Забава на трети лица и неустойка при въвеждане на строеж в експлоатация

Текстът на акта

Ключови фрази

решение по гр.д.№ 106 от 2024 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 226

гр.София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 106 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

С определение № 5502 от 27.11.2024 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решение № 627 от 12.05.2023 г. по в.гр.д.№ 1042 от 2022 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав в следните негови части:

- частта, с която е потвърдено решение от 24.11.2021 г., поправено за очевидна фактическа грешка с решение от 10.02.2022 г. по гр.д.№ 8678 от 2020 г. на Софийския градски съд, I отделение, 22 състав в частта му за осъждане на „Брос Билд“ ЕООД да заплати на М. М. Б. сумата 14 441,92 лв., представляваща неустойка съгласно раздел II, клауза 6 от сключен между тях предварителен договор от 20.12.2018 г.,

- частта, с която е потвърдено решение от 24.11.2021 г., поправено за очевидна фактическа грешка с решение от 10.02.2022 г. по гр.д.№ 8678 от 2020 г. на Софийския градски съд, I отделение, 22 състав в частта му за осъждане на „Брос Билд“ ЕООД да заплати на М. М. Б. разноски за делото пред първата инстнация в размер на 4 701,90 лв. и

- часта му, с която „Брос Билд“ ЕООД е осъдено да заплати на пълномощника на М. М. Б.- адв.И. Г. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 12 250 лв.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречие на решението с решение № 10 от 09.02.2015 г. по т.д.№ 4429 от 2013 г. на ВКС, ТК, II т.о. по следния поставен от касатора правен въпрос: Представлява ли „непреодолима сила“ в хипотезата на легалната дефиниция на чл.306 ТЗ забавата на трети външни за правоотношението лица, която е в пряка причинно-следствена връзка и обуславя забавата на инвеститора да въведе в експлоатация строящата се от него сграда ?

В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на касатора „Брос Билд“ ЕООД поддържа жалбата. Моли възивното решение в допуснатата до разглеждане част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение за отхвърляне на иска по чл.92 ЗЗД. Претендира и за разноските по делото.

Пълномощникът на ответника по жалбата М. М. Б. оспорва жалбата. Моли решението в допусната до касационно обжалване част да бъде оставено в сила и да му се присъдят направените по делото разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по поставения за разглеждане правен въпрос споделя приетото в решение № 10 от 09.02.2015 г. по т.д.№ 4429 от 2013 г. на ВКС, ТК, II т.о., че когато забавата за изпълнение на поето договорно задължение се дължи на неизпълнение на законоворегламентирани задължения на трети лица /в случая задължения за даване на разрешения, необходими за присъединяването на процесната сграда към водоснабдителната и канализационната мрежа на града/, а длъжникът е изпълнил своите задължения във връзка с това, е налице невиновна, обективна невъзможност за изпълнение по смисъла на чл.81, ал.1 ЗЗД /а не непреодолима сила по смисъла на чл.306 ТЗ/, която дава основание уговорените срокове да се удължат за времето на забавата.

По съществото на спора ВКС приема следното: Съдът е бил сезиран от М. М. Б. срещу „Брос Билд“ ЕООД с иск по чл.92 ЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца уговорена между тях в т.II.6 от предварителен договор от 20.12.2018 г. неустойка в размер на 35 204 лв. за забавено изпълнение на задължението на ответника по т.II.2.1 от договора.

Съгласно уговореното в тази клауза от договора, продавачът „Брос Билд“ ЕООД е поел задължение да завърши строителството на сградата, със съответен акт за въвеждане в експлоатация- акт образец 16, не по-късно от 31.12.2019 г. /тоест за срок от 1 година и 11 дни след сключването на предварителния договор/. В т.II.6 от договора е уговорено, че при забава на продавача при изпълнение на кое да е негово задължение, той дължи на купувача по 0,5 % от цената на имотите за всеки ден забавяне, но за не повече от 30 дни, а при забава над 30 дни купувачът има право да развали договора по предвидения в закона ред и да получи платеното, както и двойния размер на заплатения задатък в петдневен срок от прекратяване на договора. В т.II.5 пък е уговорено, че ако купувачът забави плащането на втората вноска, уговорена в т.I.2 от договора, ще дължи на продавача неустойка в размер на 0,5 % от сумата за всеки ден забавяне, но за не повече от 30 дни.

Относно изпълнението на поетото от ответника в т.II.2.1 от договора задължение да завърши строителството на сградата /със съответен акт за въвеждане в експлоатация- акт образец 16/ не по-късно от 31.12.2019 г. е установено следното: Видно от акт образец 14 от 14.11.2019 г. и удостоверение от 18.11.2019 г. за степен на завършеност на строежа, към датата на изтичане на уговорения в предварителния договор срок /31.12.2019 г./ ответникът е завършил строителството на сградата, но същата не е била годна за обитаване, защото не е била включена към ВиК мрежата.

Забавеното включване на сградата към ВиК мрежата обаче се дължи на неизпълнение на задължения на трети лица, а не на неизпълнение на задължения на ответника. Още преди сключването на предварителния договор с ищеца и веднага щом е разбрал, че е необходимо изграждането на нов уличен водопровод, ответникът е предприел всички необходими действия, за да получи разрешение за изграждането му: На 18.05.2018 г. с писмо е поискал от НАГ да му бъде указано водоснабдяването на парцела. На 02.07.2018 г. е подал молба да му бъде разрешено да изгради уличен водопровод, към който да бъде включена новостроящата се сграда, като към молбата си е приложил виза за проучване и проектиране и други необходими документи. На 06.08.2018 г. е сключил договор със Столична община за изграждане на инфраструктурен обект. На 09.10.2018 г. е сключил със „Софийска вода“ АД предварителен договор за присъединяване на недвижим имот и потребители на услуги към водоснабдителната и канализационна система. На 02.05.2019 г. е получил здравна оценка на представения инвестиционен проект. На 07.05.2019 г. е получил становище за съответствие на инвестиционния проект с правилата и нормите на пожарната безопасност. Едва на 01.10.2020 г. Столична община е издала разрешение за строеж на водопровода. Видно от протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия от 02.11.2020 г., акт- образец 16 от 21.12.2021 г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 1179 от 21.12.2021 г., строежът е започнал на 02.11.2020 г. и е завършил и съответно сградата е приведена в годен за обитаване вид на 07.12.2021 г.

Тоест, през периода от сключването на договора на 20.12.2018 г. до 01.10.2020 г. ответникът е бил в обективна невъзможност да изпълни задължението си по раздел II.2.1 по договора: поради това, че не е получил необходимите разрешения за включването на сградата към водопроводната и канализационна мрежа на града. Ответникът е предприел своевременно всички необходими действия за изготвяне и съгласуване на проектната документация и за изграждане на необходимия за използването на новостроящата се сграда уличен водопровод: още на 17.05.2018 г. /преди сключването на процения предварителен договор на 20.12.2018 г./ е подал искане до „Софийска вода“ АД за присъединяване към водопреносната мрежа и веднага след като е установена необходимостта от изграждането на нов уличен водопровод, на 18.05.2018 г. е подал искане до Направление „Архитектура и градоустройство“ към СО да му бъде указан начин на присъдиняване към мрежата. От този момент до 01.10.2020 г., когато е било издадено разрешението за строеж на водопровода, проектната документация е съгласувана от различни административни органи, за което по делото са представени издадените от тях документи, а срокът за издаването на тези документи е бил изцяло извън контрола на ответното дружество. Поради това през периода от 20.12.2018 г. /датата на сключване на предварителния договор/ до 02.11.2020 г./датата на откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия след издаденото на 01.10.2020 г. разрешение за строеж на водопровода/ забавата не може да се вмени във вина на ответника. Налице е невиновна невъзможност за изпълнение на задължението на строителя в уговорения срок по смисъла на чл.81, ал.1 ЗЗД, което дава основание уговореният срок да се удължи с времето на забавата.

Тоест, уговореният в т.II.2.1. от предварителния договор от 20.12.2018 г. срок от 20.12.2018 г. до 31.12.2019 г. следва да се удължи с 1 година и 11 дни, считано от 02.11.2020 г. и съответно- да се счете, че е изтекъл на 12.11.2021 г.

От 13.11.2021 г. до 07.12.2021 г. /когато е подал заявление за съставяне на акт образец 16/ ответникът е бил в забава в продължение на 25 дни, за която съгласно уговореното в т.II.6 от предварителния договор дължи неустойка в размер на 0,5 % на ден. Тъй като имотите на ищеца по предварителния договор са на стойност 119 000 евро, дължимата неустойка за 25 дни възлиза на 14 875 евро или 29 092,96 лв.

По делото обаче ответникът е направил възражение за прихващане на сумата 20 762,08 лв., представляваща дължима от ищеца на ответника неустойка, съгласно уговореното в т.II.5 от предварителния договор от 20.12.2018 г., законна лихва върху тази сума и законна лихва върху дължимата от ищеца втора вноска по договора за периода на забавата от 16.12.2019 г. до 12.06.2020 г. С първоинстанционното решение съдът е признал за основателно това възражение за прихващане до пълния му предявен размер от 20 762,08 лв. Тъй като ищецът не е обжалвал първоинстанционното решение в тази част, на основание чл.298, ал.4 ГПК към настоящия момент между страните със сила на пресъдено нещо е установено, че ищецът дължи на ответника сумата 20 762,08 лв. Поради това, настоящата инстанция няма право да преразглежда въпроса дали такава сума се дължи от ищеца на ответното дружество, а следва директно да приспадне тази сума от гореустановеното задължение на ответника спрямо ищеца в размер на 29 092,96 лв.

След това приспадане ответникът остава да дължи на ищеца сумата 8 330,88 лв. /29 092,96 лв. минус 20 762,08 лв./. Поради това въззивното решение в частта му, с която ответникът е осъден да заплати тази сума на ищеца следва да бъде оставено в сила, а за разликата над 8 330,88 лв. до присъдения с решението размер от 14 441,92 лв.- да бъде отметено и вместо него да бъде постановено решение за отхвърляне на иска по чл.92 ЗЗД в тази част.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК следва да се присъдят и разноски по делото за трите инстанции, както следва:

- За първата инстанция: Съобразно крайния изход на делото /уважаване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД и уважаване на иска по чл.92 ЗЗД за 8 330,88 лв. от претендирания размер от 35 204 лв./, от общо направените разноски за делото пред първата инстанция в размер на 10 951,90 лв. /включващи 4 701,90 лв. разноски на ищеца и 6 250 лв. разноски на ответника, съобразно представените списъци за разноски/ ищецът е следвало да понесе 4 106,96 лв., а ответникът- 6 844,94 лв. Поради това ответното дружество следва да бъде осъдено да плати на ищеца разноски за първата инстанция в размер на 594,94 лв. /4 701,90 лв. минус 4 106,96 лв./.

- За въззивната инстанция ответникът е направил разноски в размер на 9 523,32 лв., включващи 3 273,32 лв. държавна такса и 6 250 лв. адвокатско възнаграждение. Съобразно крайния изход на делото /уважаване на иска по чл.19,ал.3 ЗЗД и уважаване на иска по чл.92 ЗЗД за около 1/4 от претендирания размер/, ищецът следва да заплати на ответника 3/8 от тази сума в размер на 3 571,25 лв. За въззивната инстанция пълномощникът на ищеца е претендирал разноски в размер на 12 250 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА. Пълномощникът на ответника е направил възражение за прекомерност на това възнаграждение. Съдът, като взе предвид сложността и продължителността на въззивното производство /приключило с провеждането на само едно съдебно заседание/ и извършените от пълномощника на ищеца конкретни действия /подаване на отговор на въззивната жалба и процесуално представителство в проведеното едно съдебно заседание/, счита че на пълномощника на ищеца следва да се определи възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на 6 250 лв. /колкото е и уговореното и заплатено от ответника на неговия процесуален представител възнаграждение за същата работа по въззивното дело/. Поради това ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата 6 250 лв.

- За касационната инстанция ответникът е направил разноски в размер на 6 333,83 лв. /30 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване, 15 лв. 288,83 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и 6000 лв. адвокатско възнаграждение/. Съобразно крайния изход на делото /уважаване на иска по чл.19,ал.3 ЗЗД и уважаване на иска по чл.92 ЗЗД за около 1/4 от претендирания размер/, ищецът следва да заплати на ответника 3/8 от тази сума в размер на 2 375,19 лв. По отношение на претенцията за присъждане на сумата 21 000 лв. възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата на процесуалния представител на ищеца, съдът счита, че тази претенция следва да се уважи за 6 000 лв. Този размер на дължимото възнаграждение по чл.38 ЗА съдът определя, след като взе предвид сложността и продължителността на касационното производство /приключило с провеждането на само едно съдебно заседание/ и извършените от пълномощника на ищеца конкретни действия по касационното дело /подаване на отговор на касационната жалба и процесуално представителство в проведеното едно съдебно заседание/, както и размера на заплатеното от ответника на неговия процесуален представител възнаграждение за същата работа по касационното дело.

Или общо за трите съдебни инстанции ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 5 351,50 лв. /3 571,25 лв. плюс 2 375,19 лв. минус 594,94 лв./. От своя страна ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата за защитата и процесуалното представителство на ищеца пред въззивната и касационната инстанции в размер на 12 250 лв. /6250 лв. за въззивното дело и 6000 лв. за касационното дело/.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 627 от 12.05.2023 г. по в.гр.д.№ 1042 от 2022 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение от 24.11.2021 г., поправено за очевидна фактическа грешка с решение от 10.02.2022 г. по гр.д.№ 8678 от 2020 г. на Софийския градски съд, I отделение, 22 състав, в частта му за осъждане на „Брос Билд“ ЕООД да заплати на М. М. Б. на основание чл.92 ЗЗД сумата 8 330,88 лв. /осем хиляди триста и тридесет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща дължима неустойка съгласно т.II.6 от предварителен договор от 20.12.2018 г., след прихващане на дължимата от М. Б. на „Брос Билд“ ЕООД сума от 20 762,08 лв.

ОТМЕНЯ решение № 627 от 12.05.2023 г. по в.гр.д.№ 1042 от 2022 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение от 24.11.2021 г., поправено за очевидна фактическа грешка с решение от 10.02.2022 г. по гр.д.№ 8678 от 2020 г. на Софийския градски съд, I отделение, 22 състав, в частта му за осъждане на „Брос Билд“ ЕООД да заплати на М. М. Б. на основание чл.92 ЗЗД разликата над 8 330,88 лв. до присъдения с решението размер от 14 441,92 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. М. Б. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу „Брос Билд“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, ул. "Янко Сакъзов" № 46, ет.3, ап.9 иск с правно основание чл.92 ЗЗД за разликата над 8 330,88 лв. до присъдения с първоинстанционното решение размер от 14 441,91 лв. /четиринадесет хиляди четиристотин четиридесет и един лева и деветдесет и една стотинки/.

ОСЪЖДА М. М. Б. с горепосочения адрес да заплати на „Брос Билд“ ЕООД на основание чл.78 ГПК сумата 5 351,50 лв. /пет хиляди триста петдесет и един лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски за делото пред трите съдебни инстанции.

ОСЪЖДА „Брос Билд“ ЕООД с горепосочения адрес да заплати на адвокат И. Е. Г. от САК сумата 12 250 лв. /дванадесет хиляди двеста и петдесет лева/, представляваща възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата за защита и процесуално представителство на М. Б. пред въззивната и касационната инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.