и посочените от касатора решения, с които е обоснован допълнителният селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК), в която последователно се приема, че като втора инстанция по съществото на спора въззивният съд, при съобразяване на ограниченията по чл.269 ГПК, е длъжен да обсъди събраните в хода на делото допустими и относими доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, да посочи ясно правнорелевантните факти, които приема за установени въз основа на тях и върху които основава решаващите си правни изводи, да се произнесе по поддържаните във въззивната жалба и в отговора защитни доводи и възражения на страните и да даде свое собствено разрешение на спора, основано на доказателствата и на закона. Осъществената от въззивния съд решаваща правораздавателна дейност следва да намери отражение в мотивите към въззивното решение, чието съдържание трябва да отговаря на изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, а не да се изчерпва с препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение.

Последователна е и създадената при действието на чл.290 ГПК практика на ВКС по процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивния съд при прилагане на разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК (решение № 174/12.01.2011 г. по т. д. № 36/2010 г. на ІІ т. о., решение № 72/09.07.2012 г. по т. д. № 398/2011 г. на ІІ т. о., решение № 306/09.10.2013 г. по гр. д. № 1851/2013 г. на ІV г. о., решение № 167/26.10.2017 г. по гр. д. № 209/2017 г. на І г. о., и др.). Според съществуващата практика, с разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК е осигурена процесуална възможност за страните в гражданския процес да поискат от въззивната инстанция да събере във въззивното производство доказателства, които са от значение за спора, но не са били допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения. Допускането на доказателствата предполага кумулативното наличие на две предпоставки - доказателствата да са поискани от страната в рамките на предвидените за това преклузивни срокове и отказът на първоинстанционния съд да ги приобщи към делото да не е съобразен с процесуалния закон. При направено във въззивната жалба искане, основано на разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК, въззивният съд е длъжен се произнесе по искането, след като извърши преценка дали са осъществени предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК и дали исканите доказателства са допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора.

Във връзка с въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, следва да се имат предвид и разясненията в т.3 от съобразителната част на Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че : С оглед произтичащите от 269, изр.2 ГПК ограничения в дейността на въззивната инстанция въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация в първоинстанционното решение за необоснована само при наличие на оплакване във въззивната жалба за необоснованост на решението в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това. Ако е направено оплакване в посочения смисъл, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице - достатъчно е той да се е позовал на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на експертиза, въпреки нуждата от специални знания за изясняване на спора от фактическа страна.

Обжалваното решение е постановено в противоречие с относимата практика на ВКС - задължителна и казуална, и е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на решаващите изводи на въззивния съд.

В исковата молба ищецът - сега касатор, Гаранционен фонд е основал осъдителната си претенция на твърдения за виновно причинено от ответника Б. К. пътно - транспортно произшествие, настъпило на територията на Кралство Б., при което е увредено имущество на трето лице и за обезщетяване на вредите е изплатено обезщетение, впоследствие възстановено от Фонда с последиците по чл.288, ал.12 КЗ (отм.). Механизмът на произшествието, от който са изведени твърденията за виновно причиняване на вредите от ответника, е възпроизведен в исковата молба от съдържанието на представения с нея двустранен констативен протокол за ПТП с дата 19.02.2015 г., приет като доказателство в надлежен превод на български език. Протоколът е подписан от двамата водачи, участвали в произшествието - ответникът и лицето, управлявало увредения лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с белгийска регистрация, и според твърденията на ищеца от неговото съдържание се установява, че произшествието е реализирано вследствие предприета маневра за смяна на пътните ленти, при която ответникът, управлявайки товарен автомобил „Волво“ с прикачено ремарке, е преминал от лява в дясна лента и е ударил паралелно движещия се в лентата лек автомобил.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил описания от ищеца механизъм на произшествието, като е възразил, че инцидентът е възникнал не по негова вина, а при опит на водача на лекия автомобил да изпревари товарния автомобил от дясно и да се престрои в лентата му на движение, без да спази дистанция. Навел е и твърдения, че констативният протокол е съставен на неразбираем за него език - фламандски, от полицейски служител въз основа на обясненията на водача на лекия автомобил, след което му е предоставен за подпис без разясняване на съдържанието и без осигуряване на преводач.

По искане на ищеца първоинстанционният съд е допуснал автотехническа експертиза, в изпълнение на която е изготвено заключение, съдържащо следните констатации : Произшествието е настъпило в момент, когато лекият автомобил е отклонил посоката си на движение наляво към пътната лента, в която се е движил успоредно управляваният от ответника товарен автомобил, а товарната композиция е била отклонена незначително надясно към най-дясната пътна лента, в която се е движил лекият автомобил. Лекият автомобил се е движил с по-висока скорост от тази на товарната композиция и при косо навлизане в лентата за движение на композицията е последвал удар в задната лява врата на автомобила, нанесен с предния десен край на предната броня на влекача. Щетите по лекия автомобил, описани в доклада за техническа експертиза, отговарят на описания механизъм за ПТП, съответстващ на показанията на водача Б. К. и на схемата в констативния протокол за ПТП. По време на разпита в открито съдебно заседание на 11.01.2023 г. вещото лице Р. С., на която е възложена експертизата, е заявила, че причините за настъпване на произшествието не са технически, а са от субективен характер, и се изразяват в неправилни действия от страна и на двамата водачи - отклоняване и преминаване на лекия автомобил наляво и отклоняване на товарната композиция надясно, без водачът (ответникът К.) да се увери дали има превозни средства, т. е. и при двамата водачи има неправомерно движение при отклоняване на моторните превозни средства с намерение преминаване в друга пътна лента, като първо лекият автомобил е навлязъл в лентата за движение на товарната композиция. Изготвено е и допълнително заключение по поставена от ответника задача, в което вещото лице е отговорило, че в определен етап от движението на двете процесни МПС лекият автомобил „Фолксваген“ е попадал в дясната сляпа зона на товарния автомобил.

Заключенията са оспорени от процесуалния представител на Гаранционен фонд като необосновани и непълни в заседанието, в което са подложени на обсъждане. Оспорването е подкрепено с конкретни аргументи - непосочване на точното място на удара между двете превозни средства, неизясняването на техническите причини за настъпване на произшествието, пропуск да се изследва движението на автомобилите със способите на механиката - с оглед на техните позиции, отразени в констативния протокол, отсъствие на извършен анализ на позициите на двете превозни средства в контекста на отразената в протокола схема на произшествието, доверяване на вещото лице на дадените от ответника обяснения по делото относно обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. Направено е и възражение, че становището на вещото лице по повод поставената от ответника допълнителна задача за ролята на страничните огледала е подвеждащо. Във връзка с оспорването е поискано съдът да допусне повторна или разширена експертиза, която да изготви заключение по първоначално поставените от страните задачи въз основа само на доказателствения материал, без да взема предвид обясненията на ответника по повод механизма на произшествието. Първоинстанционният съд е приел заключенията с мотив, че са обективни, всестранни и пълни, оставил е без уважение искането за назначаване на разширена („тройна“) съдебно - техническа експертиза по съображения, че „не са налице основания за това“, и не се е произнесъл по искането за назначаване на повторна експертиза. Впоследствие в мотивите към решението съдът е посочил, че кредитира даденото от вещото лице заключение и приема, че щетите са настъпили съобразно описания в него механизъм на ПТП, при който ответникът Б. К., управлявайки товарната композиция, се е движил в своето пътно платно, а лекият автомобил, който се е движил с по-висока скорост, е извършил маневра за смяна на платната и при преминаване от лява в дясна пътна лента е ударил паралелно движещата се товарна композиция.

Основателни са оплакванията в касационната жалба на Гаранционен фонд, че при така развилото се производство пред първата инстанция въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила по чл.266, ал.3 ГПК като е отказал да допусне и назначи повторна или разширена автотехническа експертиза за изясняване в пълнота на механизма на произшествието. Депозираните пред първоинстанционния съд заключения - основно и допълнително, са оспорени своевременно от процесуалния представител на Гаранционен фонд, като оспорването не е голословно, а е подкрепено с конкретни аргументи за необоснованост на констатациите на вещото лице и за непълнота на отговорите на поставените задачи. При оспорването е поставен акцент върху обстоятелството, че вещото лице е взело предвид лишените от доказателствена стойност обяснения на ответника за обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, и не е анализирало задълбочено причините за произшествието от гледна точка на отразената в констативния протокол схема на ПТП. Във въззивната жалба ищецът Гаранционен фонд е направил обосновано оплакване за процесуално нарушение, изразяващо се в немотивиран отказ на първоинстанционния съд да допусне и назначи разширена автотехническа експертиза за установяване на механизма на произшествието, а съответно и да се произнесе по искането за назначаване на повторна експертиза при наличие на предпоставките по чл.201, предл.2 ГПК. В жалбата са посочени подробно пропуските при изготвяне на експертните заключения, които пораждат съмнение в правилността на съдържащите се в тях констатации и изискват повторно изследване на релевантните за спора факти, за чието установяване са необходими специални знания. Въпреки своевременното оспорване на заключенията и направеното в жалбата обосновано оплакване срещу немотивирания отказ на първоинстанционния съд да допусне повторна или разширена експертиза, въззивният съд се е произнесъл лаконично, че няма нарушение на процесуалните правила и не са налице предпоставките за допускане на повторна или разширена експертиза, след което е оставил доказателственото искане без уважение. Изложените в подкрепа на оспорването аргументи и подробните доводи във въззивната жалба срещу обективността и обосноваността на експертните констатации дават основание да се направи извод, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна и въззивният съд е следвало да процедира съобразно разясненията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Немотивираният отказ на първоинстанционния съд да допусне разширена автотехническа експертиза, както и пропускът да се произнесе по искането за назначаване на повторна експертиза при явно несъгласие на ищеца с констатациите в приетите експертни заключения, осъществяват хипотезата на процесуално нарушение по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК, което е следвало да бъде отстранено от въззивния съд чрез назначаване на поисканата от ищеца експертиза. Въззивният съд незаконосъобразно е приел, че не са налице предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК и е отказал да назначи експертиза, а при постановяване на решението по спора е основал изводите си за липса на вина и противоправност в поведението на ответника като водач на МПС единствено и само върху оспорените заключения, без да се произнесе по нито един от доводите на ищеца, насочени към оборване на констатациите в тях. Заключенията са възприети безкритично, като в мотивите към решението е възпроизведен дословно описания от вещото лице механизъм на произшествието, при който - според преценката на въззивния съд, вредоносният резултат е последица от виновното поведение на водача на лекия автомобил „Фолксваген“. Не са обсъдени и не са взети предвид устните обяснения на вещото лице по време на разпита в открито заседание, че произшествието е настъпило вследствие неправомерните действия на двамата водачи при отклоняване на управляваните от тях моторни превозни средства с намерение за преминаване в друга пътна лента и без ответникът да се увери дали в съседната лента има други автомобили. Като е отказал да допусне и назначи поисканата с въззивната жалба експертиза при наличие на предпоставките по чл.266, ал.3 ГПК, въззивният съд е лишил ищеца - касатор от възможността да упражни правото си на защита в пълен обем чрез събиране на всички допустими и относими доказателства, необходими за установяване на обективната истина по делото .

Основателни са и оплакванията в касационната жалба, че при установяване на механизма на произшествието въззивният съд неправилно е игнорирал приетия като доказателство констативен протокол за ПТП от 19.02.2015 г. Протоколът е съставен от полицейски служител по мястото на произшествието, съдържа изявления на двамата участници относно причините за настъпването му („при смяна на лентите“) и схема, отразяваща трасето на пътя, посоката на автомобилите и позицията им в момента на удара. Ответникът не е оспорил подписа си под текста на протокола, което подкрепя тезата на касатора, че протоколът обективира признание от негова страна на обстоятелствата, при които е настъпило произшествието и които не кореспондират изцяло с констатациите в основното заключение на автотехническата експертиза. Констативният протокол е представен с цел доказване на твърдения в исковата молба механизъм на ПТП, приобщен е към доказателствения материал по делото в надлежен превод на български език и е следвало да бъде обсъден от въззивния съд във връзка с всички останали доказателства от значение за спора. Аргументът на въззивния съд, че протоколът не може да служи като доказателство за деликтното поведение на ответника, тъй като е изготвен на неразбираем за него език и без осигуряване на преводач, е по-скоро житейски, отколкото правен. Същият приповтаря обясненията на ответника за ситуацията, в която се е намирал по време на съставяне на протокола, и е нелогичен, доколкото отразената в текстовата част на протокола причина за произшествието - смяна на лента за движение, кореспондира с графичната схема, която отразява местоположението и посоката на движение на двата автомобила, а за нейното визуално възприемане не е необходимо владеене на чужд (фламандски) език. Игнорирането на протокола при разрешаване на спорния въпрос относно механизма на реализиране на произшествието - от една страна, и кредитирането на оспорените експертни заключения - от друга, разколебават правилността на крайния решаващ извод на въззивния съд, че произшествието е настъпило по вина на водача на лекия автомобил и че не е доказано деликтно поведение на ответника като предпоставка за уважаване на регресната искова претенция.

При постановяване на обжалваното решение е допуснато и съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл.235, ал.2 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК, както основателно се поддържа в касационната жалба. Въззивният съд е основал решаващите си изводи единствено на оспорените заключения на автотехническата експертиза, без да извърши съвкупен анализ и преценка на всички доказателства по делото и без да прояви необходимата процесуална активност за изясняване на спора от фактическа страна съобразно разясненията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изложените от въззивния съд мотиви към решението не отговарят на изискването на чл.236, ал.2 ГПК, тъй като повтарят мотивите на първата инстанция, не съдържат отговор на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба на Гаранционен фонд и не отразяват осъществена от въззивния съд самостоятелна решаваща дейност.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 вр. с ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Благоевград от стадия на разпоредителното заседание по чл.267 ГПК. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по доказателственото искане, формулирано в т.2 от въззивната жалба на Гаранционен фонд, като назначи повторна автотехническа експертиза по чл.201, предл.2 ГПК при съобразяване на правомощието за служебно допълване и конкретизиране на поставените задачи с цел изясняване на спора от фактическа страна.

В зависимост от изхода на спора при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в настоящото производство - чл.294, ал.2 ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 вр. с ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 448 от 20.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 240/2023 г. на Окръжен съд - Благоевград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Благоевград.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :