Обезщетение за неимуществени вреди при смърт на брат или сестра

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 200

гр. София, 28.03.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 1760/2023 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания (ЗК) „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], чрез юрк. Т., против решение № 205 от 24.11.2022 г. по гр. д. № 262/2022 г. на Апелативен съд – Бургас.

Ответниците по жалба – Л. П. А., Б. П. А., Б. П. С., Д. П. Г. и З. П. Д., всички чрез адв. М., я оспорват.

Третото лице – помагач „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], не взема становище по жалбата.

С въззивното решение, предмет на касационна проверка, е потвърдено решение № 74 от 26.04.2022 г. по гр. д. № 337/2021 г. на Окръжен съд – Ямбол в частта за осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Б. П. А., Б. П. С., Д. П. Г. и З. П. Д. сумата от по 2 500 лв. на всеки от тях, а на Л. П. А. - сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния брат С. П. А., починал вследствие на ПТП, настъпило на 13.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на уведомяване на застрахователя - 12.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на исковите претенции до претендирания от всеки от ищците размер от 50 000 лв. не е обжалвано и е влязло в сила.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че ищците – брат и сестри на пострадалия, разполагат с материално-правна легитимация да претендират обезщетение за неимуществени вреди от загубата на своя брат при процесното ПТП. В тази връзка решаващият състав е установил съществуването на особено близка връзка между ищците и техния починал брат, основана на данните от събраните по делото свидетелски показания (на лица, от тяхното най – близко обкръжение) и на експертното заключение на вещо лице за проследеното отзвучаване на силната болка от загубата на близък родственик, общото времетраене и интензитет. Развил е съображения, че създадените родствени връзки на близост, които не са прекъснати от житейски причини (разделно живеене в отдалечени места, разрив в отношенията, отчужденост), нито съществуват само формално (когато отношения на близост не са създадени въобще, напр. роднините не се познават), предпоставят понасяне от ищците на болки и страдания от смъртта на техния брат, които подлежат на обезщетяване от ответника. По критерия на чл. 52 ЗЗД за справедливо е определено обезщетение в размер на 3 000 лв. за ищцата Л. А. – предвид наличието у нея на по – остра травматична стресова реакция и по 2 500 лв. за всеки един от останалите ищци. Относно дължимостта на законната лихва и нейния начален момент втората съдебна инстанция е изтъкнала, че задължението за заплащане на лихва произтича от разпоредбата на чл. 409 КЗ. За начална дата на това задължение е приета датата на подаване на искането на ищците до застрахователя, доколкото липсват твърдения и данни по делото след надлежното уведомяване същите да са изпаднали в забава за представяне на искани документи. За неоснователно е счетено възражението на ответника за необсъждане на поведението на другия водач, застрахован по ГО при третото лице – помагач (на автомобила марка „Рено“), при настъпване на процесното ПТП. Прието е, че при данните по делото това поведение е изцяло правомерно – този водач се е движел с допустима скорост и е навлязъл в кръстовището по технически правилен начин, като ударът за него е бил непредотвратим, тъй като другият автомобил, участник в ПТП – на автомобила марка „Ман“, е навлязъл в опасната зона за спиране. Така е отречен причинно – следственият принос на този водач в настъпване на произшествието, а оттам и на вредните последици.

С определение № 3818 от 30.11.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за това кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък.

По въпроса, обусловил допускане на обжалването, настоящият състав на ВКС, III г. о. намира следното.

Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, приети в ТР № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия (когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породят особена близост и привързаност, която е станала толкова силна, че смъртта на родственика е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка) и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Тоест, обезщетение се присъжда при доказани особено близки отношения с починалия, надхвърлящи нормалните отношения между брат и сестра, и действително претърпени от смъртта вреди. В мотивите на тълкувателния акт е посочено, че възможността за обезщетяване на други лица извън изброените в двете постановления следва да се допусне по изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Разяснено е, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и неговите внуци, баба/дядо или братя/сестри. Традиционно в българското общество тези връзки се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но когато поради специфични обстоятелства тези традиционни отношения станат изключителни, тогава смъртта на единия от родствениците може да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка. Предвид на тези съображения се налага извод, че за да се признае по изключение активна легитимация на други лица, извън най-близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г.), в частност между братя и сестри, за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, е необходимо те да са доказали, че, поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства, са имали създадени с починалия особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващата при подобен вид родствена връзка, като житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, както и, че интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт при подобен вид родствена връзка. Преценката за наличие на такива обстоятелства се извършва въз основа на съответните конкретни доказателства по всяко отделно дело. Обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък родственик следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания.

В този смисъл са и разрешенията, дадени в практиката на ВКС, които съответстват на даденото задължително тълкуване с посоченото по-горе тълкувателно решение, намерели израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, а именно: решение №50078 от 26.10.2023г. по т. д. № 2045/2022г. на I т. о.; решение №50092 от 4.10.2023 г. по т. д. № 1198/2022 г. на I т. о; решение № 92 от 17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ІІ т. о.; решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на II т. о и др., които напълно се споделят и от настоящия състав.

При този отговор на правния въпрос, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното.

В обжалваната му част въззивното решение е неправилно. Основателен е касационният довод, че ищците не разполагат с материалноправна легитимация за предявяване на настоящата претенция, тъй като не са сред лицата от кръга с право на обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4/1968 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, а по делото не се установява и наличие на разясненото по-горе изключение, което да им признава такава легитимация. Въззивният съд необосновано е приел, че между ищците и техният брат, загинал вследствие на процесното ПТП, са установени особени родствени връзки на близост, отличаващи се по съдържание от традиционно съществуващите такива. Подобен извод не може да бъде направен от събраните по делото доказателства, преценявани в тяхната цялост и взаимна връзка, включително и от показанията на разпитаните по делото свидетели. В случая показанията на свидетелите сочат, че ищците и починалия са били много задружни, разбирали се много и държали един на друг, събирали се всички на празници. По делото е установено чрез проведената съдебно - психологична експертиза, че тяхната задружност и взаимозависимостта им като семейство, въпреки че всеки от тях има собствено такова и пораснали самостоятелни деца, силно ги развълнувала и ги е провокирала да почувстват разтърсващо загубата на значим за тях човек, който им е създавал чувство на сигурност и опора. Установено е също така, че понастоящем ищците вече са приели загубата и са преосмислили чувствата от смъртта на брат си, като взаимната им подкрепа и вярата са ги подпомогнали да се справят успешно с травмата за сравнително кратък период. При тези данни, настоящият състав счита, че между ищците и техният починал брат не се констатира изключително силна привързаност, надхвърляща по съдържание съответния тип родство. Така установените обстоятелства от разпита на свидетелите и от изслушаната по делото експертиза, по същество не позволяват да се направи преценка за изключителност в близостта между ищците и починалия в смисъла, разяснен от ТР № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, а сочи на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между братя и сестри. Безспорно трагичната смърт на брата на ищците – С. П. А., е причинила сериозни страдания на неговите роднини, но те по интензитет не са надхвърлили обичайните за подобна ситуация. По делото е очертана обстановка, типична за традиционния българския бит – отношения, които обичайно съществуват в едно сплотено българско семейство, в което отделните родови връзки са силни и здрави. Тези отношения обаче не могат да се окачествят като надхвърлящи формалната родствена връзка, съществуваща между братя и сестри и да обосноват материалноправната им легитимация да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък.

Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав намира, че недоказването на критериите, възприети в посочения тълкувателен акт, даващи право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление № 4/1968 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, обуславя неоснователност на предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ. Това предпоставя въззивното решение в обжалваната му част (и потвърденото с него първоинстанционно решение в тази част) да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, а исковите претенции - отхвърлени.

При този изход на спора ответниците по жалбата дължат на касатора заплащане на сторените и своевременно претендирани разноски за настоящата инстанция. Те възлизат на 830 лв. и се установяват с приложения списък на разноските (л. 51 от настоящото дело), както следва: 290 лв. - държавна такса за касационното производство и 540 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, III г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 205 от 24.11.2022 г. по гр. д. № 262/2022 г. на Апелативен съд – Бургас и потвърденото с него решение № 74 от 26.04.2022 г. по гр. д. № 337/2021 г. на Окръжен съд – Ямбол в уважената част на предявените от Б. П. А., Б. П. С., Д. П. Г., З. П. Д. и Л. П. А. против ЗК „Лев Инс“ АД – [населено място] искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за сумата от по 2500 лева, присъдена на всеки от първите четирима от тях и за сумата от 3000 лева, присъдена на Л. А., както и в частта на възложените в тежест на ответника разноски и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. П. А., Б. П. С., Д. П. Г., З. П. Д. и Л. П. А. против ЗК „Лев Инс“ АД – [населено място], искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане съответно на сумата от по 2500 лева на всеки от първите четирима от тях и на сумата от 3000 лева на Л. А., представляваща обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния брат С. П. А. в резултат на ПТП, настъпило на 13.02.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 12.08.2020 г. до изплащането.

ОСЪЖДА Б. П. А., с ЕГН [ЕГН], Б. П. С., с ЕГН [ЕГН], Д. П. Г., с ЕГН [ЕГН], З. П. Д., с ЕГН [ЕГН], всичките с адрес в [населено място], и Л. П. А., с ЕГН [ЕГН] и адрес в [населено място], да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище в [населено място], сумата от 830 (осемстотин и тридесет) лева – разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.