Шофиране след употреба на метадон и отговорност на водача

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * справедливост на наказание * липса на малозначителност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 316

гр. София , 03 юни 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ -

трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

при секретаря Ил. Петкова,

с участието на прокурора от ВП на РБ Сийка Милева,

като разгледа докладваното от съдия Грозева н.д. № 241 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия Л. Р. – адв. К. срещу присъда № 1 от 17.01.2024 г. постановена по внохд № 253/23 г. на Окръжен съд- Ловеч.

В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 3 от НПК- като се твърди, че присъдата на въззивния съд е неправилна, тъй като е постановена в нарушение на закона и наложеното с нея наказание е явно несправедливо. Касаторът оспорва извода на съда, че е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3 от НК, тъй като два месеца преди деянието за последно е употребил метадон и не е предполагал, че в кръвта му ще останат следи от него. Не е съобразено от съда, че доказателствата по делото установявали, че е бил на метадоново лечение и с оглед данните за неговата наркотична зависимост, вещите лица не могат да определят кога е употребил наркотичното вещество. Настоява да бъде оправдан по възведеното обвинение, поради липса на субективна страна на престъплението. В допълнението към касационната жалба се претендира приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, поради това че случаят е маловажен.

В съдебно заседание, ВКС назначи на подс. Р. за служебен защитник адв. П., която поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на атакуваната с нея присъда като неправилна, поради липсата на доказателства относно обстоятелството кога подсъдимият е употребил наркотичното вещество, имайки предвид заключението на назначената токсикологична експертиза и гласните доказателства по делото, които не опровергават твърдението на подс. Р., че последният прием на метадон е бил около два месеца преди деянието.

Подс. Р. поддържа казаното от защитника му.

Представителят на ВП на РБ не споделя доводите в касационната жалба относно наличието на релевираните с нея касационни основания, поради което моли да бъде оставена без уважение. Според него за съставомерността на деянието е без значение какъв е източника на метадон в кръвта на подсъдимия и с каква давност е приема му, след като е установено категорично, че не е възможно метадонът да остане дълго в кръвта му.

ВКС- трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК и поискания касационен контрол, намери следното :

Жалбата на подс. Р. е неоснователна.

С присъда № 35 от 1.11.2022 г. по нохд № 166/22 г. РС- Ловеч признал подс. Л. П. Р. за невиновен в това, че на 18.09.2021 г. в [населено място] по [улица]с посока [населено място] управлявал МПС л. а. /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] след употреба на наркотично вещество метадон, установен по надлежния ред, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнато обвинение по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

Съдът се е произнесъл по вещественото доказателство и направените по делото разноски, които с оглед изхода на делото са останали в тежест на държавата.

По протест на прокурор от РП- Ловеч в ОС- Ловеч е образувано внохд № 253/23 г., по което присъдата на първата инстанция е отменена и е постановена нова, с която присъда № 1 от 17.01.2024 г., с която подс. Р. е признат за виновен в това, че на 18.09.2021 г. в [населено място] по [улица]с посока [населено място] управлявал МПС л. а. /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] след употреба на наркотично вещество метадон, установен по надлежния ред, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 28, ал. 1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода и на глоба в размер на 1000 лв.

На основание чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС определил първоначален общ режим на изтърпяването му.

На основание чл. 68, ал 1 от НК привел в изпълнение наказанието от осем месеца лишаване от свобода, определено със споразумение по нохд № 256/2018 г. по описа на РС- Троян, за изтърпяването на което определил първоначален общ режим.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК зачел предварителното задържане под стража за срок от 24 часа по ЗМВР.

На основание чл. 343 Г от НК лишил подс. Р. от правото да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.

Осъдил подс. Р. да заплати направените по делото разноски и потвърдил присъдата по отношение разпореждането с веществените доказателства по делото.

Преди да вземе становище по жалбата, ВКС следва да обсъди параметрите на дължимия контрол, тъй като касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК- материалната незаконосъобразност на атакувания съдебен акт е аргументирано с оплаквания за неправилна оценката на доказателствения материал, довел до неправилна квалификация на деянието по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, поради липсата на субективна страна на престъпление. Доводите касаещи аналитичната дейност на съда се отнасят до касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК- съществени процесуални нарушения, които обаче не се твърдят с жалбата. В основата на всички съображения срещу съдебният акт, защитата е вложила разбирането си за неправилното осъждане на подсъдимия, поради липсата на категорични доказателства относно точният момент, в който подс. Р. е употребил наркотичното вещество, което е свързано с обосноваността на съдебния акт и не попада в обхвата на касационната проверка, поради това, че не е предвидено като касационно основание.

За това ВКС следва ясно да посочи, че при липсата на възражения срещу аналитичната дейност на въззивния съд установената от него фактическа обстановка е именно тази в рамките, на която касационната инстанция следва да се ангажира с даването на отговори по наведените две касационни основания по чл. 348, ал. 1 т. 1 и т. 3 от НПК.

По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК

Касаторът поддържа материална незаконосъобразност на съдебния акт с оглед приетата съставомерност на деянието по чл. 343б , ал. 4 вр. ал. 3 от НК, който пряко е свързан с въпроса относно меродавния момент, в който подсъдимият е употребил наркотичното вещество. Разясняването му, както и отговора на въпроса колко време след това, в кръвта и урината на подсъдимия могат да останат следи от употребата му имат решаващо значение за правилното решаване на делото. Въззивната инстанция се е справила успешно със задачата си, като е обсъдила комплексно всички доказателства касаещи спорния по делото момент- а именно дали приемът на метадон е станал два месеца преди извършване на деянието, както твърди подсъдимия или 3-5 дни преди него, както сочат експертите изготвили токсикологичната експертиза. За правните изводи инстанцията по същество е ценила резултатите от назначената експертиза и устните разяснения на вещите лица, които недвусмислено са заявили, че макар и под терапевтичният минимум, установеното наркотично вещество в кръвта и урината на подс. Р. е сигурна индикация за неговата употреба дни, а не месеци преди деянието, въпреки безспорните данни за зависимостта на подсъдимия.

В съдебната практика за установяване на „пияното състояние“ по научен метод е възприет количествен критерий от 0,5 промила алкохол в кръвта, като по отношение „употребата на наркотични вещества“, законодателят не е въвел количествен и качествен критерий, поради това, че преследваната от него легитимна цел е постигането на нулева толерантност към употребата на наркотични вещества.

С оглед спазване на принципа на законоустановеност на престъплението и изискването наказателните норми да се тълкуват буквално, следва да се сподели разбирането на въззивната инстанция, че за обективната съставомерност на деянието по чл. 343б , ал. 4, вр. ал. 3 от НК е без значение кога е употребено наркотичното вещество, какво е неговото количеството в кръвта, какъв е неговия активен компонент, по какъв начин и дали употребата му се е отразила на поведението на водача и дали е повлияла способността му да шофира МПС. Водещо значение в случая има обстоятелството, че към момента на извършване на деянието следва да е доказано със средствата и способите на НПК, че в организма на подсъдимия е открито наркотично вещество, което установява неговата употреба преди управлението на МПС. За съставомерността на деянието е ирелевантно доказването на конкретния момент, дата или час, на която е употребено наркотичното вещество, тъй като законодателят инкриминира управлението на МПС, след употреба на наркотично вещество именно поради високия риск за обществените отношения свързани с безопасността по транспорта и налагането на нулевата толерантност към употребата му. Именно наложената в законодателството безусловна забрана за употреба на наркотични вещества и несъвместимостта на употребата им с действия по управление на МПС обуславят наказателната репресия срещу водачите и обосновават прекия умисъл на деянието, поради това, че деецът съзнава обществено опасния му характер, предвижда последиците и иска тяхното настъпване. За това оплакването за субективна несъставомерност на престъплението е лишено от основание, а обстоятелствата касаещи начинът, по който деецът се е снабдил с веществото и подбудите за неговата употреба, количеството в кръвта му са без значение за осъществяването му, тъй като законът не прави разлика дали извършителят се лекува с приема на метадон или го приема с други цели.

Изложеното не дава основание да се приеме, че оплакванията на касатора имат опора в материалите по делото, поради което не е налице и поддържаното с жалбата касационно основание.

По касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК

Оплакването за него е изведено като пряка последица от несъгласието на подсъдимия с постановяването на осъдителен съдебен акт и с искането за оправдаването му, поради несъставомерност на деянието. Касационната съдебна инстанция изложи съображения по отношение на тяхната неоснователност и сподели изцяло правните изводи на контролирания съд, касаещи престъпната съставомерност на деянието по чл. 343б, ал. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. С оглед приетата фактология липсват основания за отмяна на съдебния акт и за оправдаване на подсъдимия, тъй като такава възможност за ВКС съществува само в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т.1 от НПК – каквато в случая не е налична.

В допълнението към жалбата касаторът е маркирал искане за приложимост на нормата на чл. 9, ал. 2 от НК, без да е изложил нито едно съображение за това. Становището на настоящият съдебен състав е, че деянието не разкрива признаците на „малозначителен случай“. Критериите за малозначителност следва да се изведат от комплексна оценка на всички правно значими обстоятелства по делото, в които се включва личността на извършителя и конкретните характеристики на деянието. Ниската стойност на количеството метадон в кръвта на подсъдимия 0,01 мг/мл, което е под терапевтичният минимум, не позволява извод за това, че деянието само формално разкрива характеристики на престъпление и не е обществено опасно, понеже законът не поставя количествен критерий. Решаващо значение има личността на подсъдимия, като данните от съдебното му минало сочат, че случилото се не е инцидентна проявата, не само с оглед на това, че деянието е извършено в изпитателния срок на наложено наказание за същото по вид престъпление, но и поради това, че подсъдимият многократно е санкциониран за нарушения извършени по ЗДП по административен ред и е осъждан четири пъти преди конкретното деяние за престъпления по чл. 343 б, ал. 3 от НК, което не убеждава съда, че наложените до тук наказания са способствали за настъпването на положителна корекция в поведението му. Освен всичко казано, наказанията в размер на една година „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 1000 лв. са към минимума, предвиден в закона и са съобразени със здравословното състояние на подсъдимия, поради което не са явно несправедливи и са в състояние да постигнат целите прокламирани в чл. 36 от НК.

В обобщение, ВКС прие, че при индивидуализиране на наказанието, въззивният съд е направил балансирана преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, на степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което не са налице основания за намеса на касационната инстанция. Изложеното обосновава извод, че претендираните в жалбата на подс. Р. касационни основания не са налице, поради което постановения от Окръжен съд- Ловеч съдебен акт следва да остане в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК

ВКС- трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 1 от 17.01.2024 г. постановена по внохд № 253/23 г. на Окръжен съд- Ловеч.

Решението е окончателно.

Председател : Членове : 1. 2.