Недопустимост на нови доказателства за факти при съкратено съдебно следствие

Текстът на акта

Ключови фрази

Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда * съкратено съдебно следствие * съществени процесуални нарушения

Р Е Ш Е Н И Е

№ 425

гр.София, 17 юли 2024г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

БОНКА ЯНКОВА

при участието на секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурор Калин Софиянски

като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 64 от 2024 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. П. Я., подадена чрез неговия защитник – адв. А. Д., както и жалба на гражданските ищци и частни обвинители М. Г. М. и Д. Г. Ш., подадена чрез техния повереник – адв. П. П., против решение № 149 от 30.10.2023г., постановено по в.н.о.х.д. № 286/2023г. по описа на Апелативен съд – Варна.

В касационната жалба на подсъдимия се релевират доводи, касаещи основанието за проверка по чл. 348, ал. 1, т.3 от НПК. Защитата счита, че от една страна, част от доказателствата по делото са интерпретирани превратно от съда, което е довело до изводи за завишена степен на обществена опасност на деянието, а от друга, АС-Варна е подценил относителната тежест на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства. Излагат се аргументи за приложимостта на института на условното осъждане. Отправя се искане за намаляване на наложеното наказание и отлагане на изпълнението му по реда на чл. 66 от НК.

С касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци М. и Ш. са ангажирани всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Твърди се, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е преквалифицирал деянието от такова по чл. 124, ал.1, предл. първо, в такова по чл. 124, ал.1, предл. трето. Изложени са аргументи в посока, че подсъдимият е действал с евентуален умисъл за причиняване на тежка телесна повреда, като се отправят упреци към аналитичната дейност на съда по отношение на този аспект на обвинението. Поставен е акцент върху това, че съдът е основал своите фактически и правни изводи на изявления на вещото лице, направени в хода на проведеното пред въззивната инстанция съдебно следствие, без да обсъди доказателствения материал в съвкупност. Също така жалбоподателите се позовават и на липсата на мотиви. Според частното обвинение наложеното наказание е неправилно индивидуализирано, като е следвало да се определи при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства. Прави се искане ВКС алтернативно да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна или да измени решението, като увеличи наложеното наказание.

В срока по чл. 351, ал.4 от НПК е депозирано възражение(озаглавено становище) на касационната жалба на подсъдимия, изготвено от адв. П., повереник на частните обвинители и граждански ищци, според когото определеното наказание е справедливо и целесъобразно, а институтът на условно осъждане не следва да бъде приложен. Постъпило е и допълнение към касационната жалба на подсъдимия от адв. Д., с което се развививат доводи за смекчаване на наказателната отговорност на Я.. Постъпило е и становище от адв. Д., защитник на подсъдимия, по жалбата на частното обвинение, в която се разсъждава по правната квалификация на извършеното деяние и се отхвърлят като неоснователни възраженията в касационната жалба на частното обвинение.

В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВП намира жалбите за неоснователни и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Изразява мнение, че АС-Варна е приложил правилно материалния закон и е определил справедливо наказание, като е оценил относителната тежест на всички обстоятелства по делото.

Адвокат П., повереник на частните обвинители и граждански ищци М. М. и Д. Ш. изразява становище, че правилната квалификация на престъплението е тази, възприета от първата инстанция, а изпълнението на наложеното наказание не следва да бъде отлагано по реда на чл. 66 от НК, тъй като липсва една от предпоставките за прилагане на института на условното осъждане, а именно, че за постигане целите на наказанието не е наложително осъденият да го изтърпи. Моли за отмяна на „първоинстанционната присъда“ и връщане на делото за ново разглеждане.

Граждански ищец и частен обвинител Б. И., както и провереникът адв.А. С., редовно призовани, не се явяват. Подадена е писмена защита от И., чрез повереника й, в която се прави собствен анализ на доказателствената съвкупност и се отправят упреци към аналитичната дейност на съда. Иска се от ВКС да отмени въззивното решение и да изменени първоинстанционната присъда, като увеличи наложеното наказание.

Адвокат А. Д., защитник на подсъдимия поддържа изцяло доводите, изложени в касационната жалба, допълнението към нея и възражението срещу касационната жалба на частното обвинение. Мотивира липсата на евентуален умисъл у подсъдимия за причиняване на тежка телесна повреда и излага съображения за смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия чрез намаляване на наложеното наказание и отлагането му по реда на чл. 66 от НК.

Подсъдимият Н. Я. се солидаризира с тезата на защитника си и изразява съжаление за случилото се.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

С присъда № 13 от 29.06.2023г. по н.о.х.д. № 205/2023г. на Окръжен съд-Шумен подсъдимият Н. П. Я. е признат за виновен в това, че на 27.08.2022 г. в [населено място], [улица], в района пред автобусната спирка на центъра на селото, причинил на Г. К. З. смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, а именно: контузия на главата: две разкъсноконтузни рани в лявата тилна област на главата; подкожен хематом в същата област; линейна фрактура в лявата теменна област с ход през лявата странична част на черепа към черепната основа – предна черепна ямка в ляво; голям хематом под твърдата мозъчна обвивка (субдурален) 200 мл. по цялото протежение на лявата главномозъчна хемисфера; притискане (компресия) на лявото странично мозъчно стомахче с изместване на срединната линия на дясно, като смъртта е настъпила на 04.09.2022 г. в МБАЛ-АД [населено място], поради което и на основание чл.124, ал.1, предл.първо от НК, във вр. с чл.58а,ал.1 от НК, е осъден на „лишаване от свобода” за срок от 5 /пет / години, което на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. Подсъдимият е осъден да заплати на М. Г. М. и Д. Г. Ш. сумата от по 300 000 лв. /триста хиляди лева/, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2022 г. Осъден е да заплати на Б. В. И. сумата от 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2022 г.

Съдът се е произнесъл по приложението на чл. 59 от НК, веществените доказателства и е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

По жалби на подсъдимия и на частния обвинител и граждански ищец Б. И. е образувано в.н.о.х.д. № 286/2023г. по описа на Апелативен съд – Варна. С решение № 149 от 30.10.2023г. присъдата е изменена като деянието на подсъдимия Н. П. Я. е преквалифицирано и на основание чл.124, ал.1, пр.3, вр.чл.130, ал.2, вр.чл.54, вр.чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим.Потвърдил е присъдата в останалата част.

С приоритет следва да бъдат обсъдени твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото евентуалното констатиране на основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, обуславящи необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, от своя страна ще изключи необходимостта от разглеждане на доводите на жалбоподателите, касаещи касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. При тази особена процедура подсъдимият Н. Я. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът, в изпълнение на задълженията си по чл. 372, ал.4 от НПК, е приел за установено, че самопризнанието се подкрепя от доказателствения материал, събран в хода на досъдебното производство, и е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Горепосоченото особено производство представлява отклонение от нормалното развитие на наказателния процес, при което подсъдимият се отказва от правото си да оспори изложените в обвинителния акт факти и да участва непосредствено и лично в събирането на доказателства, касаещи тези обстоятелства, като в замяна получава привилегията наказанието му да бъде определено при условията на чл. 58а от НК. Според ТР № 1 от 06.04.2009г. на ВКС в пределите на проведената в съответствие с изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т.2 НПК процедура, е недопустимо компетентният орган (първоинстанционен или въззивен съд) по свой почин или по искане на страните да събира доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт. От това следва, че в хипотезите, в които се провежда съдебно следствие, е допустимо доказването единствено на обстоятелства, които не касаят признатите от обвинителния акт факти, но едновременно с това са съвместими с тях (например, обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието като: здравословното състояние на подсъдимия, семейното му положение, трудовата му ангажираност, личностната му характеристика и други). В тази насока е и практиката на ВКС – ТР № 1/09г., т.8 на ОСНК на ВКС. Вследствие на тези особености контролът, който въззивният съд осъществява по отношение на дейността на първостепенния съд се ограничава до съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство – налични предпоставки за прилагане на особената процедура; спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 3 от НПК . При изпълнение на установените правила, въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти.

Според този състав АС-Варна е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при провеждане на горепосочената процедура. Въззивният съд е провел съдебно следствие с цел установяване медикобиологичните характеристики на нараняването, причинено на пострадалия от нанесения му от подсъдимия удар с ръка в лицето му, от които удар той е паднал върху асфалтовата настилка, което обстоятелство не е било изследвано в хода на досъдебното производство. След оценка и анализ на новосъбраните доказателства, съдът е установил и приел, че в резултат на нанесения удар на пострадалия е причинена болка, без разстройство на здравето. Това от своя страна е довело и промяна в правните изводи, като контролираната инстанция е преквалифицирала деянието от престъпление по чл.124, ал.1, предл.първо от НК в такова по чл.124, ал.1, предл.трето, вр. чл. 130, ал.2 от НК.

Извършената от въззивния съд дейност по събиране и оценка на доказателствата е довела до установяването на факти, които не се релевирани с обвинителния акт и не са признати от подсъдимия, а и не попадат сред кръга на тези, за установяването на които е допустимо събиране на доказателства в производството по чл.371, т.1 от НПК(съгласно ТР № 1/09г. на ОСНК на ВКС, т.8). Медикобиологичните характеристики на увреждането, причинено на пострадалия от удара в лицето му, не е сред фактите, които биха могли да бъдат установявани с доказателствена дейност при провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като касае изясняване на релевантни обективни факти. Изводите за вида на телесната повреда се базират на тези данни, но това вече е въпрос по приложение на материалния закон. Изложеното налага извод, че съдът не е следвало да допуска извършването на въззивно съдебно следствие, а да отмени и върне делото на първата инстанция за пълно изясняване на обективната истина и правилно формиране на вътрешното му убеждение.

На следващо място в хода на проведеното съдебно следствие апелативната инстанция е допуснато и още едно съществено нарушение на процесуалните правила и по-точно на тези за събиране на доказателства. В частност това нарушение касае приобщаването и ползването като доказателство на запис от охранителни камери /дискът е доброволно предаден в хода на досъдебното производство от Т. Т.-протокол за доброволно предаване-т.2, л.61 от досъд. производство/, но без съдът да е извършил проверка относно автентичността на този запис. Трайна и последователна е практиката на ВКС, че дисковете, съдържащи видеофайлове от охранителни камери, представляват веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, поради съдържащите се в тях следи от престъплението и е възможно да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото, но само когато те са носители на автентична информация, което се установява с предвидените в НПК способи. Тази необходимост е породена от обстоятелството, че става въпрос за доказателства, събрани не по реда и със способите, предвидени в НПК. Това нарушение е същество и също е основание за връщане на делото.

С оглед на горното въззивното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на първата инстанция за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушение при провеждане на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като делото се разгледа в производство по общия ред, което е и гаранция, че ще бъдат събрани всички относими доказателства, при спазване изискванията на процесуалния закон. При този изход на делото е безпредметно обсъждане на останалите доводи на касаторите.

Водим от горното , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 149 от 30.10.2023г., постановено по внохд № 286/23г. по описа на Апелативен съд – Варна.

ОТМЕНЯ присъда № 13 от 29.06.2023г., постановена по нохд № 205/23г. по описа на Окръжен съд – Шумен.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Шумен за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: