Определяне на обезщетение по ЗОДОВ за вреди от незаконно обвинение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 643

София, 31.10.2024г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г.д. № 736 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Св. Б. В., чрез адвокат А. А., срещу въззивното решение №1351/16.11.2023г. на Окръжен съд – Варна по в.гр.д.№1581/2023г. в частта, с която след частична отмяна на решение №2114/12.06.2023г. по гр.д.№4110/2021г. на Районен съд – Варна е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на сумата над 3 000лв. до претендираните 25 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпления по ДП №101/2016г. по описа на РУ – В. П., по което е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

Касационното обжалване е допуснато с определение №3087/18.06.2024г. по въпроса за приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след задължителна преценка на всички конкретно установени по делото, релевантни и обективно съществуващи обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

По него е налице формирана задължителна практика на ВС и ВКС – ППВС № 4/23.12.1968 г. и т.3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и такава по реда на чл.290 от ГПК, според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, след преценка на всички конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Тези обстоятелства са свързани с вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, а именно: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, тяхната тежест, конкретните обстоятелства по всяко едно, имащи отношение към вида, броя и интензитета на търпените неимуществени вреди; дали ищецът е оправдан, респ. дали наказателното производство е прекратено по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден, като се направи съпоставка между всички обвинения, по които се е развивало наказателно производство по същото време; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, при отчитане на неговата сложност (фактите, които е следвало да бъдат установени, броят на обвиняемите и свидетелите, необходимостта от събиране на доказателства и др.); интензитета на мерките на процесуална принуда – дали ищецът е бил задържан и продължителността на задържането му, вида и продължителността на другите мерки за неотклонение и на другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; дали срещу ищеца са водени и други наказателни производства – като се отчете обстоятелството, че причинените вреди са във връзка с всички обвинения. Преценява се още начинът, по който всичко това се е отразило на ищеца с оглед неговата личност и живот – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др. Значение има и обстоятелството как се е отразило повдигнатото обвинение на професионалния живот на ищеца, когато то е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия, неговото съдебно минало, наличието или липсата на предишни осъждания. При определяне размера на обезщетението следва да се отчете и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди. За да се приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите резултата от направената преценка.

В жалбата си Св. Б. В. е изложила доводи за неправилност на решението, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че въззивният съд неправилно е преценил продължителността на воденото спрямо нея досъдебно производство и обема на извършените процесуални действия, което се е отразило и на извода на съда за разумния срок на провеждането му. Съдът не е направил преценка на представените по делото писмени доказателства, от които се установяват дадените на ищцата предписания да не пътува, както и извършените пътувания по направление Варна – В. П. и обратно, които именно са довели до преждевременното ѝ раждане. При постановяване на решението съдът механично е изброил критериите по чл.52 от ЗЗД, без да посочи обстоятелствата, които е отчел при определяне на конкретния размер на обезщетението. Не е съобразил и съдебната практика по сходни случаи. По същество претендира отмяна на решението и уважаване на иска в пълния претендиран размер. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор А., изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че въззивното решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Определеното със същото обезщетение за причинените неимуществени вреди от незаконното обвинение на ищцата съответстват на принципа за справедливост заложен в чл.52 от ГПК. Съдът е направил правилна преценка на всички обстоятелства, които са релевантни за решаването на спора, като е съобразил, че обвинението не е за тежко престъпление, а по отношение на ищцата не е била предприемана значителна или тежка наказателна репресия. Излага още, че не са доказани вредите в претендирания размер. По същество прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

С обжалваното решение Варненски окръжен съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Варна, постановил друго, с което отхвърлил предявения от Св. Б. В. срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на сумата над 3 000лв. до претендираните 25 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпления по ДП №101/2016г. по описа на РУ В. П., по което е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

За да постанови този резултат, съдът установил от фактическа страна, че ДП № 101/2016г. по описа на РУ – В. П. било образувано с Постановление от 30.03.2016г. по пр.преписка № 14/2016г. срещу ищцата Св. Б. В. за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК за това, че за времето от 01.01.2016г. до 30.03.2016г., след като била осъдена със съдебно решение по гр.д.№ 5458/2015г. по описа на ВРС да издържа свои низходящи – Л. К. и И. К., съзнателно не изпълнявала задължението си в размер на повече от две месечни вноски. С постановление от 25.01.2018г. на разследващ полицай при РУ на МВР [населено място] Св. Б. В. била привлечена като обвиняем по повдигнато обвинение по чл.183, ал.1 от НК, като ѝ била наложна мярка за неотклонение „подписка“.

Съдът установил, от представената справка за съдимост издадена на 01.08.2018г. от РС – Шумен, че Св. Б. В. била неосъждана и нямала налагани административни наказания по чл.78А от НК.

Констатирал, че обвинителният акт бил внесен в съда на 02.03.2018г., като било образувано НОХД № 85/2018г. на Районен съд – Велики Преслав. С постановената по същото присъда №32/15.11.2018г. Св. В. била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото ѝ обвинение. Същата била потвърдена с решение № 260010/08.10.2020г. по ВНОХД № 55/2020г. на Окръжен съд – Шумен.

Съдът посочил, че според приложеното по досъдебното производство медицинско направление от 31.01.2017г., издадено от д-р Д. С., за лицето Св. В. били установени основания за ограничаване на пътуванията свързани със застрашаващ аборт при двойна бременност. Установил, че на 11.02.2017г. лицето било прието по спешност в СБАГАЛ „Проф.Д-р Д. С. Варна“ ЕООД за родоразрешаване на многоплодна бременност, започнала напълно спонтанно. В издадената епикриза било посочено, че ищцата е изписана от болницата на 15.02.2017г., след раждане на два живи плода (недоносени), от мъжки и от женски пол – децата А. П. Д. и К. П. Д.. С епикриза от 04.05.2017г. на детето К. Д. била поставена окончателна диагноза „Фонова Ретинопатия“ и същото било насочено за лечение в чужбина.

Въззивният съд кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели П. Д. Д. и Д. И. Ж., от които приел за установено, че преди да бъде образувано делото срещу нея Св. била щастлив, добър, ведър и оптимистичен човек, винаги в добро настроение. По повод на образуваното производство за неплатени издръжки на родените от първия ѝ брак деца, Св. била викана в РУ в [населено място] да дава обяснения докато била бременна, когато ѝ взели и пръстови отпечатъци. Приел за установено, че докато вървяло делото Св. много се притеснявала, не можела да спи, бълнувала, тревожела се, че може да бъде осъдена, плачела и това се отразявало на децата; станала изнервена и крещяла, което рефлектирало върху отношенията ѝ със свид. Д., с когото живеели на съпружески начала. Според него, родените преждевременно деца и поставената диагноза на едното от тях, я разстроили много. В периода докато посещавали болници за лечението на децата, двамата били изцяло съсредоточени върху тях, а не върху наказателното производство. Съдът приел за установени и обстоятелствата, че понастоящем ищцата била по-затворена, свита в себе си и с постоянно безпокойство в следствие на преждевременното раждане на близнаците (в 6-тия месец) и констатираното заболяване на единия от тях. Приел още, че воденото наказателно производство се отразило на емоционалното ѝ състояние – била тревожна, затваряла се в себе си, плачела.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът посочил, че Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от него, или че то не е престъпление. Приел, че в конкретния случай по делото е безспорно установено обстоятелството, че срещу ищцата било повдигнато обвинение за престъпление, по което била оправдана и направил извод, че са налице предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на Държавата.

За да определи размера на справедливото обезщетение, съдът съобразил следните обстоятелства: Повдигнатото на ищцата обвинение за едно престъпление от общ характер, което не било тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като предвижданото наказание било лишаване от свобода до 1г. или пробация; общата продължителност на наказателното производство от 2 години и 8 месеца, считано от 25.01.2018г. (привличането ѝ към отговорност с постановлението за привличане на обвиняем по ДП № 101/2016г.) до 08.10.2020г. (влизане в сила на оправдателната присъда, потвърдена с решението на Окръжен съд – Шумен); наложената мярка за неотклонение „подписка“ за период от 10 месеца от 25.01.2018г. до 15.11.2018г., когато била отменена с определение на съда по НОХД № 85/2018г. по описа на РС – Велики Преслав; липсата на данни тя да е оказала неудобства и затруднения; в досъдебната и в съдебната фаза пред първата инстанция не били провеждани множество процесуални действия, изискващи личното участие на ищцата.

Съдът установил, че вследствие на воденото срещу нея дело, ищцата Св. В. станала по-затворена, тревожна и емоционално подтисната; плачела много и се молела за здравето на децата си; изпитвала страх от евентуално осъждане и срам от това, че я третират като престъпник (снемат ѝ пръстови отпечатъци и я снимат).

Отчел обстоятелството, че по делото не е установена конкретната причина за започналия по-рано от планирания термин на раждане (стрес от външни събития; двуплодната бременност или други медицински причини), поради което намерил за неоснователно твърдението, че преждевременното раждане на ищцата било обусловено от въздействието на повдигнатото срещу нея незаконно обвинение. В тази връзка съдът посочил, че макар Св. В. да е участвала в процесуално-следствени действия по ДП № 101/2016г. (чрез даване на сведения), тя била привлечена като обвиняем едва на 25.01.2018г., почти една година след раждането на децата ѝ и констатиране на зрителната им увреда, поради което направил извод за липса на причинна връзка между двете. Изложил още, че негативните емоции на ищцата преобладаващо били породени от диагностицираното увреждане на зрението на детето К., в следствие на преждевременното му раждане, наложило допълнително лечение (включително оперативно) в чужбина, които не са в доказана причинно-следствена връзка с действията на прокуратурата по повдигнатото на ищцата незаконно обвинение. В тази връзка отбелязал, че според св.Д. той и ищцата Св. считат, че лечебното заведение е отговорно за увреждането на детето им, поради престоя му повече от 70 дни в кувьоз, без да бъдат проведени необходимите очни прегледи.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът приел, че като лице участващо в наказателно производство, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, ищцата изпитвала обичайно присъщите чувства на несигурност, безпокойство, страх, срам и смущения в социалното общуване, накърняване на доброто ѝ име и достойнство. Съобразил интензивността на предприетите срещу нея мерки за процесуална принуда, тежестта и въздействието, което оказали на лицето, съобразно спецификите на неговия характер и начин на живот: наказателната репресия по отношение на Св. В. не била особено тежка; не били предприемани интензивни процесуално-следствени действия; търпените неимуществени вреди били в обем, вид и интензитет обичайни за ситуацията, без същите да са се отразили пряко на физическото и здравословното ѝ състояние, нито на семейното такова. Отчел липсата на доказателства за повишено артериално налягане на ищцата, безсъние и депресивно състояние, като диагностицирани заболявания. Допълнително посочил, че дори да се приеме, че при ищцата са се проявили твърдените симптоми, то етимологията им не била установена, при наличие на съвкупност от други стресогенни фактори в този период. Съобразил обстоятелството, че правото на свободно предвижване на лицето не било ограничено (предвид взетата най-лека мярка за неотклонение), нито били наложени ограничения на други негови права. Посочил, че по делото липсват доказателства повдигнатото обвинение да е станало достояние на неограничен кръг от хора и това да е допринесло за накърняване на достойнството и доброто име на Св. В., както и факта на подвеждане под наказателна отговорност да се е отразил увреждащо на социалния образ на ищцата, на нейна професионална или личностна реализация. Отчел, че незаконното обвинение не е в доказана причинно-следствена връзка с преждевременното раждане, респ. със здравословния проблем на бебетата, нито е установено да има най-голяма относителна тежест измежду установените други източници на стрес, страх и негативни емоции за ищцата.

Изложените обстоятелства обусловили крайния извод на въззивния съд, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от страна на Св. Б. В., вследствие на незаконно повдигнатото ѝ обвинение, по което е оправдана, е в размер на 3 000лв., като отхвърлил иска до предявения размер от 25 000лв. Съдът приел за основателно искането за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 08.10.2020 г. до окончателното му изплащане.

По касационните оплаквания:

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

Неоснователен е касационният довод за неправилно определяне на времетраенето на производството от въззивната инстанция за периода от 25.01.2018г. (повдигане на обвинението) до 08.10.2020г. (приключване на производството с влязла в сила оправдателна присъда) и обема на извършените спрямо нея процесуални действия. Действително, по делото е установено, че от Св. В. са били взети сведения на 01.02.2016г.; на 04.02.2016 г. ѝ бил съставен предупредителен протокол, а на 17.01.2017г. била разпитана като свидетел, но етапа, на който се е намирало производството към посочения момент не е давал основание на ищцата да предполага, че срещу нея ще бъде образувано наказателно производство. Продължителността на производството, която не е надхвърлила разумния срок за провеждането му, обема и вида на предприетите спрямо Св. В. действия в рамките на същото, са правилно определени от въззивния съд.

Неоснователно е и оплакването за наличие на пряка-причинно следствена връзка между повдигнатото на ищцата незаконно обвинение и преждевременното раждане на децата ѝ. Правилно, при преценката на този довод, съдът е приел, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява причината за настъпилото преждевременно раждане, поради което не може да се направи обоснован извод, че същото е обусловено от противоправното въздействие на повдигнатото срещу нея обвинение.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото по-горе разрешение, тъй като не е преценил всички релевантни обстоятелства, имащи значение за установяване на неимущественото увреждане на ищцата. Въззивният съд посочил, че взима предвид продължителността на воденото спрямо ищцата производство, наложената по отношение на същата принудителна мярка „подписка“ и нейното времетраене, броя и вида на предприетите спрямо лицето процесуални действия, като приел че вида и интензитета на негативните преживявания на пострадалата (тревоги, стрес, притеснения и напрежение) били обичайните. Изявлението, че изпитваните от Св. В. тревоги не са произтичали единствено от процесното наказателно производство, а и от преждевременното раждане и здравословното състояние на бебетата, като не се установява повдигнатото незаконно обвинение да има най-голяма относителна тежест между доказаните източници на стрес, страх и негативни емоции, на практика не съдържа извод за степента на негативните преживявания на ищцата, съответно как точно е определен размерът на присъденото ѝ обезщетение.

Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК, довело до неправилно приложение на материалния закон /чл.52 от ЗЗД/ и необоснованост на въззивното решение, което съставлява основание за неговата отмяна, на основание чл.293, ал.2 ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество.

Св. Б. В. е била на 38 години към датата на образуване на производството (привличането ѝ като обвиняем), а към датата на влизане в сила на оправдателната присъда на 41 години, т.е. в активна възраст. От събраните по делото данни се установява, че ищцата е работила по трудово правоотношение в периода от 18.03.2016г. до 31.01.2017г., като по делото няма други доказателства за трудовата ѝ заетост, нито повдигнатото обвинение да се е отразило на същата.

От приложените документи към наказателното дело се установява, че по време на ДП №101/2016г., образувано на 30.03.2016 г., срещу ищцата Св. Б. В., са извършени следните процесуални действия – разпит на 17.01.2017г. (като свидетел); привличането ѝ като обвиняем на 25.01.2018г.; разпит на обвиняем и наложена мярка за неотклонение „подписка“ на същата дата.

Производството е влязло в съдебна фаза през 2018г. с образуване на НОХД №85/2018г. на Районен съд – Велики Преслав (02.03.2018г.), приключило окончателно с оправдателната присъда по ВНОХД №55/2020г. на Окръжен съд – Шумен, влязла в сила на 08.10.2020г. В хода на разглеждане на делото били проведени 4 открити съдебни заседания, в три от които подсъдимата участвала лично; по отношение на нея не е постановена осъдителна присъда. Наложената мярка за неотклонение подписка, била отменена на 15.11.2018г. Същата била наложена в период от около 10 месеца.

Съобразно справката за съдимост, Св. Б. В. не е била осъждана за други извършени престъпления.

Според официалните данни на НСИ средно на лице за 2020 г. общият доход е в размер на 7 002лв., общия паричен разход е 6 173лв. Минималната работна заплата е в размер на 610лв., а годишната инфлация 0,14%.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. И. Ж., кредитирани като обективни и безпристрастни и П. Д. Д., кредитирани при условията на чл.172 от ГПК, се установява, че наказателното производство се е отразило негативно на ищцата и нейната личност: била е стресирана и притеснена, постоянно се е тревожела, че осъждането ѝ ще се отрази негативно на кампанията за сбиране на средства за лечение на децата ѝ; имала е проблеми с финансите и пътуването до В. П., където се е водило производството и трябвало да присъства за разпитите и за разглеждане на делото; по време на цялото производство е имала страх, че ще бъде осъдена и усещане за отнасяне към нея като към престъпник; плачела, не можела да спи, станала по-затворена. Воденото производство се отразило на грижите за преждевременно родилите ѝ се близначета (през 2017г.), които били с влошено здравословно състояние (различна степен на ретинопатия). През целия период ищцата била разстроена от необходимостта на ходи по дела докато се грижи, лекува и тревожи за децата си; страхувала се, че ако бъде осъдена, това ще се отрази на кампанията за събиране на средства за лечение в чужбина на детето К..

При така установеното, съдът приема, че повдигнатото на Св. Б. В. обвинение в извършване на престъпление се явява незаконно, на осн. в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. На същата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняване на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и честта, като те всички са във връзка с обвинението и воденото наказателно производство и са продължили през цялото време на воденото следствие. Наказателното производство (макар за обвинение, което не е тежко, с наложена най-лека мярка за неотклонение, обичайна продължителност и малък обем процесуални действия) се е отразило негативно на ищцата, причинило ѝ е отрицателни емоции и стрес над обичайния, доколкото се е развило в периода след раждането на децата ѝ; довело е до затруднение в отглеждането и лечението им, породени от необходимостта ищцата да пътува от [населено място], където живеела до [населено място] и до [населено място], където били извършвани процесуално следствените действия и разглеждане на делото. Установява се и обстоятелствата, че Св. В. е понесла тежко и болезнено образуването и развитието на производството, преживяла стресово проведените съдебни заседания и извършваните спрямо нея процесуални действия (разпити), свързани със заплахата да бъде осъдена, което обстоятелство приемала като заплаха и за провежданата кампания за набиране на средства за лечение в чужбина на едно от децата ѝ.

Съдът отчита липсата на осъждания на ищцата Св. В., отразила се на изпитвания от нея страх от осъждане, довел до постоянно напрежение, отразило на психиката и начина ѝ на живот – чувствала се унизена, с накърнено достойнство, застрашена от наказателна репресия.

Съдът съобразява и обстоятелството, че по делото не е установено наличието на здравословни проблеми у ищцата (депресивни състояния, влошен сън, високо кръвно) породени от незаконно повдигнатото ѝ обвинение, нито причинна връзка между него и преждевременното ѝ раждане. Показанията на свидетелите в този смисъл не са достатъчни за установяването им и не са подкрепени от други доказателства. Не е установено обвинението да се е отразило трайно и негативно в отношенията на ищцата с нейното семейство, близко обкръжение от приятели и социална среда. Делото не е било публично разгласено и незаконното обвинение не е довело до някакви трайни последици и отражение в живота ѝ занапред, както и върху трудовата ѝ заетост.

Съдът намира, че държавата отговаря за така установените неимуществени вреди. Паричният еквивалент на обезщетението съдът определя по справедливост, на осн. чл. 52 ЗЗД, към датата на деликта – постановяване на оправдателната присъда, в размер на 5 000 лв. При определянето му съдът съобразява и съдебната практика по приложение на чл. 52 ЗЗД, при предявен иск по ЗОДОВ за обезщетение за вреди над обичайните от незаконно повдигнато обвинение за престъпление, което не е тежко; липса на мярка за неотклонение и на осъдителна присъда; приключило в разумен срок, с подобна продължителност и по време, близко до това по настоящото дело; еднакви обществено-икономически условия в страната, като установи, че присъжданите от съдилищата обезщетения са в диапазона по настоящото дело. Присъдената лихва също има компенсаторен характер.

С оглед на изложеното и на основание чл.293, ал.2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен предявеният от Св. Б. В. срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата от 2 000 лв., разликата над присъдените 3 000лв. до 5 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпления по ДП №101/2016г. по описа на РУ – В. П., по което е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

Решението в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният от Св. Б. В. срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата над 5 000лв. до претендирания размер от 25 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпления по ДП №101/2016г. по описа на РУ – В. П., по което е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и направеното искане Прокуратурата на Република България следва да бъде осъдена да заплати на адвокат А. Т. А. сумата от 1 000лв. – възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред касационната инстанция. Същото е определено при съобразяване на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, действителната фактическа и правна сложност на делото, и реално положената работа. При разглеждане на делото пред настоящата инстанция е била депозирана касационна жалба, ведно с изложение на основанията за допускане на обжалването, като процесуалният представител не се е явил в проведеното открито съдебно заседание. Спорът, предмет на разглеждане, не се характеризира с фактическа и правна сложност, нито с множество процесуални действия или проведени съдебни заседания (разглеждането на делото е приключило в едно съдебно заседание).

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1351/16.11.2023г., постановено по в.гр.дело №1581/2023 г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която предявеният от Св. Б. В. срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен за сумата от 2 000лв., разликата над присъдената сума от 3 000лв. до 5 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпления по ДП №101/2016г. по описа на РУ – В. П., по което е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Св. Б. В. още 2 000лв., над присъдената сума от 3 000лв. до 5 000лв. – обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпления по ДП №101/2016г. по описа на РУ – В. П., по което е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1351/16.11.2023г., постановено по в.гр.дело №1581/2023 г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която е отхвърлен предявеният от Св. Б. В. срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ иск за заплащане на разликата над присъдените 5 000лв. до претендираните 25 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпления по ДП №101/2016г. по описа на РУ – В. П., по което е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат А. Т. А. от АК – Варна, с адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.1, сумата от 1000лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция, на основание чл.38 от ЗА.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: