Обезсилване на съдебни решения поради нарушаване на родовата подсъдност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 85

гр. София, 12.02.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в публично заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

при секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА, като изслуша докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 918 по описа за 2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по чл. 290 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато Решение № 253 от 10.11.2023 г. по в. гр. д. № 350/2023 г. на Окръжен съд - Сливен, с което е потвърдено Решение № 540/28.06.2023 г. по гр. д. № 3054/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен. С първоинстанционното решение е отхвърлен поради погасяване по давност на задължението на ответницата предявеният от А. С. С. срещу М. К. С. иск за заплащане на 33 989.08 лв., представляваща надвнесена от ищеца сума за погасяване на дълга по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № .. от ... г., сключен от тях двамата в качеството им на кредитополучатели с „Юробанк и Еф Джи България“АД, като е отхвърлен и иск да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца 14 640 лв. - надвнесена от него сума за погасяване на задължението по Договор за жилищен кредит № 4254 от 24.09.2015г., сключен от ищеца с „Търговска Банка Д“АД в качеството му на кредитополучател, по който ответницата е солидарен длъжник.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано.

Ответникът по касационната жалба М. К. С. е подала отговор, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

С определение № 4945 от 31.10.2024 г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание на основание чл. 280, ал. 2, предложение второ ГПК касационно обжалване при вероятна недопустимост на въззивното решение.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел за установени фактическите изводи на районния съд, към които на основание чл. 272 ГПК препратил в мотивите си. Счел е, че районният иск е бил сезиран с два обективно кумулативно съединени осъдителни иска, като по иска за заплащане на сумата от 33 989.08 лева, представляващи 1/2 от заплатените от ищеца суми по Договор за банков кредит № .... г. с „Юробанк и Еф Джи България“АД, окръжният съд е сметнал задължението на ответницата за погасено по давност, защото вземането на ищеца възникнало на 02.10.2015 г., когато кредитът бил погасен, а исковата молба била депозирана на 30.03.2021 г., т. е. след изтичане на петгодишния давностен срок. В този смисъл е обосновал извод за основателност на правопогасяващото възражение на ответницата, релевирано в срока по чл. 131 ГПК.

Искът за заплащане на сумата от 14 640 лв. въззивният съд приел за неоснователен, тъй като счел, че единствен кредитополучател по договора за кредит от 24.09.2015 г., сключен между ищеца и „Търговска Банка Д“ АД, бил касаторът. По този договор за кредит ответницата била солидарен длъжник, но това нейно качество не произтичало от факта, че е кредитополучател, а затова, че е станала трето лице, встъпило в задълженията на кредитополучателя. Извод за това въззивният съд обосновал от текста на чл. 4 от договора от 24.09.2015 година. Приел е, че в този случай ответницата отговаряла солидарно с кредитополучателя пред кредитора за погасяването на кредита, което било извършено. Тя обаче не била отговорна спрямо кредитополучателя – обстоятелство, произтичащо от качеството й на трето задължено лице. По тези съображения искът е намерен за неоснователен.

Касационната жалба е основателна.

Съгласно чл. 103 ГПК на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет - чл. 104, т. 4 ГПК. Ако според чл. 270, ал. 4 ГПК решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районен съд, то в обратната хипотеза -когато искът е бил подсъден на окръжения съд, но като първа инстанция по неговото същество се е произнесъл районен съд, решението на последния подлежи на обезсилване (Решение № 214 от 8.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 1069/2017 г., I ТО, ТК).

Предявените от А. С. С. срещу М. К. С. осъдителни искове в условията на обективно кумулативно съединяване са били два: за сумата от 33 989.08 лв., представляваща надвнесена от ищеца сума за погасяване на дълга по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL34907 от 21.03.2008 г., сключен от А. С. С. и М. К. С. в качеството им на кредитополучатели с „Юробанк и Еф Джи България“АД, до който размер се е стигнало след допуснато от районния съд изменение под формата на увеличение на размера на иска от 17 028. 41 лева на 33 989.08 лв., извършено в последното по делото пред реайонния съд съдебно заседание; и за сумата от 14 640 лв. - надвнесена от ищеца сума за погасяване на задължението по Договор за жилищен кредит № 4254 от 24.09.2015г., сключен от ищеца с „Търговска Банка Д“АД в качеството му на кредитополучател, по който ответницата била солидарен длъжник.

Предприетото от ищеца увеличение в размера на един от исковете, допуснато от съда, е обусловило по силата на посочените по-горе процесуални правила родова подсъдност на спора на окръжен съд като първа инстанция. Като е потвърдила опороченото първоинстанционно решение, въззивната инстанция на свой ред е постановила недопустим съдебен акт, който също ще следва да бъде обезсилен.

Атакуваното въззивно решение е процесуално недопустим съдебен акт и в частта относно иска с цена 14 640 лв., тъй като съгласно чл. 104, т. 6 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни и исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, щом подлежат на разглеждане по реда на същото производство.

С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 4, предложение второ ГПК , вр. чл. 270 ГПК , както обжалваното въззивно, така и потвърденото с него първоинстанционно решение, ще следва да бъдат обезсилени изцяло, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Сливен като първа инстанция.

Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК този съд ще следва да се произнесе и по разноските по водене на делото във Върховния касационен съд.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 253 от 10.11.2023 г. по в. гр. д. № 350/2023 г. на Окръжен съд – Сливен и потвърденото с него Решение № 540/28.06.2023 г. по гр. д. № 3054/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд– Сливен, който да се произнесе като първа инстанция по двата обективно кумулативно съединени иска.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.