Обезсилване на съдебно решение при нередовна искова молба и неправилна квалификация

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 308

София, 23.05.2024 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

при участието на секретаря Райна Стоименова като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 2394 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 326 от 26.01.2024 г. по касационна жалба на Н. Х. М.-И., чрез адв.А. е допуснато касационно обжалване на решение № 12/03.02.2023 г. по в.гр.д. № 289/2022 г. на Апелативен съд В. Т., с което като е потвърдено решение № 96 от 11.05.2022 г. по гр.д. № 218/2021 г. на Окръжен съд Ловеч, е отхвърлен предявения от касатора срещу Д. П. Т., действащ като ЕТ „Д. Т.“, иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 40 021 лв., представляваща размер на законната лихва върху сумата от 134 902,63 лв. за периода от 16.10.2017 г. до 17.09.2020 г.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд е дал неправилна правна квалификация на иска и по този начин се е произнесъл по непредявен иск по чл.59 ЗЗД – неоснователно обогатяване, вместо по действително предявения иск за вреди, причинени от злоупотреба с процесуални права, осъществена от ответника в рамките на изпълнителното производство. В открито съдебно заседание, процесуалният представител на касатора поддържа жалбата и доводите, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, което прави въззивното решение недопустимо.

Ответникът по жалбата – Д. П. Т., действащ като ЕТ „Д. Т.“, чрез адв. Н., е депозирал отговор, в който са изложени доводи, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторът не е формулирал изобщо правен въпрос. В открито съдебно заседание страната, чрез процесуалния си представител, заявява становище, че исковата молба не е нередовна, тъй като и в исковата молба и в молбата-уточнение, ищецът е поддържал че искът е с правно основание чл.59 ЗЗД, респ. че е налице хипотеза на неоснователно обогатяване, като същото е поддържано и пред въззивната инстанция, като ищецът е получил от съда решение по фактите, на които е основал своята претенция.

Касационното обжалване на решението е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.2, предл. 2 ГПК поради наличието на вероятност въззивното решение да е недопустимо - като постановено по нередовна искова молба.

За да потвърди решението на първоинстанционният съд, въззивният съд е приел, че в конкретния случай не са налице елементите на общия фактически състав на неоснователното обогатяване, въз основа на който ищцата претендира заплащане на сумата от 40 021 лв., представляваща законна лихва върху внесена от нея по изпълнително дело сума от 134 902,63 лв., предназначена за удовлетворяване на ответника-присъединен взискател по същото дело, чието изпълнително основание впоследствие е било обезсилено. За да достигне до този извод въззивният съд е взел предвид безспорния между страните факт, че сумата от 134 902,63 лв. е била внесена от ищцата по сметка на ЧСИ, но не е била превеждана на ответника – присъединен взискател по изпълнителното дело /съгласно уточнение на исковата молба от 16.06.2021 г./ и е била върната на ищцата от ЧСИ с разпореждане от 17.09.2020 г. Посочил е, че след като процесната сума не е постъпила в патримониума на ответника, а се е намирала по сметка на съдебния изпълнител, не може да се приеме, че ответникът се е обогатил, т.е. не е налице увеличаване на актива на имуществото му.

Настоящият състав на ВКС приема за неправилен изводът на въззивния съд, че депозирана от ищеца искова молба е редовна, като съображенията за това са следните:

Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, съдът не е обвързан от сочената от страните правна квалификация на предявения иск, а е длъжен въз основа на изложените фактически обстоятелства и петитум на исковата молба служебно да издири и приложи материалноправната норма, относима към случая. В тази връзка, определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда по приложението на закона и тя се осъществява само с оглед на заявеното в исковата молба - нейната обстоятелствена част и петитум. Подвеждането на фактическите обстоятелства, изложени от ищеца, следва да съответства на изискванията на определен фактически състав, който съставлява и квалификацията на иска. В конкретния случай в исковата молба, уточнена с молба от 16.06.2021 г., не са изложени фактически твърдения, очертаващи фактическия състав на нормата на чл.59 ЗЗД – обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, както и причинна връзка между тях, доколкото обогатяването и обедняването произтичат от един общ факт и липса на основание за преминаването на имуществените блага, доколкото ищецът ясно е заявил, че процесната сума от 134 902,63 лв. не е получена от ответника, т.е. не е влизала изобщо в неговия патримониум, а е била преведена от ищцата в качеството й на първоначален взискател и купувач на имота след проведена публична продан, по специалната сметка на ЧСИ по образуваното изпълнително дело за удовлетворяване на вземането на ответника - присъединен взискател по изпълнителното дело в качеството му на ипотекарен кредитор на длъжника, каквото качество той не е имал, тъй като издаденият в негова полза изпълнителен лист е бил обезсилен. Изложени са и твърдения, че ответникът, който само формално се е легитимирал като ипотекарен кредитор, не само че не е имал основание да получи заделената по разпределението сума в размер на 134 902,63 лв., но той следва и да обезщети първоначалния взискател, внесъл сумата в резултат на неговото поведение, като му заплати законната лихва върху нея за периода от 16.10.2017 г. – датата на която е постановено обезсилване на издадената заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителния лист, легитимиращи го като ипотекарен кредитор до възстановяването на сумата на ищцата – 17.09.2020 г.

Така изложените фактически твърдения не биха могли да се подведат под фактическия състав на чл.59 ЗЗД, доколкото липсват твърдения, че имуществото на ответника се е увеличило за сметка на ищцата. Отделно от това, те не са достатъчни и за квалифициране на иска като такъв за заплащане на обезщетение за вреди, настъпили в резултат на злоупотреба с процесуални права, т.е. исковата молба е нередовна – не са изложени точно и ясно фактите и обстоятелствата, на които ищецът основава иска си за заплащане на претендираната сума – за заплащане на законна лихва върху сумата от 134 902,63 лв. за посочения период. Тази нередовност не е констатирана и съответно отстранена от въззивния съд, поради което решението, с което е отхвърлен иск по чл.59 ЗЗД, се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено от касационната инстанция съгласно разясненията, дадени в т.5 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС - ако недостатъкът е неотстраним пред касационната инстанция /в хипотезите на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК/, решението на въззивния съд подлежи на обезсилване, като делото се връща на този съд за уточняване на основанието или петитума на иск.

Гореизложеното налага обезсилване на въззивното решение и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане след отстраняване на нередовността на исковата молба. Въззивният съд следва да даде на ищцата указания по чл.129, ал.2 вр. чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК – да изложи точно и ясно фактите и обстоятелствата, на които основава иска си, като в случай, че се претендира обезщетение за имуществени вреди, причинени от злоупотреба с право, да изложи конкретни твърдения в какво се изразява виновното и противоправно поведение на ответника, което е причинило вредоносни имуществени последици, в какво се изразяват тези вреди - претърпени загуби или пропуснати ползи за ищцата, вкл. да извлича доходи от внесената по сметка на ЧСИ сума, нереализирани поради конкретно неправомерно поведение на ответника и съответно да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими доказателства по иска, които те са пропуснали да извършат поради разглеждането на делото по нередовна искова молба. В случай, че указанията не бъдат изпълнени от ищцата, въззивният съд следва да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото.

По претендираните от страните разноски за касационната инстанция, следва да се произнесе въззивния съд – чл.294, ал.2 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 12/03.02.2023 г., постановено по в.гр.д. № 289/2022 г. по описа на Апелативен съд В. Т..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: