Отговорност на инкасатори при кражба на поверени парични пратки

Текстът на акта

Ключови фрази

- 7 -

РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. София 08.04.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 29.01.2020 (двадесет и девети януари две хиляди и двадесета) година в състав:

Председател : Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров

при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията ДИМИТЪР ДИМИТРОВ, гражданско дело № 1736 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 2076/18.02.2019 година, подадена от „ДСК Транс Секюрити“ ЕАД [населено място], срещу решение № 504/19.12.2018 година на Окръжен съд Плевен, гражданска колегия, ІІІ-ти състав, постановени по гр. д. № 773/2018 година.

С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Плевен е отменил първоинстанционното решение № 991/25.06.2018 година на Районен съд Плевен, дванадесети граждански състав, постановено по гр. д. № 8857/2017 година като е постановил ново, с което е отхвърлил предявеният от „ДСК Транс Секюрити“ ЕАД [населено място] срещу В. П. В. и В. Б. В. иск, с правно основание чл. 211 във връзка с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, за осъждането им да заплатят солидарно на дружеството сумата от 15 012.39 лева, представляващи установена липса, заедно със законната лихва върху кумата, считано от 08.02.2016 година (датата на констатиране на липсата) до окончателното плащане.

В подадената от „ДСК Транс Секюрити“ ЕАД [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от дружеството срещу В. П. В. и В. Б. В. иск, с правно основание чл. 211 във връзка с чл. 2917, ал. 1, т. 2 от КТ, да бъде уважен.

Ответникът по касационната жалба В. П. В. е подал отговор на същата с вх. № 4826/23.04.2019 година, с който е изразил становище, че жалбата е неоснователна и е направено искане за оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

Ответникът по касационната жалба В. Б. В. е подал отговор на същата с вх. № 4912/24.04.2019 година, с който е изразил становище, че жалбата е неоснователна и е направено искане за оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

„ДСК Транс Секюрити“ ЕАД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 14.01.2019 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 2076/18.02.2019 година, като е подадена по пощата на 13.02.2019 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 674/10.09.2019 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това достатъчно ли е наличието на образувано досъдебно производство за престъпление „кражба” срещу неизвестен извършител, което е спряно до откриване на извършителя и в последствие прекратено, да обуславя освобождаване на отчетниците от отговорност за липси. По така поставения въпрос следва да се има предвид, че с иска по чл. 211 във връзка с чл. 207., ал. 1, т. 2 от КТ се реализира отговорността на работник, който изпълнява отчетнически функции, при констатирана липса в повереното му имущество, когато не е установена причината за същата. При липсата отчетникът е действал и/или бездействал виновно, като по този начин е нарушил задължението си да полага грижа по-голяма от обикновената по чл. 126, т. 8 от КТ за опазване на имуществото на работодателя. Работодателят не е задължен да доказва неизпълнението на задълженията от страна на отчетника, а отчетникът е този, който трябва да установи, че е изпълнил задълженията си или че липсата се дължи на обективни обстоятелства, които не могат да му бъдат вменени във вина. Както е посочено в т. 14 от ППВС № 5/15.12.1995 година в производството по реализиране на отговорността могат да бъдат събирани доказателства за това, че определени вещи не липсват, а са налице, че вещите са погинали по обективни причини-наводнение, пожар, престъпление, които отчетникът не е имал възможност да предотврати, че липсите са резултат на нормалния производствено-стопански риск (чл. 204 от КТ). Посочено е, че това са щети, които настъпват и при полагане на грижи на добър стопанин от страна на материално-отговорните лица. Могат да бъдат събирани доказателства и за всички обстоятелства и факти относно вината, причинната връзка, наличност на щета и нейния размер, относно действията на трети лица, които имат значение за отчетническата отговорност, относно полаганата грижа на отчетника, за опровергаване на констатациите по ревизионния акт. Посочените доказателства могат да бъдат събирани в производството по реализирането на отчетническата отговорност за липса в случаите на направени от отчетника възражения в тази насока. От това следва, че в това производство отчетникът може да прави всички възражения, които могат да доведат до пълното отпадане или до ограничаване на отговорността му за липси. Такива могат да бъдат, освен посочените по-горе такива, възраженията за оправдан стопански риск, неизбежна отбрана или крайна необходимост, за настъпването на липсата поради изпълнение на неправомерна служебна заповед или за това, че липсата се дължи на обстоятелства, за които отговорност се носи от работодателя.

Предвид посоченото по-горе в т. 14 от ППВС № 5/15.12.1995 година отчетникът не носи отговорност на липсите, настъпването на които се дължи на обективни причини, сред които е посочено и извършено от трето лице престъпление. Прието е, че това са щети, които настъпват и при полагане на грижи на добър стопанин от страна на материално-отговорните лица. От това следва, че за настъпи освобождаването на отчетника от отговорност в такива случаи той трябва да е положил грижата на добрия стопанин за опазване на повереното му имущество на работодателя. Поради това при неизпълнение на това задължение отчетникът не може да се освободи изцяло от отговорността за липсата, а ще трябва да носи съответна отговорност за същата, наред с третото лице. Не съществува изискване третото лице да е осъдено с влязла в сила присъда, а е достатъчно по надлежния ред да е констатирано извършването на престъпление. В тези случаи е възможно цялата липса или само час от нея да се дължат на престъплението, а също така е възможно действията на отчетника само да са способствали за извършването му. Затова само образуването на досъдебно производство за извършено престъпление не е достатъчно за да се освободи отчетника от отговорност за липсата, без да се вземат предвид неговите действия и/или бездействия, като бъде установено полагането или неполагането на дължимата се грижа за опазване на повереното имущество на работодателя. При неполагането на тази грижа, което е в причинна връзка с извършеното престъпление отчетникът не може да бъде освободен от отговорност за настъпилата от престъплението липса, а ще носи отговорност за нея наред с извършителя на престъплението. Тази отговорност на отчетника обаче няма да е такава за липси, доколкото в случая липсата е с установена причина, а такава за неизпълнение на задълженията му по КТ, поради което ще се реализира по установени в този нормативен акт ред. По силата на чл. 208, ал. 2 от КТ отчетникът ще носи отговорност за пълния размер на вредите когато е причинил същите в умишлено или в резултат на престъпление или не при или по повод изпълнението на трудовите му задължения. Доказателствената тежест за това, че вредите подлежат на обезщетяване в пълен размер се носи от работодателя. В случай, че не са не се твърдят обстоятелства обосноваващи обезщетение за пълния размер на вредите или същите въпреки твърденията не са доказани отговорността на отчетника е ограничена до размера по чл. 207, ал. 1, т. 1 от КТ и трябва да бъде реализирана по установения за това ред.

С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Плевен трябва да бъде потвърдено по следните съображения:

Въззивният съд е приел за установено, че В. П. В. и В. Б. В. са работили в „ДСК Транс Секюрити“ ЕАД [населено място], като наред с останалите си функции са изпълнявали и отчетническа дейност по смисъла на чл. 207, ал. 1 от КТ. От представените по делото доказателства безспорно се установявало, че на 08.02.2016 година същите били получили пратки с парични суми от клиенти на дружеството, от което следвало задължението им да отчетат тези пратки, като било без значение това, че един от тях изпълнявал функциите на „шофьор“ и „охранител“, а не такива на „инкасатор“ по силата на дневния график. Още повече, че в случая и двамата не са имали задължение да броят паричните суми, съдържащи се в пратките, а единствено да ги получават, транспортират, охраняват и предават. От събраните по делото доказателства се установявало, че В. П. В. и В. Б. В. са получили ценни пратки с обща декларирана стойност 18 868.83 лева, от които 3855.14 лева са били в наличност към момента на инцидента, тъй като са били получени от инкасирания обект по времето, в което инкасо автомобила бил оставен без надзор като в него е следвало да се съхраняват пратки с декларирани парични суми в общ размер на 15 013.49 лева., получени от тях, но непредадени на „ДСК Транс Секюрити“ ЕАД [населено място]. Освен това, въззивният съд е приел, че на 10.02.2016 година „ДСК Транс Секюрити“ ЕАД [населено място] е превело на ощетените инкасирани клиенти, с които имало договорни отношения по банков път суми в размер на декларираните от тях ценни пратки и е посочило като основание за плащане номерата на ценните пратки като общият размер на платената сума е в размер на 15 013.49 лева. Въз основа на това въззивният съд е заключил, че на 08.02.2016 година са налице получени от В. П. В. и В. Б. В. ценни пратки с декларирани в тях парични суми в размер на 15 013.49 лева от клиенти на „ДСК Транс Секюрити“ ЕАД [населено място], като с възстановяване на същата парична сума на клиентите му на 10.02.2016 година дружеството било претърпяло вреда, изразяваща се в намаляване на имуществото му с тази сума. Във връзка с това съставът на Окръжен съд Плевен, е изложил мотиви, че от страна на В. П. В. и В. Б. В. е оборена презумпцията за виновността им като отчетници, тъй като от събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че липсата е резултат от престъпление, извършено от трето лице, а не е с неустановен произход. Както от данните по приложеното досъдебно производство, така и от показанията на свидетелите, безспорно се установявало, че с оглед видеозаписите, които са им били предоставени в периода от време, през който В. П. В. и В. Б. В. са оставили без охрана инкасо автомобила за около две минути неизвестно трето лице по неустановен начин било отворило двукратно дясната врата, влязло е вътре и след това напуснало автомобила, като към момента същото не било открито от разследващите органи, поради което досъдебното производство било спряно. Безспорно било, че не е разкрит извършителя на престъплението, както и не били установени механични следи и деформации по автомобила и заключващите се негови части, но от показанията на разпитаните свидетели безспорно се установявало, че вредите са причинени от трето лице, което е проникнало в автомобила, след който момент от него са изчезнали оставените от В. П. В. и В. Б. В. между седалките на автомобила ценни пратки. Безспорно било неизпълнение на задължението на В. да постави инкасираните суми в определеното карго отделение на автомобила, съгласно изискванията на чл. 9 от Наредба № I-121/24.06.2004 година за реда за организиране на охраната при транспортиране на ценни пратки и товари, както и неизпълнение на задълженията на В. по чл. 11, ал. 2 от същата наредба да не напуска инкасо автомобила при никакви обстоятелства, които нарушения са били допуснати от тях въпреки извършените ежедневни инструктажи и подписаните от всеки от тях длъжностни характеристики. Безспорно било, че от страна на В. и В. било осъществено и нарушение на задължението им в рамките на работната смяна да работят с предварително определеното превозно средство, тъй като посочването на същото било част от пана на работа, установен съгласно изискванията на чл. 6, ал. 2, т. 5 от Наредбата. Съставът на Окръжен съд Плевен приемал, обаче, че така установеното небрежно изпълнение на задълженията от страна на В. и В. не съставлявало непозволено увреждане, с което са съпричинили резултата от престъпното посегателство от страна на трето лице, тъй като пратките били оставени в заключен изправен инкасо автомобил на място, на което имало видеонаблюдение и се намирало във възможно най-голяма близост до инкасирания обект. Дори да се приемело, че с небрежното изпълнение на задълженията си В. и В. са допринесли за вредоносния резултат, то с оглед конкретните обстоятелства същите не следвало да носят изцяло или отчасти отговорност за вредите, причинени на „ДСК Транс Секюрити“ ЕАД [населено място] от липсващите пратки, тъй като били налице редица обстоятелства, допринесли за този резултат, за които при условията на чл. 83 от ЗЗД било отговорно дружество. Въззивният съд отчитал обстоятелствата, при които било осъществено неизпълнението на задълженията на В. и В., а именно-нарушението от страна на В. било допуснато след реално отработен 11-часов работен ден при положение, че същия е бил с определена 75% нетрудоспособност за различни заболявания, в т. ч. влошено здраве и не е следвало да бъде член на двучленен вечерен инкасо екип, тъй като не можел да носи оръжие, с които обстоятелства работодателя бил предварително запознат, а нарушението на В. било допуснато с цел осъществяване на физическа охрана на В. при пренасяне на ценни пратки, т.е. имало за крайна цел изпълнение на служебните задължения на В., произтичащи от изпълнение на функциите му на „охранител“ в екипа. Освен това, по делото не било установено от страна на „ДСК Транс Секюрити“ ЕАД [населено място] да е изпълнено задължението по чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредбата, при съставяне на плана за работа да се посочи конкретното място, на което следва да спира автомобила при осъществяване на маршрута си до инкасираните обекти при положение, че по делото безспорно било установено, че работодателят не се е възползвал от възможността да поиска от [община] разрешение за преминаване на инкасо автомобила през пешеходната зона на [населено място], за да осигури спирането му пред инкасирания обект. Следвало да се отчетат и установените със свидетелски показания по делото обстоятелства, че инкасо автомобилът не е имал монтирана аларма, както и че резервния ключ за същия съгласно организацията на работа се съхранявал в общодостъпен офис на банката, което давало възможност за създаване на дубликат от същия. Вярно било, че В. и В. са имали възможност да откажат да изпълняват задълженията си, при положение, че не са били осигурени условия за изпълнение на същите съгласно Наредбата, но от показанията на разпитаните по делото свидетели се установявало, че този начин на работа не бил изключение, а практика при „ДСК Транс Секюрити“ ЕАД [населено място] поради липса на персонал, поради което се налагало В. по график да работи в двучленен вечерен екип, за да се осъществява в пълен обем дейността на съответното регионално звено на работодателя.

Позовавайки се на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и на останалите събрани по делото доказателства съставът на Окръжен съд Плевен е приел, че липсата на пратките с парични суми е в резултат на престъпление, извършено от трето лице, а не е с неустановен произход, което изключва отговорността на В. П. В. и В. Б. В. по чл. 211 във връзка с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ. В тази връзка е посочено, че ДП № 6-262/2016 година по описа на РП Плевен е образувано въз основа на писмено уведомление на разследващ полицай от 08.02.2016 година за започване на досъдебно производство при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК срещу неизвестен извършител за това, че на 08.02.2016 година в [населено място], чрез използване на неустановено техническо средство отнел чужди движими вещи-14 000.00 лева от владението на В. Б. В. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. На 08.02.2016 година бил извършен оглед на местопроизшествието, били иззети дактилоскопични следи и от В. П. В. и В. Б. В. са взети обяснения. Били са извършени различни процесуално следствени действия, като на 07.04.2016 година досъдебното производство е било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК, поради неразкриване на извършителя. Също така обаче е установено, че при посещение на последния обект, от който е трябвало да приемат ценна пратка, В. П. В. и В. Б. В. са оставили автомобила без надзор, като събраните до този момент ценни пратки са били оставени между седалките в кабината, а не в карго помещението. Въз основа на това е прието, неизпълнение на задължението на В. да постави инкасираните суми в определеното карго отделение на автомобила, съгласно изискванията на чл. 9 от Наредба № I-121/24.06.2004 година за реда за организиране на охраната при транспортиране на ценни пратки и товари, както и неизпълнение на задълженията на В. по чл. 11, ал. 2 от същата наредба да не напуска инкасо автомобила при никакви обстоятелства, които нарушения са били допуснати от тях въпреки извършените ежедневни инструктажи и подписаните от всеки от тях длъжностни характеристики. Неизпълнението на тези задължения от страна на В. П. В. и В. Б. В. сочи на неполагането на дължимата се от тях грижа за опазване на повереното им имущество, което е допринесло за възникването на липсата. С оглед на това те носят отговорност за нея, наред с извършителя на кражбата. Дори и да бъде прието, че с оглед на липсата на трети член от инкасо екипа В. и В. са били принудени да оставят инкасо автомобила без надзор това не води до друг извод. Отнемането на сумите е станало поради това, че пратките са били оставени между седалките в кабината на автомобила, а не в карго отделението на същия. В случай, че последното е било направено то липсата не би била налице, доколкото не е установено проникване в карго отделението. Затова и отговорността на В. П. В. и В. Б. В. не би могла да отпадне напълно. До такова отпадане на отговорността не могат да доведат и посочените от въззивния съд нарушения на „ДСК Транс Секюрити“ ЕАД [населено място]. Част от констатираните нарушения на дружеството нямат връзка със събитието на 08.02.2016 година, а останалата част биха могли да доведат до ограничаване на размера на отговорността на В. П. В. и В. Б. В., но не и до пълното отпадане на същата. Тава следва от посоченото по-горе обстоятелство, че пратките са били оставени между седалките в кабината на инкасо автомобила, а не в карго отделението на същия. Поставянето на пратките в карго отделението на инкасо автомобила би могло да предотврати извършването на кражбата, тъй като не е установено проникване в същото.

С оглед на изложеното В. П. В. и В. Б. В. носят отговорност за липсата на ценните пратки в размер на 15 012.39 лева. За да се реализира тази отговорност по реда на чл. 211 във връзка с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ обаче същите трябва да са действали умишлено, а не само да не са положили дължимата се грижа за опазването на повереното им имущество. Доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК се носи от „ДСК Транс Секюрити“ ЕАД [населено място], поради което то трябва да понесе неблагоприятните последици от неустановяването му. В случая по делото не са събрани доказателства, че В. П. В. и В. Б. В. са действали при условията на умисъл, поради което предявения иск трябва да се отхвърли. Предвид на това обжалваното решение на Окръжен съд Плевен, с което искът е отхвърлен трябва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото „ДСК Транс Секюрити“ ЕАД [населено място] ще трябва да заплати на В. П. В. сумата от 750.00 и на В. Б. В. сумата от 800.00 лева разноски по делото.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 504/19.12.2018 година на Окръжен съд Плевен, гражданска колегия, ІІІ-ти състав, постановени по гр. д. № 773/2018 година.

ОСЪЖДА „ДСК ТРАНС СЕКЮРИТИ“ ЕАД [населено място],[жк], да заплати на В. П. В. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] сумата от 750.00 лева и на В. Б. В. от [населено място], [община], [улица], с ЕГН [ЕГН] сумата от 800.00 лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.