Оставяне в сила на присъда за изнасилване на непълнолетно и малолетно лице

Текстът на акта

Ключови фрази

Изнасилване на ненавършила 14 г. * доказателствени искания * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата * отказ от събиране на доказателства * неоснователност на касационна жалба * изпълнение на задълженията на въззивната инстанция * бланкетно оплакване * протокол от съдебно заседание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 369

София, 28.07.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове: 1. Петя Шишкова

2. Петя Колева

при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Николай Любенов разгледа докладваното от съдия Троянов к.н.д. № 527 по описа за 2025 г.

Касационното производство е образувано по жалба на подсъд. Х. Б. М., чрез адвокат Д. В., против решение № 63 от 09.04.2025 г., по в.н.о.х.д. № 72/2025 г., по описа на Пловдивския апелативен съд, н.о. І.наказателен състав с всички касационни доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Жалбоподателят твърди, че в съдебното заседание на въззивната инстанция са присъствали двама прокурори, но в протокола е записан само единия от тях; съдът неоснователно е отказал да допусне поисканите от подсъдимия трима свидетели до разпит. Неправилно е приложен материалният закон, тъй като няма категорични доказателства за изнасилването на малолетната пострадала.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения.

Представителят на Върховната прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага атакуваното с нея решение на въззивния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното:

С присъда № 39 от 18.12.2024 г., по н.о.х.д. № 469/ 2024 г., Пазарджишкият окръжен съд признал подсъдимия Х. Б. М. за виновен в извършването на две еднородни деяния:

1. На неустановена дата през лятото на 2018 година в гр. В., обл. Пазарджик, се съвкупил с лице от женски пол – ненавършилата четиринадесет години К. В. Я., родена на ****** , като я принудил към това със сила, поради което и на основание чл. 152, ал. 4, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от 18 (осемнадесет) години лишаване от свобода;

2. На неустановена дата през 2022 година и на 12.08.2023 година в гр. В., обл. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, с две отделни деяния, се съвкупил с лице от женски пол – непълнолетната К. В. Я., като я принудил към това със сила, както следва:

- на неустановена дата през 2022 година в гр. В. , обл. Пазарджик се съвкупил с непълнолетната К. В. Я., като я принудил към това със сила, и

- на 12.08.2023 година в гр. В., обл. Пазарджик, направил опит да се съвкупи с непълнолетната К. В. Я., като я принудил към това със сила и деянието е останало недовършено, поради независещи от волята му причини,

поради което и на основание чл. 152, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от 8 (осем) години лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК окръжният съд определил на подсъд. Х. Б. М. едно общо най-тежко наказание от 18 (осемнадесет) години лишаване от свобода, за изпълнението на което определил първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “а“ от ЗИНЗС и приспаднал предварителното му задържане с мярка за неотклонение задържане под стража. Съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото и в тежест на подсъдимия възложил разноските по делото.

С решение № 63 от 09.04.2025 г., по в.н.о.х.д. № 72/2025 г. Пловдивският апелативен съд, н.о., І.наказателен състав изменил присъдата, като намалил размера на наказанието за първото престъпление на 15 години лишаване от свобода, както и общото наказание, определено по реда на чл. 23 от НК.

Касационната жалба на подсъд. Х. Б. М. е процесуално допустима, подадена е в законовия срок, от легитимирана страна и срещу акт, подлежат на касационна проверка.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За процесуални нарушения се сочат няколко конкретни прояви.

Жалбоподателят твърди, че в с.з. на 13.03.2025 г. пред въззивния съд са „участвали“ двама прокурори, облечени в червени тоги, но в съдебния протокол бил записан само единият от тях.

Протоколът от проведеното съдебно заседание представлява доказателствено средство за проведеното заседание по делото, за присъстващите лица, за извършените процесуални и следствени действия по време на заседанието, за постановените в него съдебни актове (разпореждания и определения) и други задължителни по 311, ал. 1 и 2 от НПК реквизити. Когато протоколът е изготвен по такъв начин, че в него не са отразени произведени в действителността събития, неговото съдържание е невярно. Затова страните имат право по чл. 312 от НПК в тридневен срок да направят искания за допълване и поправка на протокола. В случая, процесуалните страни не са правили подобни искания пред Пловдивския апелативен съд, поради което следва да се приеме, че съдебният протокол от заседанието на въззивния съд, проведено на 13.03.2025 г., вярно отразява фактите от действителността. В протокола е записано, че участва само един прокурор от Пловдивската апелативна прокуратура, който е държал обвинителната реч. Изявление на друг прокурор по делото не е отразено. Ето защо, касационният съдебен състав счита, че във въззивното съдебно заседание е участвал само един прокурор, чието име е записано, а присъствието на други негови колеги, които не за взели участие по делото, не представлява изобщо процесуално нарушение, както неоснователно се твърди в касационната жалба.

В същото съдебно заседание защитникът направил искане за бъдат разпитани свидетели относно характеристични данни за подсъдимия. Подсъдимият заявил, че свидетелите били от гр. В., но забравил техните имена и затова не могъл да ги посочи. Съдебният състав преценил, че свидетелите не присъстват в съдебната зала и не могат да бъдат призовани, поради липса на необходимата информация (имена и адреси), поради което отказал да удовлетвори доказателственото искане.

Отказът на съда е основателен. Подсъдимият и неговият защитник можели да осигурят присъствието на свидетелите в съдебната зала предварително, така че при положително решение на съда разпитът да бъде проведен веднага. Отправянето на непълно доказателствено искане – липсата на спомен за имената и адресите на поисканите за разпит свидетели, логично е обусловило съдебния отказ. Освен това, разпитът им не е бил наложителен, за да предпостави съдебното определение като неправилно. За личността на подсъдимия са събрани необходимите сведения по делото. Затова и набирането на допълнителни сведения от трима свидетели съдът е счел за ненужно. Твърдението на подсъдимия М., че е забравил имената на три лица, които го познават, за да дадат характеристична справка за самия него, разрива преследването на друга цел, а именно – отлагане на съдебното заседание, което е било предугадено от прокурора и затова той възразил. Доводът за нарушено право на подсъдимия и на защитника му да сочат доказателства в случая се явява несъстоятелен.

Твърдението на касатора, че писмените справки относно влизането и напускането му на страната разколебават приетото от фактическа страна за извършено деяние през лятото на 2018 г., също се явява неоснователно. В касационната жалба е направен собствен анализ на част от писмените доказателства, вкл. справка на НАП, според които подсъдимият е работил в страната от 01.02.2018 г. до 13.08.2018 г., а това вътрешно противоречи на тезата на жалбоподателя, че не е могъл да бъде автор на престъплението изнасилване през лятото на същата година.

Твърдението за нарушен материален закон е свързано само с позицията на подсъдимия, с която отрича авторството на двете престъпления. Въззивният съд е изложил подробен доказателствен анализ и убедителни съображения, с които е разкрил деянията и участието на подсъд. М. в тях. Отсъствието на конкретни доводи в касационната жалба и в съдебно заседание пред ВКС препятства излагането на аргументи за касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което не е проявено по делото.

Касационният състав използва възможността да обърне внимание на първоинстанционния съд за приложението на чл. 26, ал. 5 от НК, тъй като продължаваното престъпление изнасилване правилно е квалифицирано с присъдата като довършено, докато опитът към едно от деянията, включени в това престъпление, не следва да заема място в словесната и в числовата квалификация, а само в мотивите да се отрази като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Доводи за явната несправедливост на определеното от апелативния съд наказание също не са изложени. Касационният съдебен състав намери подбраните санкции за справедливи на тежестта на всяко от конкретните престъпления, на личността на извършителя и на разкритите по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, подробно изложени и анализирани от въззивната инстанция.

При така изложените мотиви ВКС намери обжалваното решение на Пловдивския апелативен съд за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено, а касационната жалба на подсъдимия оставена без последици.

Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 63 от 09.04.2025 г., по в.н.о.х.д. № 72/2025 г., по описа на Пловдивския апелативен съд, н.о. І.наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.