Условия за отмяна на влязло в сила съдебно решение при твърдения за неистински доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60170/2021 г.

гр. София, 12.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гр.дело № 3573 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по подадената от Д. С. Д. и Р. Д. Д. молба с вх.№ 3659 от 21.05.2020 г., поправена и уточнена с молби вх.№ 260098 от 10.08.2020 г. и вх.№ 64874 от 08.06.2021 г. (с пощенско клеймо от 07.06.2021 г.).

В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по молбата - Д. Х. А. и И. Х. А..

По допустимостта на молбата за отмяна съставът на ВКС, Второ г.о. се е произнесъл с Определение № 60152 от 11.10.2021 г.

Произнасяйки се по основателността на молбата за отмяна, настоящият състав на ВКС намира следното:

С Решение № 1644 от 06.10.2009 г. по гр.д.№ 3830/2008 г. на Районен съд – Плевен (потвърдено с въззивно Решение № 106 от 09.03.2010 г. по в.гр.д.№ 1083/2009 г. на Окръжен съд - Плевен, което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 1192 от 06.12.2010 г. по гр.д.№ 953/2010 г. на ВКС, III г.о.) са отхвърлени предявените от Р. Д. Д. и С. Л. Д. (починал и оставил за наследници по закон молителите Д. С. Д. и Р. Д. Д., негови син и съпруга) срещу Д. Х. А. и И. Х. А. искове за обявяване за нищожен на договора за дарение, оформен с нотариален акт № 41 от 09.04.1975 г., т.VIII, дело № 2379/1975 г. по описа на Нотариус при Районен съд – Плевен, както и за обявяване за нищожен /поради липса на съгласие на продавача С. П. Б./ на договора за продажба, оформен с нотариален акт № 149 от 24.09.2004 г., т.VIII, рег.№ 10239, дело № 845/2004 г. по описа на нотариус С. И. (рег.№ * на НК, район на действие – района на РС – Плевен). Отхвърлен е и предявеният от С. Л. Д. и Р. Д. Д. срещу Д. Х. А., И. Х. А., И. Н. Б., Б. М. А. и В. М. З. евентуален иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на продадения имот.

След дадени указания по реда на чл. 306, ал. 1 ГПК, с молбата с вх.№ 64874 от 08.06.2021 г. е уточнено, че искането за отмяна се поддържа на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като са развити съображения срещу законосъобразността на произнасянето по иска за нищожност на продажбата по нотариален акт № 149 от 24.09.2004 г., с който С. П. Б., починала на 15.12.2004 г., е продала на Д. Х. А. и И. Х. А. недвижим имот, а именно 3/5 ид. части от дворно място в [населено място], [улица], както и двуетажна жилищна сграда в североизточната част на мястото.

За да отхвърли този иск, съдът се е позовал на приетото по делото заключение на вещото лице Ц. М. Ц. - експерт в БНТЛ при ОД на МВР – [населено място], съгласно което оспореният подпис на продавачката С. П. Б. е автентичен, тъй като е положен от нея. Освен това съдът се е позовал и на показанията на свидетелите Р. В. – посредник при продажбата и С. И. – нотариус.

С молбата с вх.№ 64874 от 08.06.2021 г. се поддържа, че искането за отмяна на влязлото в сила решение следва да бъде уважено, тъй като съдебният акт се основава на „неистински документи”, както и „неистински свидетелски показания и неоснователно решение на вещо лице и показания в съдебно заседание, както и неправомерните действия при решение, постановено от съда”. Според молителите е налице отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.

Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, на свидетелски показания или заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора, или по надлежния съдебен ред да е установено престъпно действие на страна, представител на страната, член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Под „ установяване по надлежния съдебен ред ” се има предвид за съответното престъпление да е налице влязла в сила осъдителна присъда или споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК (за случаите, когато наказателно производство не може да бъде образувано). Не е достатъчно да се твърди, че е извършено престъпление, нито дори само да е започнато наказателно производство. Изисква се извършването на престъплението да е установено с влязъл в сила съдебен акт или споразумение. Не е допустимо извод за наличието на извършено престъпление да се формира от съда по отмяната въз основа на анализ на доказателства, събрани в рамките на отменителното или друго производство.

В случая изобщо не са изложени твърдения, които да бъдат отнесени към разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Липсват влязла в сила осъдителна присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК или споразумение по наказателно дело , установяващи че е налице неистинност на документ, на свидетелски показания или на заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора или че е извършено престъпно действие във връзка с решаване на делото. Ето защо молбата не може да бъде уважена на така релевираното основание.

Молителите се позовават и на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което изисква след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство или ново писмено доказателство. В първата от хипотезите по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се касае за нов правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела по причини извън нейното процесуално поведение. Изисква се обстоятелството да е обективирано в документ , който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, както и обстоятелството да е от съществено значение за изхода на спора - т.е. ако е било релевирано, да е могло да обуслови различен от постановения по делото правен резултат. Под ново писмено доказателство по смисъла на втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК пък се имат предвид документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но са останали недоказани поради липсата именно на въпросните документи. Както по отношение на новооткритите обстоятелства, така и по отношение на новите писмени доказателства по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК съществува изискването страната да не е знаела за съществуването им или да не е могла да ги придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по съществото на спора.

В случая молителите поддържат, че атакуваното решение следва да бъде отменено, тъй като в нотариален акт № 149 от 24.09.2004 г. не са отразени саморъчно трите имена на С. П. Б., на купувачите и техен пълномощник – за разлика от начина, по който е оформен НА № 118/2012 г., с който имотът е продаден от Д. Х. А. на М. Х. П.. Така въведеното обстоятелство не удовлетворява изискванията на първата от хипотезите по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Материализиращият продажбата нотариален акт № 149 от 24.09.2004 г. е представен с исковата молба, депозирана от Р. Д. Д. и С. Л. Д. и същите е следвало да релевират този свой довод против валидността на сделката още с исковата молба. Пропускът им да сторят това не може да бъде отстранен посредством подаването на молба за отмяна и доколкото не се касае за новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК с този довод не може да се постигне отмяна на влязлото в сила решение.

С молбата за отмяна се поддържа още, че решението е неправилно, тъй като съдът не е допуснал тройна графологична експертиза на подписа на С. П. Б.; вещото лице не е изпълнило задачата на съда; заключението не било депозирано в срок в деловодството. Касае се за оплаквания срещу правилността на съдебния акт извън хипотезите на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК, които е следвало да бъдат заявени по реда на инстанционното обжалване и които (съгласно т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК) не подлежат на обсъждане в настоящото производство, тъй като не съставляват основание за неговата отмяна.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на влязло в сила решение, подадена от Д. С. Д. и Р. Д. Д. с вх.№ 3659 от 21.05.2020 г., поправена и уточнена с молби вх.№ 260 098 от 10.08.2020 г. и вх.№ 64874 от 08.06.2021 г. (с пощенско клеймо от 07.06.2021 г.) срещу Решение № 1644 от 06.10.2009 г. по гр.д.№ 3830/2008 г. на Районен съд – Плевен, потвърдено с въззивно Решение № 106 от 09.03.2010 г. по в.гр.д.№ 1083/2009 г. на Окръжен съд – Плевен, което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 1192 от 06.12.2010 г. по гр.д.№ 953/2010 г. на ВКС, III г.о.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: