Задължение на въззивния съд да обсъди всички възражения и доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по гр.д. на ВКС, ІV-то гражданско отделение стр.5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 193

София, 28.11. 2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров
при участието на секретаря Диана Аначкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3975/2022 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 1328/30.06.2023 г. по касационна жалба на „Технострой инженеринг 99“ АД е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 41/02.07.2021 г. по в.гр.дело № 162/2021 г. на Бургаския апелативен съд в частта му, с която е отменено решение № 11/25.04.2019 г. по гр. дело № 284/2018 г. на Ямболския окръжен съд и е уважен предявеният от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за осъждане на жалбоподателя „Технострой инженеринг 99“ АД да заплати на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД сумата 25 000.14 лева по иска, предявен като частичен до тази сума от общо дължими (от целия предявен размер) 151 079.23 лева, с които неоснователно се е обогатил от ползването на недвижим имот, представляващ едноетажна масивна сграда – столова към почивна база „Л. - 1“, с идентификатор по КККР на [населено място], за периода от 28.03.2016 г. до 15.03.2017 г..
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства, събрани по делото, заедно и поотделно, да отговори на всички възражения и доводи на страните и при произнасянето си да вземе предвид всички факти от значение за правния спор? Въпросът е разрешен в противоречие с решение № 22 /02.07.2019 г. по т. дело № 587/2018 г., на ВКС, I т. о., с което е прието, че въззивният съд е задължен да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните, ако те са своевременно направени, съобразени с инстанционната фаза на делото и по установения процесуален ред. Задължението на съда е пряко регламентирано от закона – чл.236, ал.2 вр. чл.273 ГПК и неспазването му води до процесуална незаконосъобразност на съдебния акт, а ако той е въззивен - поражда основанието по чл.281, т.3 ГПК. Въпросът е разрешен в противоречие и с решение № 63 /28.06.2019 г. по гр. дело № 2296 /2018 г. на ВКС, на II г. о., с което е прието същото разрешение.
Разрешението в посочените решения отразява установена практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя по изложените в посочените съдебни решения съображения.
Ответникът по касационната жалба „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД (нататък и „Про“ ЕАД) в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба.
За мотивите на въззивния съд:
Той е възприел изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и е препратил за нея към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК.
Приел е, че фактическата власт върху процесния имот е била предоставена на жалбоподателя „Технострой инженеринг 99“ АД на 28.03.2016 г. в срока за доброволно изпълнение с приемо-предавателен протокол по изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, издаден по невлязло в сила въззивно решение на Бургаски апелативен съд, с което е бил уважен предявеният от „Технострой инженеринг 99“ АД срещу „Про“ ЕАД осъдителен иск по чл.108 ЗС за имота.
Решението на апелативния съд е отменено с решение на ВКС, с което искът е отхвърлен, вследствие на което „Технострой инженеринг 99“ АД e предал на „Про“ ЕАД имота с приемо-предавателен протокол на 15.03.2017 г.
Исковата претенция по чл.59, ал.1 ЗЗД се основава на твърдениет о, че за периода между двете предавания на имота – общо 11 месеца и 15 дни, ищецът, като негов собственик, е бил лишен от ползите от собствената си вещ , а ответникът се е обогатил за негова сметка, ползвайки имота без правно основание .
Несъмнено отмененото като неправилно съдебно решение на въззивния съд, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, не може да послужи за правно основание, на което ответникът ползва чужд имот.
Отмененото съдебно решение не съществува в правния мир и последиците, които са възникнали от него губят правното си основание и действието си по аргумент от чл.245, ал.3 ГПК.
В исковия период процесният имот е бил във фактическа власт и ползване на ответника.
Обезщетението следва да бъде в размер на пазарния наем на недвижимия имот, който ответникът е спестил и с който ищецът се е обогатил.
Начинът на ползване е без значение, както и дали ответникът е развивал дейност и е реализирал приход.
Съдът е приел за неоснователен довода на ответника, че поради състоянието си имотът не е бил годен за ползване през процесния период. Съдът е приел, че констатациите на вещите лица се отнасят до по-късен период – този на огледа през м. юли 2018 г. и че за състоянието на имота кредитира съдържащата се информация относно наличното специално оборудване в представените от страните приемо-предавателни протоколи.
Относно размера въззивният съд се е основал на приетото заключение на съдебно-техническа експертиза, която е определила средния пазарен наем за процесния период на 105 712 лева.
По основателността на касационната жалба:
Настоящият съдебен състав намира за неоснователен довода на касационния жалбоподател „Технострой инженеринг 99“ АД за недопустимост на въззивното решение поради това, че въззивният съд се произнесъл по друг иск, различен от предявения, като намира, че въззивният съд, както и първоинстанционният, се е произнесъл по основанието на иска, индивидуализирано чрез посочените в исковата молба факти и по предявения петитум. При това положение, дори правната квалификация да е неправилна, това не обуславя недопустимо произнасяне, а има значение за правилността на решението.
В исковата си молба (по гр.д. № 330/2017 г. на ЯОС (за да разрешат спора първоинстанционният ЯОС и въззивният БАС са образували по две дела) „Про“ ЕАД е основал иска си за обезщетение, на твърдение, че е собственик на процесния имот , а ответникът за посочения период от време от 28.03.2016 г. до 15.03.2017 г. е осъществявал неправомерно държане на имота, което е довело до неправомерно ощетяване на ищеца.
В отговора на исковата молба (л.55 и сл. по първоначално образуваното гр.д. № 330/2017 на ЯОС) ответникът „Технострой инженеринг 99“ АД е оспорил основателността на иска с няколко възражения: оспорил е изрично твърдението на ищеца, че е собственик на имота, изложил е доводи, че посоченият като придобивно основание нотариален акт не представлява такова (придобивно основание) , като е оспорил удостоверителното му действие и законността му, като издаден в нарушение на изискванията на чл.587, ал.3 ГПК и като е заявил, че няма влязло в сила съдебно решение, с което да е установено по отношение на него („Технострой инженеринг 99“ АД), че „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД е собственик на процесния имот; „Технострой инженеринг 99“ АД е навел и възражения , че имотът е със сезонно ползване и че не е ползвал столовата изобщо поради лошото и техническо състояние, което не позволява ползването и.
В отговора на въззивната жалба на „Про“ ЕАД „Технострой инженеринг 99“ АД (л.14 и сл. по първоначално образуваното гр.д. № 415/2019 г. на БАС) е заявил, че за процесния период от време е бил владелец на процесния имот, за което е изложил доводи и е заявил, че поддържа и другите две направени с отговора на исковата молба възражения: 1) че липсва обедняване на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД и че 2) „Технострой инженеринг 99“ АД има основания да ползва сградата : липсва обедняване на ищеца, защото сградата не е могла да се ползва поради лошото си техническо състояние и че ответникът има и друго основание освен изпълнителния лист да ползва сградата - вливането на „Технострой инженеринг“ ЕООД в „Технострой инженеринг 99“ АД. И че всяко от възраженията обосновава отхвърлянето на иска изцяло.
В решението си (по гр.д. № 162 /2021 г. на БАС) въззивният съд е разгледал наведените като основания на иска фактически твърдения, първото от които е, че ищецът е собственик на процесния имот, като е приел този факт за установен, въпреки оспорването му от ответника „Технострой инженеринг 99“ АД, без да обсъжда довода на ответника, че ищецът не е собственик на процесния имот, без да обсъжда никакви доказателства за правото на собственост на ищеца и без да обсъжда евентуалното възражение на „Технострой инженеринг 99“ АД срещу основателността на иска – че той е имал и друго основание да ползва сградата - вливането на „Технострой инженеринг“ ЕООД в „Технострой инженеринг 99“ АД.
С оглед дадения отговор на процесуалноправния въпрос настоящият съдебен състав намира за основателен довода на касационния жалбоподател „Технострой инженеринг 99“ АД, че въззивният съд, като не е обсъдил доводите му, наведени с отговора на въззивната жалба и на исковата молба, че „Про“ ЕАД не е собственик на процесния имот, нито посочените доказателствата за това, е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са довели до нарушение на материалния закон.
Нарушенията са съществени, защото ако доводите бъдат приети за основателни, биха се отразили на извода за основателност на иска.
Поради изложеното и съгласно правомощията на настоящата съдебна инстанция по чл.293 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да обсъди доводите на „Технострой инженеринг 99“ АД срещу основателността на въззивната жалба и на предявения иск, след като обсъди събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти, установи дали ищецът е собственик на процесния имот и дали наведените от ответника доводи срещу основателността на иска са основателни.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.
Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

Отменя въззивно решение № 41/02.07.2021 г. по в.гр.дело № 162/2021 г. на Бургаския апелативен съд в частта му, с която с него е отменено решение № 11/25.04.2019 г. по гр. дело № 284/2018 г. на Ямболския окръжен съд и вместо това е уважен предявеният от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД срещу „Технострой инженеринг 99“ АД иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за осъждане на „Технострой инженеринг 99“ АД да заплати на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД сумата 25 000.14 лева по иска, предявен като частичен до тази сума от общо дължими (от целия предявен размер) 151 079.23 лева и в частта, с която „Технострой инженеринг 99“ АД да заплати на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД сумата 1 250 лева разноски за въззивната инстанция.
Връща делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на въззивния съд, което да започне с провеждане на устни състезания по делото.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.