Недопустимост на иск за частична относителна недействителност по чл. 76 ЗН

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60086

София, 28.06.2021 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3610 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. И. Д. и Т. Д. Х., приподписана от адвокат В. Х., против решение № 116 от 14.04.2020 г., постановено по гр.д. № 861 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е отменено решение № 94 от 12.04.2019 г. по гр.д. № 1180/2017 г. на Районен съд-Велинград и вместо него е постановено друго за обявяване на относителна недействителност по отношение на А. Н. П.-Д. и С. Н. С. на сделка, обективирана в нотариален акт № 66, том II, рег. № 1573, н.д. № 262 от 28.09.2016 г., с която П. И. Д. и Т. Д. Х. са продали на Б. Г. Х. дворно място от 825 кв.м., съставляващо УПИ *, * от кв.210 по плана на [населено място] за 1/8 ид.ч.; за признаване за установено по отношение на П. И. Д., Т. Д. Х. и Б. Г. Х., че А. Н. П.-Д. и С. Н. С. са собственици по наследство на по 1/48 ид.ч. от имота и за осъждане на Б. Г. Х. да им предаде владението общо на 1/24 ид.ч. или по 1/48 ид.ч. на всеки.

А. Н. П.-Д. и С. Н. С., чрез процесуалния си представител Е. Б., оспорват касационната жалба и претендират възстановяване на направените разноски.

С определение № 68 от 22.02.2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.второ ГПК с цел преценка допустимостта на въззивното решение с оглед извода на съда, че е допустимо относителната недействителност да бъде обявена не за цялата сделка, а за част от нея и то за права, придобити по договор за дарение /1/8 ид.ч./, а не по наследяване, както и с оглед на това доколко е ясен предмета на делото при произнасянето на съда по отношение на урегулиран поземлен имот, отреден за два поземлени имота, без да са налични твърдения или да е изследвано кога е одобрена регулацията и дали УПИ е съсобствен или е запазена собствеността върху всеки от включените в него поземлени имоти и съответно идентичността на имота, описан в сделките от 1959 г., 1963 г. и 1976 г. като имот № 1936 от кв.110, за който е отреден парцел * с някои от имотите, включени в УПИ *, *, като от изясняване на тези обстоятелства зависи и дали наследодателите през 1959 г. са придобили целия имот 1936 /описан в нотариалния акт като югозападната половина от дворното място, състоящо се от 803 кв.м., съставляващо имот 1936, за което е отреден парцел *, с обща преградна стена на къщата на Н. Х., изградена върху югоизточната половина от парцела, ведно с 1/2 ид.ч. от този парцел, с разпределено ползване на югозападната половина от двора/ или 1/2 ид.ч. от него/.

В исковата молба А. Н. П.-Д. и С. Н. С. са твърдели, че по наследство от общия наследодател С. К. Н., починал на 14.05.1963 г. и на неговия син и техен баща Н. С. К., починал на 13.05.2004 г., са собственици на по 1/48 ид.ч. /общо двете на 1/24 ид.ч./ от дворно място от 825 кв.м., съставляващо УПИ *, * от кв.210 по плана на [населено място] с приложена регулация за парцела, който имот е с пълен кадастрален номер * и пл. № *; ответниците П. Д. и Т. Х. притежават по наследство от майка си А. Г. 1/6 ид.ч., като 1/8 са по договор за дарение от Ц. Н., а останалата 1/24 ид.ч. майка им е придобила като наследник на общия наследодател С. Н.. Тъй като П. Д. и Т. Х. са продали на Б. Х. 1/4 ид.ч. от парцела, а са притежавали 1/6 ид.ч. ищците са поискали да бъде обявен за относително недействителен на основание чл.76 ЗН договора за покупко-продажба между ответниците за 1/8 ид.ч., оставена в наследство от С. К., да се признае правото им на собственост върху 1/48 ид.ч. за всяка и Б. Х. да бъде осъден да им предаде владението на тези идеални части.

В отговора на исковата молба Б. Х. е оспорил исковете с твърдения, че правата на праводателите му са удостоверени с нотариален акт за дарение от 1973 г. и констативен нотариален акт от 1976 г. и ищците нямат качеството наследници на закупения от него имот и чл.76 ЗН не може да бъде приложен.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че въз основа на покупко-продажба от 7.09.1957 г. Ц. Т. Н. и съпругът й С. К. Н. са придобили собствеността на 1/2 ид.ч. от дворно място от 803 кв.м., съставляващо поземлен имот № * от кв.110, за който е отреден парцел * по плана на [населено място], ведно с къща на два етажа /поради което е счел за необоснован извода на първоинстанционния съд, че е придобита изцяло собствеността на това дворно място/. На 30.04.1963 г. двамата да дарили на сина си Н. С. К. първия етаж от къщата и 1/4 ид.ч. от дворното място. С. К. Н. е починал на 16.05.1963 г. и е бил наследен от съпругата си и трите им деца - И. С. А., Н. С. К. и А. С. Г., като всеки от тях е наследил по 1/32 ид.ч. Така към този момент съпругата е притежавала 5/32 ид.ч. /1/8 или 4/32 като купувач по договора от 1959 г. и 1/32 като наследник на съпруга си/, Н. К. – 9/32 ид.ч. /1/4 или 8/32 ид.ч. по дарението от 1963 г. и 1/32 ид.ч. по наследяване/ и И. А. и А. Г. – по 1/32 ид.ч.

Ц. Т. Н. на 27.01.1973 г. е дарила на дъщеря си А. С. Г. 1/8 ид.ч. от дворното място, след което е останала съсобственик с права от 1/32 ид.ч., която след смъртта й е наследена поравно 1/6 ид.ч. /1/8 или 12/96 ид.ч. са придобити по дарението от 1973 г. и 1/24 ид.ч. или 4/96 ид.ч. са придобити по наследство от баща й и от майка й/ или А. Г. е притежавала 16/96 ид.ч., равни на

Ответниците П. И. Д. и Т. Д. Х. са наследници /деца/ на починалата на 3.02.2012 г. А. С. Г. и са придобили общо 1/6 ид.ч., респ. по 1/12 ид.ч. от дворното място. Продавайки с нотариален акт № 66 от 28.09.2016 г. на Б. Х. 1/4 ид.ч., същите са се разпоредили с повече права, отколкото са притежавали.

При така възприетите факти, въззивният съд на първо място е посочи, че искът по чл.76 ЗН е допустим и извън делбеното производство, като е свързан със спор за собственост, породен от прехвърлителна сделка. Счел е, че в случая ищците са легитимирани да се позоват на тази относителна недействителност, тъй като са сънаследници, неразпоредили се с дела си. Изложил е съображения, че нормата на чл.76 ЗН е създадена в интерес на сънаследниците на продавача и с нея се цели да се обезпечи възможността им да получат реален дял от наследството, според състоянието му към момента на неговото откриване. Направил е извод, че текстът на законовата разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че недействително е разпореждане на сънаследник в полза на трето лице, нямащо качеството наследник и тъй като настоящия случай е такъв, е счел искането за обявяване на относителна недействителност за основателно.

С оглед основателността на иска по чл.76 ЗН, съдът е счел за основателни и обусловените от това други два иска, а именно установителен иск за признаване правата на ищците върху общо 1/24 ид.ч. или по 1/48 ид.ч. за всеки и осъждане на Б. Х. да им предаде владението върху техните идеални части.

По преценка допустимостта на въззивното решение:

Тълкуване по приложението на нормата на чл.76 ЗН е направено с Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по т.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. В т.1 е посочено, че правото да се иска прогласяване относителната недействителност по чл.76 ЗН може да бъде упражнено като инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез възражение, като под страх от нищожност на делбата - чл.75, ал.2 ЗН при релевиране на относителната недействителност на акта на разпореждане като главна страна в процеса следва да участва сънаследника-прехвърлител по заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката - по заявения иск по чл.76 ЗН. Разяснено е и, че при тази недействителност разпоредителната сделка е действителна, валидно обвързва страните по нея, поражда желаните и целени от тях правни последици и има действие спрямо третите лица, но актът на разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло или отчасти, е непротивопоставим по отношение на останалите сънаследници, доколкото с разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае до хипотеза за разпореждане по чл.212 ЗЗД, или е налице хипотеза на извършени разпореждания от всички сънаследници със сънаследствения им дял, или разпореждането е между тях, съответно в съдебния исков процес за ликвидиране на съсобствеността, възникнала по наследяване или при иск за собственост относно нейното съществуване, сделката може да бъде обявена за недействителна по чл.76 ЗН по искане на сънаследника, който не желае в делбата да участва приобретателя по нея.

С оглед посоченото тълкуване в практиката на ВКС, произнасянето на съда по иска по чл.76 ЗН е процесуално недопустимо. От една страна въззивният съд не е съобразил, че предмет на договора, обективиран в нотариален акт № 66, том II, рег. № 1573, н.д. № 262 от 28.09.2016 г. между П. Д. и Т. Х. като продавачи и Б. Х. като купувач, е 1/4 ид.ч от спорното дворно място. Правно невъзможно е да е налице частична относителна недействителност на договор в хипотезата на чл.76 ЗН – в случая да е относително недействителен за 1/8 ид.ч. и да не е относително недействителен за другата 1/8 ид.ч., затова и е процесуално недопустимо искане за обявяване на относителната недействителност по чл.76 ЗН само по отношение на част от прехвърлените с договора права. Правен интерес от иска по чл.76 ЗН, така, както е изяснен в Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по т.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС е налице, когато при уважаването му ще е възможно делбата да бъде извършена само между наследниците и без участието на приобретателя по относително недействителната сделка. Това тълкуване е доразвито в практиката на ВКС по чл.290 ГПК, като с решение № 124 от 13.12.2019 г. по гр .д. № 4344/2018 г., II г.о., в което е посочено, че позоваване на относителна недействителност по чл.76 ЗН извън делба може да извърши сънаследник, спрямо когото приобретателят на идеална част, прехвърлена му от друг сънаследник, предяви претенции по чл.31, ал.2 ЗС, по чл. 32, ал.2 ЗС или с когото не може да постигне съгласие за управление на общата вещ - чл. 32, ал.1 ЗС. Следователно искането за обявяване на относителна недействителност по чл.76 ЗН само по отношение на част от прехвърлените права от наследствения имот е лишено от правен интерес, тъй като приобретателя по договора ще продължи да бъде съсобственик с наследниците.

Твърдението на ищците, че с договора от 2016 г. П. Д. и Т. Х. са се разпоредили с повече права отколкото притежават, е относимо към вещно-прехвърлителния ефект на договора, с оглед принципа, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, но не и при преценка допустим и основателен ли е иска по чл.76 ЗН.

Поради изложеното предявеният иск по чл.76 ЗН за обявяване частична относителна недействителност за 1/8 ид.ч. на договора между ответниците за прехвърляне на 1/4 ид.ч. е процесуално недопустим, поради което въззивното и първоинстанционното решение следва да бъдат обезсилени, а производството по този иск – прекратено.

Произнасяйки се по установителния иск за собственост против П. И. Д. и Т. Д. Х. и ревандикационния иск против Б. Г. Х., въззивният съд е постановил решението си без да изясни предмета на спора. В исковата молба ищците са индивидуализирали спорния имот като дворно място от 825 кв.м., образуващи УПИ *,* с приложена регулация за парцела, кв.210 по плана на [населено място], който имот е с пълен кадастрален номер * и пл. № * от кадастрален район *, и с посочени граници-номерата на съседните УПИ. От приложената към исковата молба скица /лист 11 на първоинстанционното дело/ на УПИ *,* е видно, че подробният устройствен план е одобрен през 2014 г. И ищците и ответниците основават правата си на договора по нотариален акт 240, том XVII, дело № 499/1957 г. /посочен при легитимиране на правата при извършване на последващите сделки/, с който Ц. Т. Н. и С. К. Н. са закупили двуетажната сграда, заемаща югозападната половина на дворното място, състоящо се от 803 кв.м., съставляващо имот 1936 в кв.210, за което е отреден парцел Х, с обща преградна стена на къщата със също такава къща на Н. А. К., построена върху югоизточната половина на парцела, ведно с 1/2 идеална част от този парцел, с реално ползване на югозападната половина на двора с граница права перпендикуляра на южната улица и минаваща през разделителната стена между двете къщи.

При тези данни и за изясняване предмета на спора съдът е следвало да установят действалите във времето кадастрални планове, в които са отразявани имоти * и * и съответно регулационните планове. Действащата регулация от 2014 г. е одобрена при действието на ЗУТ, при което урегулирането на два поземлени имота с общ урегулиран поземлен имот може да стане само по съгласие на собствениците на съседните поземлени имоти, като УПИ може да бъде съсобствен /чл.17, ал.2, т.3 ЗУТ/ или поземлените имоти, при възможност за самостоятелно застрояване без спазване на отстояние от регулационна граница, да запазят самостоятелния си характер на обекти на правото на собственост, а с урегулирането да придобият само общ устройствен режим /конкретно предназначение, плътност и интензивност на застрояването, характер и начин на застрояване и линии на застрояване, които се отнасят за целия УПИ, а конкретното застрояване в отделните поземлени имоти, включени в неговите граници, се решава с плана за застрояване/. Същевременно е установено, че имот *, тогава имот пл. № * е бил урегулиран още към 1957 г. Ако парцел * е бил отреден за два имота при действието на ЗПИНМ-отм. и ЗТСУ-отм. то върху него е възникнала съсобственост по силата на регулацията, като правата в съсобствеността и съответно следва ли да се приложи регулацията зависят от вида на предвиденото застрояване /§ 49 или § 50 ППЗПИНМ-отм. и 52 ППЗПИНМ-отм. и чл.28, ал.1, буква”в” или чл.29 ЗТСУ-отм. и чл.31, ал.1 ЗТСУ-отм./. Обстоятелството приложена ли е регулацията в посочените хипотези на урегулиране на отделни имоти в съсобствен парцел е относимо към приложението на § 8 ПР ЗУТ и извода дали понастоящем е налице съсобствено УПИ за имоти * и * или собствеността е в рамките на поземлените имоти, включени в УПИ, както и за преценка статута на терена и дали е предназначен да обслужва построените сгради /като за тази в поземлен имот * е установено, че е в режим на етажна собственост/.

Изясняването на тези обстоятелства е необходимо с цел преценка в какви граници понастоящем е правото на собственост, придобито от общите наследодатели през 1957 г. – върху самостоятелен поземлен имот * или върху 1/2 ид.ч. от УПИ Х-*,*, дали договорите за прехвърляне на идеални части от терена, заедно с построени в него обекти, от 1963 г. в полза на Н. К., от 1973 г. в полза на Н. Г., от 2001 г., с който Н. К. прехвърля на ищцата А. П.-Д. правата придобити по договора от 1963 г. и съответно договора от 2016 г. между ответниците, легитимират придобити права върху поземлен имот * или върху УПИ *-*.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че е основателен довода в касационната жалба, че въззивният съд неправилно е игнорирал доказателственото значение на издадения в полза на А. С. Г. констативен нотариален акт за собственост № 117, том I, дело № 236/1976 г. за право на собственост върху 1/8 ид.ч. от дворното място. Нотариалният акт е издаден въз основа на документи - нотариален акт № 240, том XVII, дело № 499/1957 г. и протокол по гр.д. за делба № 9/1972 г. на Велинградски народен съд. Въззивният съд е посочил, че видно от прието по делото удостоверение, според описната книга на съда за 1972 г. има записано образувано гр.д. № 9/1972 г. за доброволна делба, което е прекратено на 12.01.1972 г., но е приел, че липсват данни за това да е извършена делба, респективно по силата на такава да има установено някакво друго разпределение на собствеността, различно от установеното по представените документи за собственост. Този извод на съда е направен в противоречие с практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, даваща тълкуване, че макар нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, да не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти, доказателствената тежест при оспорване на признато с акта право на собственост, се носи от оспорващата страна. В случая въззивният съд е направил правно необоснования извод, че след като дело № 9/72 г. е прекратено на 12.01.1972 г., то по него не може да е извършена делба /макар, че делото може да е прекратено на тази дата при проведено съдебно заседание и одобрена спогодба/ и е приел, че доказателствената тежест да установят извършването на делбата от 1972 г. е на ответниците, които се ползват от констативния нотариален акт, вместо на ищците, които следва да опровергаят констатациите на нотариуса, че такава делба е извършена и въз основа на нея А. Г. е придобила 1/8 ид.ч.

С оглед изложеното следва, че постановявайки решението си, възпроизвеждайки буквално петитума на исковата молба, но без да изясни и формира изводи по посочените обстоятелства, въззивният съд е постановил процесуално допустимо, но неправилно решение по исковете по чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да постави въпроси на страните по реда на чл.145, ал.1 ГПК във връзка с посочените по-горе обстоятелства, релевантни към определяне предмета на спора /дали е за поземлен имот * или за УПИ *, * и да им даде възможност да ангажират доказателства за тези твърдения, а при необходимост да изслуша и съдебна експертиза. След изясняване на тези обстоятелства съдът следва да формира извод дали понастоящем правоприемниците на Ц. Н. и С. Н. се легитимират като собственици на целия поземлен имот * или на 1/2 ид.ч. от УПИ *,*, както и какъв е статута на терена с оглед застрояването му със сгради в режим на етажна собственост /която за сградата в имот * е възникнала по силата на сделката от 1963 г., с която е прехвърлен първия етаж/ и с оглед на това да прецени какви права са прехвърлени по договорите от 1963 и 1976 г. и какви права е притежавала А. Г. съгласно делбата от 1972 г. и издадения въз основа на нея констативен нотариален акт № 117, том I, дело № 236/1976 г. и въз основа на тези изводи да прецени наследили ли са ищците права от терена след смъртта на баща им Н. К. през 2004 г., като отчете и, че същия се е разпоредил през 2001 г. чрез сделка с придобитите от общите наследодатели права по договора от 1963 г.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по претенциите на страните за възстановяване на направените в настоящото производство разноски.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 116 от 14.04.2020 г., постановено по гр.д. № 861 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Пазарджик и решение № 94 от 12.04.2019 г. по гр.д. № 1180/2017 г. на Районен съд-Велинград в частта, с която е разгледан предявен от А. Н. П.-Д. и С. Н. С. против П. И. Д., Т. Д. Х. и Б. Г. Х. иск с правно основание чл.76 ЗН за обявяване относителна недействителност на сделка, обективирана в нотариален акт № 66, том II, рег. № 1573, н.д. № 262 от 28.09.2016 г., с която П. И. Д. и Т. Д. Х. са продали на Б. Г. Х. 1/4 ид.ч. дворно място от 825 кв.м., съставляващо УПИ *, * от кв.210 по плана на [населено място] за 1/8 ид.ч. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ решение № 116 от 14.04.2020 г., постановено по гр.д. № 861 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Пазарджик в частта по предявения от А. Н. П.-Д. и С. Н. С. против П. И. Д. и Т. Д. Х. положителен установителен иск за собственост и против Б. Г. Х. ревандикационен иск по отношение придобито по наследство общо на 1/24 ид.ч. или по 1/48 ид.ч. на всяка от дворно място от 825 кв.м., съставляващо УПИ *, * от кв.210 по плана на [населено място] с пълен кадастрален № *.

ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Пазарджик.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: