Увеличаване на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди при смърт на съпруг

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * справедливост на обезщетението * обезщетение за неимуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1

[населено място], 10.01.2024г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Росица Божилова
Членове: Ивайло Младенов

Анна Ненова

при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 2447 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Ю. М. и С. Ю. Ш. срещу решение № 355 от 12.07.2022г. по в.т.д. № 297/2022г. на Апелативен съд – П. в частта, с която е потвърдено решение № 260445 от 24.11.2021г. по т.д. № 611/2019г. на Окръжен съд - Пловдив за отхвърляне на предявения от Х. С. Ю. срещу ЗД “Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ над предявения размер от 100 000 лева до претендираните 150 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Ю. Ш. Ю., неин съпруг, при пътнотранспортно произшествие от 20.07.2016г. по причина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил виновно правилата за движение по пътищата, гражданската отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество, със законната лихва за забава, считано от 07.06.2018г. до окончателното плащане, за наследствените части на касаторите, деца на Х. С. Ю., след смъртта й в хода на делото на 20.01.2022г. (допълнително за суми от по 16 666. 67 лева обезщетение за всеки от тях).

Оплакванията на касаторите в подадената жалба са, че решението на въззивния съд в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Приетото от въззивния съд като дължимо обезщетение за преживялата съпруга Х. С. Ю. от 100 000 лева не отговаря на принципа на справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, за което е налице задължителна съдебна практика (ППВС 4/1968г.). Касаторите сочат конкретни обстоятелства по делото във връзка с претърпените вреди и доказателства, с които тези обстоятелства са установени (показанията на изслушаните свидетели). Тези обстоятелства са споделени от въззивния съд, но не са намерили справедливо отражение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. По размер обезщетението изцяло се покрива с обезщетението, предмет на неизпълненото от страна на застрахователното дружество споразумение, за което споразумение е безспорно, че поради неизпълнението няма действие. Определянето от съда на същия размер обезщетение представлява de facto бонифициране на неизправната страна по споразумението и създава порочна практика у застрахователите. Обезщетението по споразумението не е покривало претърпените вреди, а е целяло бързо извънсъдебно уреждане на спора. Касаторите се позовават на съдебна практика с присъдени по-големи обезщетения по аналогични случаи. Също съгласно посоченото от касаторите, следва специално да се напомни стандартът за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, изведен от ЕСПЧ в Решение от 12.07.2007г. по делото П. С. срещу България (жалба № 68490/01), който посочва съобразяване с практиката по подобни дела. Според т. 62 от мотивите на решението на ЕСПЧ оценяването на морална вреда, освен в случаите, когато размерът на обезщетението е определен от закона, по природа е трудна дейност, често налагаща на този, комуто се пада, да извърши проучвания на съдебните практики, за да се постарае да оцени, сравнявайки своя случай, с подобни дела, вредите и лихвите, които могат да се присъдят за това. Отново, съгласно изложеното в касационната жалба, само декларативно от въззивния съд е взет предвид икономическият критерий при определяне на размера на обезщетението. Видно от официалната статистика на Националния статистически институт за периода от януари 2016г. до февруари 2022г. индексът на потребителските цени е 121. 8%, т.е. инфлацията е 21.8 %.

Оплакванията се поддържат и в открито съдебно заседание пред Върховния касационен съд.

Касаторите искат въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено и искът за обезщетение - уважен в пълния размер, съответно да бъдат присъдени допълнително по 16 666. 67 лева на всеки от тях, със законната лихва за забава от 07.06.2018г. до окончателното плащане.

От насрещната страна по жалбата ЗД “Бул Инс“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Отговорът се поддържа и в проведеното открито съдебно заседание. Застрахователното дружество сочи, че при постановяване на решението си въззивният съд е съобразил всички изброени в ППВС № 4/1968г. критерии за определяне на справедлив размер на обезщетението. При споразумение всяка от страните прави своите компромиси, като този от страна на касаторите не е отбив от размера на полагащото им се обезщетение, а съгласие да не получат дължимата им се лихва. Не е налице несъответствие със съдебната практика в случая. Сумата от 100 000 лева е обичайно присъждано обезщетение за мъж на възрастта на починалия към 2016г. Обезщетението следва да се определя съгласно икономическата конюнктура в страната към датата на смъртта, поради което оплакванията на касаторите в частта, с която посочват инфлацията за периода от 2016г. до 2022г., са неотносими и неоснователни. Размерът на законната лихва в достатъчна степен покрива инфлационните процеси в страната.

А. А. С., трето лице подпомагаща страна на застрахователното дружество, е не е дал становище по касационната жалба.

С определение по чл. 288 от ГПК по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е допуснато касационно обжалване по въпроса дали при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди съдът е длъжен да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с твърдените вреди на увредените и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите, както и по въпроса следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът да се съобрази с присъжданите в практиката на ВКС размери на обезщетения при аналогични случаи.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, съставът на Апелативен съд – П. е приел, че към 20.07.2016г. ЗД “Бул Инс“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с ДК [рег.номер на МПС] . На същата дата, около 08.00 часа, на Главен път І-6 от републиканската пътна мрежа, км.240+560 в землището на [населено място], по причина на водача на автомобила А. Арсенов С., застраховано лице, нарушил виновно правилата за движение по пътищата (чл. 21, ал. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП), е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което е починал Ю. Ш. Ю., тогава на 75 години, управлявал лек автомобил „ВАЗ 2105“, ДК [рег.номер на МПС] . Ишцата Х. С. Ю., на 68 години, е била съпруга на починалия при пътния инцидент водач. С влязла в сила присъда № 24 от 22.02.2018г. по н.о.х.д. № 25/2018г. на Окръжен съд – Пловдив Ангел Арсенов С. е бил признат за виновен за престъпление, като деянието е било извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 2.54 промила.

За справедлив размер на обезщетенията за случая, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд е била приета сумата от 100 000 лева. Този съд, въз основа на показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели и събраните писмени доказателства, е приел, че между Х. С. Ю. и починалия й съпруг са били установени отношения на взаимопомощ, уважение и подкрепа. Ищцата е приела изключително тежко смъртта на своя съпруг поради съществувалите особено близки отношения, както и поради това, че смъртта на Ю. Ш. Ю. е настъпила внезапно и неочаквано. Затворила се в себе си, изпитвала чувство за безпомощност, самота, нежелание да контактува с околните, които не са сполетени от подобно нещастие. За относимо обстоятелство е била приета също високата възраст на починалия. Също според изложеното във въззивното решение, обезщетение от 100 000 лева е съобразено с икономическите условия в страната, в която живее увреденото лице.

Потвърдена е била и дължимост на лихва за забава от 07.06.2018г., когато ищцата е предявила претенции за обезщетение пред застрахователя, до окончателното плащане.

От въззивния съд не е било съобразявано като неотносимо сключеното от Х. С. Ю. споразумение със застрахователя от 03.04.2019г. за заплащане на сума от 100 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Сумата не е била платена, на 09.07.2019г. от ищцата е била изпратена покана за плащане в тридневен срок с материализирано изявление, че при липса на плащане уговорките по споразумението отпадат, поради което споразумението е било развалено по реда на чл. 88 от ЗЗД и страните не са обвързани от него.

Х. С. Ю. е починала в хода на въззивното производство (на 20.01.2022г.), като е оставила наследници по закон касаторите, нейни деца, както и децата на починалия й син С. Ю. Ш., от които касационна жалба не е била подавана.

По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване:

Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11) при определяне размера на неимуществените вреди съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и да съобразяват значението им за размера на неимуществените вреди. В постановлението като примерни обективни обстоятелства при причиняване на смърт са изложени възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение. Задължението за установяване и посочване на конкретните обективно съществуващи обстоятелства, както и тяхното оценяване е поради това, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. Въз основа на оценката на конкретните обстоятелства съдът заключава какъв размер обезщетение по справедливост да присъди, за да се постигне пълно обезщетяване на действителните вреди, резултат на увреждането. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - за необходимост от точно очертаване на релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелства и тяхното оценяване.

Постановление № 4 от 23.12.1968г., е целяло, освен другото, да се преодолеят големите различия между присъдени размери на обезщетения за вреди по различни дела за съвсем сходни случаи, при което като практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК следва да се считат и съдебните решения на Върховния касационен съд, по които са присъдени конкретни обезщетения за неимуществени вреди в аналогични случаи. Еднаквото третиране на сходните случаи при претендирани обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане изцяло съответства на изискването по чл. 52 от ЗЗД присъденото обезщетение да е справедливо. В този смисъл е и решение № 214 от 08.01.2019г. по гр.д. № 3921/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о. Според решението справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези.

По основателността на касационната жалба:

С оглед практиката на Върховния съд в постановление, както и трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 52 от ЗЗД за случаи на причинена смърт, касационната жалба е частично основателна. Въззивното решение в частта на определеното общо дължимо обезщетение на претърпените от Х. С. Ю. неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг при пътнотранспортното произшествие от 20.07.2016г. е постановено в отклонение от съдебната практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), при нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД, и е частично неправилно (чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК).

Макар въззивният съд да е съобразил конкретните обстоятелства относно отношенията между Х. С. Ю. и Ю. Ш. Ю. приживе и страданията, свързани с неговата неочаквана смърт, не са били оценени в достатъчна степен негативните последици за ищцата от смъртта на съпруга й и естеството на отношенията между съпрузите. Определеното обезщетение от общо 100 000 лева е занижено и не съответства на критерия справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Доколкото не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, по аргумент от чл. 293, ал. 3 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.

От посочените, представени и събрани по делото доказателства (основно писмени доказателства и показанията на изслушаните свидетели) се установя, че в резултат на пътния инцидент от 20.07.2016г. е починал съпругът на Х. С. Ю.. Те са имали дългогодишен брак, по време на който са отгледали и възпитали три деца. Има ли са и внуци. Бракът е бил хармоничен, основан на обич и разбирателство. За ищцата, с оглед възрастта й (68г.), починалият съпруг е бил морална подкрепа и опора. Въпреки напредналата възраст на Ю. Ш. Ю. (75 години), смъртта му се отразила тежко на неговата съпруга. Конкретно според показанията на Р. Сувай Ш., внук на Х., баба му и дядо му са били заедно от много ранна възраст, живели са като семейство в [населено място] повече от 50 години. Занимавали се със земеделие. След смъртта на съпруга си Х. била дезориентирана, лежала в болница. Вече не работила селскостопанска работа, почивала, тъй като започнали здравословни проблеми. Р. С. Х., внучка на Х. С. Ю., също свидетелства, че баба й вече не е била същата. Боледувала, започнала да забравя, за всяко нещо плачела. Коренно се променила. Съгласно показанията на С. С. Ю., внук, баба му плачела, не намирала смисъл да живее, „разсипала се отвсякъде“, била весела жена, а вече не знаела какво прави. Със съпруга си били истински приятели. Цял живот са били заедно, много се разбирали.

С оглед всички тези обстоятелства относно болките и страданията на Х. С. Ю. от смъртта на нейния съпруг, обуславящи претърпени неимуществени вреди, справедливо обезщетение за поправянето им е сумата от 130 000 лева. Тази сума съобразява отношенията на ищцата с починалия й съпруг и последиците от неговата смърт, която е била преживяна изключително тежко, въпреки че Ю. Ш. Ю. е бил в немлада възраст.

Сумата съответства на практиката на ВКС за сходен случай (решение № 53 от 03.07.2020г. по т.д. № 1311/2019г. на ВКС, ТК, І т.о.), когато за събитие от 04.03.2016г. на преживяла съпруга при дългогодишен брак (40 години) е било присъдено аналогично обезщетение. Определеното от въззивния съд в случая обезщетение от 100 000 лева не съответства на тази практика, поради което също е неправилно.

Решението на ЕСПЧ от 12.07.2007г. по делото П. С. срещу България (жалба № 68490/01), на което се позовават касаторите, е относно задължението на националния съд да присъжда съразмерни разноски по делата за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от държавата и общините (ЗОДОВ), а конкретните цитирани от касаторите мотиви от решението са за извършваната от ищеца по такива искове преценка при водене на делото. Безспорно обаче решението на ЕСПЧ е предпоставено от разбирането за съществуваща практика на националния съд относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди, на основата на която за аналогични случаи се присъждат аналогични обезщетения, за да бъдат те справедливи. Съгласно посоченото по-горе, практиката на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД също е за еднакво третиране на сходните случаи и тази практика настоящият съдебен състав съобразява.

Обезщетение в общия посочен размер от 130 000 лева отчита в пълна степен конкретните обществено-икономически условия към датата на увреждането, както и като ориентир – нарастващите нива (лимити) на застрахователно покритие по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Неотносимо е позоваването от страна на касаторите на обстоятелството, че за периода 01.2016г. – 02.2022г. индексът на потребителските цени е 121. 8%, а инфлацията - 21.8 %. По правило обезщетението за неимуществени вреди се определя към момента на увреждащото действие. В този смисъл е и трайно установената практика на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 27 от 15.04.2015г. по т.д. № 457/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., която настоящият съдебен състав споделя.

По делото не е спорно, че сключеното от Х. С. Ю. споразумение със застрахователя от 03.04.2019г., с характер на договор за спогодба по ЗЗД, е развалено, при което е без значение за размера на присъжданото обезщетение.

След смъртта на Х. С. Ю. обезщетение е дължимо на нейните наследници по закон, от които касаторите, нейни деца, за по 1/3 от допълнително дължимата сума от 30 000 лева, или още по 10 000 лева обезщетение за всеки от касаторите (чл. 5, ал. 1 от ЗН).

На 07.06.2018г. Х. С. Ю. е предявила претенция за обезщетение пред застрахователя и от тази датата е дължима законна лихва за забава. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респективно предявяване на претенцията, в който смисъл също е съдебната практика (решение № 128 от 04.02.2020г. по т.д. № 2466/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50106/03.11.2022г. по т.д. № 1865/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50001 от 03.02.2023г. по т.д. № 2530/2021г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.).

Поради изложеното въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска на Х. С. Ю. по чл. 432, ал. 1 от КЗ над размера от 100 000 лева до 120 000 лева, следва да бъде отменено и на касаторите следва да бъдат присъдени допълнително по 10 000 лева обезщетение, със законната лихва от 07.06.2018г. (чл. 283, ал. 2, пр. 1 от ГПК).

В останалата част (за потвърждаване на решението на Окръжен съд - Пловдив за отхвърляне на предявения от Х. С. Ю. срещу ЗД “Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ над размера от 120 000 лева, със законната лихва за забава от 07.06.2018г., съответно за наследствените части на С. Ю. М. и С. Ю. Ш. - допълнително суми над размер от 10 000 лева до 16 666. 67 лева обезщетение за всеки) въззивното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските

В първоинстанционното, във въззивното и в касационното производство от касаторите С. Ю. М. и С. Ю. Ш. не са направени разноски и такива разноски по чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК не се присъждат.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адвокат С. Х. С. следва да бъде присъдено допълнително възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на С. Ю. М. и С. Ю. Ш. от общо 7 165 лева. В първоинстанционното и във въззивното производство въз основа на материален интерес от по 10 000 лева това са допълнително 1 660 лева и 1 660 лева възнаграждение, съответно на действалата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В касационното производство за подаване на касационната жалба на С. Ю. М. и С. Ю. Ш. върху същия материален интерес на адвоката е дължимо възнаграждение от по 622. 50 лева (общо 1 245 лева) съответно на приложимата редакция на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. към датата на подаване на касационната жалба. За разглеждането на касационната жалба на адвоката са дължими по 1 300 лева възнаграждение (общо 2 600 лева), съгласно действалата към датата на проведеното открито съдебно заседание редакция на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В първоинстанционното производство на застрахователя са били присъдени разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 296. 67 лева, които следва да бъдат намалени на 267 лева, като за горницата въззивното решение се отмени. Разноските съответстват на общата отхвърлена част от исковете.

На ЗД “Бул Инс“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, се следват разноски в касационното производство за адвокат за подаване на отговор на касационната жалба, съответно на отхвърлената й част (претендирани по 66 666. 67 лева и присъдени по 10 000 лева ) – по 2 142 лева с ДДС от всеки от касаторите. За разноските са представени договори за правна защита и съдействие от 03.10.2022г. и е удостоверено, че са платени. Същевременно подаденият отговор от застрахователното дружество е в срок.

С оглед минималното адвокатско възнаграждение по чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. към датата на сключване на договорите за правна защита и начисления ДДС възнаграждението е незначително над минимума (2 277 лева) и не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Искането на касаторите за намаляване на разноските за адвокат е неоснователно.

Не би могло да се приеме, че сумата на възнаграждението за адвокат на застрахователното дружество ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на § 101, параграф 1 от ДФЕС, каквато преценка трябва да направи националният съд, съгласно решение на Съда от 23.11.2017г., “ЧЕЗ Електро България“ АД и др. (съединени дела С-427/16 и С-428/16), ECLI:EU:C:2017:890. Тези възражения на касаторите също са неоснователни. Ограничаваща конкуренцията би била правна уредба, предвиждаща размер на възнаграждение, което е необосновано високо и несъответно на извършените фактически и правни действия от адвоката и защитавания интерес, имащо за последица затруднен достъп на физическите и юридическите лица до адвокатски услуги. В този смисъл е и тълкуването на Съда на Европейския съюз - да се съобразяват конкретните условия на всеки отделен случай. Приложимият по делото размер на адвокатското възнаграждение по чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. не е такъв. Същевременно наредбата се приема като база за определяне на възнаграждението на процесуалния представител по пълномощие на касаторите, за което самите те не възразяват.

Разноски във връзка с разглеждане на касационната жалба насрещната страна не установява и такива разноски не се присъждат.

Върху допълнително присъдената сума на обезщетенията от общо 20 000 лева следва да бъде определена за плащане от застрахователното дружество ответник държавна такса от общо 1 630 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, за всички съдебни инстанции, съгласно чл. 1, чл. 18, ал. 1, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), или 800 лева за първоинстанционното производство, 400 лева за въззивното производство, 30 лева за допускане на касационното обжалване и 400 лева за разглеждане на касационната жалба на С. Ю. М. и С. Ю. Ш.. Касаторите – ищци са били освободени от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83 от ГПК.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 355 от 12.07.2022г. по в.т.д. № 297/2022г. на Апелативен съд – П. в частта, с която е потвърдено решение № 260445 от 24.11.2021г. по т.д. № 611/2019г. на Окръжен съд - Пловдив за отхвърляне на предявения от Х. С. Ю. срещу ЗД “Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ над предявения размер от 100 000 лева до претендираните 120 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Ю. Ш. Ю., неин съпруг, при пътнотранспортно произшествие от 20.07.2016г., със законната лихва за забава, считано от 07.06.2018г. до окончателното плащане, за наследствените части на С. Ю. М. и С. Ю. Ш., деца на Х. С. Ю., след смъртта й в хода на делото на 20.01.2022г. (допълнително суми от по 10 000 обезщетение), както и в частта на присъдените разноски на ЗД “Бул Инс“ АД в първоинстанционното решение над размера от 267 лева, като вместо това постановява :

ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Л.“, [улица], да заплати на С. Ю. М., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място] [улица], и на С. Ю. Ш., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], като наследници по закон на Х. С. Ю., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, допълнително суми от по 10 000 лева (десет хиляди лева), обезщетение за претърпените от Х. С. Ю. неимуществени вреди от смъртта на Ю. Ш. Ю., неин съпруг, при пътнотранспортно произшествие от 20.07.2016г. по причина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил виновно правилата за движение по пътищата, гражданската отговорност на когото е била застрахована при ЗД “Бул Инс“ АД, със законната лихва за забава, считано от 07.06.2018г. до окончателното плащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 355 от 12.07.2022г. по в.т.д. № 297/2022г. на Апелативен съд – П. в частта, с която е потвърдено решение № 260445 от 24.11.2021г. по т.д. № 611/2019г. на Окръжен съд - Пловдив за отхвърляне на предявения от Х. С. Ю. срещу ЗД “Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ над размера от 120 000 лева, със законната лихва за забава, считано от 07.06.2018г. до окончателното плащане, за наследствените части на С. Ю. М. и С. Ю. Ш. (допълнително суми над размер от 10 000 лева до 16 666. 67 лева обезщетение за всеки от тях).

ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Л.“, [улица], да заплати на адвокат С. Х. С., с адрес [населено място], [улица], ет. 2, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, допълнително сумата от 7 165 лева (седем хиляди сто шестдесет и пет лева) възнаграждение за осъществено процесуално представителство в първоинстанционното, въззивното и касационното производство.

ОСЪЖДА С. Ю. М., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място] [улица], и С. Ю. Ш., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], да заплатят на ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Л.“, [улица], суми от по 2 142 лева (две хиляди сто четиридесет и два лева) разноски в касационното производство за адвокат с ДДС (подаване на отговор на касационна жалба), на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК.

ОСЪЖДА , на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83 от ГПК, ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Л.“, [улица], да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата от 1 630 лева (хиляда шестстотин и тридесет лева) държавна такса за първоинстанционното, въззивното и касационното производство.

Решението е постановено при участието на А. Арсенов С., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], област П., като трето лице подпомагаща страна на ЗД “Бул Инс“ АД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.