Определяне на обезщетение за вреди при прекратено наказателно производство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 749
гр.София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на първи декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участието на секретаря Теодора Ставрева и прокурор Дечева, като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 1534 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Република България чрез прокурор Мария Малинова срещу решение № 7109 от 19.12.2024 г. по в.гр.д. № 9150/2022 г. на Софийски градски съд в частта му, в която след частична отмяна на решение № 4392/10.05.2022 г. по гр.д.№ 63854/2021 г. на Софийски районен съд, е уважен иск на А. А. Б. против Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за общо 15 000 лева, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от наказателно преследване, приключило с влязло в сила постановление от 31.07.2020 г. за прекратяване на ДП № 16/2018 г. на НСлС, пр.пр.№ 14693/2014 г. на СГП, поради липса на доказателства за извършено от ищеца престъпление, ведно със законната лихва от 09.11.2021 г. до изпащането на сумата. Според касатора, решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано, тъй като съдът не е взел предвид воденото по същото време срещу ищеца друго наказателно производство, приключило с внасяне на обвинителен акт. Не са съобразени и изводите на вещото лице, че влошеното здравословно състояние на ищеца не е резултат на обвинението по прекратеното производство, а размера на присъденото обезщетение не съответства на икономическите условия и стандарт на живот в страната, както и определените обезщетения по сходни случаи.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: „При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД?“.

Отговор на въпроса обусловил допускане на касационното обжалване е даден с т.11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, в което се приема, че при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Дадените разяснения в тълкувателното постановление на Пленума на Върховния съд представляват задължителна съдебна практика по тълкуване и прилагане на материалния закон, която се прилага последователно от Върховния касационен съд. В мотивите на решенията на касационната инстанция се подчертава, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД, но зависи от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства, които имат значение за правния спор – колко и какви процесуални действия са били предприети по отношение на обвиненото лице, тежестта на обвинението, наложените мерки за процесуална принуда и тяхната продължителност, както и дали наказателното производство е приключило в разумен срок, с оглед неговата фактическа и правна сложност. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди са от значение също вида и тежестта на отделните негативни изживявания на пострадалия и създадените в резултат на наказателното преследване неудобства и притеснения в личния му живот. Релевантни за размера на обезщетението са и обстоятелства около личността на обвинения: неговата възраст, съдебно минало, здравословно състояние и социален статус, вкл. дали повдигането на обвинение засяга неговата професионална дейност и положението му в обществото.

С оглед отговора на въпроса, при проверка на правилността на решението, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че правилно въззивният съд е приел, че държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за всички причинени вреди, когато е повдигнато и поддържано обвинение от прокуратурата, но наказателното производство не е приключило с осъдителна присъда. Правилно са били възприети релевантните за случая обстоятелства, във връзка с тежестта на обвинението и приложената наказателна репресия, но при определяне размера на дължимото обезщетение, въззивният съд неправилно е приел доколко негативните изживявания на пострадалия са в причинно-следствена връзка с процесуалните действия на прокуратурата, въз основа на което да се приложи принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД. От данните по делото е видно, че ДП № 16/2017г. на НСлС, пр.пр.№ 14693/2014г. на СГП, е образувана срещу неизвестен извършител, а ищецът е привлечен като обвиняем на 26.11.2019г. за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.1 НК и му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“. С постановление на прокурор от 09.12.2019 г. на ищеца е наложена забрана да напуска страната, но наказателното производство по това повдигнато обвинение е прекратено на 31.07.2020 г., с което са отменени и наложените мерки спрямо него. Причинените неудобства и данните за здравословното състояние на обвинения в извършването на престъпление, безспорно имат пряко значение за размера на обезщетението, когато е доказана причинната връзка с повдигането на обвинение от прокуратурата, но следва да бъдат съобразени и останалите релевантни за изхода на делото обстоятелства - икономическите условия в страната, наложената мярка за неотклонение и сравнително краткия период, през който е наложена забрана на ищеца да напуска страната. В тази връзка, доводите на прокуратурата за нарушение на материалния закон при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди са частично основателни. Повдигането на незаконно обвинение само по себе си е увреждащо действие, което засяга личния живот, професионален авторитет и достойнство на ищеца. След като се доказват негативните последици от наказателната репресия, съдът следва да присъди обезщетение при съобразяване с релевантните за спора обстоятелства от значение за определяне на справедливия размер по чл.52 ЗЗД. В случая, обаче, следва да бъдат отчетени не само тежестта на обвинението, но приключването на делото в разумен срок, постановената мярка за неотклонение, както и повдигането на обвинение на воденото по същото време срещу ищеца друго наказателно производство, приключило с внасяне на обвинителен акт. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, в тази връзка, съдът взема предвид външните проявления в здравословното и емоционално състояние на ищеца, неизбежно съпътстващи наказателната репресия, но и последиците от това обвинение върху професионалната му дейност в чужбина, както и липсата на допълнителни ограничения, които да го лишат от заеманата длъжност, доходи и възможност за професионални контакти.

Предвид изложените съображения и ограничения обем от неблагоприятни последици за пострадалия, при съвкупната преценка на всички обстоятелства, настоящият състав на ВКС приема, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от конкретното обвинение е в размер на 5000 лева, което се дължи със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.11.2021г., до изплащане на сумата.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 7109 от 19.12.2024г. по в.гр.д.№ 9150/2022г. на Софийски градски съд в частта, в която е уважен иска за неимуществените вреди над 5000 лева до присъдените 15 000 лева и вместо това:

ОТХВЪРЛЯ иска на А. А. Б. против Прокуратура на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за обезщетение на неимуществени вреди над сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 09.11.2021 г., до изплащането на сумата.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7109/19.12.2024 г. по в.гр.д. № 9150/2022 г. на Софийски градски съд в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.