Доказване на временна неработоспособност при отменен болничен лист

Текстът на акта

Ключови фрази

13

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50021

гр. София, 15.06.2023 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 25 януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

при секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от съдия З. А. гр. дело № 102 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Подадена е касационна жалба вх. № 2529/08.11.2021 г. от ответника СУ „Проф. д-р Асен Златаров”, [населено място], представлявано от Р. И. Т. – началник на Регионално управление на образованието – София област, чрез гл.юрисконсулт И. Х. срещу решение № 62/28.09.2021 г. по в.гр.дело № 547/2021 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 30/22.04.2021 г., постановено по гр. д. № 463/2020 г. на Районен съд - Сливница и вместо това е постановено ново, с което е признато за незаконно и отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на И. И. Н. от [населено място], извършено със заповед № РД-08-442/03.07.2020 г. /поради техническа грешка посочено 03.06.2020 г./, на Началника на РУО-София-регион, както и заповед № РД-12-1/03.07.2020 г. на Началника на РУО-София-регион, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; възстановена е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ И. И. Н. на заеманата преди уволнението длъжност „директор“ в СУ „Проф. д-р Асен Златаров”, [населено място] и СУ „Проф. д-р Асен Златаров”, [населено място] е осъдено да заплати на И. И. Н. разноски за първоинстанционното производство в размер на 610,00 лева /шестстотин и десет/ лева и за въззивното производство в размер на 650,00 лв./шестстотин и петдесет/ лева, както и сумата от 150, 00 лв. /сто и петдесет лева/, съставляваща държавни такси за разглеждане на делото пред РС - Сливница и СОС. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решаващите изводи на въззивния съд, че ищцата не е проявила недобросъвестно поведение по време на ползван болничен отпуск за временна нетрудоспособност, болничният лист за която е бил впоследствие отменен, респективно, че не е извършила дисциплинарното нарушение, за което й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” – неявяване на работа за повече от два последователни работни дни. Искането е да се отмени въззивното решение и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ се отхвърлят.

Ответницата по касационната жалба И. И. Н. не е подала писмен отговор на жалбата. В открито съдебно заседание и в писмена защита е изразено становище за неоснователност на жалбата.

С определение № 677/19.09.2022 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос: при ползван отпуск за временна неработоспособност, поради общо заболяване и отменен впоследствие болничен лист, здравословното състояние на работника или служителя и временната му неработоспособност за периода на отменения болничен, може ли да бъде доказано със свидетелски показания на лица, които не притежават лекарска правоспособност?

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ.

След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на всяка от страните съдът намира за установено следното:

Не е спорно между страните по делото и е установено от събраните писмени доказателства, че ищцата И. И. Н. е изпълнявала длъжността „директор“ в СУ „Проф. д-р Асен Златаров”, [населено място] въз основа на валидно трудово правоотношение. На 18.11.2019 г. на ищцата е издаден болничен лист № Е 20196899315 от лечебно заведение - ЕТ „д-р Р. А.” АИППМП, от д-р М. К., с който е предписан режим на лечение – домашен-амбулаторен и е разрешен отпуск за временна неработоспособност, поради общо заболяване за период от 10 календарни дни – от 18.11.2019 г. до 27.11.2019 г. В болничния лист е записана диагноза „остър бронхит, неуточнен“ и е посочено, че ищцата следва да се яви на преглед на 27.11.2019 г. Болничният лист е представен от ищцата на работодателя по електронната поща на РУО-София на 20.11.2018 г.

Издаденият болничен лист е обжалван от ответника и с решение на ЛКК № 308/11.12.2019 г. е потвърден. С експертно решение № 0038 от 005/23.01.2020 г. на ТЕЛК към Център за психично здраве – София област, болничният лист е обявен за невалиден. Решението е оспорено от ищцата и с ЕР на НЕЛК № 498 от 04.03.2020 г., НЕЛК е отменил оспореното решение и върнал преписката за ново освидетелстване с изискване и представяне на извършения преглед с отразяване на оплакванията, обективния статус, извършени изследвания и назначаване на терапия от личния лекар, издал оспорения болничен лист. С експертно решение № 0364 от 060/13.04.2020 г. на ТЕЛК към Център за психично здраве – София област, болничен лист № Е 20196899315 за период от 18.11.2019 г. до 27.11.2019 г. за 10 дни, с диагноза „остър бронхит, неуточнен“ е обявен за невалиден. В мотивите е посочено, че пациентката е представила копие на рецепта от 18.11.2019 г., с предписани Аугментин, Флуимуцил и медикамент с неясно изписване, като други документи не били представени/ амбулаторен лист, отпечатан от компютъра на личния лекар – копие или оригинал/. Безспорно е между страните по делото, че за периода от време, за който е издаден болничния лист - 10 календарни дни – от 18.11.2019 г. до 27.11.2019 г. ищцата не се е явявала на работа.

От представения от ответника констативен протокол от 26.11.2019 г. се установява, че Р. И., И. Х. и М. Б. в качеството си на служители на РУО - София регион, извършили проверка на домашния адрес на И. Н. в [населено място], общ. Годеч, [улица], дали спазва предписания от здравния орган режим на лечение „домашен – амбулаторен”. След като не била намерена на домашния си адрес за времето от 18.45 часа до 20.00 часа, комисията посетила обществено заведение „К.“ в центъра на града и без да влизат в заведението установили, че г-жа Н. излиза от кухнята на заведението и се заключва в тоалетната, която не напуснала при престоя на служителите. Последните се върнали отново пред дома на ищцата, където нейна близка ги уведомила, че ищцата най-вероятно е на работа в заведение „К.“. В 21.15 часа служителите установили, че ищцата все още не е на домашния си адрес.

С писмо изх. № РД20-638/25.06.2020 г. на Началника на РУО София-регион са изискани писмени обяснения от И. Н. по повод отменения болничен лист, за периода от 18.11.2019 г. до 22.11.2019 г. и от 25.11.2019 г. до 27.11.2019 г. за отсъствие от работното място, получено от нея на 25.06.2020 г. На 29.06.2020 г. ищцата е депозирала до Началника на РУО София-регион писмени обяснения, в които заявила, че за периода 18.11.2019 г. до 22.11.2019 г. и от 25.11.2019 г. до 27.11.2019 г. е отсъствала от работа въз основа на издадения й от компетентно медицинско лице болничен лист. Към момента на неговото издаване добросъвестно е упражнила правото си на отпуск въз основа на него и не е нарушила трудовата дисциплина.

Със заповед № РД-12-1/03.07.2020 г. на Началника на РУО София-регион е наложено на И. И. Н. дисциплинарно наказание „уволнение“. В мотивите е посочено, че И. И. Н., директор на СУ „Проф. д-р Асен Златаров”, [населено място], за периода 18.11.2019 г. до 22.11.2019 г. и от 25.11.2019 г. до 27.11.2019 г. не се е явила на работа в продължение на повече от два последователни работни дни, което представлява виновно нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.

Със заповед № РД 08-442/03.06.2020 г. е прекратен без предизвестие трудовия договор № 12-5416/23.08.1995 г. на И. И. Н., на длъжност „директор“, считано от 06.07.2020 г. Като мотиви е посочено наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 188, т. 3 КТ, със Заповед № РД 12-1/03.07.2020 г. на началника на РУО-София-регион.

От показанията на свидетеля М. Б., който работи на длъжност старши експерт „Обществени науки, гражданско образование и религия“ в РУО-София област се установява, че същият е участвал в комисия, която на 26.11.2019 г. извършила проверка дали И. Н. спазва предписания й режим с болничен лист. Според показанията на свидетеля на проверката присъствали още Х., г-жа И. и Щ., който е шофьор. След като не я открили на личния й адрес и след позвънявания по телефона, на който не отговаряла, около 20,00 часа тръгнали към заведение „К.“ в [населено място], където Н. работела. Колата на Н. била паркирана пред заведението, тръгнали към задната зала /заведението имало две зали – предна и задна/, където се появил собственикът и казал, че няма да ги пусне в заведението. През прозорците видели Н. да притичва в задната част и да прибягва към тоалетните. Изчакали 20-30 минути и около 20,45-20,50 часа отишли на личния адрес на Н.. В къщата намерили нейна близка, която заявила, че след като й няма колата, Н. е на работа в „К.“.

Според показанията на свидетеля Ю. Н. Щ. на длъжност „шофьор“ в РУО-София област същият нищо не знае за конкретния случай - не е участвал в комисия, която да извършва проверка на болничен лист, представен от ищцата, не е посещавал дома й, не е карал членове на комисия като шофьор, която да извърши такава проверка. Присъствал е на връчване на заповедта за уволнение, но не помни кога е била връчена на Н.. Мисли, че ищцата не е подписала заповедта.

Пред въззивната инстанция са разпитани двама свидетели на ищцата. Според показанията на свидетелката В. С. Р., същата познава И. Н., тъй като е медицинска сестра на личния лекар на ищцата. Края на месец октомври 2019 г. И. Н. дошла в кабинета, била видимо в недобро състояние – кашляла, имала температура. Личният й лекар бил в болничен и свидетелката изпратила ищцата при д-р М. К., която замествала личния й лекар. След прегледа И. Н. се върнала при мед. сестра, за да й бъде оформен болничен лист. Свидетелката посъветвала И. Н. да постъпи в болнично заведение, тъй като не изглеждала добре, но тя отказала и предпочела домашно лечение. Болничният лист бил издаден за 10 дни. На десетия ден ищцата дошла на преглед, като отново посетила д-р К.. Според медицинската сестра, трябвало да продължи лечението си, тъй като здравословното й състояние не позволявало да изпълнява трудовите си функции.

Разпитаният свидетел Б. Т. Д., който работи в училището твърди, че през месец ноември 2019 г., директорката дошла от болницата в училището, за да донесе болничен лист и помолила свидетеля да я закара до дома й. Н. кашляла, видимо имала и температура. След три дни се обадила на Д. и го помолила да й купи някакъв антибиотик.

С оглед на така установените факти по иска с правно основание чл.344,ал.1,т.1 ГПК въззивният съд е приел, че процесното трудово правоотношение е било прекратено, на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 195, ал. 3 и чл. 335, ал. 1 и ал. 2, т. 3 КТ, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 188, т. 3 КТ, със Заповед № РД- 12-1 от 03.07.2020 г. на началника на РУО-София-регион. Мотивите за налагане на дисциплинарното наказание са: На 20.11.2019 г. в 10,55 часа на ел. адрес на г-жа К. Ц., гл.специалист „Човешки ресурси“ в РУО-София-регион е постъпил болничен лист № Е 20196899315, издаден на 18.11.2019 г. от лечебно заведение - ЕТ д-р Р. А. АИППМП, от д-р М. К., с който е предписан режим на лечение „домашен - амбулаторен“ на И. И. Н., за период от 10 календарни дни – от 18.11.2019 г. до 27.11.2019 г. В болничния лист е записана диагноза „остър бронхит, неуточнен“. Издаденият болничен лист е обжалван от ответника и с решение на ЛКК № 308/11.12.2019 г. на МЦ Годеч ЕООД е потвърден. Решението е обжалвано от Началник на РУО-София-регион и с експертно решение № 0038 от 005/23.01.2020 г. на ТЕЛК към Център за психично здраве – София област, болничният лист е отменен. Решението е оспорено от И. И. Н. пред НЕЛК и с ЕР на НЕЛК № 498 от 04.03.2020 г., НЕЛК върнал за ново освидетелстване с изискване и представяне на извършения преглед с отразяване на оплакванията, обективния статус, извършени изследвания и назначаване на терапия от личния лекар, издал оспорения болничен лист. С експертно решение № 0364 от 060/13.04.2020 г. на ТЕЛК към Център за психично здраве – София област, болничен лист № Е 20196899315 за период от 18.11.2019 г. до 27.11.2019 г. за 10 дни, с диагноза „остър бронхит, неуточнен“ е обявен за невалиден. В заповедта е прието, че е налице неявяване на работа от страна на И. И. Н. за периода 18.11.2019 г. до 22.11.2019 г., както и от 25.11.2019 г. до 27.11.2019 г. вкл., което е виновно нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, изразяващо се в неявяване на работа в продължение на повече от два последователни работни дни. Заповедта е връчена при отказ на 06.07.2020 г., удостоверено с подписите на двама свидетели – М. Х. Б. и Ю. Н. Щ..

Преценени са за неоснователни възраженията в жалбата на ищцата, че Заповед № РД 08-442 на Началника на РУО София-регион за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена на 03.06.2020г., а Заповед № РД-12-1 на Началника на РУО София-регион, с която й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е от 03.07.2020 г. Прието е за установено от представената разпечатка от деловодната системата „EVENTIS R7”, че процесната заповед е издадена на 03.07.2020 г. и е подписана електронно в самата система на тази дата и вероятно се касае за техническа грешка при изписването.

Въззивният съд е приел, че работодателят е спазил изискванията на чл.193,ал.1 КТ – преди налагане на дисциплинарното наказание уволнение е поискал на 25.06.2020 г. обяснения и на 29.06.2020 г. такива са депозирани от ищцата. Прието е, че работодателят е спазил изискванията на чл.195,ал.1 КТ - заповедта за налагане на дисциплинарното наказание уволнение е мотивирана.

Съдът е формирал изводи, че ищцата е била добросъвестна при ползване на болничния отпуск, разрешен с болничен лист, който впоследствие е бил отменен и, че не е извършила дисциплинарното нарушение, за което й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

За да направи изводите съдът е дал вяра на показанията на свидетелите на ищцата. Възприети са показания на свидетелката В. С. Р. – медицинска сестра на личния лекар на ищцата, според която в края на месец октомври 2019 г. И. Н. дошла в кабинета, била видимо в недобро състояние – кашляла, имала температура. Личният й лекар бил в болничен и свидетелката изпратила ищцата при д-р М. К., който замествала личния й лекар. След прегледа И. Н. се върнала при мед. сестра, за да й бъде оформен болничен лист. На десетия ден ищцата дошла на преглед, като отново посетила д-р К.. Според медицинската сестра трябвало да продължи лечението си, тъй като здравословното й състояние не позволявало да изпълнява трудовите си функции. Възприети са показанията на свидетеля, Б. Т. Димитров, който работи в училището, според които през месец ноември 2019 г., директорката дошла от болницата в училището, за да донесе болничен лист и помолила свидетеля да я закара до дома й. Н. кашляла, видимо имала и температура. След три дни се обадила на Д. и го помолила да й купи някакъв антибиотик. Въззивният съд е приел, че и двамата свидетели са имали непосредствени впечатления за общото състояние на ищцата и категорично установяват, че И. Н. не се чувствала добре и е имала здравословни проблеми през месец ноември 2019 г.

Относно приложения констативен протокол от 26.11.2020 г., в който служители на ответника са удостоверили факти относно спазването на домашния режим на лечение от ищцата въззивният съд е посочил, че същият е оспорен от ищцата, чрез адв. Ц., в първото по делото заседание. Приел е, че показанията на свидетелите на ответника съществено разколебават верността на този протокол. Посочил е, че свидетелят М. Б. на длъжност старши експерт „Обществени науки, гражданско образование и религия“ в РУО-София област заявил, че участвал в комисия, която на 26.11.2019 г. извършила проверка дали И. Н. спазва предписания й режим с болничен лист. На проверката присъствали свидетеля Б., Х., г-жа И. и Щ., който е шофьор. След като не я открили на личния й адрес и след позвънявания по телефона, на които не отговаряла, около 20,00 часа тръгнали към заведение „К.“ в [населено място], където Н. работела. През прозорците видели Н. да притичва в задната част и да прибягва към тоалетните. Изчакали 20-30 минути и около 20,45-20,50 часа отишли на личния адрес на Н.. В къщата намерили нейна близка, която заявила, че след като й няма колата, Н. е на работа в „К.“. Посочено е, че свидетелят Ю. Н. Щ. на длъжност „шофьор“ в РУО-София област дава показания, че нищо не знае за конкретния случай - не е участвал в комисия, която да извършва проверка на болничен лист, представен от ищцата, не е посещавал дома й, не е карал членове на комисия като шофьор, която да извърши такава проверка. Съдът е направил извод, че показанията на св. Щ., св. Р. и св. Д., разколебават достоверността на изложеното от св. М. Б., респективно удостовереното в констативния протокол от 26.11.2020 г. на комисията. Съдът е приел, че не са ангажирани други доказателства от ответника. Приел е, че е налице съществено разминаване в свидетелските показания на М. Б. и Ю. Щ., което създава основателно съмнение дали твърдените факти на 26.11.2020 г. действително са се осъществили така, както са документирани в констативния протокол от 26.11.2019 г. Въззивният съд е извел извод, че всичко това обосновава извод за добросъвестност в поведението на ищцата във връзка с издаването на болничен лист, тъй като през този период същата е била с диагноза „остър бронхит, неуточнен“ и от там на добросъвестност в изпълнение на трудовите й задължения, от което изпълнение същата не се е отклонила. Изведен е извод, че не е налице извършеното от ищцата отсъствие от работа за повече от два последователни дни за периода от 18.11.2019 г. до 27.11.2019 г., съгласно чл.190, ал.1, т.2 КТ, тъй като през този период е била временно неработоспособна. Приел е, че работодателят не е изпълнил доказателствената си тежест да установи осъществяването на предпоставките на уволнителното основание, регламентирано в нормата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Формиран е извод за незаконност на уволнението и за неговата отмяна. Въззивният съд е приел, че оспорената заповед № РД-08-442/03.07.2020 г. /поради техническа грешка посочено 03.06.2020 г./ на Началника на РУО-София-регион, с която е прекратено трудовото правоотношение с И. И. Н. и заповед № РД-12-1/03.07.2020 г. на Началника на РУО-София-регион, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ следва да бъдат отменени.

Прието е, че уважаването на иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя основателност и на иска за възстановяване на работа, поради което първоинстационното решение е отменено и в тази му част.

По правния въпрос:

Легално определение на понятието временна неработоспособност е дадено в пар.1,т.34 от ДР на Закона за здравето/ЗЗ/. Съгласно пар.1,т.34 от ЗЗ в редакцията на текста до изменението, обнародвано в Д.в. бр. 58/2022 г. "временна неработоспособност" е състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: остро, подостро или обострено хронично общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението. Текстът на пар.1,т.34 от ДР на ЗЗ е възпроизведен в чл.6,ал.1 от Наредба за медицинската експертиза, в редакцията на текста до изменението, обнародвано в Д.в.бр.10/2023 г.

Според чл.6,ал.2 от НМЕ отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а от Закона за здравето . Съгласно чл.162,ал.1 КТ до изменението на текста, обнародвано в Д.в.бр.58/2022 г. работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето. Отпуските по предходната алинея се разрешават от здравните органи – чл.162,ал.2 КТ.

Законодателят е предвидил установяването на неработоспособността да се извършва от компетентни органи на медицинската експертиза. Според чл.101,ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/ за установяване на временна неработоспособност, за установяване на вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване , и за установяване степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и за потвърждаване на професионална болест се извършва медицинска експертиза.

Съгласно чл.103, ал.1 от ЗЗ медицинската експертиза включва експертиза на временната неработоспособност, експертиза на вида и степента на увреждане и експертиза на трайно намалената работоспособност. Според ал.2 р-а експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от НЕЛК.

Подзаконовата уредба на медицинската експертиза на неработоспособността е в Наредба за медицинската експертиза/НМЕ/ в сила от 27.06.2017 г. В същата се съдържат правила за издаване на болнични листове при всяка от хипотезите на чл.6,ал.1-ва от наредбата. Подзаконова уредба, касаеща медицинската експертиза се съдържа и в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинската експертиза/ПУОРОМЕРКМЕ/, който урежда устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (РКМЕ).

В разпоредбите на чл.103,ал.2 от ЗЗ, чл.3,ал.1 от НМЕ и чл. 3,ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ са определени компетентните органи, които извършват медицинската експертиза на временната неработоспособност. Това са лекуващ лекар, лекар по дентална медицина, Лекарските консултативни комисии/ЛКК/ Териториалните експертни лекарски комисии/ТЕЛК/ и Националната експертна лекарска комисия/НЕЛК/.

От посочените органи, които извършват експертиза на временната неработоспособност на осигурени лица съгласно чл.7,ал.1 от НМЕ до изменението на текста, обнародвано в Д.в.бр.84/2019 г. болнични листове се издават от лекуващите лекари, лекари по дентална медицина и ЛКК. Лекарите по дентална медицина издават болнични листове само за заболявания от тяхната специалност. Лекарите от центровете за спешна медицинска помощ могат да издават болнични листове за домашно лечение до 3 календарни дни. Болнични листове могат да се издават и от лечебни заведения, които обслужват лицето по месторабота – чл.7,ал.2 НМЕ.

Анализа на посочената законова и подзаконова уредба налага извод, че временната неработоспособност, като състояние на осигурено лице се установява от компетентни органи на медицинската експертиза – лекуващ лекар, лекар по дентална медицина, лекарски консултативни комисии, Териториални експертни лекарски комисии и Национална експертна лекарска комисия и по определен ред – чл.101-113 от ЗЗ, Наредба за медицинската експертиза и ПУОРОМЕРКМЕ.

Актът с който се установява временната неработоспособност е болничният лист. Последният е индивидуален административен акт. Издаването му доказва установената от съответния орган на медицинската експертиза временна неработоспособност, причините за същата, продължителността й, както и правото на отпуск за временна неработоспособност. Отпускът за временна неработоспособност се разрешава от здравните органи, чрез болничния лист – чл.6,ал.2 НМЕ. Освен болничният лист индивидуални административни актове са и актовете, които постановяват органите на медицинската експертиза – решенията на ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК относно временната неработоспособност.

Като взема предвид цитираните по-горе разпоредби от ЗЗ и Наредбата за медицинската експертиза, касаещи условията и реда за установяване на временната неработоспособност, както и правните характеристики на болничният лист и актовете на органите на медицинската експертиза относно временната неработоспособност съдът приема, че за доказване на последната законът - ЗЗ и НМЕ изисква писмен акт. Следователно в производството по гражданско дело не са допустими свидетелски показания за установяване на временна неработоспособност на работник/служител, за която е бил издаден болничен лист, впоследствие отменен с влязло в сила решение на орган на медицинската експертиза. В този случай е налице забраната на чл.164,ал.1,т.3 ГПК, а именно свидетелски показания не са допустими за установяване на обстоятелство, за което законът изисква писмен акт.

Съобразявайки разрешението на правния въпрос, събраните по делото доказателства и доводите на страните съдът намира касационната жалба за основателна. Решаващите правни изводи на съда за основателност на предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ са неправилни.

Правилно въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със заповед № РД-12-1/03.07.2020 г. на Началника на РУО София-регион на основание чл.330,ал.1,т.6,вр.чл.195,ал.3 и чл.335,ал.1 и ал.2, т.3 КТ поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение „ по чл.188 КТ. Работодателят е спазил изискванията на чл.195,ал.1 КТ – заповедта е мотивирана. В същата е посочен нарушителят – ищцата, извършеното нарушение, кога е извършено нарушението, наказанието и законовият текст въз основа на който се налага. От събраните по делото доказателства се установява, че работодателят е спазил изискванията на чл.193,ал.1 КТ – преди налагане на дисциплинарното наказание е поискал обяснения от ищцата на 25.06.2020 г. На 29.06.2020 г. при работодателя са постъпили писмени обяснения от ищцата – вх. № РД-20-638/29.06.2020 г. Заповедта е връчена на 06.07.2020 г. при отказ на ищцата, удостоверен с подписа на двама свидетели – М. Х. Б. и Ю. Н. Щ..

Установено е по делото, че работодателят е издал и заповед № РД-08-442 с отбелязана дата 03.06.2020 г., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, поради наложено дисциплинарно наказание уволнение по чл.188,т.3 КТ със заповед № РД 12-1/03.07.2020 г. на Началника на РУО София-регион. Заповедта е връчена на ищцата при отказ, също на 06.07.2020 г., удостоверен с подписите на двама свидетели - М. Х. Б. и Ю. Н. Щ.. От приложената разпечатка от деловодната система „EVENTIS R 7”, използвана от РУО София-регион се установява, че заповедта е подписана електронно в самата система на 03.07.2020 г., поради което съдът приема, че е издадена на 03.07.2020 г. и се касае за техническа грешка при изписване на датата – погрешно изписана 03.06.2020 г. Тази заповед има само констативен ефект. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № РД-12-1/03.07.2020 г. на Началника на РУО София-регион.

Като преценява събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитания свидетел М. Х. Б. и свидетеля Ю. Н. Щ. в частта, касаеща връчване на процесните заповеди съдът приема за установено по делото недобросъвестно поведение на ищцата при ползване на отпуск за временна неработоспособност, разрешен с болничен лист № Е 20196899315, издаден от ЕТ”Д-р Р. А.” АИППМП, впоследствие отменен. С оглед на това съдът преценява, че ищцата е извършила дисциплинарното нарушение неявяване на работа за повече от два последователни работни дни, за което й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” със заповед № РД-12-1/03.07.2020 г. на Началника на РУО София-регион.

За да направи изводите съдът взема предвид следното:

Както се посочи по-горе по делото е установено, че с влязло в сила експертно решение № 0364/13.04.2020 г. на ТЕЛК към Център за психично здраве – София област болничен лист № Е 20196899315 за 10 дни, включващ периода от време от 18.11.2019 г. до 27.11.2019 г. с диагноза „остър бронхит, неуточнен”, издаден на ищцата е обявен за невалиден. Цитираното решение е връчено на ищцата най-късно на 21.04.2020 г., при спазване изискванията на чл.18а,ал.7 АПК.

Настоящият съдебен състав възприема показанията на свидетеля М. Х. Б., които са подробни, ясни и логични, и се подкрепят от останалите, събрани по делото доказателства. От тези показания се установява, че на 26.11.2019 г. който ден е част от периода от 18.11.2019 г. – 27.11.2019 г. на разрешения отпуск, поради временна неработоспособност, ищцата не е спазила предписания режим на лечение в болничния лист, представен на работодателя – домашен-амбулаторен. Установява се, че на посочената дата ищцата не е намерена от служители на РУО София-регион на домашния адрес, че е присъствала в заведение в [населено място] ”К.”, че е полагала труд в същото заведение, че се е укрила от посочените служители, извършващи проверката в заведението, които са установили, че се намира в заведението по време на работа. Тези действия на ищцата водят до извод за недобросъвестност при ползване на отпуск за временна неработоспособност, поради общо заболяване, респективно недобросъвестност в изпълнение на трудовите й задължения.

Съдът не възприема показанията на свидетеля Ю. Щ. в частта, с която твърди, че като шофьор не е превозвал с автомобил членове на комисия на РУО София-регион, която да извърши проверка за спазване на режим на лечение от ищцата по издаден болничен лист за временна неработоспособност. Тези показания са общи и неясни, и се опровергават от всички други доказателства по делото. Относно показанията на разпитаните от въззивната инстанция свидетели В. С. Р. и Б. Т. Д. съдът приема, че с тях се установява временна неработоспособност на ищцата за периода от време, през който е ползвала отпуск за такава неработоспособност, поради общо заболяване, разрешен с болничен лист, който впоследствие е отменен. На основание чл.164,ал.1,т.3 ГПК и дадения отговор по поставения правен въпрос тези показания са недопустими, тъй като са за установяване на обстоятелство, за доказване на което законът изисква писмен акт. С оглед на това съдът не ги обсъжда.

Ищцата И. Н. е оспорила констативен протокол от 26.11.2019 г., в който са отразени резултатите от извършената на домашния й адрес проверка от служители на РУО София-регион. Този протокол представлява частен свидетелстващ документ и има формална доказателствена сила, а именно доказва, че материализираното в него изявление е направено, и че то изхожда от лицата, подписали го като негови издатели. Същият протокол не се ползва с материална доказателствена сила, а именно не доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа са се осъществили, така както се твърди в документа. Констативният протокол съдът преценява по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото. В случая ищцата не е оспорила автентичността на протокола, а само истинността на съдържанието – т.е. оспорена е верността на удостоверените в него факти. Като преценява събраните по делото доказателства съдът намира, че удостоверените в протокола от 26.11.2019 г. факти са установени. Освен това ищцата не е представила доказателства, с които да се опровергае верността на съдържанието на цитирания протокол.

Съгласно практиката на ВКС, изразена в решение № 42/11.05.2016 г. по гр.дело № 3750/2015 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК, която съдът възприема не може във всеки случай на отмяна на болничен лист да се направи безусловен извод, че работникът е действал добросъвестно при упражняване на правото си на отпуск поради временна нетрудоспособност. Установената презумпция в чл.8,ал.2 КТ за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения е оборима. Преценката за добросъвестност за всеки отделен случай е конкретна и се прави въз основа на събраните по делото доказателства и въз основа на тях се формира извод дали работникът/служителят, съответно работодателят е действал добросъвестно. При установена недобросъвестност при упражняване на правото на отпуск поради временна нетрудоспособност и при отмяна на болничния лист следва да се формира извод, че работникът или служителят е отсъствал от работа безпричинно и е действал виновно, поради което е осъществил фактическия състав на чл.187,ал.1,пр.2 КТ – „неявяване на работа”. В настоящият случай съдът преценява, че ищцата е действала недобросъвестно при ползване на отпуск за временна неработоспособност, поради общо заболяване, независимо от последващата отмяна на болничния лист. Действията, обективиращи недобросъвестност на ищцата са: на 26.11.2019 г. по време на болничен отпуск, разрешен с процесния болничен лист ищцата не е спазила предписания с него режим на лечение домашен-амбулаторен, а именно посетила е заведение в [населено място], полагала е труд в същото, укрила се е от служители на работодателя при извършена проверка в заведението и установяване, че е в него по време на работа. Поради установеното недобросъвестно поведение при ползване на отпуск за временна неработоспособност с отмяна на болничния лист ищцата е отсъствала от работа безпричинно за периода от 18.11.2019 г. до 27.11.2019 г., който включва осем работни дни и е действала виновно. Осъществен е фактическия състав на дисциплинарното нарушение, визирано в чл.190,ал.1,т.2 КТ – неявяване на работа за повече от два последователни работни дни, за което работодателят може да наложи дисциплинарно наказание уволнение.

Съдът приема, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” е съответно на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение. В тази насока съобразява периода от време, през който ищцата не се е явявала на работа, характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение – касае се за лице, заемащо ръководна длъжност – директор на училище, който отговаря за организацията на образователния процес в училището, както и, че са нарушени задължения, които са част от основната трудова функция за длъжността. Съдът преценява и обстоятелствата при които е извършено нарушението, и поведението на ищцата.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че работодателят надлежно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата със заповед № РД-12-1/03.07.2020 г. Дисциплинарното нарушение – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни самият законодател е определил като тежко. Наложеното дисциплинарно наказание уволнение е съответно на извършеното дисциплинарно нарушение по критериите на чл.189,ал.1 КТ. Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и за отмяната му следва да се отхвърли, като неоснователен. Като неоснователен следва да се отхвърли и обусловеният иск за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението. С оглед на посоченото обжалваното решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ следва да се отхвърлят.

Ответникът-жалбоподател не е направил искане за присъждане на разноски пред нито една от съдебните инстанции, поради което такива не следва да му се присъждат с оглед изхода на делото.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя изцяло решение № 62/28.09.2021 г. по в.гр.дело № 547/2021 г. на Софийски окръжен съд и вместо това постановява

Отхвърля предявените искове от И. И. Н., ЕГН [ЕГН], от [населено място], Софийска област, [улица], № 6, чрез адв. М. Ц. срещу СУ”Проф. д-р Асен Златаров”, [населено място], представлявано от Началника на РУО София-регион, с адрес [населено място], [улица], № 125, [жилищен адрес] с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД -12-1/03.07.2020 г. на Началника на РУО София-регион, с която на И. И. Н. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, за признаване за незаконна и отмяна на заповед № РД-08-442/03.07.2020 г./ поради техническа грешка посочено 03.06.2020 г./ на Началника на РУО София-регион, с която е прекратено трудовото правоотношение с И. И. Н., за възстановяване на И. И. Н. на длъжността заемана преди уволнението – „директор” в СУ”Проф. д-р Асен Златаров”, [населено място].

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: