Обезсилване на решение поради нередовност на обратен иск срещу министерство

Текстът на акта

Ключови фрази

9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 174

гр. София, 14.07.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия , Второ търговско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдията Димитров т.д. № 949 по описа на съда за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ - трето лице помагач на страната на ответника в производството Столична община /СО/, против въззивно решение № 54 от 23.01.2024 г., постановено от Апелативен съд – София по в.т.д. № 820 по описа на съда за 2023 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 896 от 11.07.2023 г., постановено от Софийски градски съд по т.д. № 920 по описа на съда за 2021 г., с което на свой ред, по предявените в производството главни искове, е осъдена СО да заплати на „ПЛАНЕКС БИЛД“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] на основание чл. 266 ЗЗД сумата 246 801,57 лв., представляваща възнаграждение по Договор за инженеринг № РОК19-ДИ05-9-[2] от 14.01.2019 г., ведно със законната лихва считано от 27.05.2021 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 17 070,44 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 19.09.2020 г. до 25.05.2021 г., както и при условията на евентуалност - при условие, че СО изпълни задълженията си към ищеца в производството „ПЛАНЕКС БИЛД“ ЕООД по осъдителното решение в негова полза, по предявени от СО срещу МРРБ обратни частични искове, е осъдено МРРБ, да заплати на СО, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 32 075,00 лв. - част от общо вземане в размер на 263 872,01 лева, представляваща спестени разходи за изпълнението на Договор за инженеринг с № РОК19- ДИ05-9-[2] от 14.01.2019 г., ведно със законната лихва считано от 30.06.2021 г до окончателното й изплащане, със законните последици по отношение на разноските в производството /съобразно уточнителна молба на л. 210 от първоинстанционното производство, депозирана в изпълнение на указания по разпореждане № 860/14.02.2022 г., претенцията за главница по обратния иск е за сумата 30000 лв. – част от главница в размер на 246 801.57 лв. по посочени четири броя фактури, а сумата в размер на 2 075.00 лв. е не част от главницата, като каквато е присъдена от първоинстанционния съд, а представлява част от законна лихва в общ размер на 17 070,44 лв. за периода от 19.09.2020 г. до 25.05.2021 г., изчислена върху сумата 246 801.57 лв. – бел. на докладчика в касационната инстанция/.

С определение по делото, постановено в производство по чл. 288 от ГПК, не е допуснато касационно обжалване на постановеното по делото въззивно решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в неговата част, с която по предявените от „ПЛАНЕКС БИЛД“ ЕООД срещу СО главни искове, е осъдена СО да заплати на „ПЛАНЕКС БИЛД“ ЕООД, на основание чл. 266 ЗЗД сумата 246 801,57 лв., представляваща възнаграждение по Договор за инженеринг № РОК19-ДИ05-9-[2] от 14.01.2019 г., ведно със законната лихва считано от 27.05.2021 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 17 070,44 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 19.09.2020 г. до 25.05.2021 г. и в тези им части въззивното решение, и потвърденото с него първоинстанционно такова, са влезли в сила.

Със същото определение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното такова в неговата част, с която, при условията на евентуалност – в случай, че СО изпълни задълженията си към ищеца „ПЛАНЕКС БИЛД“ ЕООД по осъдителното решение в негова полза, касаторът МРРБ е осъден да заплати на СО, по предявени обратни частични искове, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 32 075,00 лв., част от общо вземане в размер на 263 872,01 лева, представляваща спестени разходи за изпълнението на Договор за инженеринг с № РОК19- ДИ05-9-[2] от 14.01.2019 г., ведно със законната лихва считано от 30.06.2021 г до окончателното й изплащане, за проверка на допустимостта на въззивното решение в тази му част.

Настоящият касационен състав, съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по първоначално предявени от „ПЛАНЕКС БИЛД“ ЕООД, главни искове с правно основание чл. 266 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на СО да му заплати сумата 246 801,57 лв., представляваща възнаграждение по Договор за инженеринг № РОК19-ДИ05-9-[2] от 14.01.2019 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 27.05.2021 г. до окончателното й изплащане и сумата 17 070,44 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 19.09.2020 г. до 25.05.2021 г.

С отговора на исковата молба по главните искове ответникът по тях СО е привлякъл като трето лице помагач на своя страна в производството МРРБ и е предявил срещу него обратните искове, постановените от инстанциите по съществото на спора решения по които искове, са предмет на настоящото касационно производство. В отговора си на исковата молба, ответникът СО твърди, че с писмо /цитиран номер/ на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, Българска банка за развитие /ББР/ и СО са уведомени за преустановяване на всички плащания към дружествата, изпълняващи СМР, строителен надзор, оценка на съответствието на инвестиционните проекти и инвеститорски контрол по време на строителството за процесната по делото сграда, извършените СМР по санирането на която сграда са предмет на главните, предявени срещу СО искове по делото. Посочва се още, че като причина за посоченото преустановяване на плащанията, са изтъкнати установени несъответствия по документите, засягащи направените разходи. С друго писмо на същия заместник-министър, ищецът по делото /извършил процесните СМР/ - „ПЛАНЕКС БИЛД“ ЕООД, ББР и СО са информирани за конкретните причини за преустановяване на плащанията, произтичащи от Методическите указания по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради /Програмата/. Излага се, че съгласно чл. 3 от процесния договор, възложителят /ответникът по главните искове СО/, чрез ББР заплаща стойността на възложените работи по сметка на изпълнителя /ищеца по главните искове/, а съгласно ПМС № 18/02.02.2015 г. на Министерския съвет, сумите от безвъзмездната финансова помощ се превеждат на ББР от държавния бюджет, чрез бюджета на МРРБ.

Посочва се, че предвид изложеното СО не е материално легитимирана страна по делото, материалноправната легитимация обуславя основателността на иска, кметът е изпълнител на местната власт, а финансирането по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради не е с общински средства, а от държавния бюджет.

При така изложеното, се формулира искане до съда, в случай, че уважи главния иск, да осъди МРРБ да заплати /на СО/, сумата в размер на 32 075.00 лв., ведно със законната лихва, от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане, като във връзка с гореизложените обстоятелства се иска привличането на страната на ответника като трето лице помагач, на МРРБ.

В отговора на допълнителната искова молба на ищеца, СО излага още, че правото на безвъзмездна финансова помощ по Програмата възниква за сдружението на собствениците с подписването на договор за целево финансиране между кмета на общината, ББР и съответния областен управител; помощта подлежи на отпускане след приключване на обновяването и се предоставя чрез директно погасяване от държавния бюджет на задълженията на сдруженията на собствениците; сумите от безвъзмездната финансова помощ стават дължими и се превеждат на ББР от държавния бюджет, чрез бюджета на МРРБ; МРРБ и Министерство на финансите /МФ/ сключват с ББР споразумение по въпросите, свързани с финансирането на Програмата и изплащането на безвъзмездната финансова помощ, което се одобрява от Министерския съвет.

В изпълнение на указания на първоинстанционния съд по отстраняване констатирани нередовности на молбата /инкорпорирана в отговора на исковата молба/, с която е предявен обратният иск на СО срещу МРРБ, ищецът по този иск - СО, е уточнил следното:

Съгласно цитираното ПМС № 18/2015 г., МРРБ е координатор на Програмата, а кметовете на общини предприемат необходимите действия за осигуряване реализацията на Програмата на своята територия и провеждат процедурите за възлагане на дейностите съгласно ЗОП и приложимите нормативни актове; Правото на изпълнителя по процесния договор да получи възнаграждение за извършените работи се осъществява чрез директно погасяване от държавния бюджет на задълженията на сдруженията на собствениците.

Правният интерес от привличането на основание чл. 219 от ГПК на МРРБ, според СО произтича от това, че: Верификацията на претендираните от ищеца суми е в правомощията на МРРБ; същите се превеждат на ББР от държавния бюджет, но чрез бюджета на МРРБ, а не от бюджета на СО, срещу когото е насочена исковата претенция; налице е финансиране, което се изплаща на изпълнителя /ищеца/ чрез безвъзмездната помощ, дължима от ББР, като директно се погасяват задълженията към изпълнителя, с който районната администрация е сключила процесния договор. Това, според СО, обуславя извода, че задължение на държавата е да плати стойността на изработеното на изпълнителя „ПЛАНЕКС БИЛД“ АД. Цитира се писмото на МРРБ, с което е наредено спиране на плащанията по договора, с посочване, че СО не е преустановила едностранно плащанията, по своя вина или усмотрение. Сочи се, че евентуално неизгоден за СО резултат от правния спор ще донесе в патримониума й неблагоприятни правни последици, които са реално обусловени и причинени от поведението и правните действия на МРРБ, като страна по правоотношението между СО и МРРБ досежно верификацията на претендираните суми, и единственият начин МРРБ да бъде обвързано от тях, е да бъде привлечено като трето лице помагач, т.е. да бъде обвързано със СПН на постановения съдебен акт, което от своя страна обуславя и правния интерес от предявяването на обратни искове. Посочва се, че предмет на обратните искове е сумата в общ размер на 32075.00 лв. /главница в размер на 30000 лв. ведно със законната лихва в размер на 2075 лв. от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата./

В изпълнение на последващи указания на първоинстанционния съд, СО е депозирала втора уточнителна молба, в която заявява, че обратният иск се предявява като частичен в общ размер на 32075.00 лв. /сума в размер на 30000 лв., представляваща част от главница в размер на 246801.57 лв. по описани в молбата четири броя фактури по договор от 14.01.2019 г.; сума в размер на 2075.00 лв., представляваща част от законна лихва в общ размер на 17070.44 лв. за периода от 19.09.2020 г. до 25.05.2021 г., изчислена върху посочената сума по главницата, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата/.

Без други уточнения на исканията и на обстоятелствата, на които се основават обратните искове, първоинстанционният съд в доклада си по делото е приел, че същите са с правно основание чл. 59 от ЗЗД и с решението си ги е уважил /под условие, че СО заплати на ищеца присъдените му суми по главните исков/ с мотиви в насока на това, че: П асивно легитимиран по задължението за заплащане на възнаграждение по процесния договор за инженеринг е СО, но предвид особеностите на програмата за енергийна ефективност, средствата за заплащане на задължението следва да постъпят от бюджета на МРРБ; С оглед изхода на делото по първоначалните искове следва да се приеме, че няма приети от СО за заплащане СМР, които не отговарят на изискванията на програмата; В случай, че ищецът по обратния иск СО заплати възнаграждението на изпълнителя в изпълнение на решението по първоначалните искове, то МРРБ ще се обогати за негова сметка, спестявайки средствата за покриване на разходите по договора за инженеринг от 14.01.2019 г.; Доколкото за ищеца не съществува задължение да заплаща възнагражденията от своя бюджет, то обогатяването ще е без основание; Със сигурност е налице и връзка между двете, тъй като плащането от страна на общината е функционална последица на отказа за заплащане на ответника.

Сезиран с жалби от СО и МРРБ, въззивният съд е приел за неоснователни доводите на МРРБ, че в исковата молба, с която срещу него са предявени уважените от първоинстанционния съд обратни искове, съществува противоречие относно обстоятелствата, на които ищецът СО основава претенциите си в частта им относно това, дали вземането произтича от договор за целево финансиране между кмета на общината, „ББР“ АД и съответния областен управител, или от неоснователно обогатяване. Според съда, напротив - в ИМ по обратните искове се твърди, че в случай, че бъде извършено плащане от СО по процесния договор за обществена поръчка, а сумата не бъде възстановена по предписания в ПМС № 18/2015 г. механизъм, т.е. от държавния бюджет чрез бюджета на МРРБ, която сума се превежда в „ББР“ АД, то МРРБ ще си спести тези средства и така ще се обогати неоснователно. Изложеното за съда не оставяло съмнение, че обратните искове, предявени срещу МРРБ са именно по чл. 59 ЗЗД и именно затова МРРБ е поискано от СО и конституирано като трето лице помагач в процеса - за да може първоначалният ответник да предяви обратен иск срещу него. Все в изложения смисъл, според въззивния състав, неоснователни са развитите доводи за нередовност на исковата молба по обратните искове – според съда в нея по недвусмислен начин са изложени твърдения, че ако СО заплати възнаграждението по договора на ищеца - изпълнител /главница и лихва за забава/, то общият размер на това плащане ще доведе до нейното обедняване за сметка на обогатяването на МРРБ, което е действително задълженото да осигури тези средства по предписания в цитираното ПМС и приетите с него Методически указания начин. Въззивният съд посочва, че действително искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен, но в случая СО не разполага с друг иск, с който да защити правата си, поради което и същият е допустим.

По-натам въззивният съд е изложил, че правилно първоинстанционният съд е приел, че в случай на изпълнение на съдебното решение от СО, ще са налице всички елементи от фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД - обедняване на ищеца, обогатяване на ответника без основание и връзка между обедняването обогатяването. Според съда в случай, че ищецът по обратните искове СО заплати възнаграждението на изпълнителя в изпълнение на решението по главните искове, то МРРБ ще се обогати за негова сметка, спестявайки средствата за покриване на разходите по договора за инженеринг от 14.01.2019 г. И тъй като за ищеца не съществува задължение да заплаща възнагражденията от своя бюджет по коментираните в решението съображения, то обогатяването ще е без основание. Според съда със сигурност е налице и връзка между двете, тъй като плащането от страна на общината е функционална последица от отказа за плащане от страна на ответника.

В допуснатата му до касационно обжалване част – тази по обратните искове, предявени от СО срещу МРРБ, въззивното решение е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба.

Твърдения на ищеца по обратните искове СО, със съдържанието на цитираните от инстанциите по същество, и дали им основание да квалифицират и уважат предявените обратни искове, като такива, основани на института на неоснователното обогатяване, и в частност – на общия състав, законоуреден в разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, обективирани по делото в изявленията на СО по същото, няма.

Относимите към квалифицирането на предявените от СО обратни частични исковете, чрез подвеждането им под хипотезиса на конкретна правна норма, твърдения на СО относно обстоятелствата, на които исковете се основават, и искания /чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК/, са изцяло и дословно възпроизведени в настоящите мотиви, и от същите е видно, че никъде в тях не са излагани обстоятелства, основани на или съдържащи твърдения за обедняване на ищеца, обогатяване на ответника МРРБ, спестяване от страна на последния на някакви разходи и други подобни в такъв или подобен смисъл, със сходно съдържание, или пък с използване на подобна или дори сходна, терминология /лексика/. Никъде в изявленията на СО по делото не са използвани думи или изрази, даващи основание претенцията й да се подведе под фактическия състав на която и да било от хипотезите на неоснователно обогатяване /чл. 55 и/или 59 от ЗЗД/ - никъде не се говори нито за обедняване, нито за обогатяване, нито за изтъкваната от съдилищата връзка между двете, нито за „спестяване“ или нещо дори подобно и/или сходно с възприетото, и възпроизведено от инстанциите по съществото на спора в частите от мотивите им, изложени в обосноваване на приетата от тях квалификация на обратните искове, и съответното им уважаване.

Напротив – в писмените й изявления по делото /устни в такава насока не са обективирани и в протоколите от открити съдебни заседания/, от страна на СО се заявява наличието на правоотношение /без да се уточнява какво и основано на какво/, между нея и МРРБ по повод верификацията на претендираните суми, докато иманентен признак на общите състави на неоснователното обогатяване /чл. 55, ал. 1, предл. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗЗД/, е именно липсата на друго правоотношение, като основание за настъпило имуществено разместване. От страна на общината не се и твърди такова разместване /с или без основание/ - твърди се само, че не тя е материално легитимирана да заплаща процесните разходи, защото за същите отговаряла държавата, чрез бюджета на МРРБ, което обаче, като нейна защитна позиция срещу главните искове, чрез оспорване на собствената й, пасивна материалноправна легитимация, не може да обоснове извод в противната на изложената дотук насока. Изложеното, че с цитираното свое писмо, МРРБ е наредило спиране на плащанията по процесния договор, с посочване от страна на общината, че не е преустановила едностранно плащанията по своя вина или усмотрение, а евентуално неизгоден за СО резултат от правния спор ще донесе в патримониума й неблагоприятни правни последици, които са реално обусловени и причинени от поведението и правните действия на МРРБ, като страна по правоотношението между СО и МРРБ досежно верификацията на претендираните суми, сочи по-скоро на претенция за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане /деликт/ - доколкото се заявява, че общината ще претърпи вреди вследствие поведението на МРРБ, което е причина за преустановяването на плащанията и за съответстващото им неверифициране.

От така цитираните, неясни и недостатъчно конкретизирани, изявления по делото на ищеца по обратните искове СО, не може да се направи еднозначен и безпротиворечив извод относно това на какъв факт или набор от правнорелевантни факти, като основание на иска му /“обстоятелствата“ по см. на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК/, същият се основава, още по-малко пък в насоката, приета от инстанциите по същество, и дала им основание да квалифицират предявените искове като такива по чл. 59 ЗЗД.

При изложеното въззивното решение следва да бъде обезсилено в допуснатата му до касационен контрол част и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от фазата даване на указания за отстраняване нередовностите на исковата молба за предявяването на обратните искове на СО срещу МРРБ – за излагане на безпротиворечиви и ясни твърдения относно обстоятелствата /фактите/, на които същите се основават, и съответстващи им искания /петитум/, които в съвкупността си следва да дават възможност за еднозначното им и обосновано квалифициране - подвеждане под хипотезиса и санкцията на конкретна правна норма /институт/, условия за каквото до момента не са налице по делото.

При повторното разглеждане на делото от въззивния съд, същият следва да разреши и въпроса за разпределението между страните, на отговорността за разноски в настоящото касационно производство.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 54 от 23.01.2024 г., постановено от Апелативен съд – София по в.т.д. № 820 по описа на съда за 2023 г., в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 896 от 11.07.2023 г., постановено от Софийски градски съд по т.д. № 920 по описа на съда за 2021 г., в неговата част, с която, при условията на евентуалност – в случай, че Столична община изпълни задълженията си към ищеца „ПЛАНЕКС БИЛД“ ЕООД, по постановеното по делото осъдително решение в негова полза по предявените главни искове, Министерство на регионалното развитие и благоустройството е осъдено да заплати на Столична община, по предявени обратни частични искове, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 32 075,00 лв., част от общо вземане в размер на 263 872,01 лева, представляваща спестени разходи за изпълнението на Договор за инженеринг с № РОК19- ДИ05-9-[2] от 14.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 30.06.2021 г. до окончателното й изплащане.

ВРЪЩА делото на Апелативен съд – София за ново разглеждане в тази му част при изпълнение на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: