Практика · Върховен касационен съд · 01 Февруари 2024
Отказ за отмяна на влязло в сила решение поради липса на нарушено право на защита
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Търговско дружество иска отмяна на влязло в сила съдебно решение за прекратяването му, като твърди, че правото му на защита е било нарушено поради липса на юридически познания в първата инстанция и заболяване на адвоката във въззивната инстанция. Върховният касационен съд отхвърля искането, тъй като дружеството е имало надлежен управител, свободно е упълномощило адвокат и не са налице условия за служебно назначаване на представител. Съдът приема също, че решения на съдружниците, взети след приключване на делото, не са основание за отмяна.
Какво приема съдът
Липсата на парични средства за адвокат и личният избор кога да се упълномощи защитник не съставляват лишаване от право на участие в делото, а особеният представител се назначава само при изрично противоречие в интересите. Факти и решения на страната, настъпили след приключване на устните състезания, не представляват основания за извънредна отмяна по ГПК.
Приложени разпоредби
- чл. 29, ал. 4 ГПК
- чл. 30 ГПК
- чл. 32 ГПК
- чл. 64 ГПК
- чл. 78, ал. 1 ГПК
- чл. 142, ал. 2 ГПК
- чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 367, ал. 1 ГПК
- чл. 373, ал. 1 ГПК
- чл. 517, ал. 3 ГПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениеправо на защитапроцесуално представителствоособен представителчл. 303 ГПК
Текстът на акта
Ключови фрази Отмяна на влязло в сила решение * отмяна-ненадлежно представителство 1 Р Е Ш Е Н И Е В ИМЕТО НА НАРОДА № 21 София 14.02.2024 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение , в открито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.дело № 1818 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1 , т. 5 от ГПК. Постъпила е молба от „Финансова къща РУМ“ ООД чрез ликвидатора й Р. М., с която иска отмяна на влязло в сила решение № 95 от 15.03.2023 г. по т.д. 640/22 г. по описа на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 260146 от 06.06.2022 г. по т.д. 640/22 г. по описа на ОС – Пловдив. Изложени са съображения за нарушено право на участие в процеса, основание за отмяна съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Твърди, че не е бил представляван в процеса от адвокат, нямало в дружеството специалист с юридически знания, който да осигури адекватна защита. Поради това счита, че е нарушено правото му на защита в процеса. Излага съображения за предмета на делото пред първоинстанционния съд, като искът, който бил разгледан бил с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК. В първоинстанционното съдебно производство молителят не бил представляван от адвокат, доколкото ищецът в това производство бил представляван от адвокат. Съдът следвало да му окаже съдействие, на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК, като приложи закона еднакво спрямо двете страни в процеса, поради което е достигнал и до неправилен извод в решението, чиято отмяна се иска. Пред въззивния съд бил наел адвокат, но в периода от 23.05.2023 г до 30.05.2023 г. молителят бил лишен от възможност да осигури комуникация и да получи защита, тъй като адв. Б. бил болен. Това довело до невъзможност да разбере указанията на съда и да осигури изпълнението им. Тези факти не били изнесени своевременно пред въззивния съд. След влизане в сила на съдебното решение, по силата, на което дружеството било прекратено и вследствие на това назначена ликвидация, взел решение на Общото събрание на съдружниците на 24.07.2023 г. за продължаване на дейността на дружеството. С оглед тези факти счита, че следва да се отмени решението на въззивния съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Моли да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Молбата е подадена без надлежна представителна власт към датата на подаването й, 10.08.2023 г. , при наличие на вписване прекратяване на дружеството и назначаване на ликвидатор, чието вписване е осъществено на 21.07.2023 г. Недостатъците на молбата са отстранени и същата е подписана от ликвидатор. Ответникът М. А. Ч., действащ като ЕТ „М. Ч. – В. 94“ чрез адв. Г. К., с представено пълномощно за представителство по настоящето т.д. 1818/23 г., оспорва искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Счита, че нито едно от изложените обстоятелства не може да бъде определено съобразно предвидените правни основания в чл. 303, ал. 1 от ГПК. Протоколът на Общо събрание на съдружниците, на който се позовава молителят, не представлявал ново доказателство, тъй като свидетелствал за факти, осъществени след приключване на делото. Соченото основание – нарушено право на участие в процеса, не било осъществено, тъй като молителят в качеството му на ответник по делото, бил подал отговор на исковата молба, както и отговор на допълнителната искова молба. Наличието на парични затруднения не било основателно твърдение за невъзможност да се ангажира адвокатска защита. Хипотезата на назначаване на особен представител – противоречие между представляван и представител, била произволно ангажирана, в контекст на твърдението, че другата страна била представлявана от адвокат, а дружеството, не и съдът следвало да окаже съдействие на ответника да упражни правото си на защита. Нелепо било да се твърди противоречие между интересите на представляван и представител поради дезинтересирането на последния, защото не му било платено и това довело до непредставяне от негова страна на изложение към касационната жалба срещу въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е допустима, по вече изложените съображения в определението от 08.12.2023 г. Решението е влязло в законна сила, с влизане в сила на разпореждането за връщане на касационната жалба срещу въззивното съдебно решение. Съгласно ГПК исковото производство не съдържа изискване за задължително представителство на лицата пред съда. Преценка на участника в процеса, в случая ответник, е дали ще упълномощи представител, сред лицата, съгласно чл. 30 и чл. 32 от ГПК. В конкретния случай се установява, че молителят е бил ответник по иск с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК. Същият е депозирал в срок, на основание чл. 367, ал. 1 от ГПК отговор на исковата молба, пред първоинстанционния съд, която е подадена от търговското дружество чрез неговия управител. Също така, чрез управителя на дружеството е подаден и отговор на допълнителната искова молба, на основание чл. 373, ал.1 от ГПК. Първоначално насроченото открито съдебно заседание, пред първата инстанция е отложено поради искане от управителя на дружеството, на основание чл. 142, ал.2 от ГПК. Следващото съдебно заседание също е отложено, на основание чл. 142, ал. 2 от ГПК, поради влошаване на здравословното състояние на управителя на дружеството, единствено представляващ ответника към момента на заседанието. Насроченото първо открито съдебно заседание пред въззивния съд също е отложено, поради влошено здравословно състояние на основание чл. 142, ал. 2 от ГПК. На 02.02.2023 г. е представено пълномощно, с което управителят на дружеството, въззивен жалбоподател и ответник по иска „Финансова къща Рум“ ООД, е упълномощил адв. П. Б. да представлява дружеството. В насроченото открито съдебно заседание пред въззивния съд, дружеството е представлявано от адв. П. Б.. Твърдението на молителя, че не е могъл да се запознае с делото и да участва в процеса, не се установява от данните по делото. Краткото време между упълномощаването и провеждането на открито съдебно заседание не може да обуслови нарушаване на право на защита в процеса. От ответника е зависело надлежното и своевременно упълномощаване в процеса, при осигуряването му, защитникът е следвало да упражни предоставените му по пълномощие правомощия и да осигури защита на въззивника-ищец. Открито съдебно заседание пред въззивния съд е проведено на 03.02.2023 г. Изцяло от молителя като ответник в исковия процес е зависело да упълномощи представител. Липсата на финансови средства не е сред обстоятелствата, предвидени в закона, като основание за наличие на нарушение на участието на страната в процеса. Такива обстоятелства не са релевирани пред първоинстанционния и въззивния съд. Те не могат и да обуславят нарушаване на правото на страната в процеса. Краткият срок между подписване на упълномощаването и договор за правна защита и съдействие също не може да обуслови нарушаване право на участие на страната в процеса, доколкото е ангажиран пълномощник, адвокат, който следва да основе представителството си на специалните си знания и при наличие на обстоятелството, че не е релевирал краткия срок на упълномощаване пред въззивния съд, означава, че е следвало да осъществи защитата съобразно поетото от него задължение, като го изпълни с оглед завишената професионална грижа. Представените медицински документи от адв. Б., в настоящето извънредно производство, в открито съдебно заседание на 30.01.2024 г., не могат да обусловят наличие на нарушаване на право на защита на юридическото лице в процеса. Представено е изследване от 12.05.2023 г. от „ДКЦ П.“ за изследвания на кръвта, амбулаторен лист 23122С0537СО от 02.05.2023 г. за проведен преглед, с приложена образна диагностика, амбулаторен лист 2312291002189 от 09.05.2023 г. не могат да обуславят извод за нарушение участието на страната в процеса пред въззивния съд, приключил на 03.02.2023 г. Проведените изследвания и прегледи са след тази дата. В този период е извършвано администриране на подадената касационна жалба на дружеството срещу решението на въззивния съд, като на 11.05.2023 г. е дадена повторна възможност на касатора да отстрани нередовностите на касационната жалба. Разпореждането на възивния съд е връчено много след 09.05.2023 г., на 22.05.2023 г., след проведените прегледи и изследвания на адв. Б.. От така представените резултати и медицински изследвания, както и доказателства за осъществени амбулаторни прегледи, не може да се направи извод, че адв. Б. е бил в невъзможност да осъщсетви защитата на търговското дружество. Още повече, че би могъл да се възползва от производството за възстановяване на срок, каквото искане не е формулирал в предвидения в чл. 64 от ГПК, срок. Посоченото не обосновава извод за нарушение на страната в процеса. По отношение равнопоставеността на страните в гражданския исков процес и осъщественото процесуално представителство от ищеца, респ. въззивник чрез упълномощен адвокат, докато според молителя, той в качеството му на ответник и въззивник нямал възможност да бъде представляван от адвокат и твърдяното задължение на съда на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК да назначи особен представител на въззивника, настоящият съдебен състав намира, че не е налице нито една от хипотезите, предвидени в тази норма, за да се породи задължение на съда да назначи особен представител. Съгласно трайната практика по приложение на чл. 29, ал. 4 от ГПК, такъв се назначава само, ако страната и нейният представител имат противоречиви интереси или е налице противоречие между представителите, по такъв начин, че по изключение води до извод, че правата на страната, биха били изключително накърнени. В случая не е налице нито една от хипотезите, липсва противоречие между страната и нейния управител Ж. Д., както и липсва представителство от двама управители или противоречие с интересите с насрещното дружество. Няма данни ищецът да е съдружник при ответника. Отмяната може да се иска само когато са нарушени правилата, предвидени в чл. 29 от ГПК, каквото основание не е налице в случая. Няма данни страната да не е била представлявана или да е ненадлежно представлявана, краткият срок между упълномощаването и съдебното заседание пред въззивния съд, не е релевирано от страната в процеса пред въззивния съд. Независимо от това не може да обоснови неправилност на въззивното решение, тъй като не се твърдят особени непредвидени обстоятелства, които не може да се преодолеят към момента на заседанието. Наличието на упълномощен представител, адвокат, изключва невъзможността на страната да не е могла да бъде надлежно представлявана. По отношение заявеното искане за продължаване дейността на дружеството и взето решение на общо събрание на съдружниците на 24.07.2023 г. на „Финансова къща Рум“ ООД, настоящият съдебен състав намира, че то следва приключване на устните състезания пред въззивния съд на 03.02.2023 г. Следователно не може да обуслови неправилност на въззивното решение. Липсата на административни нарушения от страна на дружеството- молител, установявано с писмо на БНБ-73997/04.07.2023 г., също не може да обоснове извод за нарушено право на участие в процеса. Искането до частен съдия изпълниле по изп.д. 527/19 г. на ЧСИ П. Н., рег. № 911 при КЧСИ, ПОС, за разсрочване на задължението по изпълнителното дело, не може да обуслови неправилност на въззивното решение, което да е основание за отмяна. В производството по отмяна, на основание чл. 303, л. 1, т. 1 от ГПК, ВКС не може да извършва свободна преценка за отмяна на решението, поради непредвидени в закона обстоятелства. Единствено на основанията, предвидени от законодателя, на които молителят се е позовал и доказал, подлежи на отмяна влязло в сила съдебно решение. В така предвидения извънреден ред за отмяна, не съществува възможност да се предвиди изхода на изпълнителния процес, образуван за събиране на вземане на съдружник, чрез изпълнение върху дружествен дял. Настъпилото по-късно от приключване на устните състезания в процеса, факт не може да обуслови основание за отмяна. Отмяната е извънреден способ, не е фаза от исковия процес, а е самостоятелно извънинстанционно производство и в него не могат да се зачитат факти, настъпили след приключване на устните състезания пред въззивния съд. Отмяната е средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се изразява в несъответствие между фактическото и установеното с решението положение, но само на основанията, предвидени в чл. 303 от ГПК. Такива обстоятелства за факти от действителността, които са нови спрямо процеса, нетвърдени, но не са могли да бъдат заявени поради това, че страната не ги е знаела, тъй като е открила след процеса доказателства. Такива доказателства не може да свидетелстват за факти, настъпили след приключване на въззивното производство, така както е представен протокол за решение на общото събрание на съдружниците на дружеството-молител. По изложените съображения искането за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение. При този изход на делото на ответника по молбата, М. А. Ч., в качеството му на едноличен търговец следва да се присъдят разноски в размер на 500 лв. Установява се от представения договор за правна защита и съдействие, че М. Ч. е заплатил на адв. Г. К. възнаграждение за процесуално представителство по настоящето дело в посочения размер. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Финансова къща РУМ“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 3, ап. 7, представлявано от ликвидатор Р. Г. М. за отмяна на влязло в сила решение, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. ОСЪЖДА „Финансова къща Рум“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 3, ап. 7 да заплати на М. А. Ч., ЕГН [ЕГН], действащ като ЕТ „М. Ч. – В. 94“, ЕИК[ЕИК], [населено място] извор, [община], област П., ул. „1-ва“ № 138 сумата от 500 лв, на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК, направени пред Върховния касационен съд по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.