Обезщетение от Гаранционния фонд при смърт на пътя и съпричиняване

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу Гаранционния фонд при незастраховано МПС * справедливост на обезщетението * съпричиняване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 70

[населено място], 27.02.2026г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Росица Божилова
Членове: Анна Ненова

Татяна Костадинова

при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 1139 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С решение № 23 от 19.02.2025г. по в.гр.д. № 447/2024г. на Апелативен съд – В., като е отменено частично решение № 126 от 07.06.2024г. по гр.д. № 482/2023г. на Окръжен съд – Шумен, Гаранционен фонд е осъден да заплати на основание чл. 557, ал. 1, т. 2 от КЗ на М. А. М. и на Х. А. М. допълнително суми от по 15 000 лева (или общо по 75 000 лева), обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния баща А. М. С. при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 15.09.2023г., със законната лихва за забава от 22.12.2023г. до окончателното плащане. Със същото решение е потвърдено решението на Окръжен съд – Шумен за отхвърляне на исковете по чл. 557, ал. 1, т. 2 от КЗ на тези ищци в останалата част – за разликата до поддържаните във въззивното производство размери от по 200 000 лева, със законната лихва. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 557, ал. 1, т. 2 от КЗ на В. В. Т., с която А. М. С. е съжителствал фактически, за сума на обезщетението над размера от 60 000 лева до претендираните от нея 200 000 лева, със законната лихва от 22.12.2023г. до окончателното плащане.

По делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в потвърдителната му част – за отхвърляне на исковете на В. В. Т., М. А. М. и Х. А. М. по чл. 557, ал. 1, т. 2 от КЗ за разликата над присъдените съответно 60 000 лева и по 75 000 лева до претендираните по 200 000 лева обезщетение за всеки от тях, със законната лихва за забава от 22.12.2023г. до окончателното плащане.

В частта на присъдените обезщетения за неимуществени вреди от по 60 000 лева на всеки от ищците, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила. Относно допълнително присъдените по 15 000 лева обезщетение на М. А. М. и Х. А. М. въззивното решение е влязло в сила след недопускането до касация на насрещната касационна жалба на Гаранционен фонд.

Допуснатото касационно обжалване е по въпроса за приложението на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и по-конкретно за задължението на въззивния съд да обсъди (съобрази) в съвкупност всички релевантни обстоятелства, имащи значение за размера на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД. Касационно обжалване е допуснато и по въпроса дали когато Гаранционен фонд, в случаите на изплащане на обезщетение от Фонда за незастраховани моторни превозни средства, въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреден при ПТП, от фонда, като ответник, следва да бъде проведено пълно и главно доказване на възражението. Изведена е необходимост за проверка на съответствието на въззивното решение по тези въпроси със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, съответно с практиката на Върховния касационен съд (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК).

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба на В. В. Т., М. А. М. и Х. А. М. е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

За да постанови решението си, съставът на Апелативен съд – В. е приел, че на 15.09.2023г., около 9.00 часа, на път ІІІ-2082, км. 27+890 в посока от [населено място] към [населено място], [община], е настъпило пътнотранспортно произшествие. Т. Ж. А., без да има необходимата правоспособност за това, е управлявал лек автомобил „Волво В40“ с поставен номер ДК [рег.номер на МПС] . При дъжд и мокра настилка скоростта на автомобила е била над разрешената - 101 км/ч, при допустими 90 км/ч извън населеното място за пътно превозно средство от категория В. Водачът загубил контрол върху автомобила, който се преобърнал по таван и известно време продължил движението си. При преобръщането от автомобила изпаднал А. М. С., на 31 години, пътник на предната дясна седалка. От удара на тялото му в десния край на пътното платно той получил тежки, несъвместими с живота травматични увреждания, причинили смъртта му – тежка закрита черепномозъчна травма, протекла с многофрагментарно счупване на черепния покрив и основа, кръвоизливи под мозъчните обвивки и дифузна травма на мозъка.

Обстоятелствата във връзка с виновното и противоправно поведение на водача на автомобила „Волво В40“ са били приети за установени въз основа на влязла в сила присъда № 6 от 21.02.2024г. по н.о.х.д. № 25/2024г. на Окръжен съд – Шумен (чл. 300 от ГПК), съгласно която Т. Ж. А. е бил признат за виновен за извършването на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. чл. 343, ал. 3, б.“б“, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, б.“б“ и „в“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Отделно от това като свидетел в първоинстанционното производство е бил разпитан Т. В. В., също пътник в автомобила, брат на ищцата В. В. Т.. Изслушана е била комбинирана съдебна автотехническа и медицинска експертиза. В експертизата е била посочена причината за смъртта на А. М. С. - получените от него при падането травматични увреждания.

За лекия автомобил „Волво“ не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Също съгласно възприетото от въззивния съд, ищцата В. В. Т., на 23 години към датата на пътния инцидент, е съжителствала с А. М. С.. Те са живеели заедно в [населено място] от нейната 18 годишна възраст и са имали две деца – ищците М. А. М. и Х. А. М., съответно на 4 години и на 1 години към датата на пътния инцидент.

Според показанията на изслушаните по делото свидетели А. А., вуйчо на А. М. С., и Рекшен Х., съседка, семейството било весело и сплотено. А. бил грижовен баща, работел и прехранвал семейството си, В. гледала децата. След смъртта се заключила в себе си, не била вече весела и общителна. Първоначално криела от децата за смъртта на баща им. После съобщила на М.. Всички тъгували, ходели на гробищата.

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебна психиатрично-психологична експертиза, Х. А. М. е бил на много ниска възраст по време на инцидента и не е разбирал на когнитивно ниво загубата, но за останалите ищци загубата е отговаряла на стресогенна ситуация от най-висока степен (изживяна е била остра стресова реакция). При В. В. Т. е имало разстройство в адаптацията. Тя е преживяла чувства на загуба, тъга, отчаяние. Била е подтисната, тревожна, раздразнителна, отпаднала, нямала апетит, измъчвали я страхове за бъдещето, определено от вещите лица като тревожно-депресивна реакция. С времето симтоматиката се е редуцирала, но все още персистирала, отразявайки се на социалното й функциониране. На въпрос за ролята на бащата с оглед развитието на останалите ищци – деца на пострадалия, вещите лица са заключили, че решаващо за психо-емоционалното и социалното развитие до към втората година е качеството на връзката с майката, но бащата е първият значим друг, когото детето среща извън утробата на майката. Бащата помага на детето да установи вътрешна структура чрез способността му да създава такава в семейството. Неговото присъствие прави възможно детето да научи как да се себеутвърждава, развива способностите си за самозащита и абстрахиране. В хода на целия детско-юношески период контактът на едно дете с баща му носи много емоционална, сетивна и когнитивна полза за общото му физическо и психоемоционално развитие. Ако бащата е починал, отсъстващ физически или емоционално, това би могло да допринесе за липсата на самоувереност у децата. Те могат да станат прекалено боязливи и трудно да се адаптират към нови ситуации, да израстват, развивайки характеристики на личността като тревожни, депресивни или да имат фобии.

При тези обстоятелства и доказателства относно последиците за ищците от смъртта на А. М. С. за справедлив размер на обезщетенията за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд са били приети суми от 120 000 лева за В. В. Т. и по 150 000 лева за останалите ищци, активно легитимирани да получат обезщетения съгласно ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. Базовото обезщетение за децата е било увеличено от въззивния съд с по 30 000 лева, при приети за дължими от Окръжен съд – Шумен по 120 000 лева. Според въззивния съд ответникът е бил пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове на ищците като трети увредени лица (чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ от КЗ).

С оглед обосноваване на конкретния размер на обезщетенията въззивният съд е посочил, че връзката между пострадалия и В. В. Т. продължила 5 години, като той е бил основната жизнена опора на ищцата, която е претърпяла изключително силни емоционални страдания. Макар и бавно обаче състоянието й е започнало да се подобрява. Обективното затруднение на преживелия съжител по отглеждането на децата няма съдържанието на търпима емоционална болка и душевно страдание в пряка причинност със загубата на починалия съжител, а е в причинност с изпълнението на морален, родителски дълг. Останалите ищци, според въззивния съд, търпят и ще продължават да търпят емоционални, сетивни и когнитивни липси от загубата на бащината фигура в семейството, но за тях не са констатирани продължаващи оплаквания от негативния афективен спектър.

За основателно е било прието възражението на Гаранционен фонд, направено в отговора на исковата молба, че причина за смъртта на А. М. С. е било и обстоятелството, че е пътувал без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл. 137 от ЗДвП. В този смисъл е било възприето заключението на комбинираната съдебнотехническа и медицинска експертиза, съгласно което А. М. С. е бил без обезопасителен колан (пострадалият е изпаднал от автомобила по време на преобръщането, липсвали са увреждания, причинени от колан). При поставен предпазен колан, според вещите лица, пострадалият при преобръщането на автомобила е щял да остане притиснат към седалката и облегалката на седалката и не би получил значителни травматични увреждания при съприкосновение с интериора на автомобила или такива вследствие на изпадане от автомобила и удар при падането. Автомобилът „Волво“ е бил оборудван с обезопасителни колани. Също според вещите лица основното предназначение на предпазния колан е да не позволи на водача или на пътника вследствие на инерцията да полети в посока на удара и по този начин го предпазва от травматични увреждания. При правилно поставен предпазен колан е можело да бъдат получени травматични увреждания по крайниците.

Прието за основателно е било също възражението, че А. М. С. е знаел, че автомобилът „Волво“ е управляван от неправоспособен водач, сам се е поставил в риск и поради това претендираните по делото обезщетения също са подлежали на намаляване. По делото са били дадени обяснения от водача Т. Ж. А., съгласно които той се е познавал с пострадалия, били са приятели от малки и са работили заедно и е управлявал автомобила в селото и преди това. Според въззивния съд близките отношения още от детството на водача и пострадалия в малко населено място и постоянните им контакти впоследствие правят малко вероятно незнанието на факта, че А. е неправоспособен водач.

Приносът на пострадалия е бил определен по съвкупност от 50% или като крайни дължими са били приети обезщетения от 60 000 лева за В. В. Т. и по 75 000 лева за останалите ищци.

Оплакванията на касаторите в подадената касационна жалба са, че обезщетенията за неимуществени вреди (в приетите базови размери съответно от 120 000 лева и по 150 000 лева) са занижени. Съставът на Апелативен съд – В. не е съобразил в достатъчна степен и обсъдил конкретните обективно съществуващи факти – характер, сила и продължителност на претърпените от ищците болки и страдания и други факти и обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне на размера на обезщетението. Същевременно изводът на съда, че пострадалият е допринесъл за настъпване на собствената му смърт, като се е съгласил да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач, и е пътувал без поставен обезопасителен колан, е необоснован. Не е било установено чрез пълно и главно доказване (по несъмнен, безспорен, категоричен начин), както предписва нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат, тъй като не е поставил предпазен колан, и че получените травми са в причинно-следствена връзка с непоставянето му. Липсват доказателства в насока за знание на пострадалия, че водачът е неправоспособен. Тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса – Гаранционен фонд.

Оплакванията се поддържат и в проведеното пред касационната инстанция открито съдебно заседание.

От насрещната страна по жалбата Гаранционен фонд е подаден отговор , поддържан и след допускане на касационното обжалване. Съгласно отговора пострадалият е допринесъл съществено за възникване на произшествието и фактическите изводи на въззивната инстанция са напълно съобразени със събрания по делото доказателствен материал. Няма основание за завишаване на присъдените обезщетения.

Т. Ж. А., конституиран като трето лице подпомагаща страна на Гаранционен фонд, не е дал отговор на касационната жалба .

По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване:

Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11) при определяне размера на неимуществените вреди съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и да съобразяват значението им за размера на вредите. В постановлението като примерни обективни обстоятелства при причиняване на смърт са изложени възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение. Задължението за установяване и посочване на конкретните обективно съществуващи обстоятелства, както и тяхното оценяване е поради това, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. Въз основа на оценката на конкретните обстоятелства съдът заключава какъв размер обезщетение по справедливост да присъди, за да се постигне пълно обезщетяване на действителните вреди, резултат на увреждането. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - за необходимост от точно очертаване на релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелства и тяхното оценяване.

Също съгласно задължителната практиката на ВС и ВКС, обективирана в т. 7 от Постановление № 17 от 18.11.1963г. на Пленума на ВКС, т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС и Тълкувателно решение № 1 от 01.08.2022г. по тълк. дело № 1/2021г. на ОСГТК на ВКС (мотиви), принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато със свое противоправно поведение (действие или бездействие) увреденият е създал предпоставки за настъпване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил настъпването им. Това тълкуване се поддържа и в практика на Върховния касационен съд. Според нея конкретният принос трябва да е установен от ответника (включително от Гаранционния фонд в случаите на изплащане на обезщетение от Фонда за незастраховани моторни превозни средства), който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице по предявен иск по чл. 557 от КЗ (т.д. № 35/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. № 1117/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. № 623/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. № 286/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., т.д. № 316/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).

По основателността на касационната жалба:

С оглед задължителната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд, както и практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за случаи на смърт на близък и съпричиняване, касационната жалба е основателна. Въззивното решение в обжалваната част е постановено в отклонение от съдебната практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), при нарушение на материалния и процесуалния закон и е частично неправилно (чл. 281, т. 3 от ГПК).

В решението си въззивният съд не е съобразил и анализирал в достатъчна степен и в съвкупност обстоятелствата, които обусловят базовия размер на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди.

По-конкретно не е бил отчетен характерът на връзката между пострадалия при ПТП А. М. С. и В. В. Т.. Действително фактическото им съжителство е продължило 5 години (самата ищца е била на 23 години), но се е касаело за силна емоционална привързаност, съчетана с обстоятелството, че за ищцата починалият е бил морална и финансова опора при отглеждането и възпитанието на двете им деца. Той е бил грижовен баща, който е работел и е издържал семейството си. Така е настъпил и пътният инцидент – на връщане от гористите местности около [населено място], където починалият режел и събирал дърва. В. е била в млада възраст, занимавала се е единствено с децата и ролята на А. М. С. в живота й е била решаваща. Не се касае за изпълняван от нея родителски дълг, който няма връзка със смъртта на А. М. С. (както е счел въззивният съд), а за страдания от загубата на някого, с когото е щяла да споделя живота си, както и отговорностите си като родител. От въззивния съд са били подценени също психическите страдания на ищцата след загубата на А. М. С.. Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебна психиатрично-психологична експертиза от загубата ищцата е изживяла остра стресова реакция, определена от вещите лица и като тревожно-депресивна. Макар с времето симптомите на това състояние да са се редуцирали, психическите страдания при ищцата са персистирали, т.е. те не са отшумели и понастоящем.

При определянето на обезщетенията за останалите ищци - М. А. М. и Х. А. М., съответно на 4 години и на 1 години към датата на пътния инцидент, отново не са били съобразени всички обстоятелства, така както те се установяват от доказателствата по делото. От началото на жизнения си път тези ищци са били лишени от обичта, подкрепата и грижата на своя биологичен баща, обстоятелства от изключително значение за тяхното физическото и психоемоционално развитие. Не е било отчетено, че за М. А. М., способен да осъзнава случилото се, загубата е отговаряла на стресогенна ситуация от най-висока степен. Няма данни децата да са преодолели загубата, нито да са изключени рисковете, свързани с липсата на фигурата на бащата, така както те са очертани от вещите лица от състава на психиатрично-психологична експертиза. По никакъв начин от доказателствата по делото не се очертава липса на „продължаващи оплаквания от негативния афективен спектър“, както е приел въззивният съд.

С оглед всички тези обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че справедливият базов размер на обезщетението на ищците М. А. М. и Х. А. М. следва да е по 200 000 лева, а на В. В. Т. - 160 000 лева.

Обезщетенията в посочените размери отчитат конкретните обществено-икономически условия към датата на увреждането, както и като ориентир – нарастващите нива (лимити) на застрахователно покритие по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 4 от 08.03.2021г. по т.д. № 2940/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.). Те съобразяват и съдебната практика в сходни случаи, при отчитане на конкретните години, когато са настъпили вредите (напр. решение № 104 от 25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 70 от 28.07.2015г. по т.д. № 707/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 42 от 15.05.2017г. по гр.д. № 60102/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 67 от 22.07.2021г. по гр.д. № 562/2020г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 60165 от 19.08.2021г. по гр.д. № 3529/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 347 от 12.06.2024г. по гр.д. № 3745/2023г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 514 от 15.09.2025г. по гр.д. № 213/2025г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.).

Предвид отговора на втория поставен въпрос по приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, неправилен (необоснован) е изводът на въззивния съд, че А. М. С. е знаел, че автомобилът „Волво“ е управляван от неправоспособен водач, сам се е поставил в риск и поради това претендираните по делото обезщетения подлежат на намаляване. По делото не се установява при условия на пълно и главно доказване знание на починалия на такъв факт.

Съдебната практика трайно възприема, че е налице принос за настъпване на вредоносния резултат от пострадалото лице в случай, когато то е пътувало в моторно превозно средство, управлявано от неправоспособен водач (решение № 31 от 04.04.2019г. по т.д. № 1267/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 139 от 28.01.2021г. по т.д. № 1780/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 32 от 15.03.2021г. по т.д. № 30/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 59 от 27.07.2022г. по т.д. № 257/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 103 от 09.04.2025г. по т.д. № 676/2024г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 223 от 28.07.2025г. по т.д. № 2160/2024г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.). Хипотезата се приема за аналогична на разгледаната в т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015г. на ОСГК на ВКС – обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното ПТП. Изрично обаче се поставя изискването за знание, че водачът няма свидетелство за управление на МПС.

В случая дадените от водача на автомобила Т. Ж. А. обяснения не съдържат такива данни. За такова обстоятелство не е свидетелствал никой от разпитаните свидетели, нито то може да бъде изведено от останалите събрани по делото доказателства. За да приеме обстоятелството за установено, въззивният съд се е основал на житейска презумпция, предпоставена от близките отношения между водача и пострадалия А. М. С. в малко населено място. Това, според въззивния съд, е правило малко вероятно незнанието на факта, че се касае за неправоспособен водач. Както се посочи по-горе конкретният принос по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД трябва да е установен, при доказателствена тежест на ответника, а не предполагаем.

Във връзка с възражението Гаранционен фонд акцентира на решенията по т.д. № 1267/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., т.д. № 1780/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. № 257/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. № 676/2024г. на ВКС, ТК, І т.о., но по тези дела се е касаело за непълнолетни неправоспособни водачи. Знанието за липсата на свидетелство за управление на моторни превозни средства не е било презумирано, а изведено от установеното знание на пострадалите за възрастта на управлявалите МПС при пътните инциденти – че те не са навършили пълнолетие, при което не биха могли да бъдат правоспособни водачи.

Обосновано и въз основа на събраните доказателства от въззивния съд е прието, че при пътния инцидент от 15.09.2023г. А. М. С. е бил без поставен обезопасителен колан (автомобилът „Волво“ е бил оборудван с колани за предните и задните седалки) и това е довело до смъртта му. Възражението на Гаранционен фонд по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, че с оглед механизма на ПТП при ползване на обезопасителен колан смъртта на А. М. С. не би настъпила е доказано и основателно.

При преобръщането на автомобила той е изпаднал от него и при удар при падането на пътното платно е получил несъвместими с живота травматични увреждания, причинили смъртта му. В този смисъл е категоричното заключение на комплексната експертиза, което не противоречи на останалите обстоятелства и доказателства по делото. Липсват изводи на вещите лица, че смъртта на А. М. С. би настъпила независимо дали предпазен колан е ползван.

Въз основа на съпоставяне на поведението на пострадалия с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, приносът на А. М. С. за настъпване на вредите следва да бъде определен на 30%.

Той не е поставил обезопасителен колан при пътуването, за което е имал изрично законоустановено задължение (чл. 137а и сл. от ЗДвП). Същевременно Т. Ж. А. е управлявал лекия автомобил „Волво“ със скорост над разрешената (нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП), без да има необходимата правоспособност (нарушение на чл. 151 от ЗДвП) и без да е изпълнил задължението си преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното превозване на пътниците в превозното средство (нарушение на чл. 132, т. 2 от ЗДвП), от които и поставянето от тях на обезопасителен колан. Всички тези нарушения по брой и тежест правят приноса на водача Т. Ж. А. за настъпване на ПТП, съответно за смъртта на пътника в автомобила А. М. С. по-голям, в обем на 70%. С установения в ЗДвП режим на скоростите, с въведеното изискване за правоспособност на водачите, които трябва да са годни да управляват превозното средство от съответната категория, да са преминали обучение и да са положили изпит, както и с установените задължения на водачите да обезопасят пътуването на лицата, които превозват, се осъществява най-важната цел на закона – опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата (чл. 1, ал. 2 от ЗДвП). В останалата част приносът е на пострадалия, носещ самостоятелна отговорност за собствената си безопасност. Паралелът и сравнението в поведението на участниците в движението с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, обосновава конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. В този смисъл са решение № 33 от 04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 117 от 08.07.2014г. по т.д. № 3540/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. решение № 60174 от 08.04.2022г. по т.д. № 1708/2020г. на ВКС, ТК, І т.о. и др., чиито правни изводи настоящият съдебен състав изцяло споделя.

След намаляване на обезщетенията поради съпричиняване на вредата на М. А. М. и на Х. А. М. са дължими обезщетения от 140 000 лева (70% от 200 000 лева). При приспадане на вече присъдените по 75 000 лева, за които първоинстанционното и въззивното решение са влезли в сила, на тези ищци следва да бъдат присъдени допълнително по 65 000 лева обезщетение с равностойност от 33 233. 97 евро.

Дължимото на В. В. Т. обезщетение при отчитане на съпричиняването е 112 000 лева (70% от 160 000 лева). При приспадане на вече присъдените й 60 000 лева с първоинстанционното решение са й дължими допълнително още 52 000 лева с равностойност от 26 587. 18 евро.

Дължима е и законната лихва за забава от 22.12.2023г. до окончателното плащане на сумите. Това е приетият от първоинстанционния и от въззивния съд начален момент на забавата на Гаранционен фонд, относно който в касационната жалба няма оплаквания (чл. 290, ал. 2 от ГПК). В касационната, а и в предходните инстанции, не е спорно, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове на ищците като трети увредени лица (чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ от КЗ). Претендирана е обезвреда за неимуществени вреди, настъпили вследствие на смърт при ПТП на територията на страната, от МПС, което обичайно се намира на тази територия и виновният водач не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

За размерите над 112 000 лева, съответно 140 000 лева на обезщетенията до претендираните по 200 000 лева исковете по чл. 557, ал. 1, т. 2 от КЗ са неоснователни и въззивното решение в тези части следва да бъде потвърдено като правилно.

В този смисъл, доколкото не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, по аргумент от чл. 293, ал. 3 от ГПК, се разрешава по същество от касационната инстанция.

По разноските

Касаторите не установят разноски в първоинстанционото, въззивното и касационното производство и такива не им се присъждат.

На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокат Н. Н. Д. следва да бъде присъдена допълнителна сума от 15 685 лева с ДДС (равностойност от 8 019. 61 евро) възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на касаторите – ищци в първоинстанционното, въззивното и касационното производство. По-конкретно за производството пред Окръжен съд – Шумен на адвоката е било присъдено възнаграждение от 3 500 лева с ДДС, като при конкретния размер на присъдените обезщетения му се следват допълнително още 3 000 лева. Във въззивното производство е бил определен общ размер на възнаграждението от 7 200 лева с ДДС, при което при крайният изход на делото са дължими 3 600 лева с ДДС или при приспадане на вече присъдени 515 лева с въззивното решение – 3 085 лева с ДДС. В касационното производство с оглед материалния интерес (присъдени 182 000 лева обезщетения), конкретните извършени от адвоката действия в двете фази на касационното обжалване и фактическата и правна сложност са делото (относително висока) са дължими допълнително 9 600 лева с ДДС.

Върху допълнително присъдените суми на обезщетенията от 182 000 лева следва да бъде определена за плащане от Гаранционен фонд държавна такса за първоинстанционното производство от още 7 280 лева, 3 640 лева за въззивното производство, както и 30 лева и 3 640 лева за касационното производство на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), или общо 14 590 лева с равностойност от 7 459. 75 евро. Касаторите – ищци са били освободени от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.

На Гаранционен фонд с оглед крайния изход на делото са дължими разноски от 432. 48 евро (равностойност на 845. 87 лева), които следва да бъдат присъдени, при отмяна на въззивното решение в частта на разноските. Общо установените от фонда разноски са 450 лева юрисконсултско възнаграждение и 1050 лева разноски за вещо лице и експертизи в първоинстанционното производство, 400 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство и 540 лева такива разноски в касационното производство.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 23 от 19.02.2025г. по в.гр.д. № 447/2024г. на Апелативен съд – В. в частта, с която е потвърдено решение № 126 от 07.06.2024г. по гр.д. № 482/2023г. на Окръжен съд – Шумен, за отхвърляне на исковете по чл. 557, ал. 1, т. 2 от КЗ на М. А. М. и на Х. А. М. срещу Гаранционен фонд за заплащане на допълнителни суми над размера от 75 000 лева до 140 000 лева (или още по 65 000 лева с равностойност 33 233. 97 евро), със законната лихва за забава от 22.12.2023г. до окончателното плащане, за отхвърляне на иска по чл. 557, ал. 1, т. 2 от КЗ на В. В. Т. срещу Гаранционен фонд за заплащане на допълнителна сума над размера от 60 000 лева до 112 000 лева (или още 52 000 лева с равностойност от 26 587. 18 евро), със законната лихва за забава от 22.12.2023г. до окончателното плащане, както и в частта на присъдените на Гаранционен фонд разноски за първоинстанционното и въззивното производство, като вместо това постановява:

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, с БУЛСТАТ[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 4, да заплати на М. А. М., с ЕГН [ЕГН], и на Х. А. М., с ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес [населено място], [община], ул.“П. К., № 14, допълнително суми от по 33 233. 97 евро (тридесет и три хиляди двеста тридесет и три евро и деветдесет и седем евроцента) за претърпените неимуществени вреди от смъртта на А. М. С., техен баща, при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 15.09.2023г., със законната лихва за забава от 22.12.2023г. до окончателното плащане на сумите.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, с БУЛСТАТ[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 4, да заплати на В. В. Т., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [община], ул.“П. К., № 14, допълнително сума от 26 587. 18 евро (двадесет и шест хиляди петстотин осемдесет и седем евро и осемнадесет евроцента), обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта А. М. С., с когото е съжителствала фактически, при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 15.09.2023г., със законната лихва за забава от 22.12.2023г. до окончателното плащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 23 от 19.02.2025г. по в.гр.д. № 447/2024г. на Апелативен съд – В. в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, с БУЛСТАТ[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 4, да заплати на адвокат Н. Н. Д. с адрес [населено място], пл.“Позитано“ № 2, сграда „Перформ бизнес център“, допълнително сумата от 8 019. 61 евро (осем хиляди и деветнадесет евро и шестдесет и един евроцента) възнаграждение с ДДС на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК за осъщественото процесуално представителство на В. В. Т., М. А. М. и Х. А. М. в първоинстанционното, въззивното и касационното производство.

ОСЪЖДА , на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, Гаранционен фонд, с БУЛСТАТ[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 4, да заплати по сметка на Върховния касационен съд допълнително сумата от 7 459. 75 евро (седем хиляди четиристотин петдесет и девет евро и седемдесет и пет евроцента) държавна такса за първоинстанционното, въззивното и касационното производство.

ОСЪЖДА В. В. Т., с ЕГН [ЕГН], М. А. М., с ЕГН [ЕГН], Х. А. М., с ЕГН [ЕГН], всички с адрес [населено място], [община], ул.“П. К., № 14, да заплатят на Гаранционен фонд, с БУЛСТАТ[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 4, сумата от 432. 48 евро (четиристотин тридесет и две евро и четиридесет и осем евроцента) разноски в първоинстанционното, въззивното и касационното производство, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК.

Решението е постановено при участието на Т. Ж. А., трето лице подпомагаща страна на Гаранционен фонд.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на касатора В. В. Т. на настоящия й адрес с указване на възможността за представяне на Гаранционен фонд на банкови сметки с титуляри ненавършилите пълнолетие М. А. М. и Х. А. М. с оглед доброволното плащане на допълнително определените им обезщетения (чл. 17 от Наредба № 49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, вр. чл. 130, ал. 3 от СК).

Препис от решението да се изпрати също за сведение на дирекцията „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на ненавършилите пълнолетие М. А. М. и Х. А. М. на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето.

Председател:

Членове:1.

2.