Недопустимост на иск за предаване на владението върху общи части в сграда

Текстът на акта

Ключови фрази

5

РЕШЕНИЕ
№ 113

София, 18.01.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 1160/2020 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С решение № 6440/11.09.2019 г. по в. гр. д. № 6477/2018 г. на Софийския градски съд, г. о., ІІ-ри „Е” въззивен състав, е потвърдено решение № 288795/08.12.2017 г. по гр. д. № 12208/2015 г. на Софийския районен съд, ГО, 82-ри състав, с което е признато за установено по отношение на А. М. М. и Т. М. С., че А. Г. С.-Н., Н. Д. Д., Б. Н. Д. и Н. Н. Д. са съсобственици на мазе 1 и мазе 2, стълбище, свободна част и коридор, до стена на старата сграда на къщата, находяща се в [населено място], [улица], по скица № 1 към съдебно-техническа експертиза от 24.04.2019 г. на л. 49 от въззивното дело, която е неразделна част от решението, и са осъдени А. М. М. и Т. М. С. на основание чл. 108 ЗС да предадат владението върху горепосочения имот на ищците; на основание чл. 109 ЗС ответниците са осъдени да преустановят възпрепятстването на достъпа до избените помещения на мазе 1 и мазе 2, стълбище, свободна част и коридор, до стена на старата сграда на къщата на посочения адрес, по посочената скица, като премахнат всички заграждения и врати в избените помещения, както и да премахнат изградената в същото избено помещение баня с тоалетна.

С определение № 343/06.07.2020 г. е допуснато касационно обжалване по жалба на ответниците Т. М. М. и А. М. М. на въззивното решение в частта, с която са уважени исковете за ревандикация на стълбище, свободна част и коридор до стена на старата сграда на къщата. Касационното обжалване не е допуснато в частта, с която са уважени исковете по чл. 108 ЗС за ревандикация на мазе 1 и мазе 2 до стена на старата сграда на къщата, и исковете по чл. 109, ал. 1 ЗС.

Касационното обжалване е допуснато основание чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за проверка правилността на извода на въззивния съд по въпроса: може ли да се иска предаване на владението върху общи части на сграда - етажна собственост, в отношенията между етажните собственици.

Ответниците по касация - ищци по делото, считат касационната жалба за неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и намира следното:

С влязлото в сила решение, недопуснато до касационно обжалване в тази част, е прието за установено, че ищцата А. С.-Н. е собственица на втория етаж в източната реална част от триетажна къща-близнак, а ищците Н. Д. Д., Б. Н. Д. и Н. Н. Д. са собственици на третия етаж в източната реална част на триетажната къща-близнак. Всички ищци са съсобственици на мазета №№ 1 и 2 до стена на старата сграда на къщата, находяща се в [населено място], [улица], по скица № 1 към заключението на техническата експертиза от 24.04.2019 г., намиращо се на л. 49 от въззивното дело. Избените помещения се намират в новата пристроена част на къщата, която е изградена през 1980-1981 г.

Ответниците А. М. М. и Т. М. С. /М./ са собственици на първия етаж в източната реална част на триетажната къща-близнак, заедно с избени помещения №№ 3, 4 и 5, находящи се в старата източна част на сградата.

От заключенията на приетите по делото технически експертизи е установено, че първоначално е била построена двуетажна жилищна сграда-близнак с източна и западна част. Впоследствие от двете страни на сградата е извършено частично пристрояване, както и надстрояване с още един етаж. В резултат сградата-близнак има две стълбищни клетки: старата стълбищна клетка обслужва западния близнак, а новата в пристроената част - източния близнак. Пристроената към сутерена от изток площ включва, освен мазета №№ 1 и 2 /собственост на ищците/, входна площадка, стълбище, коридор, тоалетен възел и килер под стълбището. Стълбището обслужва жилищата на първия, втория и третия етажи в източната част на сградата и подхода към тавана. От входната площадка посредством едно стълбищно рамо се слиза на ниво коридор и по него се осъществява достъпът до помещенията в сутерена на пристройката в източната част. От този коридор посредством врата се подхожда към мазе № 4, а от него се влиза в мазета №№ 3 и 5, находящи се в източната част на старата къща - близнак /тези три мазета са собственост на ответниците по иска/. В съдебното заседание на 10.05.2019 г. /л. 53 по в. гр. д. № 6477/2018 г. на Софийския градски съд/ експертът инж. В. Г. е пояснил, че първоначално влизането в мазета №№ 3 и 4 е ставало през стълбището /входа/ на старата сграда, но впоследствие вратите им от тази страна са затворени със зидария /на скицата, приложена на л. 49 от въззивното дело, затворените врати са защриховани/ и влизането е единствено през пристройката по коридора.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира следното:

Общите части на сгради, изградени в режим на етажна собственост, не са самостоятелни обекти на права. Такива обекти са отделните жилища, а общите части са нужни, за да могат да се използват отделните жилища. Затова според определението на закона /чл. 38, ал. 1 ЗС/ те са общи на всички собственици и служат за общо ползване. Поради това общите части не могат да бъдат предмет на предаване на владението в отношенията между етажните собственици. Засегнатият етажен собственик може да иска осигуряване на достъп до съответната обща част, но не може да претендира нейната ревандикация. При спор относно естеството на дадена част от сградата съдът следва да се произнесе, след като се съберат необходимите доказателства и се прецени дали се касае за обща част /по естеството си или по предназначение/ и дали не е извършено преустройство, в резултат на което общата част да е променила своето предназначение и да се е превърнала в помещение, присъединено към някой от самостоятелните обекти в сградата.

Предмет на иска за ревандикация в разглеждания случай са стълбище, свободна част и коридор /до стена на старата сграда на къщата-близнак/. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС стълбите /стълбищата/ в сграда-етажна собственост са обща част. Общи части са и свободната част /съставляваща стълбищна площадка/ и коридорът, тъй като служат за подход към мазетата както на ищците, така и на ответниците. По делото няма данни, а и твърдения, че за старата част от сградата /в която са разположени собствените на ответниците мазета №№ 3, 4 и 5/ към настоящия момент съществува друг вход, осигуряващ достъп както до първия жилищен етаж, собственост на ответниците, така и до избените им помещения. Входът откъм пристроената източна част е единственият функциониращ, който осигурява достъп както към самостоятелните обекти, разположени на първия, втория и третия етажи, така и към принадлежащите им избени помещения. Стълбището, както и свободната част и коридорът, чрез които се осъществява достъп до всички избени помещения в източната част /старата и пристроената/ на сградата-близнак, представляват обща част. Преустройството, при което е затворен входът за избените помещения на ответниците откъм старата част, е извършено едновременно с пристрояването на новата част по общо съгласие на етажните собственици. Наличието на такова съгласие изключва възможността ищците-етажни собственици да искат връщане на старото положение относно достъпа.

С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, и предвид факта, че с въззивното решение по уважения иск по чл. 109, ал. 1 ЗС ответниците са осъдени да преустановят възпрепятстването на достъпа на ищците до стълбището, свободната част и коридора до стена на старата сграда на къщата, следва да се приеме, че искът за ревандикация на посочените общи части е неоснователен.

Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и при условията на чл. 293, ал. 1 и 2 ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, делото следва да бъде решено от касационната инстанция, като искът с правно основание чл. 108 ЗС бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора /иск за ревандикация на мазета №№ 1 и 2- уважен, иск за ревандикация на стълбище, свободна част и коридор- отхвърлен и иск по чл. 109, ал. 1 ЗС - уважен/ и съобразно с представените от страните списъци, на ищците се дължат 2/3 от направените от тях разноски по делото за всички инстанции или 2 005.34 лева, а на ответниците се дължи 1/3 от направените от тях разноски по делото за всички инстанции или 1 179.67 лева.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 6440/11.09.2019 г. по в. гр. д. № 6477/2018 г. на Софийския градски съд, г. о., ІІ-ри „Е” въззивен състав, в частта, с която е потвърдено решение № 288795/08.12.2017 г. по гр. д. № 12208/2015 г. на Софийския районен съд, ГО, 82-ри състав, в частта, с която са уважени искове за ревандикация на стълбище, свободна част и коридор до стена на старата сграда на къщата, находяща се в [населено място], [улица], по скица № 1 към техническата експертиза от 24.04.2019 г., намираща се на л. 49 от въззивното дело, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. С.-Н., Н. Д. Д., Б. Н. Д. и Н. Н. Д. срещу А. М. М. и Т. М. С. /М./ иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на установено правото на собственост и предаване на владението /ревандикация/ върху стълбище, свободна част и коридор до стена на старата сграда на къщата, находяща се в [населено място], [улица], по скица № 1 към техническата експертиза от 24.04.2019 г. на л. 49 от въззивното дело.

ОСЪЖДА А. М. М. с ЕГН [ЕГН] и Т. М. С. /М./ с ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], ул. Д. в.“ № 2, ет. 1, да заплатят на А. Г. С.-Н., Н. Д. Д., Б. Н. Д. и Н. Н. Д. разноски за водене на делото във всички инстанции в размер на 2 005.34 лева.

ОСЪЖДА А. Г. С.-Н. с ЕГН [ЕГН], Н. Д. Д. с ЕГН [ЕГН], Б. Н. Д. с ЕГН [ЕГН] и Н. Н. Д. с ЕГН [ЕГН], всичките с адрес: [населено място], [улица], да заплатят на А. М. М. и Т. М. С. /М./ разноски за водене на делото във всички инстанции в размер на 1 179.67 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: