Придобиване на сънаследствен имот по давност чрез отблъскване на владението

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60

София, 05.02.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията Емилия Донкова гр. д. № 609/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 3396 от 03.07.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 365/03.11.2023 г. по в. гр. д. № 424/2023 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено по отношение на Д. Т. Ц., Г. К. Ц. и Д. Н. З., действаща като малолетна чрез своите родители и законни представители Т. Д. З. и Н. И. З., че Н. Т. Н. е собственик на 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], с площ 574 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план *, кв. 20, парцел *, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, заедно с 1/2 ид. ч. от построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ 72 кв. м., ведно с 1/2 ид. ч. от всички подобрения в имота, прогласена е относителната недействителност по предявения иск с правно основание чл. 76 ЗН за признаване на относителна недействителност на прехвърлителната сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 151, т. 3, рег. № 4371, дело № 4371/31.12.2020 г., до размера на 1/2 ид. ч.

Касаторите искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което да се отхвърлят предявените искове. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, вземат становище за основателност на касационната жалба.

Ответницата по касация Н. Т. Н. в отговора на касационната жалба е изложила съображения за неоснователност на същата. В съдебно заседание не изразява становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата молба на Н. Н. са изложени твърдения, че заедно с първия ответник Д. Ц. са наследници на М. и Т. Ц., като на основание наследствено правоприемство са съсобственици при равни квоти на процесния имот. През 2020 г. посоченият ответник се е снабдил с констативен нотариален акт, с който е било удостоверено правото му на собственост върху целия имот на основание придобивна давност и го е прехвърлил на ответницата Д. З.. Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост в полза на ищцата върху 1/2 ид. ч. от процесния имот, както и искове с правно основание чл. 76 ЗН за прогласяване относителната недействителност на сделката, с която е било прехвърлено правото на собственост. Следва да се приеме, че искането е за обявяване на относителната недействителност на сделката изцяло, тъй като претенция само по отношение на част от прехвърлените права от наследствения имот е лишена от правен интерес.

Ответниците Д. и Г. Ц. са възразили, че са придобили процесния имот на основание придобивна давност чрез упражнявано владение от 1992 г. В качеството си на изключителни собственици на същия са го отчуждили в полза на третата ответница – Д. З..

По делото е установено следното:

Ищцата и ответника Д. Ц. са наследници по закон /деца/ на М. Ц., починала през 1992 г. и Т. Ц., починал през 1977 г., като процесният имот е притежаван от наследодателите при условията на съпружеска имуществена общност. Исковата молба е предявена на 22.06.2022 г.

С констативен нотариален акт № 150/31.12.2020 г. Д. Ц. е признат за собственик по наследство и давностно владение на 1/2 ид. ч. от процесния имот и сграда.

Прехвърлителната сделка, чието обявяване за недействителна се претендира, е обективирана в нотариален акт № 151, т. 3, рег. № 4371, дело № 4371/31.12.2020 г., с който ответникът Д. Ц. и съпругата му Г. Ц. са продали на внучка си Д. З. целия имот. Продавачите са се легитимирали с констативен нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка и удостоверения за наследници.

От събраните гласни доказателства се установяват следните факти:

Според показанията на свидетелката Банкова /дъщеря на ищцата/ нито майка й, нито вуйчо й Д. Ц. са живели постоянно в имота, като последният е живял в [населено място]. След 1992 г. между тях е възникнал спор. Свидетелката е посочила, че майка й не е влизала да живее в къщата, но е ползвала двора, като е брала плодове от овощните дървета. Заявила е също така, че майка й „от доста отдавна няма ключ“, както и че вуйчо й винаги се е чувствал като пълен собственик на всичко. След смъртта на баба й той е допуснал майка й да си вземе вещи от къщата. Възпроизвела е факти, свързани с прескачане оградата на имота, както и че свидетелката П. е казвала за това на вуйчо й. След смъртта на бащата на свидетелката, той е забранил на майка й да ползва и двора. Вдигнал е скандал за обирането на смокинята.

Видно от показанията на свидетелката П. /съсед от 1979 г./ след смъртта на М. Ц. никой не е живял постоянно в имота. Тя е мислила, че Д. Ц. е собственик, защото сестра му има голяма къща в [населено място]. Разбрала е, че къщата е обща, когато Н. Н. не се е съгласила да даде пари за ремонт на покрива. Свидетелката е посочила, че не е виждала ищцата в имота след смъртта на майка й, както и, че почти всяка седмица Д. Ц. го е посещавал. Той му е направил ремонт, изградил е вътрешна тоалетна, като за ремонта е плащала дъщеря му.

Свидетелите Б. и П. са ангажирани от ищцата.

Според показанията на свидетелката Ц., Н. Н. й е споделяла, че брат й държи ключа за имота. Свидетелят Х. /първи братовчед на ищцата и ответника Д. Ц./ е заявил, че знае от леля си М. Ц., че имотът ще остане за него, защото са направили къща на дъщеря си. Посочил е също така, че не е виждал ищцата в имота. Д. Ц. го стопанисва, единствено той има ключ от него.

Във въззивната жалба на ответниците е изложен довод за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд предвид необсъждането на свидетелските показания в пълнота. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е посочил, че действително свидетелката Б. е посочила, че майка й няма ключ за имота, но не е уточнила от кой момент. По делото е било установено също така, че ищцата се е грижила за двора, както и че от показанията на тази свидетелка не е ясно от кой момент вуйчо й е забранил на майка й да ползва двора. Изложил е съображения, че ищцата е заплащала данъци за имота, както и че го е „възприемала като бащин“, липсвали данни за „конкретно поведение на ответника Д. Ц. спрямо сестра му“. Аргументирал се и с удостовереното в констативния нотариален акт право на собственост в негова полза върху 1/2 ид. ч. от процесния имот и сграда, както и с представената декларация по чл. 92, ал. 3 ЗГР на ищцата от 22.03.2020 г., с която Н. Н. е дала съгласие всички ответници да бъдат адресно регистрирани на адреса на процесния имот. В обобщение е направил заключение за неоснователност на правоизключващото възражение на ответниците за изтекла придобивна давност, респективно е приел, че ищцата не е изгубила правото си на собственост, което е довело и до извод за основателност на предявените искове.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: длъжен ли е въззивният съд да обсъди в пълнота поотделно и в съвкупност събраните доказателства по делото, като направи самостоятелна оценка на същите и въз основа на тях да изгради обосновани и непротиворечиви изводи.

По така поставения процесуалноправен въпрос трябва да се даде следният отговор:

Въззивният съд трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани, а също и доводите на страните, които имат значение за решаване на спора. При формиране на фактически и правни изводи съдът преценява всички доказателства и доводи по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени факти и обстоятелства по делото и върху закона. Фактическите изводи трябва да са конкретно, ясно и точно изведени, като се посочи въз основа на кои доказателства се приема за установена фактическата обстановка. Когато тези изводи са обусловени от преценка на свидетелски показания, съдът следва да обсъди дали в тях има противоречие, като съпостави данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки един свидетел. В резултат на това обсъждане трябва да изложи съображения казаното от кои свидетели се приема за достоверно, като прецени обективността на показанията и поведението на свидетеля, който принципно е заинтересован от изхода на делото в полза на една от страните. В този смисъл е налице произнасяне в трайно установената съдебна практика по ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 14/04.04.2018 г. по гр. д. № 1140/2017 г. на второ г. о., решение № 77/25.06.2019 г. по гр. д. № 2332/2018 г. на второ г. о., решение № 98/20.05.2013 г. по гр. д. № 520/2012 г. на четвърто г. о. и решение № 60143/15.12.2021 г. по гр. д. № 1431/2021 г. на първо г. о. и други.

По касационната жалба.

За да приеме, че ищцата не е изгубила правото си на собственост върху притежаваната по наследство идеална част от процесния имот, въззивният съд е направил фактически изводи, които не са изведени от събраните доказателства. Видно дори от показанията на свидетелите, ангажирани от самата ищца, Д. Ц. се е чувствал като пълен собственик на имота. Тези показания следва да бъдат кредитирани като достоверни, тъй като са основани на лични, преки и непосредствени възприятия, както и предвид липсата на противоречие с показанията на свидетелите, ангажирани от ответниците. От тези показания, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, е видно, че след смъртта на М. Ц. през 1992 г. ищцата е нямала ключ от къщата, била е допускана в дворното място със съгласието на брат си да бере плодове от овощните дървета, а след това й е било забранено и да ползва двора. От тези доказателства се установява, че първият ответник, който е имал качеството на съсобственик, е извършил действия, с които е обективирал спрямо ищцата намерението да владее нейната идеална част за себе си. В настоящата хипотеза по безспорен начин се установява извършването на такива действия от него, чрез които е демонстрирано завладяването на правата на Н. Н.. Тези действия, с оглед естеството си са насочени към отричане правата на ищцата като сънаследник. Те се изразяват в нейното изгонване, недопускане до имота, като показват по явен и недвусмислен начин, че е отблъснато владението на ищцата, манифестирани са пред нея и са доведени до знанието й. Същите обективират по категоричен начин намерение за завладяване на целия сънаследствен имот.

В обобщение, следва да се приеме, че самостоятелна фактическа власт е била упражнявана от ответника Д. Ц. явно, необезпокоявано и непрекъснато в продължение на повече от десет години до снабдяването му с констативен нотариален акт през 2020 г. Трябва да се посочи, че в същия е удостоверено правото му на собственост върху идеалната част – 1/2 ид. ч., придобита на основание давностно владение. Фактическият състав на придобивната давност е осъществен по време на брака му с ответницата Г. Ц., поради което е възникнала съпружеска имуществена общност между двамата съпрузи.

В обобщение възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност, е основателно, което обуславя и извод за изгубване на правото на собственост на ищцата върху притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от процесния имот и сграда.

Предвид липсата на съсобственост между страните, са неоснователни и исковете с правно основание чл. 76 ЗН.

С оглед изложените съображения следва да се приеме, че въззивният съд необосновано е приел, че ищцата се легитимира като собственик на 1/2 ид. ч. от процесния имот. Поради това, като е потвърдил първоинстанционното решение в допуснатата до касационно обжалване част, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, като вместо него се постанови ново по същество, с което се отхвърлят предявените искове. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. Предявените искове подлежат на отхвърляне.

С оглед изхода на делото ответницата по жалба трябва да заплати на касаторите сума в общ размер от 2 740 лв., от която 1 000 лв. /разноски за първоинстанционното производство/, 1 000 лв. /за производството пред въззивната инстанция/ и 740 лв. /за касационното производство/.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 365/03.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 424/2023 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение за признаване за установено по отношение на Д. Т. Ц., Г. К. Ц. и Д. Н. З., действаща като малолетна чрез своите родители и законни представители Т. Д. З. и Н. И. З., че Н. Т. Н. е собственик на 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], с площ 574 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план *, кв. 20, парцел *, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, заедно с 1/2 ид. ч. от построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ 72 кв. м., ведно с 1/2 ид. ч. от всички подобрения в имота, прогласена е относителната недействителност по предявения иск с правно основание чл. 76 ЗН за признаване на относителна недействителност на прехвърлителната сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 151, т. 3, рег. № 4371, дело № 4371/31.12.2020 г., до размера на 1/2 ид. ч., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Т. Н. срещу Д. Т. Ц., Г. К. Ц. и Д. Н. З., действаща като малолетна чрез своите родители и законни представители Т. Д. З. и Н. И. З., искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че Н. Т. Н. е собственик, на основание наследствено правоприемство от М. Ц. и Т. Ц. на 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], с площ 574 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план *, кв. 20, парцел *, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, заедно с 1/2 ид. ч. от построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ 72 кв. м., ведно с 1/2 ид. ч. от всички подобрения в имота.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Т. Н. срещу Д. Т. Ц., Г. К. Ц. и Д. Н. З., действаща като малолетна чрез своите родители и законни представители Т. Д. З. и Н. И. З., искове с правно основание чл. 76 ЗН за признаване на относителна недействителност на прехвърлителната сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 151, т. 3, рег. № 4371, дело № 4371/31.12.2020 г. на нотариус Г. В., вписан под № * на НК, с район на действие Районен съд – гр. Пещера, с който Д. Т. Ц. и съпругата му Г. К. Ц. са продали на Д. Н. З. процесния имот и сграда.

Осъжда Н. Т. Н. от [населено място], [улица], да заплати на Д. Т. Ц., Г. К. Ц. и Д. Н. З., сума в общ размер 2 740 лв. /две хиляди седемстотин и четиридесет лева/, представляваща разноски за всички съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.