Признаване на съдебно решение от държава – членка на ЕС, и изискване за заверен препис

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 100

гр.София,

05.10.2023 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА М.

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при секретаря К.Първанова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 3681 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 954 от 29.06.2022 г. по в.гр. д. № 694/2022 г. на АС - София, с което е потвърдено разпореждане № 962 от 14.03.2019 г. по гр.д. № 354/2019 г. по описа на ОС - Бургас за признаване и допускане изпълнението на решение по дело № B. от 08.12.2016 г., постановено от Окръжен съд Бизнес център в [населено място], Обединено Кралство Великобритания и С. И..

Допуснато е касационно обжалване по въпроса следва ли въззивния съд да обсъди всички представени по делото доказателства от значение за точното приложение на разпоредбата на чл.622, ал.3 и чл.623, ал.2 ГПК.

Жалбоподателят Б. Р. Г., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че не следва да се признава и допускане изпълнението на решение по дело № B. от 08.12.2016 г., постановено от Окръжен съд Бизнес център в [населено място], Обединено Кралство Великобритания и С. И..

Ответникът Д. И. Д. не взема становище по спора.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., прие следното:

С решение № 60267 от 25.02.2022 г. по гр.д. № 3698/2020 г. на III - г.о. на ВКС е обезсилено решение № 1029 от 21.05.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 2592/2019 г. по описа на Апелативен съд– София и делото е върнато на друг състав на АС – София, след като с определение № 60454/04.06.2021 г. касационното обжалване е допуснато по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да следи служебно за допустимостта на производството; и за дължимите процесуални действия във връзка с доклада, задължаващи съда да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна, респ. да им укаже обстоятелствата, които се нуждаят от доказване в производството по чл.622, ал.2, вр. с чл.623, ал.6 ГПК. Изложени са съображения, че в нарушение обаче на нормите на чл.37, б.”а” и б.”б” от Регламент (ЕС) №1215/2012 и чл.622, ал.3 ГПК, не се установява със сезиращата молба ищецът да е представил препис от съдебното решение, заверен от постановилия го съд, което изискване е предвидено от законодателя като необходимо условие за установяване на автентичността му. Представено е незаверено копие на Решение от 08.12.2016г. по дело № В., а превода на същото не може да замести липсата на заверен от съда по произход препис от съдебен акт. В незаверено ксерокопие е представено и удостоверението по чл.53 от Регламента, както и повечето от останалите приложени документи. Първоинстанционният и въззивният съд не са констатирали тези нередовности на молбата, налагащи оставянето й без движение и даването на указания към страната да ги отстрани.
При новото разглеждане на делото въззивният съд е потвърдил разпореждане № 962 от 14.03.2019 г. по гр.д. № 354/2019 г. по описа на ОС - Бургас за признаване и допускане изпълнението на решение по дело № B. от 08.12.2016 г., постановено от Окръжен съд Бизнес център в [населено място], Обединено Кралство Великобритания и С. И., с което решение Б. Г. е осъден да заплати на Д. И. Д. сума в размер на 10 410 британски лири, от които сумата от 10 000 британски лири-главница за претендирания дълг и сумата от 410 британски лири за разноски, ведно със законната лихва върху сумите от датата на постановяване на съдебното решение 08.12.2016 г.

В изпълнение на указанията, обективирани в решение № 60267 от 25.02.2022 г. по гр.д. № 3698/2020 г. на III - г.о. на ВКС , въззивният съд при новото разглеждане на делото с определение от 11.03.2022г. по гр.д.№3698/2020г. е оставил без движение молбата на Д. И. по чл.622 ГПК с указания да представи заверени преписи от решение от 08.12.2016г. по дело № В. постановено от Окръжен съд Бизнес център в [населено място], Обединено Кралство Великобритания и С. И., и на удостоверение по чл.53 от Регламент/ЕС/ 1215/2012г.
Приемайки, че са отстранени нередовностите на молбата, за да постанови своето решение въззивният съд при новото разглеждане на делото е приел, че са представени надлежно заверени преписи от решението и удостоверението, издаденото от съда по произход. Съдът е приел, че представеното решение е оригинал в електронна версия с поставен черен електронен печат, удостоверяващ, че документът е издаден от съда, като се е позовал на писмо от В. Т. до ответникът по жалба Д. Д., за което лице няма данни по делото да е служител в съда постановил решението. Въззивният съд е изтъкнал, че представения документ следва да се приеме като доказателство без допълнително обследване, доколкото между страните не е имало спор относно автентичността на съдебното решение.
Въззивният съд приема, че производството по признаването на съдебни решения постановени в друга държава - членка на ЕС е уредено в Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета, който отменя Регламент (ЕО) № 44/2001, в сила от 10 януари 2013 г. и се прилага от 10 януари 2015 г., както и в чл. 622 и сл. от ГПК. В този смисъл и доколкото искът на Д. Д. против Б. Г. е предявен на 1 април 2015 г., а решението постановено на 08.12.2016 г., то Регламентът е приложим.
Въззивният съд приема, че в случая не е налице спор, че съдът по произход е съставил и издал удостоверението, което е датирано 1-8-17. При тези обстоятелства наистина съществува изпълняемо решение, постановено в държава членка по смисъла на член 2, буква а) и член 39 от Регламент No 1215/2012, което е в обхвата на предвидения в него режим за пряко изпълнение, и това е факт от действителността, който обвързва сезирания съд. По силата на член 67, параграф 2, буква а) от Споразумението за оттеглянето на О. кралство Великобритания и С. И. от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (OВ C 384 I, 2019 г., стр. 1) и предвид датата на неговото приемане, 8 декември 2016 г., спорното решение, постановено от английски съд, не е съдебно решение на трета държава
По отношение на възражението, че решението не следва да бъде признато тъй като е ако е постановено в отсъствие на ответника е посочено, че по делото не е установено, че на ответника не е връчен препис от исковата молба. Изтъква се, че по делото пред първоинстанционния съд е представено уведомление за предявяване, от което се установява, че искът на Д. е предявен на 1 април 2015 г. и е изпратен на ответника с първокласна поща на 1 април 2015 г. и ще се счита за връчен на 6 април 2015 г., а ответникът трябва да отговори до 20 април 2015 г. Посочва се, че в дадения от съда срок, по имейл и на 17.04.2015 г. е постъпил отговор от ответника Г., за което ищецът е уведомен на 20 април 2015 г. с указанието, че ответникът разполага с общо 10 дни, считано от 20 април 2015 г. да заплати исканата такса или съдът ще предприеме стъпки за връщане на насрещния иск и искът ще продължи само като защитен. С разпореждане на съда от 07.05.2015 г. насрещният иск е заличен.
Въззивният съд е приел, че в случая е налице изключението от правилото на чл.45, параграф 1, б.“б“ от Регламента, а именно: ответникът не е успял да предяви иск за оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да стори това.
Касационното обжалване е допуснато по въпроса: следва ли въззивния съд да обсъди всички представени по делото доказателства от значение за точното приложение на разпоредбата на чл.622, ал.3 и чл.623, ал.2 ГПК, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С определението за допускане на касационното обжалване в настоящето дело на отправилия искането за признаване на решението и допускане на неговото изпълнение на територията на Р България Д. Д. е дадено още веднъж указание да представи препис от съдебното решение, заверен от постановилия го съд от Окръжен съд Бизнес център в [населено място], Обединено Кралство Великобритания и С. И., и заверен препис или оригинал от удостоверението по чл.42, ал.1, б“б“ от Регламент /ЕС/ №1215/2012г. , тъй като приложеното по делото писмо от лицето В. Т. няма характер на удостоверителен документ за наличие на предпоставките на чл.622, ал.3 и чл.622, ал.2 ГПК.
В отговор на въпроса по който е допуснато касационното обжалване следва да се имат предвид принципните разрешения, приети с т.5 от ТР №1/09.12.2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК и ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, за това че въззивният съд и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на материалноправния спор, и следователно е длъжен да обсъди всички представени по делото доказателства от значение за точното приложение на разпоредбата на чл.622, ал.3 и чл.623, ал.2 ГПК,
Съгласно чл.622, ал.3 ГПК, съдът се произнася по искането на страната за признаване въз основа на препис от съдебното решение, постановено в друга държава – членка на Европейския съюз, заверен от постановилия го съд, и удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това. Документите се придружават с превод на български език.
В случая, правилно с оглед фактите по делото въззивният съд е приел, че Решение от 08.12.2016 г. по дело № В. на Окръжен съд Бизнес Център в [населено място], Обединено Кралство и С. И., чието нарочно признаване по съдебен ред е поискано от ищеца, попада в обхвата на Регламент (ЕС) №1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (съгласно чл. 66 от Регламента, той се прилага за съдебни производства, образувани след 10.01.2015 г., или за съдебни спогодби, одобрени или сключени след 10.01.2015 г.). В нарушение обаче на нормите на чл.37, б.”а” и б.”б” от Регламент (ЕС) №1215/2012 и чл.622, ал.3 ГПК, не се установява със сезиращата молба ищецът да е представил препис от съдебното решение, заверен от постановилия го съд, което изискване е предвидено от законодателя като необходимо условие за установяване на автентичността му. Представено е незаверено копие на Решение от 08.12.2016 г. по дело № В.. В незаверено ксерокопие е представено и удостоверението по чл.53 от Регламента, както и повечето от останалите приложени документи.
Въззивният съд е дал указания и възможност на страната за отстраняване на нередовностите в писмената форма на посочените в чл.622, ал.3 ГПК задължителни приложения към молбата за признаване на решението, но неправилно е приел, че същите са отстранени. Приел е, че представеното решение е оригинал в електронна версия с поставен черен електронен печат, удостоверяващ, че документът е издаден от съда, като се е позовал на писмо от В. Т. до ответникът по жалба Д. Д., за което лице няма данни по делото да е служител в съда постановил решението. Не са представени оригиналите на документите и пред настоящата инстанция въпреки дадените за това указания .
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като бъде отменено и потвърденото с него разпореждане №962/14.03.2019г. по гр.д.№354/2019г. на ОС Бургас, а молбата за признаване и допускане изпълнение на чуждестранното решение като неоснователна следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените пред настоящата инстанция разноски за процесуално представителство в размер на 1200лева.
Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 954 от 29.06.2022 г. по в.гр. д. № 694/2022 г. на АС – София и потвърденото с него разпореждане №962/14.03.2019г. по гр.д.№354/2019г. на ОС Бургас, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Д. И. Д., срещу Б. Р. Г. за признаване и допускане изпълнението на решение от 08.12.2016г. по дело № В., заверен от постановилия го съд от Окръжен съд Бизнес център в [населено място], Обединено Кралство Великобритания и С. И., с което Б. Р. Г. е осъден да заплати на Д. И. Д. сумата от 10 410 британски лири, ведно със законната лихва от 08.12.2016г.

ОСЪЖДА Д. И. Д. да заплати на Б. Р. Г. сумата 1200лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: