Връщане на дело за причинена смърт при ПТП заради неизяснени факти и експертизи

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * правомощия на касационната инстанция * правомощия на въззивната инстанция * необоснованост * липса на отговор по направени възражения * изменение на обвинението в хода на съдебното следствие * неизяснена фактическа обстановка

Р Е Ш Е Н И Е

№ 415

Гр.София, 15.10. 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември, 2025 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ИВАН СТОЙЧЕВ

При участието на секретаря ИВАНОВА

В присъствието на прокурора ГЕБРЕВ

Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.734/25 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №38/16.12.24 г.,постановена от ОС-Пазарджик /ПзОС/ по Н.Д. 552/24 г., подсъдимият М. А. П. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343,ал.1,б.В вр.чл.342,ал.1 НК вр.чл.20, ал.1 ЗДП вр.чл.2,ал.1 НК и във връзка с чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години- на основание чл.66,ал.1 НК. Възложена е възпитателна работа на наблюдателната комисия на община Велинград. На основание чл.343 Г вр.чл.37,ал.1,т.7 НК вр.чл.49,ал.2 НК П. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година.

Тази присъда е потвърдена с решение №114/07.07.25 г., постановено от АС-Пловдив /ПАС/, 3 наказателен състав, по В.Н.Д.29/25 г.

Срещу въззивния съдебен акт е постъпила жалба от подсъдимия чрез неговия защитник, в която са релевирани трите касационни основания по чл.348, ал.1,т.1 НПК. Иска се: решението на ПАС да бъде отменено и подсъдимият-оправдан; или да бъде отменено и делото-върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд; или този съд да измени атакувания акт, като се намали размерът на наложеното по реда на чл.343 Г НК наказание или същото бъде отменено.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият лично и неговият защитник поддържат жалбата с отразените в нея доводи и искания.

Представителят на прокуратурата настоява решението на ПАС да бъде оставено в сила.

Частният обвинител Ю. Б., редовно призована, не се явява и не заявява становище по жалбата, нито пък изпраща представител.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и съображенията по нея, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК намира за установено следното:

ОБЩИ ПОСТАНОВКИ:

Общият преглед на съдържанието на сезиращия настоящата инстанция процесуален документ предизвиква необходимост от вземане на отношение по принципни постановки относно касационното производство и неговото повече от четвъртвековно приложение.

На първо място, тъй като ВКС е съд по правото, той не може да бъде приканван да разглежда самостоятелно доказателствата в същината им, правейки техен разбор, защото това означава да изземе функция на решаващите съдилища. В съответствие с разпоредбата на чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК той е легитимиран да оправдае подсъдим, но само ако приетите от инстанцията по същество, чийто акт подлежи на ревизия, фактически положения не формулират извод за престъпно деяние и въпреки това подсъдимият е осъден. Изисквания на атакуваща страна върховната съдебна инстанция по наказателни дела да направи собствен преглед на доказателствената съвкупност, изключвайки негодна такава и интерпретирайки останалата по приемлив за жалбоподателя начин, означава ВКС да се превърне в съд по същество, при неналичие на предпоставките по чл.354,ал.5, изр.2 НПК, както е в процесния казус.

На второ място, в изложения ред на мисли никога не е било спорно, че подвеждане от този съд на фактите под вярна материалноправна норма е възможно, ако до тях е достигнато по процедурно правилен доказателствен път. В конкретния случай касационната жалба е изпъстрена с оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуални правила при оценката на доказателствения материал, довели до невярно приемане на фактите, и въпреки това се акцентира най-напред върху искане подсъдимият да бъде оправдан поради присъствие на предпоставките на случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Не се разяснява как това да бъде осъществено при претендирана неизяснена фактология. Неясно е и как при аргументация за лош доказателствен анализ на ПАС, който не бил установил правилно фактите и дължимото прилагане на нормата на специалното законодателство, запълваща бланкетната разпоредба на чл.343 НК, се отправя упрек към съда, че подсъдимият е с ангажирана наказателна отговорност на обективно основание.

На трето място, немалка част от възраженията по касационната жалба представляват личен преглед на атакуващата страна на важни според нея факти и анализ на доказателствата по тях, които ВКС да възприеме, за разлика от въззивния съд. Иначе казано, оплакванията са за необоснованост, а тъй като тя не е касационно основание, видно от разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК, няма да бъдат обсъждани от този съд.

На четвърто място, наблюдава се объркване между това каква следва да е мотивировката в подкрепа на касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК- съществени нарушения на процесуалните правила, и това по ал.1,т.1 на същия законов текст- неправилно приложение на материалния закон. НПК е ясен в своите ал.2 и ал.3 на чл.348. Прочитът на жалбата установява защита на претенция за допуснати процесуални нарушения с крайни изводи за наличие на чл.15 НК, сиреч, за приложение на правото; а при разгръщане на претенция за нарушаване на материалния закон- за съдебни съмнения по отношение на доказателствата и недоказване на вмененото от прокуратурата обвинение на подсъдимия по категоричен начин, както изисква нормата на чл.303,ал.1 НПК. Последното е типично оплакване за пренебрегнати правила на процесуалния закон, което пък отпраща към т.2 на ал.1 на чл.348 НПК. Отделен е въпросът, че и самата недоказаност не е касационно основание, видно от третираната дотук законова разпоредба.

ПО ОПЛАКВАНИЯТА ЗА ДОПУСНАТИ СЪЩЕСТВЕНИ ПРОЦЕСУАЛНИ НАРУШЕНИЯ:

Преди даване на отговори на допустимите да бъдат обсъдени доводи в тази връзка, ВКС се счита задължен да отбележи, че актуалното производство е белязано с нетрадиционно съдебно развитие, което оказва влияние върху рефериращите аргументи. Обстоятелствената част на обвинителния инструмент е словно пестелива по отношение на относимите към произшествието съставомерни елементи, но пък по нея на П. са вменени като нарушения на пътното законодателство и двете изречения на чл.20,ал.2 ЗДП. В съдебно заседание на 04.11.24 г. представителят на първоинстанционната прокуратура е изменил обвинението, като фактите са подведени под нормата на чл.20,ал.1 ЗДП /л.85 от първостепенното досие/. И ПзОС е приел това изменение.

Оттук насетне делото следва да се развива в тези рамки и обосноваванията на позиции да се отнасят към доказателствата, обмисляни на фона на обвинение във връзка с чл.20,ал.1 ЗДП, съобразно спецификите на този законов текст. ВКС ще се придържа към преценка на процедурните възражения и съдебните мотиви в такива граници, без да затъва в подробни отговори на оплаквания за всякакви обстоятелства по пътната обстановка и поведението на подсъдимия и пострадалия по време на сблъсъка помежду им.

1/ Макар и накрая на касационната жалба при изложените оплаквания по нарушение на процесуалните правила, защитата е отправила довод, че не е отговорено на всички нейни възражения пред ПзОС, обстоятелство, залегнало във въззивната жалба и допълнението към нея. Това означавало липса на мотиви към присъдата, който довод е останал необсъден от ПАС. Доколкото изтъкнатото касае принципен въпрос за неприсъствие на дължими мотиви, което винаги представлява абсолютно отменително основание, и в частност за въззивната инстанция- неотговаряне на правилата за изготвяне на въззивен съдебен акт по чл.339,ал.2 НПК, този съд ще отговори най-напред, тъй като ако намери за основателно оплакването, би се предопределило съдържанието на неговия собствен акт.

Накратко, чл.305, ал.3 НПК формулира обстоятелствата, на които е длъжен да отговори в своите мотиви първоинстанционният състав. Той е първият съдебен орган, който приема констатираната фактическа обстановка, разсъждава по годността и състоятелността на доказателствените материали, по приложението на правото и т.н. Неговото становище, най-общо казано, установява приемат ли се аргументите на прокурора по обвинителния акт /или следващите допустими промени в тази връзка/ или тези на защитата по оспорване на обвинението; или това става отчасти за всяка страна. В такива случаи възраженията на подсъдимия и/или неговият защитник следва да са срещу обвинението изцяло или поне във вида му на дължимо разглеждане. Но едва с постановяване на съдебния акт на първостепенния съд в неговата цялост се разбира какво е приел същият и какво-не. В мотивите той трябва да отрази своята теза за всички ключови обстоятелства, от което ще е ясно дали удовлетворява възражения на защитата или не и защо. Разбира се, няма пречка и по нарочен начин да отговори на отправен срещу обвинението довод.

Не такова следва да е поведението на въззивния съд при потвърждаване на първоинстанционната присъда. Съгласно разпоредбата на чл.339,ал.2 НПК той е длъжен да мотивира основанията, поради които не приема доводите на страните, изложени в подкрепа на жалбата и/или протеста. Т.е. тук вече се отговаря по възражения срещу мотивировка в съдебен акт и тези отговори са задължителни. В противен случай е налице липса на мотиви. При постановяване на нова въззивна присъда се прилагат правилата на чл.305 НПК, в рамките на което се дават и отговори на възражения по въззивната жалба.

Вследствие на този принципен прочит на закона и отнасяне на същия към актуалното производство, ВКС намира отправения към ПАС упрек за неоснователен.

2/ Въззивната инстанция е укорявана в най-голяма степен за допускането и интерпретацията на изводите по относимите към производството експертни заключения. В тази връзка се сочат неблагополучни действия на ПАС по неудовлетворяване на претенция на защитата за назначаване на допълнителна техническа експертиза по видеозапис с поставени конкретни задачи; по назначаване в допълнителната определена от второстепенния съдебен състав СМТАТЕ само на двама автоексперти, като били необходими поне трима,за да се постигне решение при разлики в изчисленията; по потенциална ненадеждност на експертните изводи пред ПАС, след като е направен запис в експертизата за мотоциклетист, какъвто липсва по делото.

Действително, отправяни са искания и възражения в подобна насока,но само в общ план. Защитата не е отстоявала постановяване на отказ от страна на съда, след който да спори за нарушено участие в процеса, рефлектиращо върху правото на защита. Това личи както от непротивопоставяне на съдебното становище в заседание на 24.02.25 г., така и от отразената преценка на защитата на 12.05.25 г., че делото следва да приключи, без настояване за събиране на други доказателства /л.213 от въззивното досие/, включително и по оспорване на четното число на автоексперти, назначаване на разширена експертиза и/или отделна техническа и т.н.

Не на последно място при устните разяснения на вещите лица в последното посочено съдебно заседание изрично е уточнено допускането на техническа грешка относно присъствие на мотоциклет и оттегляне на всякакви възражения от защитата /л.212 гръб,по средата/. Просто казано, без да генерира лична активност, страната изразява недоволство от съдебните действия не толкова защото е накърнено правото й на защита, а тъй като не й се нрави крайният резултат.

3/ Не може обаче да не се сподели възражението по касационната жалба относно това, че при обсъждане на експертизи по делото апелативният съд е приемал за релевантни извадки от едно или друго заключение, без надлежно да изрази становището си защо. Действително, прочитът на съдебните мотиви по фактите и най-вече тяхната експертна обосновка установява дотолкова объркано поднасяне, че крайната воля на съда се явява почти неразбираема. И всичко това от една страна е направено при доста мъглява аргументация що е фактическа установеност на извършеното и що са доказателства за нея, а от друга- намерили са обсъждане обстоятелства, които не са очертани като относими към измененото обвинение по чл.20,ал.1 ЗДП.

Не бива да се забравя, че е възможно представителят на първостепенната прокуратура неправилно да е поискал изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК, което съдът е бил длъжен да допусне от формална страна, а впоследствие да санкционира, ако е необходимо. Но винаги трябва да е ясна относимостта на обсъждан в доказателствен план факт, на фона на вмененото обвинение. Това междувпрочем важи и за страните, в какъвто смисъл не всяко възражение на подсъдимия и защитата му пред ВКС подлежи на отделно разглеждане.

В хода на първоинстанционното съдебно производство е инкриминирана и приета скорост на движение на управлявания от подсъдимия автомобил 50,9 км/ч. Пред втората инстанция по изготвеното експертно заключение скоростта е 75 км/ч. Това е разлика от 25 км/ч., която не е разяснено надлежно на какви технически параметри се дължи /и до първата скорост се е стигнало по експертен път/. Остава неизяснено и обстоятелството при управление при съответната скорост и видимост на пътното платно на светлините на автомобила, как се вмества реализираното поведение на П. във въздигнатата му като нарушена норма на чл.20,ал.1 ЗДП.

Въобще обсъждането на дължими обстоятелства по чл.20,ал.1 ЗДП се обърква с такива по чл.20,ал.2 ЗДП както от страните,така и от решаващия съд. И като оставим настрана,че разпоредбата на чл.20,ал.2 ЗДП съдържа в себе си два вида опасности, относими към неправилно упражнен режим на скоростта, които не могат да са едновременно дадени, то разпоредбата на чл.20,ал.1 ЗДП не само е отделно нарушение, но е приложима, когато режимът на скоростта или друго нарушение не са фактори, рефериращи към станалото ПТП. В тази насока има богата практика на НК на ВКС и върховната съдебна инстанция по наказателни дела няма намерение да се разгръща в нейно посочване, особено при неизяснени факти.

На следващо място, все в контекста на споменатите заключения е нужно да се обърне внимание на изключително важно обстоятелство, обсъдено от ПАС, но ненамерило достойно място за разяснения в назначената, изготвена и изслушана пред него СМТАТЕ. На л.223 от въззивното производство в мотивите към решението по повод несъмнено значимото обстоятелство къде се е намирал пострадалият към момента на инициалния удар с автомобила -дали е предприел внезапно движение отдясно наляво на пътното платно или вече е бил навлязъл в него- е отразено, че при назначеното пред първата инстанция експертно заключение по видеозапис /л.70 и 71 от досието/, е констатирана позицията на потърпевшия и последвалото осветяване от фаровете на процесния автомобил на задния край на обувката и крака под коляното. Това косвено било потвърдило характеристиките на движение на същия в дясната част на пътното платно като бавно и спокойно. Заключението е,че пострадалият е бил на платното.

Разбира се, не може да се очаква от защитата да набляга на това обстоятелство пред ВКС, доколкото нейните твърдения са за внезапно навлизане на пострадалия на пътното платно, каквото като най-правдоподобно се разяснява от вещите лица-автоексперти пред ПАС. Но в тази част съдът е подминал разясненията, облягайки се на възприетото по заключението пред ПзОС. Установяването на фактите е следвало да се подчини на технически изводи в обсъждания аспект, изведени при всеобхватно изследване на дължимите доказателствени източници. Което не е сторено от апелативния съд. Затова и мотивите му не съдържат отговор за всички дължими обстоятелства от предмета на доказване, които е следвало да бъдат установени, и подведени правилно под повдигнатото изменено пред първата инстанция обвинение.

Обобщено казано, в хода на производството е следвало да се установи несъмнено с каква скорост на движение е управлявал подсъдимият, защото тя е определяща за поведението му; оттук, какво е било времето за реакция от първия възможен момент, в който на фона на светлините на колата е възприел пострадалия и е можел и е следвало да реагира /разликите между експертизите в процесния казус са от голям порядък/; къде се е намирал самият потърпевш преди и при реализиране на удара с колата; и на последно, но не по важност, място- как констатираното поведение се вмества в обвинение за допуснато нарушение на чл.20,ал.1 ЗДП. За тази цел решението на въззивната инстанция следва да бъде отменено и делото-върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да изпълни дадените процедурни указания.

4/ Поради приетото дотук се явява безсмислено каквото и да е обсъждане на релевирани пред този съд доводи на защитата относно неприсъствие на мотиви от страна на ПАС за някои обстоятелства; извън принципния аргумент, че те са поднесени с оценъчна характеристика за личната перспектива на страната как трябва да се разчитат. Иде реч за: липсата на стълб за светлина на пътното платно, което е намалило видимостта; неправилно отчитане на лоши метеорологични условия, без да има данни за такива; носил ли е пострадалият пръчка или тояга и къде е тя; праволинейно ли е било движението му; какъв е бил толерансът му към алкохола; неустановимостта на обстоятелството защо касаторът не е забелязал потърпевшия като препятствие на пътя.

ПО ДРУГИ ОПЛАКВАНИЯ ЗА НАРУШЕНИЯ:

Все поради казаното, ВКС няма да взима отношение по релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон, които при това, както бе казано в началото на настоящото изложение, не са прецизно развити в рамките на изискванията за съответното касационно основание.

Той няма да взима отношение и по разгърнатото в касационната жалба оплакване за допуснато нарушение на чл.348,ал.1,т.3 НПК-явна несправедливост на наложеното наказание. Не е в състояние обаче да се въздържи да отбележи, че няма как да се яви несправедливо и прекомерно определено наказание лишаване от право за срок от една година, след като отмереният размер на лишаването от свобода е една година и не се твърди негово завишаване. А изложените съображения в защита на позицията, които се охарактеризират повече като социални, отколкото като наказателноправно значими, отхвърлят на практика всякаква теза за допустимост на налагане на наказание лишаване от право на управление на МПС, що се касае до подсъдимия. Поднесени по съответния начин в жалбата, те не биха повлияли и върху разсъждения на плоскостта на отмяна /намекната опция от страна на защитата/ на определеното допълнително наказание, ако би се стигнало до извод за правилно осъждане на дееца.

Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.3 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №114/07.07.25 г., постановено от АС-Пловдив, 3 наказателен състав, по В.Н.Д.29/25 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/