Управление на МПС след употреба на наркотици и валидност на експертизите

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 162

гр.София, 24 март 2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в публично съдебно заседание на деветнайсети март през две хиляди двайсет и шеста година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при секретаря …..ИЛИЯНА ПЕТКОВА.…….…………….…и с участието на прокурора…………..КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА……..……….. изслуша докладваното от съдия …………….КАЛПАКЧИЕВ …... н.д. № … 40... по описа за ... 2026 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия Д. Д. – адвокат Б., против присъда № 144 от 10.11.2025 г., постановена по в.н.о.х.д. № 4123/2025 г. по описа на Софийския градски съд.

С касационната жалба и допълнението към нея се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. В жалбата се излагат доводи за това, че законът е приложен неправилно, тъй като е осъден подсъдим, който е следвало да бъде оправдан; че не е установено по делото подсъдимият да е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество; че доказателствата са единствено за употреба на фармакологично неактивен метаболит на наркотично вещество, което е обяснимо с приема от подсъдимия на законни продукти, закупени от него от пазарната мрежа. Защитникът навежда и доводи за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения – нарушение на чл. 13 НПК с недопускането от СГС на т.нар арбитражна експертиза, при наличие на противоречия при разпита на вещите лица пред въззивния съд; неизследването на въпроса дали кръвната проба е на подсъдимия, при изразени съмнение от вещото лице А. в рамките на първоинстанционното производство; допускането на свидетеля Д., доколкото той възпроизвежда казаното от подсъдимия по време на оперативна беседа. Сочи се в жалбата, че определеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, доколкото е налице непропорционалност между отделните наказания – лишаването от свобода и глобата са определени в минимален размер, а лишаването от правоуправление около средния размер; че неправилно възрастта на подсъдимия е отчетена като отегчаващо отговорността му обстоятелство, както и наказанията му по административнонаказателен ред.

Защитникът отправя няколко искания към ВКС в следната поредност – за оправдаване на подсъдимия; за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане; за изменение на присъдата в частта за наказанието и за неговото намаляване при условията на чл. 55 НК.

В защитната си реч пред ВКС защитникът на подсъдимия Д. – адвокат Б. заявява, че при разглеждането на делото от инстанциите по фактите се е създало основателно съмнение в това подсъдимият да е употребил наркотично вещество; че по време на второинстанционното производство вещите лица при разпита си са боравили с предположения, че количеството метаболит, открит в кръвта на подсъдимия не може да се получи при прием на конопено и маково семе, без да направят необходимите научни изследвания; че липсва подпис на вещите лица в постановлението за назначаване на експертизата; че не е спазен редът за вземане и изследване на кръвната проба – пробите не отговарят на изискванията на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1/2017 г., тъй като са в по-малко количество; протоколът за извършена проверка с техническо средство не е подписан от подсъдимия; нарушен е чл. 5 от Наредбата, доколкото подсъдимият е тестван, без да има видими признаци на лице, употребило наркотични вещества. Защитникът отправя искане за отмяна на присъдата на СГС и за връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно да се оправдае подсъдимият.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на подадената срещу второинстанционната присъда касационна жалба от защитника на подсъдимия. Според прокурора оценката на доказателствата от въззивния съд почива на обективен анализ; в мотивите на второинстанционната присъда са дадени отговори на всички възражения на защитата; че употребата на наркотично вещество от подсъдимия е установено по надлежния ред – налице е съответствие между тестването с техническо средство и изследването на кръвната проба и урината; че за наказателната отговорност за управление след употреба на наркотично вещество е без значение какво е било състоянието на водача и дали той е бил повлиян; че защитната теза на подсъдимия за прием на медикаменти и добавки е проверена по експертен ред; че обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката В. се опровергават от заключенията на изготвените експертизи и разясненията на вещите лица в съдебно заседание пред Градския съд; наказанието е справедливо и не съществуват основания за приложение на чл. 55 НК

Подсъдимият Д. Д. в лична защита и в последната си дума пред ВКС заявява, че поддържа заявеното от защитника си; че към месец май 2022 г. е боледувал от Ковид-19 и се е лекувал; че към момента на проверката не е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол и наркотични вещества и не бил под влиянието им; моли да получи справедливост и оправдателна присъда по повдигнатото обвинение.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 1 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 2 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С присъда № 547 от 8.10.2024 г. по н.о.х.д. № 11952/2023 г., Софийският районен съд, НО, 134. наказателен състав, е признал подсъдимия Д. П. Д. за невиновен в това на 22.05.2022 г. в [населено място] да е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество – тетрахидроканабинол, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

По протест на прокурор от РП – София, пред Софийския градски съд е било образувано в.н.о.х.д. № 4123/2025 г., приключило с присъда № 144 от 10.11.2025 г., с която на основание 334, т. 2 НПК и чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК въззивният съд отменил оправдателната присъда на районния съд и вместо това признал подсъдимия Д. за виновен да е извършил престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, като на основание чл. 54, ал. 1 НК и чл. 2, ал. 2 НК му наложил наказание лишаване от свобода в размер на една година, чието изпълнение отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, и глоба в размер на 500 лева. На основание чл. 343г НК наложил на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца. С присъдата съдът приложил чл. 59, ал. 4 НК по отношение на наказанието по чл. 343г НК и се произнесъл по разноските, които възложил на признатия за виновен подсъдим.

1. Възражението за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения е неоснователно.

В жалбата и допълнението към нея се твърдят съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд поради неизпълнение на задължението за обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото.

1.1. Според защитника втората инстанция е трябвало да допусне, т.нар. „арбитражна“ експертиза, тъй като при допълнителния разпит на вещите лица от първоначалната и повторната съдебно-химическата и токсикологична експертиза, се установили противоречия. В процесуалния закон не се съдържа понятие за „арбитражна“ експертиза. В чл. 153 НПК се поясняват основанията за допускане на допълнителна или повторна експертиза. Известно е, че допълнителна експертиза се назначава, когато експертното заключение не е достатъчно пълно и ясно, а повторна – когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.

Пред СГС не е стояла нито една от двете хипотези на чл. 153 НПК, поради което не е била налице необходимост от допускане на нова – допълнителна или повторна съдебно-химическа и токсикологична експертиза.

Въззивният съд е изпълнил отговорно задължението си по чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК. С определението по чл. 327, ал. 3 НПК съдът е допуснал повторен разпит на вещите лица и от двете назначени и изготвени в досъдебното производство съдебно-химични и токсикологични експертизи. По време на разпита е проверена защитната версия на подсъдимия, като отново е мотивиран експертният извод, че не е възможно посочените от подсъдимия лекарствени продукти, хранителни добавки и семена, включително семена от коноп, да доведат до отчитане на положителен за употреба на наркотични вещества резултат. Този експертен извод не е голословен, както твърди защитата, а почива на научно знание, което убедително е аргументирано не само при разпита на вещите лица, но и в писменото им заключение.

1.2. Неоснователно е твърдението, че е налице противоречие в приетите по делото заключения по отношение на релевантните за случая фактически положения. Видно от двете заключения, те са имали различен предмет, като целта на повторната експертиза е била да изследва контролните проби от кръв и урина на подсъдимия, както и да даде отговор на въпроса как приема на определени лекарства, хранителни добавки, включително маково, конопено и синапово семе влияят на резултата от изследването на пробите за наличие на наркотично вещество в кръвта. В този смисъл не е налице противоречие между двете експертни заключения относно това, че в кръвта на подсъдимия е установено наличие на специфичен метаболит (карбокси – ТНС), доказващ употребата на наркотично вещество тетрахидроканабинол.

1.3. Неоснователно е твърдението, че при разпита на вещото лице А. пред първата инстанция е било изказано съмнение в това, че иззетите кръвни проби не били от тялото на подсъдимия. Видно от разпита на вещото лице (л. 35 гръб от съдебното дело на СРС), на въпрос на защитата за разликата в отчетената стойност от техническото средство и кръвното изследване за употреба на алкохол, А. е отговорил хипотетично, че разликата може да се дължи на техническа грешка при предварителното изследване или на разлика в идентичността на изследваните проби. Въпросът и отговорът касаят единствено наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия, което не е предмет на делото.

Разлика в показанията на техническото средство и резултатите от кръвната проба за наличие на наркотично вещество в кръвта на Д. не е налице. Следователно не е съществувало основателно съмнение в идентичността на пробите, което да е налагало исканото от защитата изследване по метода на ДНК профилиране.

1.4. Неоснователно е твърдението, че в постановленията за назначаване на вещите лица по двете експертизи липсвали техните подписи. Освен, че липсата на такива подписи дефинитивно не представлява процесуално нарушение, то твърдението е обективно невярно.

1.5. Неоснователно е възражението, че не е спазен редът за вземане на кръвните проби, тъй като те не отговаряли на минимално изискуемото количество от 8 мл.

Видно от заключенията на съдебно-химическите и токсикологичните експертизи от подсъдимия са взети кръвни проби, както следва: 2 броя вакуумни епруветки със сива капачка с общ обем 8 мл и четири броя вакуумни епруветки със зелена капачка с приблизителен общ обем 16 мл. Описани са и индивидуализиращите стикери, серии и номера на всяка една от епруветките. Видно е, че не е налице нарушение на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

1.6. Основателен е доводът, че СГС незаконосъобразно е приел за допустими показанията на свидетеля Д. в частта им, в която възпроизвежда извънпроцесните признания на подсъдимия – л. 74 от мотивите на СГС.

Показанията на свидетеля Д. в посочената част са недопустими, поради което с включването им в доказателствената съвкупност, Градският съд е допуснал процесуално нарушение, което обаче не е съществено, доколкото не е компрометирало правото на защита и установяване на обективната истина в процеса. Поначало съобразно чл. 118, ал. 2 НПК, изменен с ДВ, бр.18 от 2024 г., съществува забрана да свидетелстват лица, които са извършвали разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР. Видно от показанията на този свидетел – л. 48 от съдебното дело по н.о.х.д. № 11952/2023 г. той е провел с подсъдимия именно разузнавателна беседа и свидетелства за казаното от Д. в рамките на този разговор. Съществено значение при оценката на показанията на Д. в тази им част има и обстоятелството, че към момента на провеждане на разговора му с подсъдимия, към него вече е било отправено подозрение, че е извършител на деянието. Казано по друг начин показанията на полицейския служител съдържат извънпроцесуалните обяснения на подсъдимия, които обаче са дадени в противоречие с основните положения, гарантиращи правото на защита – Д. не е запознат с правото си да не се самоуличава, както и не му е осигурен защитник.

Изключването на тази част от показанията на Д. не се отразява на крайните изводи на инстанционните съдилища по отношение на релевантните факти.

В обобщение, при тези аргументи настоящият касационен съдебен състав приема, че в хода на събирането и проверката на доказателствата въззивният съд е спазил регламентирания процесуален ред, като не е допуснал процесуални нарушения, които да дадат основания за ревизия на проверявания съдебен акт, в частност не е използвал недопустими предположения при извеждане на релевантните факти. Доказателствените материали по делото са оценени съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл.107, ал. 5 НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в приетите фактически положения.

След като в оценъчната процесуална дейност на втората инстанция не са допуснати нарушения, вътрешното й убеждение е правилно формирано и не подлежи на пререшаване от касационната инстанция.

2. Неоснователно е възражението на защитника за нарушение на материалния закон.

Нарушението на закона се обосновава с твърдение, че осъждането на подсъдимия е за несъставомерно от обективна страна деяние.

Софийският градски съд е мотивирал подробно – л. 75 – л. 76 от възззивното дело – наличието на обективните и субективни елементи от състава на престъплението по чл. 343л, ал. 3 НПК.

Употребата на наркотичното вещество е установено по надлежния в Наредба № 1 ред, като първоначалната и допълнителната съдебно-химическа и токсикологична експертизи несъмнено установяват вида на активния компонент – тетрахидроканабинол. Количеството и концентрацията на неактивния метаболит, установен в кръвта на Д. основателно е прието от СГС като сигурна основа за наличието на субективен състав на престъплението – съзнаването от подсъдимия, че е употребил наркотично вещество, че управлява моторно превозно средство след това, както и искането на общественоопасните последици.

Направените от въззивния съд правни изводи почиват на закона и са в съгласие с практиката на върховната съдебна инстанция, поради което материалният закон е приложен правилно.

3. Неоснователен е доводът на защитата за явна несправедливост на наказанието

Явната несправедливост на наказанието се обосновава с непропорционалност на отделните наказания, част от комплексната санкция и неправилното установяване на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.

ВКС счита, че наказателната отговорност на подсъдимия Д. е индивидуализирана законосъобразно при условията на чл. 54 НК, а наложените наказания от една година лишаване от свобода с отлагане на изпълнението му за срок от три години по чл. 66, ал. 1 НК, глоба от 500 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца, са справедливи.

СГС е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на предишни осъждания и периода от време, изминал от извършване на деянието през месец май 2022 г. до постановяване на присъда, а като отегчаващи е приел наличието на множество административни наказания за нарушения по ЗДвП, както и зрялата възраст на подсъдимия.

Несъмнено в обсъждания контекст възрастта на Д. (навършил 30 години към момента на деянието) незаконосъобразно е оценена като отегчаващ фактор при определяне на наказанието. Възрастта на подсъдимия в конкретния случай не води до завишаване на обществената опасност на деянието и дееца.

Това нарушение, според касационния съд, не променя законосъобразността на отмереното от СГС наказание, което е минималното, предвидено в закона. Останалите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства са оценени законосъобразно, като не се наблюдава нито многобройност на смекчаващите обстоятелства, нито някое от тях е изключително, за да мотивира извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко спрямо подсъдимия Д..

При тези съображения ВКС приема, че определените на подсъдимия Д. наказания от една година лишаване от свобода с три години изпитателен срок, 500 лева глоба и една година и шест месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, са справедливи, отговарят на установения превес на смекчаващите над отегчаващото отговорността му обстоятелства и пълноценно ще постигнат целите на наказанието – да се поправи и превъзпита дееца и да въздейства предупредително и възпитателно спрямо него и останалите членове на обществото.

В обобщение касационната инстанция счита, че в рамките на възложената й компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави в сила атакувания акт на Софийския градски съд по в.н.о.х.д. № 4123/2025 г.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 144 от 10.11.2025 г., постановена по в.н.о.х.д. № 4123/2025 г. по описа на Софийския градски, Наказателно отделение, 2. въззивен наказателен състав.

Решението е окончателно – не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.