Определяне на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък роднина

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 213

Гр. София, 10.08. 2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

при участието на секретаря Силвиана Шишкова

като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова

т. д. № 951/2025 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 17 от 17.01.2025 г. по в. т. д. № 479/2024 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 113 от 07.06.2024 г., постановено по т. д. № 328/2023 г. по описа на Окръжен съд – Разград, в частта, с която касаторът е осъден на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на И. Ц. П. - след приспадане на доброволно заплатената сума от 50 000 лв. - още 110 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на нейната майка Р. Н. Ц., починала на 05.01.2023 г. в резултат от ПТП, настъпило на 30.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 03.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се излага, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се претендира неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск в цялост, а в условията на евентуалност – намаляване размера на присъденото обезщетение, както и присъждане на направените разноски за трите съдебни инстанции. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил в пълна степен всички относими критерии, имащи значение за справедливия размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съобразно постановките на ППВС № 4/1968 г., поради което присъденото обезщетение е прекомерно завишено, несправедливо и несъответно на доказаните в хода на производството характер и степен на претърпените неимуществени вреди. Изразява се несъгласие и с извода на съда за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като се поддържа, че принос е налице и той възлиза на поне 50 %. Във връзка с горното се правят оплаквания, че въззивният съд неточно е преценил събрания доказателствен материал - при липса на всестранна и обективна оценка на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, с което е допуснал нарушение на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК.

Против касационната жалба не е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК. С писмена молба преди публичното съдебно заседание ответницата по касация, чрез процесуален пълномощник, бланкетно оспорва жалбата.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос, свързан с прилагането на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и критериите за определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на оплакванията в касационната жалба съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, становищата на страните и данните по делото, намира жалбата за частично основателна, по следните съображения:

За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел следното от фактическа и правна страна по спорните между страните въпроси:

По отношение на приноса на пострадалото лице в увреждането въззивният съд е посочил, че такъв следва да е надлежно релевиран от застрахователя чрез възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин, при условията на пълно и главно доказване, като се установи наличието на пряка причинна връзка между противоправното поведение на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приел е, че с оглед на всички събрани по делото доказателства с действията си пострадалата - пешеходец, прегазен на паркинг от товарен автомобил в светлата част на денонощието, не е създала предпоставки за настъпване на вредите. Този извод е изведен с оглед заключението по приетата като обективно и компетентно изготвена САТЕ и обясненията на вещото лице, дадени в о. с. з на 15.03.2024 г., според които пострадалото лице е нямало как да предвиди извършената от делинквента маневра на заден ход, довела до инцидента. Доводът във въззивната жалба, че пострадалата е можела да избере друг, обиколен, но по-безопасен маршрут, без да има твърдения за противоправност на поведението ѝ, не е счетен за годен да обори горния извод.

По отношение на справедливия размер на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД съставът на въззивния съд е посочил, че съобразява разясненията по прилагане на справедливостта като критерий за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г. След обсъждане на заключението по допуснатата в първата инстанция СПЕ, съдът е приел, че вследствие на преживяното събитие ищцата е развила остър психичен стрес, който на фона на личностните ѝ характеристики е довел до разгръщане на стресова реакция с високо ниво на безпокойство, тревожност, усещане за уязвимост и загуба. Съдът е дал вяра, като кореспондиращи изцяло със заключението по СПЕ, и на свидетелските показания на св. Т., ценени с оглед всички събрани по делото доказателства и съобразно чл. 172 ГПК, от които се установява реакцията на ищцата с отказ от сън, храна, необходимост от прием на лекарства, а също и на свидетелските показания на св. Й., съгласно които ищцата изключително тежко е понесла случилото се с майката ѝ, била неутешима, отчаяна и още скърбяла за загубата ѝ.

Въззивният съд е обобщил, че и двамата свидетели установяват по безпротиворечив начин силната скръб и тежкото психическо състояние на ищцата вследствие загубата на нейната майка, като обстоятелствата, че двете са били изключително близки, живели са в едно домакинство, много дълго време ищцата е разчитала на грижите и помощта на майка си за отглеждането на детето си, са в основата на установената от вещото лице по СПЕ продължителна стресова реакция с високо ниво на безпокойство. Въз основа на горното е прието, че несъмнено случилото се е дало своето отражение и към момента на извършения преглед от експерта - психолог, установяващ продължаващо състояние на безпокойство и тревожност, обуславящо извода, че нормалният живот на ищцата е бил сериозно нарушен от настъпилото автопроизшествие. Според съда конкретните личностни характеристики на ищцата, посочени от вещото лице, обуславят по-висока и травмираща степен на стреса и по-дълъг период на неговото отшумяване; при съобразяване и на факта, че починалата е била жена в добро здравословно състояние, която след пенсионирането си е продължила да работи. Като допълнителен травмиращ фактор съдът е отчел и датата, на която е настъпило процесното ПТП – 30.12.2022 г., непосредствено преди празници, които по правило са семейни.

При тези мотиви е заключено, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението от 160 000 лв. е справедлива обезвреда за претърпените неимуществени вреди, както и че съответства на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, индиция за която са и предвидените в КЗ лимити на застрахователното покритие на гражданската отговорност.

По правния въпрос, обусловил допускането на въззивното решение до касационна проверка, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г., доразвити с практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, понятието „справедливост” в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а винаги е предпоставено от съобразяването на редица обективно съществуващи и конкретни обстоятелства. При причинена смърт от непозволено увреждане подлежащите на изследване обстоятелства включват: начина на извършването му, възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и лицата, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, дълбочината и продължителността на търпените от последните негативни изживявания, засягащи неимуществата им сфера, икономическата конюнктура в страната, която рефлектира върху обществено-оправданата оценка на понятието за справедливост при определяне паричния еквивалент на вредите и пр. Всички тези общи и специфични за конкретния случай фактори следва да бъдат анализирани в тяхната съвкупност, с посочване на значението им за тежестта на увреждането. Когато съдът само е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е мотивирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или когато неправилно е преценил последните, критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД се явява нарушен.

С оглед трайната практика на ВКС по поставения въпрос съдът намира, че даденото от въззивния съд разрешение частично се отклонява нея, доколкото при отчитане на принципните постановки на ППВС № 4/1968 г. е формиран неправилен оценъчен извод за размера на причинените неимуществени вреди – при недостатъчно съобразяване на установените по делото общи и специфични за обема на конкретните вреди обстоятелства, както и при липсата на пълно и всестранно обсъждане и анализ на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил своите фактически и правни изводи, довели до необоснованост на съдебния му акт относно размера на обезщетението.

Така в решението няма данни да са адекватно отчетени възрастта на пострадалото лице – на 65 години към датата на инцидента, и общественото му положение – работещ пенсионер (продавач – консултант); извършено е неточно установяване на релевантни факти (показанията на св. Т. не са обсъдени коректно и в цялост, като не е съобразено изявлението му, че от 2009 г. ищцата не живее в едно домакинство с майка си); не е взето предвид и обстоятелството, че ищцата има отделно семейство и две вече пълнолетни деца, видно и от направеното от вещото лице по СПЕ обследване. Действително вещото лице - психолог е установило, че личността на ищцата е интровертна, емоционално нестабилна и неустойчива на стрес; към момента на прегледа – около една година след събитието, тя продължава да страда от депресивност, повишена тревожност, несигурност при социален контакт, налице е актуална психотравма, но без да е грубо нарушено социалното функциониране на индивида. Вещото лице е посочило в заключението си, че възстановяването (оттеглянето) от подобно травмиращо събитие трае от една до три години. Съставът на въззивния съд е завишил прекомерно значението на характеристичните данни на ищцата при оценката на психоемоционалното й състояние след инцидента и по време на процеса, вместо да приеме, че същото е естествено следствие от настъпилата внезапна смърт на близък възходящ родственик. В случая е налице загуба на възрастен родител от 47-годишна жена, несравнима със загубата на родител, преживяна от дете, което е непълнолетно или в началото на самостоятелния си житейски път. Свидетелите установяват, че отношенията между майка и дъщеря са били обичайните за лица на съответната възраст - със собствени семейства и трудова заетост, основани на близост, взаимна обич, подкрепа и грижа. Преценката на гореизложените обстоятелства обосновава извода, че въззивният съд е присъдил по-високо обезщетение от дължимото при надлежно прилагане на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като справедливото обезщетение, с оглед и на обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането, се оценява на 130 000 лв.

Неоснователни като краен резултат са оплакванията в касационната жалба срещу изводите на съда за липса на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, въпреки че и по този спорен въпрос липсва подробно обсъждане на заключението по назначената САТЕ относно механизма на произшествието и поведението на пострадалото лице. От експертното заключение се установява, че пострадалата е пресичала през паркинг на път за местоработата си, когато виновният водач се е насочил на заден ход към входа на паркинга, като по време на движението не е следял непрекъснато пътната обстановка зад автомобила. Пешеходката е попаднала в зоната на видимост на дясното странично огледало и вътрешното огледало на автомобила, когато е била на разстояние 7 м. преди мястото на удара, а опасната зона за спиране е била 3 м., т. е. делинквентът е имал техническа възможност да предотврати произшествието. Същевременно е установено, че пострадалата се е намирала с гръб към автомобила и не е имала възможност да реагира, при липса на нормативна забрана да се намира и се движи в паркинг (подобна забрана би била нелогична и необоснована), поради което не е налице противоправно поведение от нейна страна, което да е допринесло за причинения вредоносен резултат. Вещото лице е категорично, че пешеходката е била лесно забележима за водача, а при изслушването си допълва, че около мястото на произшествието няма пешеходна пътека, нито тротоари, както и че предприетата от водача маневра е била непредвидима за пострадалата.

С оглед гореизложеното обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено за разликата над 80 000 лв., равностойни на 40 903.35 евро, до 110 000 лв., равностойни на 56 242.11 евро (при спадане на доброволно платеното обезщетение в размер на 50 000 лв.), както и в частта относно присъдената държавна такса и разноски, съответно за разликата над 3 200 лв., равностойни на 1 636.13 евро, до 4 400 лв., равностойни на 2 249.68 евро, и за разликата над 7 890.91 лв., равностойни на 4 034.56 евро, до 10 850 лв., равностойни 5 547.52 евро, като вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен за разликата от 30 000 лв. (15 338.76 евро), както и в частта относно присъдените с въззивното решение разноски за разликата над 945.45 лв., равностойни на 483.40 евро, до присъдените 1 300 лв., равностойни на 664.68 евро. В останалата обжалвана част въззивното решение се преценява като правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода по съществото на спора и направеното искане по чл. 78 ГПК, ответницата по касация следва да заплати на касатора разноски за всички инстанции в размер на 802.66 евро (вкл. юрисконсултско възнаграждение за въззивна и касационна инстанция). В полза на процесуалния пълномощник на И. П., при липса на писмен отговор и бланкетно оспорване на касационната жалба, не следва да се присъждат разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 17 от 17.01.2025 г. по в. т. д. № 479/2024 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 113 от 07.06.2024 г. по т. д. № 328/2023 г. по описа на Окръжен съд – Разград в ЧАСТТА, с която „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на И. Ц. П. разликата над 80 000 лв., равностойни на 40 903.35 евро, до 110 000 лв., равностойни на 56 242.11 евро, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на нейната майка Р. Н. Ц., починала на 05.01.2023 г. в резултат от ПТП, настъпило на 30.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 03.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; в ЧАСТТА относно присъденото с първоинстанционното решение адвокатско възнаграждение за разликата над 7 890.91 лв., равностойни на 4 034.56 евро, до 10 850 лв., равностойни 5 547.52 евро; в ЧАСТТА относно присъдената в полза на Бюджета държавна такса за разликата над 3 200 лв., равностойни на 1 636.13 евро, до 4 400 лв., равностойни на 2 249.68 евро, както и в ЧАСТТА относно присъдените с въззивното решение разноски (адвокатско възнаграждение) за разликата над 945.45 лв., равностойни на 483.40 евро, до присъдените 1 300 лв., равностойни на 664.68 евро, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на И. Ц. П. с ЕГН [ЕГН] срещу „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК[ЕИК] с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Р. Н. Ц., починала на 05.01.2023 г. в резултат от ПТП, настъпило на 30.12.2022 г., за сумата от 15 338.76 евро - разликата над дължимите 40 903.35 евро (80 000 лв.) до присъдените 56 242.11 евро (110 000 лв.).

ОСЪЖДА И. Ц. П. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК[ЕИК] сумата 802.66 евро, представляваща съдебни разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: