Справедливост на условно наказание при причинена смърт при катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * оказване помощ на пострадалия * изпълнение на задълженията на въззивната инстанция * справедливост на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 663

гр. София, 18.12.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, второ наказателно отделение,в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ

НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

при секретаря Илияна Рангелова

в присъствието на прокурора Ивайло Симов

изслуша докладваното от съдия Надежда Трифонова наказателно дело № 20248002200950 по описа за 2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба на частните обвинители Е. Г. Б., А. Б. А., А. Б. Х., Д. Т. Х. и В. А. Б. чрез поверениците адв. Н. Н. Д., адв. Г. Г. Р. и адв. Б. А. А., срещу въззивно решение № 72 от 17.06.2024 г., постановено по В.Н.О.Х.Д. № 117/2024 г. по описа на Апелативен съд Варна.

Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Възражения се правят относно размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, както и относно приложението на чл.66 НК. Прави се искане за отмяна на въззивното съдебно решение и връщане на делото на предходната инстанция с оглед изменение на наложеното наказание. Касаторите считат, че целите по чл.36 биха били изпълнени, в случай, че наложеното наказание бъде увеличено до предвидения в закона максимален размер, като следва да бъде постановено същото да бъде изтърпяно ефективно. Сочи се, че наложеното наказание е явно несправедливо с оглед обществената опасност на деянието и дееца, както и на отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства.

По делото е депозирано възражение срещу подадената касационна жалба от защитника на подсъдимия С. А. Д. - адв.А. Д..

В съдебно заседание не се явяват частните обвинители и техните процесуални представители.

Не се явява и подсъдимият С. А. Д., за него се явява адвокат А. Д., която заявява, че счита, че касационната жалба е неоснователна и наложеното от предходните инстанции наказание е правилно, законосъобразно и предвидено в справедлив размер.

Представителят на Върховна прокуратура, счита че касационната жалба е неоснователна, определеното наказание е справедливо и институтът на условното осъждане е правилно приложен, поради което въззивният съдебен акт не следва да бъде отменян.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 7, постановена на 21.02.2024 г. по Н.О.Х.Д. № 1/2024 г., Окръжен съд Шумен е признал подсъдимия С. А. Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, а именно, че на 09.04.2023 г., при управление на лек автомобил „Рено Т.“ рег. № ** **** **, нарушил правилата за движение по чл.20, ал.1 от ЗДП, навлязъл в насрещната лента за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Б. А. Б., за което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на 3 години лишаване от свобода, като изтърпяването на посоченото наказание е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от 5 години. Подсъдимия на основание 343г НК е лишен от правото да управлява МПС за срок от 4 години и 6 месеца, като също така е осъден да заплати направените в досъдебното производство разноски в размер на 4 249,27 лева.

В Апелативен съд – Варна било образувано В.Н.О.Х.Д. № 117/2024 г., по повод подадена от частните обвинители касационна жалба и допълнение към нея с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание срещу постановената присъда. С решение № 72, постановено на 17.06.2024 г., по същото дело въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда.

Подадената срещу въззивния съдебен акт касационна жалба е допустима, тъй като е подадена от оправомощени лица, в законово определения срок, срещу съдебен акт от кръга на посочените в чл.346 от НПК.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Подаденaтa от поверениците на частните обвинители касационна жалба е аргументирана с това, че предходните съдебни инстанции са надценили тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства, като същевременно не са отчели, че по делото са налични значителен брой отегчаващи отговорността обстоятелства, вследствие на което е определено несправедливо наказание. Сочи се, че към съвкупността от смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства не е следвало да бъдат включвани направеното от подсъдимия самопризнание и изразеното от него съжаление за стореното, а същевременно като отегчаващи отговорността обстоятелства не са били отчетени неговото процесуално поведение, както и липсата на оказана помощ при настъпване на пътно транспортното произшествие.

ВКС намира, че наложеното на подсъдимия наказание за извършеното престъпление по чл. 343, ал.1, б „в“ от НК покрива критерия за справедливост, с оглед индивидуалната тежест на деянието и правилното отчитане на данните за личността на дееца. Коректно и последователно въззивната инстанция е откроила обема на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, както и е оценила тяхната тежест и значение. В категорията на смекчаващите обстоятелства съдилищата оправдано са включили чистото съдебно минало на подсъдимия, изразеното от него съжаление за стореното, както и добрите му характеристични данни основаващи се на неговия семеен статус, трудова ангажираност и работна етика, резонно е отчетено и обстоятелството, че от съпоставката между дългогодишния шофьорски стаж и незначителният характер на допуснатите нарушения, подсъдимият не може да бъде характеризиран като рисков водач. Като отегчаващи обстоятелства правилно са оценени относителната системност при нарушаване на правилата за движение, макар и нетежки, включително при допуснатите нарушения при управлението на моторното превозно средство в деня на пътното транспортно произшествие, несъобразяването от подсъдимия на възможността за проявление на симптомите на сънна апнея, както и сравнително високата обществена опасност на деянието основаваща се на настъпили несъставомерни телесни увреждания за множество лица.

Несъстоятелен е аргументираният в касационната жалба довод, че от съвкупността от обстоятелства имащи значение за индивидуализация на наказанието следва да бъде изключено самопризнанието на подсъдимия, тъй като това обстоятелство не е възприето от инстанциите по същество като смекчаващо отговорността обстоятелство, а единствено е взето предвид като основание за приложението на института на съкратеното съдебно следствие.

Настоящата инстанция не споделя наведеното в касационната жалба твърдение, че съжалението на подсъдимия не е трябвало да бъде възприемано като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като същото е заявено единствено за целите на процеса. Съжалението представлява акт на проява на съвест, изразен гласно пред околните. Искреността на изразеното съжаление е трудно да бъде подложена на преценка, тъй като представлява психическо преживяване на подсъдимия и оценката, която съдът прави относно искреността му е субективна. Когато едно лице е изказало своето съжаление след извършване на деянието същото следва да бъде възприемано като смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако вследствие на действията на подсъдимия след извършване на престъплението и в хода на процеса не може да се направи категорично заключение, че изразеното от него съжаление е само декларативно и същото е изразено само с оглед смекчаване на наказателната му отговорност.

Посочените в жалбата аргументи относно неоказана от подсъдимия помощ след възникване на пътно транспортното произшествие, както и относно проявено от подсъдимия поведение, целящо да затрудни разследването и разкриването на обективната истина не могат да бъдат възприети. По делото няма данни предходните съдебни инстанции да са установили подобни фактически обстоятелства. Върховният касационен съд не е инстанция по фактите, с оглед на което не е компетентен да приеме нови фактически положения въз основа, на които да бъде отменен въззивният съдебен акт. Що се касае до неоказването на помощ, то същото е намерило адекватно право отражение в квалифициране на деянието по чл.343 НК, а не по чл.343а НК. Оказаната помощ е допълнителен факт, който води до приложение на по-леко наказуемия състав, но отсъствието на подобно поведение у подсъдимия не е отегчаващо отговорността му обстоятелство при реализиране на наказателна отговорност по чл.343 НК.

С оглед на всичко изложено, при съпоставката между обема и значението на констатираните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и тяхната тежест не се налага извод за явна несправедливост на наложеното наказание.

Предвид посочените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото в жалбата на частните обвинители касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 72/17.06.2024 г. на Варненски апелативен съд, НO, постановено по В.Н.О.Х.Д. № 117/2024 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: