Фактическо съжителство и изчисляване на несъответствие в имуществото по ЗОНПИ

Текстът на акта

Ключови фрази

8
Р Е Ш Е Н И Е № 504

гр. София, 02.09. 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в откритото съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиева
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4053 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 125/26.06.2024 г. по в.гр.д. № 123/2024 г. в частта, с която Апелативен съд – Бургас, потвърждавайки решение № 260016/11.12.2023 г. по гр.д. № 1953/2019 г. на Окръжен съд – Бургас, е отхвърлил исковете на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) по чл. 141 ЗОНПИ срещу С. Н. П. относно апартамент № в [населено място], [улица], ет. , ведно с прилежащите избено помещение от кв. м. и / ид.ч. от общите части на сградата и от поземления имот и относно лек автомобил „А.“ с рег. [рег.номер на МПС] .

Решението е допуснато до касационен контрол по следния материалноправен въпрос: При дефиницията на израза „фактическо съжителство на съпружески начала“ по смисъла на Закона за отнемане на незаконно придобито имущество (§ 1, т. 18 ДР ЗОНПИ) как се съотнася изискването за двегодишна продължителност към другите разпоредби в Закона, които го употребяват?

По въпроса настоящият състав намира, че изразът „съжителство на съпружески начала“ е употребен за първи път в ППлВС № 5/1969 г. С въвеждането му актът на нормативно тълкуване на ВС, който има запазено, задължително за съдилищата действие (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), признава възможност и за лицето, съжителствало на съпружески начала с починалия от непозволено увреждане, да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия близък. След Постановлението изразът се употребява в различни нормативни актове от вътрешното право. При стилистичните различия в изказа на законодателя - „съжителство на съпружески начала“, „фактическо съжителство на съпружески начала“, „съвместно съжителство на съпружески начала“, „фактическо съпружеско съжителство“ или „фактическо съжителство“, изразът придобива утвърдено правно значение. В общоприетия смисъл означава доброволно съвместно съжителство на съпружески начала на две физически лица от различен пол, които въпреки липсата на законови пречки не са сключили брак, но са установили помежду си дълготрайни фактически отношения със същото съдържание, каквото имат правоотношенията между съпрузи и техните деца в глава Трета на СК от 2009 г., преди – в чл. чл. 14 – 18 СК от 1985 г., а по-преди – в чл. 11 и чл. 12 СК от 1968 г. Отклонение от общоприетия смисъл може да се въведе с допълнителна разпоредба, дефинираща израза в смисъла на конкретния нормативен акт, като отклонението може да следва и от специалната цел и/или приложно поле на нормативния акт. Изводите се базират на чл. 37, ал. 1 и 2, чл. 32, ал. 2, т. 3 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове и на техниката, използвана от законодателя.

Законът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, и Законът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от 2012 г. предхождат по време Закона за отнемане на незаконно придобито имущество. Тези закони имат сходна цел и приложно поле. Всеки предвижда условия и ред, различни от Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, при които възниква и се упражнява материалното право на държавата на отнемане на имущество, придобито с незаконни доходи/от забранена от закона дейност. Първият по време ЗОПДИППД (отм.) не използва израза „фактическо съжителство“ или друг равнозначен. ЗОПДНПИ от 2012 г. го използва, но не го дефинира. Смисълът на израза при отчетените специалната цел и приложно поле на Закона от 2012 г. е предмет на казуално тълкуване в решение № 26/23.01.2025 г. по гр.д. № 4623/2022 г. ВКС, III-то ГО. В разпоредбите на ЗОНПИ изразът „фактическо съжителство“ се употребява многократно и е дефиниран в § 1, т. 18 ДР ЗОНПИ. Съгласно § 1, т. 18 ДР ЗОНПИ, „фактическо съжителство на съпружески начала е доброволно съвместно съжителство на две пълнолетни лица, по отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак, което е продължило повече от две години и при което лицата се грижат един за друг и за общо домакинство“. В изясняване на действителната воля на законодателя изискването за двегодишна продължителност в § 1, т. 18 ДР ЗОНПИ следва да се съпостави с общия смисъл на разпоредбите в ЗОНПИ, които придават правно значение на фактическото съжителство на съпружески начала и го свързват с материалноправните предпоставки/условия на материалното право на държавата на отнемане на незаконно придобитото имущество, предвидено в ЗОНПИ.

ЗОНПИ третира незаконно придобитото имущество на съжителстващия на съпружески начала през 10-годишния период по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ/през проверявания период като имущество на проверяваното лице (чл. 142, ал. 2, т. 2 и 5 ЗОНПИ); обявява за недействителни и предвижда отнемане на даденото по тях за непротивопоставимите на държавата сделки – тези, с които през 10-годишния период проверяваното лице незаконно е придобило и впоследствие е прехвърлило имущество на съжителстващия с него на съпружески начала (чл. 144 ЗОНПИ); предвижда отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото през периода имущество от юридическо лице, контролирано от съжителстващия на съпружески начала - самостоятелно или с проверяваното лице, включително при правоприемство (чл. 145, ал. 2 и ал. 3 ЗОНПИ). За това имущество се отнасят и разпоредбите на чл. чл. 149 – 152 ЗОНПИ, чието приложно поле изяснява практиката на Върховния касационен съд - решение № 97/18.05.2017 г. по гр.д. № 3224/2017 г., IV-то ГО и следващите, които го възпроизвеждат и доразвиват. В установяване на „нетните доходи“ по § 1, т. 8 ДР ЗОНПИ, които са с пряко значение за обосноваване или изключване на значителното несъответствие по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, в позицията на положителната стойност участват доходите, приходите и източниците на финансиране, а в позицията на отрицателната стойност - обичайните и извънредните разходи на съжителстващия на съпружески начала и непълнолетните му деца, както на родените от връзката така и преди нея. Те са членове на семейството на проверяваното лице (§ 1, т. 19 ДР ЗОНПИ).

Разумът на изследваните разпоредби налага да се приеме, че двегодишната продължителност е изискване за дълготрайност на установеното фактическо съжителство на съпружески начала, на което съжителство ЗОНПИ придава правно значение. § 1, т. 18 ДР ЗОНПИ определя като дълготрайна по смисъла на ЗОНПИ само създадената връзка като между съпрузи макар и без брак, която е продължила две или повече години. Началото на такава връзка е различно за всеки конкретен случай, а се доказва с всички доказателствени средства в исковата фаза на съдебното производство за отнемане на незаконно придобитото имущество, респ. на неговата равностойност. Началото може да предхожда или да е в границите на периода по чл. 113, ал. 2 ЗОНПИ. Необходимо е връзката да съществува към момента, в който имуществото е придобито от съжителстващия на съпружески начала, респ. от контролираното юридическо лице – самостоятелно или съвместно (чл. 142, т. т. 2 и 5 ЗОНПИ и чл. 145, ал. 2 и 3 ЗОНПИ), респ. към момента, в който е сключена разпоредителната сделка по чл. 144 или по чл. 151 ЗОНПИ. Законът не изисква двегодишната продължителност да е настъпила към момента, в който имуществото е придобито от съжителстващия на съпружески начала или от контролираното юридическо лице (чл. 142, т. т. 2 и 5 ЗОНПИ и чл. 145, ал. 2 и 3 ЗОНПИ), нито към момента, в който е сключена разпоредителната сделка по чл. 144 или по чл. 151 ЗОНПИ. Законът не изисква двегодишната продължителност да е настъпила и към момента на реализираните доходи, приходи и източници на финансиране, нито към момента на извършените обичайни и извънредни разходи от членовете на семейството на проверяваното лице, сред които са съжителстващият на съпружески начала и непълнолетните деца – родени от връзката или преди нея (§ 1, т. 19 ДР ЗОНПИ), за да участват и те в „нетните доходи“ (§ 1, т. 8 ДР ЗОНПИ), респ. за да сформират или изключат извода за значителното несъответствие по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Необходимо е изискването за двегодишна продължителност на установеното фактическо съжителство на съпружески начала по § 1, т. 18 ДР ЗОНПИ да е осъществено, макар и в по-късен момент.

Настоящият състав като разгледа оплакванията в касационната жалба на КОНПИ съгласно изискванията в чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивният съд правилно е приел, че според оплакванията в жалбата на КОНПИ срещу първоинстанционното решение за отхвърлянето на исковете по чл. 141 и по чл. 142, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 141 ЗОНПИ при поддържаните от страните в жалбата и в отговора на жалбата доводи и възражения, е длъжен да се произнесе: 1) дали ответниците С. Н. П. и Р. Т. Д. са във фактическо съжителство на съпружески начала от 17.03.2016 г. – такива са били твърденията в исковата молба на КОНПИ, или от 01.01.2013 г. – такива са били твърденията в отговора на исковата молба, включително да изясни значението на изискването за двегодишна продължителност по § 1, т. 18 ДР ЗОНПИ; 2) каква е цената, на която на 30.08.2017 г. първият ответник/сега ответник по касация/проверяваното лице С. П. е купил апартамента в [населено място], [улица]: действителната/пазарната към сключването на договора за сумата 228 980 лв. – такива са били твърденията на КОНПИ, или цената по нотариалния акт за сумата 128 240 лв. – такива са били твърденията на проверяваното лице, а 3) след и ако установи значителното несъответствие по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, дали материалното право на отнемане на имуществото, заявено с иска, по който КОНПИ е процесуален субституент на държавата, по съображения от чл. 1 Протокол № 1 на КЗПЧОС и чл. 5, ал. 4 от Конституцията изисква връзка на незаконните доходи от престъпната дейност на проверяваното лице, с които доходи имуществото е било придобито, и в частност, дали е придобито с доходи от престъплението по чл. 242, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 1, б. „г“ и б. „е“, вр. чл. 20, ал. 4 НК, което е в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 16 ЗОНПИ и за което С. П. е бил привлечен за обвиняем като помагач на други две лица-съизвършители, а впоследствие – признат за виновен с присъда, влязла в сила на 13.05.2021 г. Тази изходна позиция в решението съответства на чл. 269, изр. 2 ГПК в смисъла, разяснен в т. 2 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС.

След това въззивният съд е анализирал събраните доказателства за началния момент, от който ответниците са във фактическо съжителство на съпружески начала, като е приел, че връзката им датира от 01.01.2013 г. От тогава двамата са заживели заедно в апартамент № в [населено място], жк З., [жилищен адрес] и са започнали да се грижат един за друг и за непълнолетното дете Ц. от прекратения с развод брак на втория ответник. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че въззивният съд е бил длъжен да приеме 17.03.2016 г. за начало на фактическото съжителство, когато ответниците са се регистрирали на адреса на апартамент № в [населено място],[жк], № , ет. , включително поради това, че е по-кратък от 2 години периодът от 12.11.2013 г. - датата, на която двамата са били регистрирани на адреса на апартамента в жк „З., до 07.08.2015 г. – когато са продали съсобственото помежду им жилище, като по делото нямало доказателства къде и дали са живели заедно след продажбата на апартамента. Въззивният съд правилно е приел, че съдържанието на израза „фактическо съжителство на съпружески начала“ (§ 1, т. 18 ДР ЗОНПИ) не изяснява изпълненото или неизпълненото задължение за адресна регистрация. Уредбата в Глава Четвърта от Закона за гражданската регистрация изяснява, че е административно. Общата адресна регистрация на две пълнолетни физически лица от различен пол, които въпреки липсата на законови пречки не са сключили брак, е недостатъчна, за да удовлетвори изискванията по § 1, т. 18 ДР ЗОНПИ. При събраните доказателства, че вторият ответник е прекратил брака си с развод на 20.03.2012 г., че през същата година се е преместил от С. в Б., купил е Ѕ ид. части от апартамента в[жк]и е започнал работа в детска градина, както и че първият ответник/проверяваното лице е помагал при преместването от С. и установяването в Б. на втория ответник заедно с непълнолетното дете Ц. от прекратения брак, че на 04.01.2013 г. първият ответник също е подал молба за развод с Я. П., че след прекратяването на неговия брак с решение за развод от 01.03.2013 г. на 12.11.2013 г. и той се е регистрирал на адреса на апартамента в жк „З., че на 19.08.2014 г. е купил другите Ѕ ид. части от това жилище, в което се е установило семейството – той, вторият ответник и детето Ц., правилно въззивният съд е заключил, че при тези установени по делото и обективно проявени факти житейски нелогично е да приеме, че първият ответник/проверяваното лице е живял с бившата си съпруга след края на 2012 г. По делото няма доказателства ответниците да са се разделяли след 07.08.2015 г., когато са продали съсобствения апартамент в[жк]. Напротив, от събраните гласни доказателства се установява, че на 07.08.2015 г. са се преместили с детето Ц. в апартамента в [населено място], [улица], на 17.03.2016 г. са се регистрирали на този адрес, на 07.07.2016 г. се е родил синът им В., който също е бил регистриран на този адрес, а на 30.08.2017 г. първият ответник в грижа за нарасналото семейство е купил апартамента на [улица]. Неоснователно е оплакването за необоснованост на решението в частта, с която въззивният съд е намерил, че ответниците са във фактическо съжителство на съпружески начала от 01.01.2013 г. и оттогава връзката им не е прекъсвана през проверявания период.

След това въззивният съд е пристъпил към изследване и остойностяване на придобитото имущество през периода на проверката 24.08.2008 г. – 24.08.2018 г. (чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ). Приел е да включва следните активи: лек автомобил марка „П.“, купен от първия ответник на 21.05.2009 г. и придобит в имуществена общност с Я. П.; лек автомобил марка „М. – “, купен от първия ответник на 31.05.2015 г., лек автомобил марка „А.", купен от първия ответник на 06.04.2016 г.; лек автомобил марка „В.“, купен от втория ответник, като този автомобил също се счита имущество на първия ответник, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 5, вр. чл. 141 ЗОНПИ ; Ѕ ид. части от апартамента в[жк], купен от първия ответник на 19.05.2014 г. и апартамента на [улица], купен от него на 30.08.2017 г. Остойностил е имуществото по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ на общата сума 267 780.00 лв., приемайки, че действителната цена, на която първият ответник е купил апартамента на [улица]е 228 980 лв. - пазарната, определена към 30.08.2017 г. съгласно заключението на съдебнооценителната експертиза, а не цената по нотариалния акт за договора за покупко-продажба (чл. 148, ал. 2, т. 1 ЗОНПИ). Намерил е, че доходите, приходите и източниците на финансиране през релевантния период възлизат на общата сума 301 264.46 лв., като за периода 24.08.2008 г. – 31.12.2012 г. е включил и тези на бившата съпруга на първия ответник, а през периода 01.01.2013 г. – 24.08.2018 г. – на втория ответник. Формирайки обща сума 178 795.30 лв. за извършените обичайни и извънредни разходи, въззивният съд за периода 24.08.2008 г. – 31.12.2012 г. е включил тези за първия ответник, бившата му съпруга и детето К., родено от брака, за периода 01.01.2013 г. – 07.07.2016 г. - разходите за двамата ответници, за двете деца от прекратените им бракове, а за периода 07.07.2016 г. – 24.08.2018 г. – и разходите за роденото от връзката дете В.. Така е определил нетните доходи за сумата 122 469.16 лв. = 301 264. 46 лв. – 178 795.30 лв. (§ 1, т. 8 ДР ЗОНПИ) и е заключил, че несъответствието между придобитото имущество и нетния доход е 145 310.84 лв. = 267 780.00 лв. – 122 469.16 лв., т.е. не е значително в размера над 150 000 лв. (§ 1, т. 3 ДР ЗОНПИ). Намерил е за ненужно да изследва законни ли са източниците на доходите, с които имуществото е придобито, респ. не се е произнасял по възражението, поддържано в отговора на въззивната жалба, че по съображения от чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС и чл. 5, ал. 4 от Конституцията е необходима, но не е доказана връзка на тези доходи с престъпната дейност на първия ответник, за която е признат за виновен и осъден с влязлата в сила присъда, включително относно апартамента в [населено място], [улица]и лекия автомобил „А.“, чието отнемане КОНПИ продължава да претендира пред настоящата инстанция. Приетото от въззивният съд съответства на механизма за установяване основанието на иска по чл. 141 ЗОНПИ, установен в ЗОНПИ. Съдът по иска за отнемане на незаконно придобитото имущество, респ. за присъждане на неговата равностойност, е длъжен да изследва законността на доходите, с които е придобито, само ако и след като установи значителното несъотвествие по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ.

Въпреки че въззивният съд е бил длъжен, но не се е произнесъл какво е значението на изискването за двегодишна продължителност по § 1, т. 18 ДР ЗОНПИ – искането е във въззивната жалба на КОНПИ, допуснатото нарушение по чл. 269, изр. 2 ГПК не е съществено. Както с отговора се прие, двегодишната продължителност е специално изискване на ЗОНПИ за дълготрайност в установените фактически отношения на съпружеско съжителство с проверяваното лице. В случая въззивният съд правилно е приел, че съпружеското съжителство датира от 01.01.2013 г., не е прекъсвано и съществува до края на проверявания период, т.е. че повече от две години е продължила връзката между ответниците, която макар и без брак е със същото съдържание като правоотношенията в глава Трета на СК. В съответствие с дадения отговор въззивният съд е третирал за имущество на проверяваното лице лекия автомобил марка „В.“, който вторият ответник е придобил след установеното фактическо съжителство с проверяваното лице. В съответствие с дадения отговор след 01.01.2013 г., от когато датира съпружеското съжителство, въззивният съд е прибавил доходите и приходите на втория ответник, а и неговите разходи и за детето Ц., а след 07.07.2016 г. – за детето В. към тези на проверяваното лице. Касационният състав е длъжен да остави в сила решението в допуснатите до касационно обжалване части.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора/на ищеца са направените от ответника С. П. разноски. Те възлизат на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение за защита и представителство пред настоящата инстанция. Разноските на втория ответник остават в негова тежест, тъй като не го засяга обжалваната и допусната до касационно обжалване част от въззивното решение.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 125/26.06.2024 г. по в.гр.д. № 123/2024 г. в обжалваната част, с която Апелативен съд – Бургас, потвърждавайки решение № 260016/11.12.2023 г. по гр.д. № 1953/2019 г. на Окръжен съд – Бургас, е отхвърлил исковете на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество по чл. 141 ЗОНПИ срещу С. Н. П. за отнемане в полза на държавата на апартамента в [населено място], [улица], ет. , ап. , ведно с прилежащите избено помещение от кв. м. и / ид.ч. от общите части на сградата и от поземления имот, в който е построена, и на лекия автомобил „А.“ с рег. [рег.номер на МПС] .

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на С. Н. П. сумата 7 000 лв. – разноските пред Върховния касационен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.