Увеличаване на обезщетение за неимуществени вреди на дете след тежка катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

1

РЕШЕНИЕ

№ 223

гр. София, 04.04.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и двадесет и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Валентина Илиева, като разгледа докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 413/23 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. А. К., действащ лично и със съгласието на майка си Б. Д. С., подадена чрез процесуалния представител адв.Д. П. от АК-П. срещу въззивното решение № 151 от 19.9.2022 г, постановено по гр.дело № 219/22 г на Апелативен съд-Б. в частта , с която е потвърдено решение № 49 от 18.3.22 г по гр.дело № 181/21 г на Окръжен съд-Ямбол като е отхвърлен предявения от касатора срещу „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД-гр.София иск по чл.432 ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от претърпяно на 4.6.2016 г пътнотранспортно произшествие, за разликата над сумата 60 000 до сумата 170 000 лв.
В касационната жалба се подържа, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.Подържа се, че определения от съда размер на присъдено обезщетение не отговаря на принципа за справедливост, уреден в нормата на чл.52 ЗЗД.По делото не са преценени и анализирани в тяхната съвкупност установените по делото факти.Изредени са претърпените увреждания, но не са обсъдени техните особености, както отделните оздравителни периоди и прогнозата за бъдещето.Тъй като съдът не е определил точен паричен еквивалент на претърпените от касатора-ищец болки и страдания, същият иска отмяната на въззивното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен в пълния предявен размер, ведно със следващите се от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД-гр.София оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото от процесуалния му представител юрисконсулт В. Й..Счита, че присъденото обезщетение е справедливо по размер, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач ЗД „Бул Инс“ АД оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.Счита, че решението е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон и следва да бъде потвърдено.
С определение № 1643/13.6.2023 г, постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно обстоятелствата и критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, които следва да бъдат съобразени от въззивния съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
По така поставения въпрос.

Съгласно задължителната практика на ВС – ППВС № 4/1968 г. и постоянната практика на ВКС, намерила израз в решения по чл. 290 ГПК , по приложението на чл. 52 ЗЗД , между които са решение № 158 от 28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 88 от 9.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 215 от 3.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г., II т. о. и много други, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определянето на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, действителните житейски отношения между него и лицето, което търси обезщетение, както и конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за последните – нивата на застрахователно покритие към същия момент. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Обсъждането не може да се състои единствено в изброяване на обстоятелствата, свързани с уврежданията, а същите следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност.
По същество на касационната жалба.
С постановеното въззивно решение е прието, че на 4.6.2016 г, около 16 ч на път I-7 в посока [населено място], към [населено място], обл.Я., в участъка на кръстовището, образувано с път II-53 от [населено място] към [населено място] се е осъществило ПТП, причинено от А. К. К., който е управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.С присъда № 49 от 12.6.2020 г, по НОХД № 301/2019 г, Ямболски окръжен съд, Пети наказателен състав е признал А. К. за виновен в това, че е нарушил правилата за движение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 ЗДвП и чл.47 ал.3 от ППЗДвП като по непредпазливост е причинил при пътно транспортно произшествие смъртта на повече от едно лице и телесни повреди на още 4 лица, между които и касатора по делото- Б. А. К. /към този момент на 9 г/ пътник на задната седалка/.В следствие на удара Б. е излетял от автомобила и е намерен на 15 метра от него, в тежко общо състояние.Получил е тежка съчетана политравма със засягане на гърдите, главата, горните и долни крайници, представляващи разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразили се в счупване на раменната кост на лявата ръка, в долния край в областта на лакътната става и в горния й край, довели до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за период не по-малък от 4-5 месеца, контузия на лявата половина на гръдния кош, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на три съседни ребра в лявата половина на гръдния кош, довело до трайно затрудняване движенията на снагата ; счупване на тялото на бедрената кост на десния крак, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок не по-дълъг от 5-6 месеца.От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че тежката съчетана травма е привела детето в състояние на травматичен шок.Ищецът е бил лекуван в „Пирогов“ в Интензивно реаниматично отделение ; в продължение на 5-6 месеца е бил на постелен режим, последван от дълъг период на рехабилитация.Понастоящем обема на движение не е възстановен в пълна степен, налице са видими и груби белези от травматичните увреждания и проведените оперативни интервенции.Психиката на детето е силно повлияна от инцидента, изпитвал е страх кошмари, безсъние, а белезите и понастоящем предизвикват срам пред връстниците му.С оглед гореизложеното съдът е преценил, че следва да бъде определено обезщетение в размер на 60 000 лв, като е отчетено и обстоятелството, че застрахователят доброволно е заплатил обезщетение в размер на 30 000 лв.
Оплакванията в касационната жалба са частично основателни.

Видно е от анализа на установените обстоятелства, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът формално е отчел всички релевантни критерии, но не е придал нужната тежест на всеки от тях, с оглед последиците му за цялостното физиологично, психическо и емоционално състояние на пострадалия в резултат на увреждането.Обсъждането не може да се състои единствено в изброяване на обстоятелствата, свързани с уврежданията, а те следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност.Следователно обжалваното решение е постановено в отклонение от задължителните указания, залегнали в цитираната по-горе задължителна съдебна практика.В разглеждания случай въззивният съд не е отчел сериозността на получената в резултат на произшествието политравма, засегнала едновременно главата, гърдите, горните и долни крайници и белия дроб, която е протекла с изявена картина на травматичен и хеморагичен шок и през първите няколко дена след инцидента животът на детето е бил застрашен.Не е отчетена продължителността на лечението и възстановяването –през първите две седмици касаторът е бил лекуван в Реанимацията на УМБАЛ „Пирогов“, след което в Белодробно и Ортопедично отделение.В резултат на политравмите, в период от около 12 месеца пострадалият е търпял болки и страдания, които са били най-интензивни след произшествието и при извършване на съответните хирургически интервенциии, директната екстензия на десния крак, оперативното поставяне на три пирона както и включването му на аспирационна система.В продължение на 6-месеца пострадалият е бил на легло, а едновременното кумулативно обездвижване на крайниците е създало значително затруднение в бита и завишена нужда от чужда помощ, а оттук - по-сериозни неудобства и притеснения.Според в.л.Ч. нарушените функциите на белите дробове никога няма да бъдат възстановени изцяло и винаги ще бъдат с намалени защитни сили.Същото важи и за левия горен крайник, при който ставните структури са склерозирали, образували са костни надрасквания, което е довело до притискане на нервни окончания, сухожилия и мускули.Отделно от това са налице са множествени груби белези, със съществени размери, които са разположени в областта на гръдния кош, левия горен и десния долен крайник.Същите са без тенденция да изчезнат и от съдебномедицинско гледище покриват изцяло критериите да бъдат преценени като „обезобразяване“ на тялото/в.л Ч. л.146, л.233, л.268 от делото/.Съдът не е отчел в достатъчна степен установените от събраните гласни доказателства емоционален дискомфорт и негативните последици върху психиката на пострадалия.Злополуката е оставила трайна следа в съзнанието на детето, което ясно е възприело излитането на автомобила от пътното платно и установяването му в нивата.Поради това ищецът още не е в състояние да се възстанови психически, сънува кошмари има страх от автомобили.Претърпяната злополука и болезненото възстановяване от всяко едно от претърпените телесни увреждания са довели до тежки физически и психически болки и страдания, ограничения, затруднения, изолиране от присъщата среда, последвала физическа непълноценност за период от 12 месеца от увреждането, във възраст в която психиката е изключително податлива на въздействия.Посочените обстоятелства са съдействали за развитието на посттравматичния стрес, чувство за несигурност и вътрешно напрежение.С оглед всичко гореизложено и при съотнасяне на принципа за справедливост към икономическите условия в страната, настоящият състав на ВКС намира, че обезщетение в размер на още 60 000 лв е в състояние да репарира понесените от ищеца неимуществени вреди.
Предвид горното, ВКС намира, че определеният от въззивния съд размер на обезщетение се явява занижен, а постановеното въззивно решение е частично неправилно.С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с които искът е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 60 000 лв. до 120 000 лв.Тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция, ВКС следва да постанови решение по същество, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв.В останалата обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като определеното с оглед конкретните обстоятелства по делото и обществено икономическата среда обезщетение е справедливо.
Предвид изхода на спора ответникът дължи заплащането на държавна такса на основание чл.78 ал.6 ГПК в размер на още 2400 лв, платима по сметка на съда, а на противната страна адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС с оглед крайния изход на спора в размер на 7216, 36 лв на основание чл.78 ал.1 ГПК.За производството пред първоинстанционния съд на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение в размер на още 935, 29 лв, а пред въззивното производство в размер на 1090, 90 лв или общо дължимото адвокатско възнаграждение пред трите инстанции възлиза на сумата 9242, 55 лв, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е потвърдено това на ОС-Ямбол като на ответника са присъдени разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК за разликата над сумата 244, 11 лв до сумата 537, 06 лв на основание чл.78 ал.3 ГПК.
С оглед крайния изход ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв за настоящата инстанция на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 151 от 19.9.2022 г, постановено по гр.дело № 219/22 г на Апелативен съд-Б. в частта , с която е потвърдено решение № 49 от 18.3.22 г по гр.дело № 181/21 г на Окръжен съд-Ямбол като е отхвърлен предявения от Б. А. К., действащ лично и със съгласието на майка си Б. Д. С. срещу „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД-гр.София иск по чл.432 ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от претърпяно на 4.6.2016 г ПТП, за разликата над сумата 60 000 до сумата 120 000 лв, както и в частта, с която Б. А. К. е осъден да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД-гр.София на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски, сторени пред първата инстанция за разликата над сумата 244, 11 лв до сумата 537, 06 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД-гр.София да заплати на Б. А. К., действащ лично и със съгласието на майка си Б. Д. С. на основание чл.432 ал.1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди от претърпяно на 4.6.2016 г ПТП в размер на още 60 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 28.6.2021 г до окончателното плащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част, с която предявения иск е отхвърлен за разликата над сумата 120 000 лв до сумата 170 000 лв като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД-гр.София, със седалище в гр. София, бул. Витоша 89 Б да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 2 400 лв на основание чл.78 ал.6 ГПК.

ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД-гр.София да заплати на Б. А. К., действащ лично и със съгласието на майка си Б. Д. С. на основание чл.78 ал.1 ГПК адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред трите инстанции, с оглед крайния изход на спора в размер на 9242, 55 лв.
ОСЪЖДА Б. А. К., действащ лично и със съгласието на майка си Б. Д. С. да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД-гр.София, със седалище в гр. София, бул. Витоша 89 Б основание чл.78 ал.6 ГПК юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лв, с оглед крайния изход на спора.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника- ЗД „Бул Инс“ АД.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.