Определяне на обезщетение за дете, загубило единствения си родител при катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * справедливост на обезщетението * обезщетение за неимуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№ 181

[населено място], 07.07.2025г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на пети юни през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2535 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Подадена е касационна жалба от М. С. А., чрез нейния настойник М. К. Г. и касационна жалба от ЗАД“Армеец“АД срещу решение № 159/11.07.2024 г. по в.гр.д. № 145/2024 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 64704.12.2023 г. по гр.д. № 366/2023 г. на ОС-Велико Търново, поправено с решение № 77/12.02.2024 г. по гр.д. № 366/2023 г. на ОС-Велико Търново, с което е осъдено ЗАД„Армеец“АД да заплати на М. С. А., чрез нейния настойник М. К. Г. сумата от 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на осн.чл.432, ал.1 КЗ, в резултат на ПТП на 10.05.2021 г. и е отхвърлен искът за разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв.

М. С. А., чрез нейния настойник М. К. Г. обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част, като необосновано, постановено при наличие на съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Твърди, че не е отчетена спецификата на казуса, не са били обсъдени задълбочено свидетелските показания и заключението на СПЕ. Иска отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на иска до предявения размер на 200 000 лв.

ЗАД“Армеец“АД обжалва въззивното решение в осъдителната му част с оплаквания за неправилност, поради неотчитане на всички критерии от значение за определяне на справедлив размер на претендираното обезщетение по чл.52 ЗЗД.

Страните са подали писмени отговори, с които взаимно си оспорват подадените касационни жалби.

С определение № 912/20.03.2025 г. по т.д. № 2535/2024 г.на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на ВТАС , на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието му със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968г. и ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите относно критериите, въз основа на които следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, за да съответства то на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и как във връзка с това въззивният съд следва да обсъди в мотивите на решението си събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

За да потвърди първоинстанционното решение ВТАС е приел за безспорно настъпването на 10.05.2021 г. на пътнотранспортно произшествие с лек автомобил „Опел Астра“, при което загива майката на ищцата. ВТАС е установил сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД за лек автомобил „Опел Астра“ и отправянето на писмена Застрахователна претенция с вх. № 100-1610/30.05.2022 г. на наследника до дружеството-застраховател за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът се е позовал на свидетелските показания за отношенията между загиналата и нейната дъщеря; реакцията на детето при вестта за кончината на майката. Приел е за доказано, че загиналата е била единствения родител на момичето, че се е грижила за нея и че двете са били привързани една към друга. Установил е, че след произшествието детето живее заедно със своите баба и дядо по майчина линия в Германия. Въззивната инстанция е коментирала заключението на СПЕ и констатациите й, че в резултат на злополуката, станала на 10.05.2021 г. ищцата е развила силна стресова реакция. Тя е попила атмосферата на интензивно страдание и мъка, изпитвани от значимите възрастни заради загубата на близките хора в катастрофата. Все още преживява ужас от картината на загиналата си майка. Констатирани са били постравматични симптоми след злополуката – станала плачлива, ранима, избягвала разговори за случилото се, загубила желание за радост, често се връщала в спомените и съжалявала за изгубеното присъствие, планове и надежди за бъдещето. Смъртта на майка си преживяла като поредното изоставяне в своя живот - след това на баща си. Страданието се изразявало в отказ да приема храна, витамини, лекарства. След заминаването в Германия благодарение на подкрепящата семейна и социална среда, на работата с психолог, консултирал и бабата и дядото, поели грижата за нея, тя постепенно започнала да се храни, да се връща към обичайните детски занимания – да учи, да играе, да контактува с други деца. При изследването вещото лице е констатирало, че ищцата е в нормално психологическо състояние – расте в подкрепяща семейна среда на дядо си и баба си по майчина линия, изцяло е в своята детска роля – играе, посещава училище, има приятели. Наблюдават се признаци на навлизане в пубертетна възраст. При идване в България нейното психично състояние в известна степен се дестабилизира – преживява отново загубата на единствения си родител, с когото е имала емоционална връзка и доверие, актуализира спомени за радостни съвместни преживявания с майка си, както и ужаса от катастрофата. Преживяното събитие засилва усещането на детето за принадлежност към средата, за съпричастност в болката и страданието, за привързаност към бабата по майчина линия. Съдът е заключил, че със смъртта на майка си ищцата е изгубила емоционална подкрепа, сигурност и стабилност в грижата, модел на поведение, пример за подражание при изграждане на идентичност и идентификация, с което се затруднява решаването на важните психологически задачи на пубертетната възраст. Оформила се е травма, която ще се актуализира, ще повлиява реакции и отношения към други личности и събития в нейната зряла възраст. При определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди апелативният съд изрично е акцентирал върху необходимостта да се отчитат и действителните икономически условия, а като ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Констатирал е, че към 10.05.2021 г. минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лв., а минималната работна заплата за страната е 650 лв. В заключение ВТАС е съобразил възрастта на починалата - 33 г. към датата на пътнотранспортното произшествие; внезапното и неестествено настъпване на нейната смърт; възрастта на дъщеря й - ненавършени 11 г. и към момента на инцидента; цялостното негативно отражение на събитието върху психоемоционалното състояние на ищцата; конкретните данни за тежестта, интензитета, продължителността на претърпените морални страдания; обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на пътнотранспортното произшествие; преобладаващата съдебна практика при сходни случаи приема, че по справедливост съобразно общественото възприемане на този критерий дружеството-застраховател. Въз основа на което е определил обезщетение в размер на 150 000 лв.

По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване:

В задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС №4/68г., ППВС № 2 /1984г., ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., е прието, че понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. Посочено е, че за да се определи размерът на обезщетението, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди в резултат от деликта, който е причинил смърт, е необходимо да се отчете: възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значения са и редица други обстоятелства, включително социално-икономическите условия в страната към момента на деликта, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди.

В ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и служебно известните на състава на ВКС: решение № 221/08.02.2016г. по гр.д. № 1453/2015г. на ВКС, I г.о., решение № 217/09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, IV г.о., решение № 92/16.03.2012г. по гр.д. № 980/2011г.на ВКС, II г.о., и мн. др., е застъпено становище, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК. Въззивният съд дължи произнасяне по същество по твърденията и възраженията на страните съобразно направените такива с въззивната жалба и писмения отговор на осн. чл.269, ал.2 ГПК, доколкото същите са били въведени в процеса в преклузивните за това срокове, предвид забраната по чл.266, ал.1 ГПК.

Настоящият състав на ВКС споделя изложените по-горе разрешения по правния въпрос.

По същество на касационната жалба:

Отговорът на правния въпрос обуславя извод за основателност на оплакването за необсъждане на всички релевантни доводи и доказателства във връзка с критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение по чл.52 ЗЗД.

Въззивният съд не е обсъдил в съвкупност заключението на СПЕ и свидетелските показания относно интензивността на психологическата травма, която е преживяла ищцата. При правилно отчитане на възрастта на детето към момента на ПТП – навършени 10 години, не са съобразени в цялост спецификите на случая. Касае се до дете, което е израснало без присъствие на баща в своя живот, единствено в близка и неразривна връзка с майка си, която губи по неочакван и болезнен начин. Макар и отглеждано в сигурна и защитена среда на своите баба и дядо по майчина линия, връзката майка-дъщеря е необратимо прекъсната, като в предстоящия етап на съзряване на момичето ще липсва централната фигура на майката. То няма братя или сестри, а само по-възрастни роднини, които полагат грижи за него. Перспективите за живот в най-близка семейна общност в резултат на ПТП са времево скъсени. Следователно касаторката тепърва, в процеса на съзряване, ще осъзнава последиците на загубата на своята майка и ще трябва да преработва не само мъката си по нея, но и пораждащите се осъзнати страхове за бъдещето си. Отнесени към момента на деликта – 10.05.2021 г., проявлението на горните фактори, налага извод за неправилно определен размер на обезщетението за неимуществени вреди, който следва да се увеличи от 150 000 лв. на 190 000 лв.

С оглед на така изложеното въззивното решение в отхвърлителната му част следва да бъде частично отменено и вместо него да се постанови друго за уважаване на иска по чл.432, ал.1 КЗ за горепосочената разлика. В останалата обжалвана част – за отхвърляне на иска за разликата над 190 000 лв. до претендираните 200 000лв. и в осъдителната част за сумата от 150 000 лв. решението на ВТАС следва да се остави в сила.

По отношение на разноските:

Предвид изхода от спора съобразно допълнително уважената част от предявения иск следва да се намалят присъдените от ОС-Велико Търново и от АС-Велико Търново разноски в полза на застрахователното дружество както следва: за първа инстанция от 212,50 лв. на 150 лв. и за въззивна инстанция от 200 лв. на 150 лв.

По отношение възнаграждението на пълномощника на ищцата пред всички инстанции следва да се съобрази, че защитата е била предоставяна както по подадениете въззивна и касационна жалба на ищцата, така и по подадените жалби от насрещната страна. С оглед направеното възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение настоящият състав приема, че същото е основателно с оглед конкретно предоставената защита, спецификата на делото /фактическа и правна сложност/. В тази връзка счита, че определеното от ОС-Велико Търново възнаграждение от 10 650 лв. съответства на предоставената изцяло адв.помощ и съдействие на ищцата както за първоначално присъдените 150 000 лв,. така и за допълнително присъдените с касационното решение 40 000 лв. За въззивна и касационна инстанция, при уважаване на възражението по чл.78, ал.5 ГПК, както това е сторил и въззивния съдт, като отчита броя заседания и реално извършените процесуални действия отнесени към липсата на значителна фактическа и правна сложност на спора, ВКС намира, че на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв следва да се присъди за въззивна инстанция сума още в размер на 320 лв. и за касационна инстанция сумата от 1520 лв.

С оглед изхода от спора в тежест на ответника се възлагат и съответните държавни такси върху допълнително присъденото обезщетение: 1600 лв. за първа инстанция; 800 лв. за въззивна и 830 лв. за касационна или общо 3230 лв., на осн. чл.78, ал.6 ГПК.

Водим от горното, състав Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 159/11.07.2024 г. по в.гр.д. № 145/2024 г. на Апелативен съд – Велико Т. в частта, с която е потвърдено решение № 64704.12.2023 г. по гр.д. № 366/2023 г. на ОС-Велико Търново, поправено с решение № 77/12.02.2024 г. по гр.д. № 366/2023 г. на ОС-Велико Търново, за отхвърляне на иска М. С. А., чрез нейния настойник М. К. Г. срещу ЗАД„Армеец“АД разликата над 150 000 лв. до 190 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на осн.чл.432, ал.1 КЗ, в резултат на ПТП на 10.05.2021 г. и в частта на присъдените в полза на ЗАД „Aрмеец“АД разноски за първа инстанция за разликата над 150 лв. до 212,50 лв. и за въззивна инстанция за разликата над 150 лв. до 200 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАД„Армеец“АД да заплати на М. С. А., чрез нейния настойник М. К. Г. разликата над 150 000 лв. до 190 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на осн.чл.432, ал.1 КЗ, в резултат на ПТП на 10.05.2021 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума от 30.05.2022г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 159/11.07.2024 г. по в.гр.д. № 145/2024 г. на Апелативен съд – Велико Т. в частта, с която е потвърдено решение № 64704.12.2023 г. по гр.д. № 366/2023 г. на ОС-Велико Търново, поправено с решение № 77/12.02.2024 г. по гр.д. № 366/2023 г. на ОС-Велико Търново, в частта, с която е осъдено ЗАД„Армеец“АД да заплати на М. С. А., чрез нейния настойник М. К. Г. сумата от 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на осн.чл.432, ал.1 КЗ, в резултат на ПТП на 10.05.2021 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума от 30.05.2022г. до окончателното ѝ изплащане и в частта за отхвърляне на иска М. С. А., чрез нейния настойник М. К. Г. срещу ЗАД„Армеец“АД разликата над 190 000лв. до 200 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на осн.чл.432, ал.1 КЗ, в резултат на ПТП на 10.05.2021 г.

ОСЪЖДА ЗАД „Aрмеец“АД да заплати по сметка на ВКС държавна такса за всички инастанции в размер на 3 230 лв., на осн. чл.78, ал.6 ГПК.

ОСЪЖДА ЗАД „Aрмеец“АД да заплати на адв. Р. М. адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция още 320 лв. и за касационна инстанция сумата от 1520 лв., на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: