Служебна проверка за нищожност и реквизити на договора за продажба

Текстът на акта

Ключови фрази

Разваляне на договор по съдебен ред * съществено нарушение на съдопроизводствените правила * служебно начало * нищожност-привидност на сделка

Р Е Ш Е Н И Е
№ 315

[населено място], 12.11.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 557 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Стройинвест Трейдинг“ ООД срещу решение № 1240/02.12.2024 г. по в.гр.д. № 700/2024 г. на Софийски апелативен съд, 2-ри граждански състав, с което след отмяна на решение № 5634/06.11.2023 г. по гр.д. № 11553/2022 г. на СГС е отхвърлен предявеният от „Стройинвест Трейдинг“ ООД против И. Н. Б. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне поради значителна забава от купувача в изпълнението на задължението за заплащане на продажната цена, което прави изпълнението безполезно за продавача, по договор от 04.12.2019 г., обективиран в нотариален акт № 173, том XVI, рег. № 32751, нот. дело № 2702/2019 г. на нотариус М. Г., рег. № 622 на НК, с район на действие – СРС.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради необоснованост, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон. В нарушение на процесуалния закон въззивният съд се е произнесъл по въпроса за нищожността на процесния договор, като е липсвал довод в тази насока от ответницата, и решаващият състав не е информирал страните, че ще бъде разгледан същият. Изводите за нищожност на сделката не са направени въз основа на събраните доказателства, след тяхното задълбочено обсъждане, а на базата на предположения. САС не се е произнесъл по доводите и възраженията на страните. Заключението на въззивната инстанция за нищожност на договор, поради липса на яснота относно срока и начина на плащане на цената, е в нарушение на чл.68 вр. чл.97 ЗЗД. Претендира се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, евентуално за връщане на делото за ново разглеждане от САС с присъждане на съдебни разноски.

Ответницата по касационната жалба И. Н. Б. в писмения си отговор оспорва основателността на същата. Счита, че въззивното решение е правилно, като постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства и всички заявени доводи на страните, при констатация за: липса на посочена в договора банкова сметка на продавача, издадена от него фактура близо три години след сключването му, преклудрани доказателствени искания в процеса от страна на ищеца, противоречиви свидетелски показания. Намира, че волята на страните при сключване на договора е една, а в последствие тя се е променила и промяната не е правно валидна.

С определение № 1639/29.05.2025 г. по т.д. № 557/2025г. на ВКС, I т.o. e допуснато касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на въззивното решение със задължителната практика на ВКС -Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, както и практиката на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, а именно: решение № 50167/22.02.2023 г. по т.д. № 1088/2021 г. на ВКС, I т.о., решение № 219/15.04.2025 г. по гр.д. № 1497/2024 г. на ВКС, II г.о., решение № 249/21.12.2023 г. по гр.д. № 3636/2022 г. на ВКС, II г.о. и други, по процесуалноправен въпрос: Задължен ли е въззивният съд да информира страните, че ще разгледа служебно в мотивите на съдебното решение въпроса за нищожността на правна сделка, която е от значение за решаването на правния спор, и следва ли да им даде възможност да изразят становище по въпроса, както и да посочат доказателства в тази връзка?

Като взе предвид становищата на страните и по реда на чл.290, ал.2 ГПК извърши проверка по заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че по силата на договор от 04.12.2019 г., обективиран в нотариален акт № 173, том XVI, рег. № 32751, нот. дело № 2702/2019 г. на нотариус М. Г., рег. № 622 на НК, с район на действие – СРС, „Стройинвест Трейдинг“ ООД е продало на И. Н. Б. право на строеж за два обекта в жилищна сграда в процес на изграждане – апартамент № Ж27 и апартамент № Ж28, при посочена в т.1 от нотариалния акт обща цена в размер на 36 500 лв. Констатирал е, че относно начина на плащане е постигнато съгласие сумата да се плати от купувача по банков път в срок от 5 работни дни, „считано от днес“, след което е поставено многоточие, над което липсва изписан печатен или ръкописен текст. В т.5 от нотариалния акт купувачът е изразил съгласие да закупи правото на строеж при описаните в договора условия за общата продажна цена, платима по начина, условията и срока, посочени в т.1. САС е изложил съображения, че доколкото на мястото на многоточието няма задраскване или заличаване на допустим спрямо формата на нотариалния акт начин, необоснован е изводът на СГС, че 5-дневният срок започва да тече от датата на подписване на нотариалния акт, респ. не обосновава тълкуването, поддържано от ответницата, че изискуемостта на задължението за плащане на цената настъпва след покана, а именно след достигане до нея на проформа фактура, издадена от ищеца на 31.05.2022 г. Подчертал е, че липсата на посочена в нотариалния акт банкова сметка, по която да се извърши плащането на цената, не може да се преодолее чрез тълкуване. С оглед на тези съображения въззивният съд е достигнал до извода, че процесният договор е нищожен, поради липсата на преодолима по пътя на тълкуването яснота за съгласие на страните относно елемент от есенциалното съдържание на сделката, а именно продажната цена. Макар последната да е определена по размер, тя е неопределена по време на изпълнение /изискуемост/ и начин, по който валидно може да се изпълни задължението на купувача, като липсват доказателства за допълнително постигнато между страните съгласие за момент на плащането и сметка, по която да се превежда. Отбелязал е, че доколкото валидността на сделката се преценява към момента на нейното сключване, с издадената проформа фактура не се преодолява липсващото съгласие на страните за срока и начина на заплащане на продажната цена, съдържащо се в нотариалния акт, за който липсват доказателства за анексиране на първоначалните уговорки. Аргументирал е крайния извод за нищожност на сделката с очевидно премълчавани от страните обстоятелства за протичащи между тях отношения, които те не желаят да разкрият в рамките на водения процес, като е акцентирал върху издадената три години след подписване на сделката проформа фактура, искането на ищеца за прилагане на електронна кореспонденция между страните, позоваването от ответницата на неизвестност за съставяне на акт образец 14 за сградата при твърдение на ищеца и документ за прехвърляне от ответницата на правото на собственост на обектите на 23.08.2022 г. с нотариален акт № 34, по нот. дело № 1778/2022 г. на нотариус М. Г., с приобретател – лице, носещо фамилията на управителя на ищеца. Отбелязал е също объркването в свидетелските показания – свидетелката е заявила, че от 2020 г. работи за друго дружество на същия управител – „М. Инвест“ ЕООД, като е възпроизвела задълженията си по повод работата за това дружество. Счел е, че доколкото „М. Инвест“ ЕООД няма отношение към водения спор, показанията са индиция за паралелни правоотношения с източник договор за строителство, за какъвто липсват наведени твърдения и събрани доказателства. С оглед на тези съображения за нищожност на договора, САС е заключил, че предявеният иск по чл.87, ал.3 ЗЗД е неоснователен, доколкото на разваляне подлежат само валидни сделки.

По правния въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:

С ТР №1 от 27.04.2022 год. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотвите на решението е разяснено, че констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение. За да бъде спазен принципът на състезателното начало, страните следва да са информирани преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, както и да имат възможност да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства. Въззивният съд е длъжен сам да установи основанията за нищожност на сделката, относима към правата на страните, ако по делото надлежно са въведени фактите или има доказателства, от които тя произтича, като съдът процедира по реда, посочен в т.2 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно - той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/. Така въззивният съд ще осигури изпълнението на основната функция на доклада- обезпечаване правилността на изводите на решаващия съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон /чл. 5 ГПК/. Посочено е също така, че съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства или да дава указания страните да сочат доказателства. Когато без да е направено възражение за нищожност от страните, по делото са събрани доказателства, от които тя може да се установи, по силата на чл.235, ал.2 ГПК, съдът е длъжен да ги обсъди и даде правна квалификация на установените от тях факти. Така при нищожност поради липса на воля и съгласие и при привидните сделки е налице външно обективирана воля, но зад нея липсва вътрешно волево решение или същинската воля остава скрита само във вътрешните отношения на договарящите, поради което в тези хипотези съдът не би могъл да открие нищожността, като на нея трябва да се позове заинтересованата страна.

Въз основа на горните разрешения са и дадените отговори на правния въпрос и в посочените в определението по чл.288 ГПК решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, а именно: решение № 50167/22.02.2023 г. по т.д. № 1088/2021 г. на ВКС, I т.о., решение № 219/15.04.2025 г. по гр.д. № 1497/2024 г. на ВКС, II г.о., решение № 249/21.12.2023 г. по гр.д. № 3636/2022 г. на ВКС, II г.о.

Поради което настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения процесуалноправен въпрос: Въззивният съд е задължен да информира страните, че ще разгледа служебно в мотивите на съдебното решение въпроса за нищожността на правна сделка, която е от значение за решаването на правния спор, като следва ли да им даде възможност да изразят становище по въпроса и евентуално да посочат доказателства в тази връзка.

По основателността на касационната жалба:

Въззивното решение е постановено в противоречие с цитираната практика на ВКС и дадения отговор на правния въпрос. Основателно е оплакването по касационната жалба за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В случая въззивният съд служебно е извършил преценка за действителност на процесния договор и е приел, че е налице нищожност поради липса на съгласие относно съществените според него елементи на договор за продажба – начин на плащане на цената и срок за заплащането й, и поради симулативност, тъй като е счел, че са налице „премълчавани“ от страните действителни правоотношения с източник договор за строителство, като не е съобщил на страните за това и не им е предоставил възможност да вземат становище.

По отношение направения в обжалваното решение извод за привидност на процесния договор за покупко-продажба следва да се съобрази цитираната по-горе задължителната практика на ВКС, че при привидните сделки е налице външно обективирана воля, но зад нея липсва вътрешно волево решение или същинската воля остава скрита само във вътрешните отношения на договарящите, поради което в тази хипотеза съдът не би могъл да открие нищожността, като на нея следва да се позове заинтересованата страна. САС посочва, че за да установи каква е действителната воля на страните по договора, е необходимо да извърши тълкуване, а така също се позовава на неприети по делото доказателства – последващ договор за продажба, както и на некредитирани от него показания на свидетел, сочен от ищеца, а не от ответницата и при невъведено от последната в преклузивните за това срокове възражение за наличие на прикрито съглашение. Поради което в нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес е разгледал въпроса за нищожност на осн. чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД на договора за покупко-продажба на право на строеж.

Основателно е и оплакването в касационната жалба за неправилност на извода на САС, че процесният договор е нищожен, защото по него няма постигнато съгласие относно начина на плащане на цената и срока за това. Преди всичко посочените елементи не се отнасят към необходимото съдържание на договора за продажба, без които той не може да съществува. От значение за валидността на договора е да е изразено съгласие на страните за заплащане от купувача на цена, която следва да е определена като размер или поне определяема. Дори и да липсват уговорки относно начина на плащане и срока, тогава се прилагат заместващите клаузите норми на чл.97, ал.1 вр. чл.68, б.“а“ ЗЗД /ако задължението е да се предадат пари и кредиторът е в забава, длъжникът може да се освободи, като остави дължимото за пазене в банка по местоизпълнението, т.е. местожителството на кредитора по време на изпълнението на задължението/ и на чл.69, ал.1 ЗЗД /ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага, като на осн. чл.84, ал.2 ЗЗД длъжникът изпада в забава след покана от кредитора/ и на чл.200, ал.2 ЗЗД /при продажба плащането следва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва/. Начинът на плащане и срокът за плащане на продажната цена имат отношение към изпълнението на договора. Ето защо разглежданата хипотеза не попада в случаите, при които съдът може да се произнесе служебно за нищожността на процесния договор.

Освен това се установява, че в договора за продажба ясно е изразена волята и на двете страни продажната цена на прехвърленото право на строеж да е общо в размер на 36 500 лв. Според обективираните непротиворечиви волеизявления на продавача и купувача по т.1 и т.5 от договора изрично и безусловно е уговорено, че плащането следва да се извърши по банков път в пет дневен срок „считано от днес“, т.е. от датата на сключване на договора за покупко-продажба на право на строеж – 04.12.2019 г. Необосновано и в нарушение на правилото на чл.20 ЗЗД относно критериите, при които следва да се извърши тълкуване на волята на страните, е заключението на въззивния състав, че поставянето на тирета за запълване на празното пространство на реда в нотариалния акт след изявлението за срока за плащане на продажната цена, представлява „многоточие, над което няма изписан печатен или ръкописен текст“, и който начин на изписване не позволява да се определи точен момент, от който започва да тече петдневният срок /според съда това не е датата на подписване на договора, нито от поканата/. САС не е съобразил, че горепосоченият начин на оформяне на нотариалния акт е в съответствие с изискването по чл.35, ал.1 от Правилник за вписванията, че нотариалните актове и други книжа, от които се образуват книгите по чл. 33, букви "а" - "е" от ПВ, се напечатват или се написват на ръка с черно или синьо мастило, без заличавания и добавки освен оформените по реда на чл. 579, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс , като се зачертават празните места в образците.

Констатираните нарушения са довели до непроизнасяне от въззивния съд по твърденията в исковата молба, поддържани и в отговора на въззивната жалба, за наличие на основания за разваляне на процесния договор, респ. по възраженията на ответницата по отговора на исковата молба и оплакванията й във въззивната жалба за изпълнение от нейна страна на задължението й по процесното парвоотношение. Горното налага на осн. чл.293, ал.3 ГПК отмяна на решението на САС и връщане на делото на въззивния съд, за произнасяне доводите на страните и събраните по делото доказателства във връзка с тях.

При новото разглеждане на делото съдът следва да разпредели отговорността за разноски на страните, както и да се произнесе съгласно чл.294, ал.2 ГПК по разноските за водене на делото пред ВКС.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1240/02.12.2024 г. по в.гр.д. № 700/2024 г. на Софийски апелативен съд, 2-ри граждански състав, с което след отмяна на решение № 5634/06.11.2023 г. по гр.д. № 11553/2022 г. на СГС е отхвърлен предявеният от „Стройинвест Трейдинг“ ООД против И. Н. Б. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне поради значителна забава от купувача в изпълнението на задължението за заплащане на продажната цена, което прави изпълнението безполезно за продавача, по договор от 04.12.2019 г., обективиран в нотариален акт № 173, том XVI, рег. № 32751, нот. дело № 2702/2019 г. на нотариус М. Г., рег. № 622 на НК, с район на действие – СРС.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: