Иск за собственост на реална част и грешка в кадастралната карта

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
гр. София, 13.05.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Ванюша Стоилова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1652 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на решение № 4288 от 07.10.2019г. постановено по гр.д. № 475/2019г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 441 от 20.01.2017г. по гр.д. № 1010/2014г. на Разложки районен съд за осъждане на Н. К. М. на основание чл. 108 ЗС да предаде на Н. Г. Т. владението върху реална част с площ 26 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], оцветена в зелено на комбинирана скица на л.8 от първоинстанционното дело, представляваща неразделна част от решението, при граници: от изток ПИ ***, от север ПИ ***, от юг улица и от запад останалата част от ПИ ***.

В касационната жалба на ответницата по иска Н. К. М., подадена чрез пълномощника адв. Х., се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт.

Ответницата по жалбата Н. Г. Т. я оспорва.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 463 от 27.10.2020г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради констатирано противоречие с Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК по въпроса за необходимостта в производството по иск за собственост на реална част от поземлен имот да се изследва наличието на непълнота или грешка в кадастралната карта и по въпроса за съотношението между иска за собственост и иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по иск за собственост на реална част от поземлен имот с площ 26 кв.м. Ищцата като собственик на ПИ с идентификатор *** твърди, че ответницата, която е собственик на съседния ПИ с идентификатор *** , неправомерно е навлязла в имота й и завзела част от него с площ от 26 кв.м, която част е отразена на комбинирана скица на л. 8 от делото.

Ответницата твърди, че въз основа на нотариален акт от 1967г. е собственик на 1/3 ид.ч. от парцел * в кв. 38 по плана от 1922г., който съответства на ПИ *** , като границата със съседния имот не е променяна, налице е трайна ограда, която съвпада с границата по плана от 1922г. Поддържа и евентуално възражение за придобиване на частта по давност.

Спорът се разглежда от въззивната инстанция за втори път. С решение № 110 от 20.06.2019г. по гр.д. № 3890/2018г. на Върховния касационен съд, I г.о., е отменено предходно въззивно решение на Благоевградски окръжен съд, с което е било обезсилено първоинстанционното решение и прекратено производството по делото поради неотстранени нередовности на исковата молба. В решението на касационната инстанция е даден отговор, че предмет на защита с ревандикационен иск може да бъде и реална част от недвижим имот и че когато страните спорят за правото на собственост само върху конкретно посочена реална част, то липсва интерес за предявяване иск за собственост за останалата част от имота, за която спор не съществува.

Според представените писмени доказателства ищцата се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор *** с два нотариални акта от 2012г. - за 1/2 ид.ч. по наследство и за 1/2 ид.ч. по покупко-продажба. Този имот съответства на парцел *, имот пл.№ * в кв. 33 по плана от 1967г. Ответницата се легитимира с нотариален акт от 1967г. за покупка на 1/3 ид.ч от парцел *, имот пл. № * в кв. 33, сега ПИ *** по кадастралната карта.

Техническата експертиза установява, че [населено място] има изготвени четири плана - от 1922, 1961, 1967 и 1990г.; през 2006г. е одобрена и кадастрална карта. Според вещото лице всички планове са кадастрални и регулационни/КРП/, при което кадастралните граници съвпадат с регулационните. Планът от 1922г. е в недобро състояние и границата на двата имота не може да се установи; с регулацията от 1967г. част от имот №* на ответницата с площ около 30 кв.м. се придава към имот пл. № * на ищцата; с регулационния план от 1990г. част от имота на ищцата с площ 17,48 кв.м. преминава към имота на ответницата, без да има данни за плащане на придаваемо място; според вещото лице тази площ не е в спорните 26 кв.м. С КРП 1990г. от имот пл.№ * на ищцата по границата с имота на ответницата е отнета площ 16,04 кв.м.; тя е част от процесните 26 кв.м. Вещото лице уточнява, че спорната площ от 26 кв.м. е заключена между границата на имотите по кадастрална карта и съществуващата ограда.

При тези констатации въззивният съд е приел, че ищцата е доказала правото си на собственост върху тази площ въз основа на представените нотариални актове, които не са оспорени и предвид установеното от вещото лице, че процесните 26 кв.м. се намират между оградата и границата на имота по кадастралната карта. Поради това е заключил, че ищцата при пълно и главно доказване е установила собствеността си. На следващо място е приел, че ответницата не е установила да е придобила тази част по силата на сделка. Неоснователни са и доводите й за придобиване по давност предвид забраната на чл.200 ЗУТ и чл. 59 ЗТСУ/отм./. Обсъдено е, че не са налице условията на чл.19 ЗУТ за присъединяване на площта, нито е извършена промяна на границите по чл.15 ЗУТ. Съдът е намерил за неоснователни и доводите, че съществуващата ограда съответства на границата по плана от 1922г., доколкото вещото лице е заявило в устните си обяснения, че оградата не покрива границите по нито един план.

Тъй като е безспорно, че ответницата владее спорната площ, а основание за това не е установено, съдът е намерил ревандикационния иск за основателен. Накрая е посочил, че доводите за грешно заснета граница между двата имота са извън предмета на делото и че непълнотите или грешките при заснемането ще бъдат предмет на изследване в производство по чл. 54, ал.2 ЗКИР.

Установява се, че по време на висящността на спора е заведен иск по чл.54, ал.2 ЗКИР от настоящата ответница Н. М. против ищцата Н. Т. за установяване правото на собственост върху 30 кв.м., представляващи част от имот пл. № 686, парцел *, кв.61 по КРП от 1922г., разположени по дължината на западната граница с имот пл. № *, парцел *, които по одобрената кадастрална карта са отразени погрешно като част от ПИ ***. По този иск е образувано гр.д. № 329/2016г. на Разложки районен съд. От страна на ответницата М. е поискано спиране на производството по иска по чл. 108 ЗС до разрешаване на този преюдициален спор. Първоинстационният съд е отхвърлил искането като е счел, че преюдициалност липсва. Във въззивната жалба на Н. М. отново е подновено искането за спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Въззивният съд също е отказал спирането, позовавайки се на Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК, според което производството по иск по чл.54, ал.2 ЗКИР не е обуславящо за иска за собственост на същия имот.

При извършена от настоящия съд служебна справка след допускането на касационно обжалване се установи, че производството по иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР е спряно до приключване на настоящия спор по чл. 108 ЗС /по делото е било постановено решение на въззивния съд за уважаване на иска, но с решение на Върховния касационен съд делото е върнато за ново разглеждане с указание да се спре производството, доколкото искът по чл. 108 ЗС е определящ за този по чл.54, ал.2 ЗКИР и такова спиране е било извършено при новото разглеждане/.

По основанието за касационно обжалване.

В Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК, т.5 е изяснено съотношението между иска по чл.54, ал.2 ЗКИР за установяване грешка или непълнота при заснемане на имот и иска по чл.108 ЗС за ревандикация на имот, неправилно заснет като част от друг имот. Прието е, че двата иска в установителната си част са идентични и затова искът за собственост “поглъща“ иска по чл.54, ал.2 ЗКИР. Целта на втория иск е да отстрани непълноти или грешки на данните в кадастралната карта или кадастралния регистър, свързани със спор за материално право - най-често това е спор за реална част от недвижим имот, която е заснета към съседен имот или за цял имот, който не е заснет като самостоятелен, а е включен в съседен имот. Целта на предявения иск за ревандикация е да върне владението върху частта от собствения имот, която се владее от ответника без основание. За да се установи дали е допусната непълнота или грешка в кадастралната карта, както и за да се установи дали ответникът владее без основание съответната реална част, е нужно да бъде установен пространствения обхват на правото на собственост. Именно в тази част е налице припокриване на предмета на двата иска. Затова е възприето в тълкувателния акт, че производството по иска по чл.54, ал.2 ЗКИР подлежи на прекратяване или на съединяване за общо разглеждане в едно производство с иска за собственост, както и че в производството по иск за собственост с предмет реална част от урегулиран поземлен имот, която поради непълнота или грешка в плана е заснета като част от съседен имот, съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта и съответно отразява това в диспозитива на решението си.

По касационната жалба.

Като е приел, че доводите за грешно заснета граница между двата имота са извън предмета на делото и че непълнотите или грешките при заснемането ще бъдат предмет на изследване в производство по чл. 54, ал.2 ЗКИР, Благоевградски окръжен съд се е отклонил от постановките на горепосочения тълкувателен акт, както в частта му за необходимостта в производството по иск за собственост на реална част да се изследва наличието на непълнота или грешка в кадастралната карта /т.4 от тълкувателния акт/, така и в частта му, разясняваща съотношението между двата иска - този за собственост и този по чл. 54, ал.2 ЗКИР /т.5/. След като в рамките на предявения спор за собственост на реална част са наведени твърдения, че границата между двата имота е неправилно заснета по кадастралната карта, то съдът дължи изясняване и произнасяне по тези твърдения и не може да отнася разглеждането им в спора по чл.54, ал.2 ЗКИР, тъй като при влизане в сила на решението по иска за собственост искът по чл.54, ал.2 ЗКИР ще стане недопустим.

Спорът, така както е очертан от твърденията на страните, се свежда именно до правилното заснемане на границата между двата имота при одобряването на кадастралната карта. Ищцата счита, че е собственик на спорната площ от 26 кв.м., тъй като в документите й за собственост имотът е описан по действащата кадастрална карта, според която спорната площ попада в нейния имот. Ответницата твърди, че тези 26 кв.м. никога не са попадали в имота на ищцата, че оградата между двата имота съответства на плана от 1922г. и никога не е местена. При тези твърдения, за да се разреши спора е необходимо да се установи дали заснетата граница по кадастралната карта съответства на правото на собственост, което означава проследяване на регулационните промени с двата имота - наличието на придаваеми места, осъществяване на предпоставките за прилагане на регулациите и завземането на придаваемите места, обуславящо трансформиране на регулационните граници в имотни и съответно нанасянето им за граници по кадастралната карта.

По делото са приети две експертизи - основна и допълнителна, придружени със скици. В заключенията на експерта липсва обяснение относно номерата на имотите, положението им по всеки от регулационните планове и предвижданията спрямо спорната граница. Дадени са устни обяснения в съдебно заседание пред районния съд в тази насока, но те са откъслечни, неточни и не дават цялостна информация за релевантните за спора обстоятелства. С оглед на това за пълно изясняване на спора от фактическа страна е необходимо да се назначи нова експертиза. Тя следва да посочи какви са били границите на двата имота към момента на първия регулационен план от 1922г.; в кой от тях попада спорната по делото площ; налице ли е промяна на имотната и регулационната граница на имотите по следващите планове от 1961г., от 1967г. и 1990г.; има ли придаване на площи между двата имота по регулация и ако има - платено ли е обезщетение за тях; в какви граници са заснети имотите при одобряването на кадастралната карта през 2006г., за да може да се прецени от съда дали те съответстват на последния приложен план за регулация - §5 ПЗР ЗКИР. Необходимо е да се изясни и дали съществуващата на място трайна ограда между имотите съвпада с границата по някой от кадастралните и регулационни планове. Едва след изясняване на тези обстоятелства ще може да се отговори на въпроса чия собственост е спорната площ и допусната ли е грешка при отразяване на границата между имотите в кадастралната карта. По отношение на плана от 1922г. вещото лице е посочило, че той не е в добро състояние, но по мнение на настоящия състав следва да се положат необходимите усилия за установяване на неговите предвиждания, тъй като това е първата регулация за имотите. Видно от решението по гр.д. №329/2016г. на Районен съд -Разлог, с което е разгледан спора между страните по чл. 54, ал.2 ЗКИР /спрян заради настоящето дело/, че в това производство е била изготвена експертиза, разясняваща статута на имотите по този план, което е индиция, че изпълнението на задачата е възможно.

Тъй като настоящето касационно производство е второ по ред, то на основание чл. 295, ал.2 ГПК следва отмени въззивното решение и да се даде ход на делото за разглеждане пред Върховния касационен съд като се допусне техническа експертиза с посочената по-горе задача. Задачата следва да се изпълни от ново вещо лице, доколкото приетите експертизи на вищото лице К. са непълни.

Водим от горното и на основание чл. 295, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 4288 от 07.10.2019г. постановено по гр.д. № 475/2019г. на Благоевградски окръжен съд .

ДАВА ХОД за разглеждане на делото пред Върховния касационен съд.

ДОПУСКА техническа експертиза, която да даде заключение за границите на двата имота /сега с идентификатори *** и *** по КККР на [населено място]/ към момента на първия регулационен план от 1922г.; в кой от тях попада спорната по делото площ; налице ли е промяна на кадастралната и регулационната граница между имотите по следващите планове от 1961г., от 1967г. и 1990г.; има ли придаване на площи между двата имота по регулация и ако има - платено ли е обезщетение за тях; в какви граници са заснети имотите при одобряването на кадастралната карта през 2006г., за да може да се прецени от съда дали те съответстват на последния приложен план за регулация - §5 ПЗР ЗКИР; съществуващата на място трайна ограда между имотите съвпада ли с границата по някой от кадастралните и регулационни планове. Констатациите си вещото лице да отрази на скица. Назначава за вещо лице В. С. Г. от [населено място].

Определя възнаграждение за експертизата в размер на 500 лв. вносимо от жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението.

Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване. Вещото лице да се призове след внасяне на депозита. Адресът за призоваване на вещото лице да се установи след справка в Благоевградски окръжен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: