Разглеждане на възражение за право на задържане при иск за собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 272

Гр. София, 20.05.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Н. Неделчева гр. дело №1105 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №13407/28.07.2023г., допълнена с касационна жалба вх. №19173/08.11.2023г. и касационна жалба вх. №19245/09.11.2024г. на „Интрейд Инженеринг" АД, представлявано от управителя И. А. срещу решение №677/09.06.2023г. по гр. дело №982/2021г. по описа на ОС – Бургас. Според касатора решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила доколкото било допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд, който е отказал да извърши проверка на доказателствата и е пропуснал да разгледа заявеното от жалбоподателя искане за право на задържане. В о.с.з. се развиват допълнителни съображения, че правото на задържане е заявено своевременно с отговора на исковата молба, като е било потвърдено в открито съдебно заседание от пълномощника на страната, но въззивният съд е отказал да се произнесе относно правото на задържане, като същевременно е отказал да събере поисканите в тази връзка доказателства. Предвид изложеното се моли ВКС да отмени решението в тази част, да уважи касационната жалба на „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД и съответно да върне делото на въззивната инстанция за произнасяне и за осъществяване на процесуалните действия, по които липсва произнасяне.

Чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з., чрез пълномощника си ответникът – Община Бургас оспорва касационната жалба, като моли тя да не бъде допускана до касационно обжалване, тъй като липсват основанията по чл. 280 ГПК за това. Счита, че решението не е нищожно, недопустимо, нито очевидно неправилно. Оспорва и твърдението на касатора за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, като излага, че след обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът е достигнал до обоснован извод за основателност на предявения от Общината иск. В о.с.з. допълва, че правилно въззивният съд не е уважил доказателствените искания за определяне стойността на направените подобрения, тъй като в първоинстанционното производство не е направено изрично възражение за заплащане на направените подобрения, а само възражение за правото на задържане.

С определение №5246/18.11.2024г. , постановено по настоящето дело, к асационно обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния, преформулиран от съда въпрос: „Допустими ли са, при приложението на ГПК /обн. Изв, бр. 12/1952г., в редакцията му от ДВ, бр. 53 от 30.06.2007г., в сила от 30.06.2007г., отм., бр. 59 от 20.07.2007г./ нови доказателства пред въззивния съд и след закритото /разпоредителното/ и първото по делото заседание, щом като те са от съществено значение за изхода на делото и са останали несъбрани поради несъобразяване на съда със съдебната практика относно правото на задържане в хипотеза, като настоящата, при която възражението е своевременно въведено в спорния предмет?“.

Въззивното решение №677/09.06.2023г., постановено по гр. дело №20212100500982 по описа на Окръжен съд – Бургас, за 2021г. е допуснато до касационно обжалване само в частта му, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД, ЕИК 102217249 е ОСЪДЕН на основание чл.108 ЗС да предаде на Община Бургас владението на собствения на ищеца недвижим имот, представляващ дворно място от 239 кв.м., ведно с построената в него четириетажна масивна сграда, с разгъната застроена площ от 471.98 кв.м., за преценка дали изводът на въззивния съд, че след като възражението на ответника за право на задържане до заплащане на стойността на направените подобрения не е прието от първоинстанционнисъд, то доказателствените искания за установяване на тяхната стойност следва да се оставят без уважение, съответства на практиката на ВКС.

Според настоящия състав на I г. о. на ВКС, когато в производството пред първоинстанционния съд възражение за право на задържане за извършени подобрения в имота, предмет на ревандикация, е въведено своевременно в спорния предмет, но не е прието за разглеждане от първоинстанционния съд и съответно не е разгледано от него, въззивният съд е длъжен да приеме така заявеното възражение за разглеждане и да се произнесе по него, ако възражението за подобрения, което правото на задържане обезпечава, бъде надлежно уточнено.

В своята практика ВКС последователно и непротиворечиво приема, че ако първоинстанционният съд незаконосъобразно е отказал да разгледа и да се произнесе по надлежно заявено пред него възражение за подобрения, това процесуално нарушение може да бъде отстранено във въззивното производство по повод на жалбата срещу решението / в този см. решение №24/25.02.2022г. на ВКС по гр. дело № 2617/2021 определение № 903 от 27.12.2013 г. по ч. т. д. № 3015/2013 г. на II т. о. на ВКС; определение № 105 от 19.04.2016 г. по ч. гр. д. № 1390/2016 г. на I г. о. на ВКС и др./. Дори изрично постановеният от първоинстанционния съд отказ да бъде прието за разглеждане в рамките на висящия процес възражение за подобрения и право на задържане не води до преграждане на възможността за развитие на този процес. Своевременно въведеното в процеса възражение за право на задържане за направени в имота подобрения се включва в предмета на делото /в този смисъл определение по ч. гр. д. № 1083/2008 г. на ВКС на V г. о.; определение по ч. гр. д. № 344/2009 г. на І г. о. на ВКС и определение № 224/21.03.2014 г. по ч. гр. д. № 1453/2014 г. на ВКС, ІV г. о./ и по приемането му първоинстанционният съд е длъжен да се произнесе с нарочно определение.

По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК , приема следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС. Ищецът Община Бургас твърди, че е собственик по силата на решение по протокол №26 от заседание на Общински съвет-гр.Бургас, проведено на 12.12.1997г. /с което капиталът на “Фина механика“ ЕООД е намален/, на недвижим имот, публична общинска собственост като отреден за задоволяване на обществени потребности от местно значение, представляващ дворно място от 239 кв.м., ведно с построената в него четириетажна масивна сграда, с разгъната застроена площ от 471.98 кв.м., представляващ имот с пл. №***, в УПИ ***, кв.***по плана на ЦГЧ на [населено място], актуван с Акт за публична общинска собственост № 989/27.10.1998г., с настоящ адрес: [улица], [населено място], съставляващо идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 2537 кв.м., ведно с изградената в същия четириетажна масивна сграда, с разгъната застроена площ от 471.98 кв.м., с идентификатор ***, с предназначение - административна, делова сграда. Счита, че същите, съобразно условията на договора за приватизация, не са преминали в патримониума на „Фина механика“ – АД, поради което това дружество не е могло валидно да се разпореди с правото на собственост в полза на „Интрейд груп“ – АД, последното – в полза на „Фина механика“ – АД, което от своя страна не е могло валидно да учреди върху тях договорна ипотека в полза на „Първа инвестиционна банка“ – АД. Ищецът претендира след като спрямо всички ответници бъде установено правото му на собственост, те да бъдат осъдени да му предадат владението върху съответните части от имотите както следва: от „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД- предаване на владението на дворно място от 239 кв.м., ведно с построената в него четириетажна масивна сграда, съставляващо идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 2537 кв.м., с предназначение административна, делова сграда, състояща се от 5 самостоятелни обекта на собственост с посочени идентификатори, с предназначение за офис; от „Професионален футболен клуб Черноморец Бургас“ АД- владението на реално обособена част от същата четириетажна масивна сграда, с РЗП от 471.98 кв.м, представляваща магазин на първи етаж с площ от 46 кв.м. – СОС с идентификатор ***, с площ от 41.71 кв.м., с предназначение за търговска дейност и СОС с идентификатор ***, с площ от 8.60 кв.м., с предназначение за търговска дейност; от „Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД- владението на втори и трети етаж от същата четириетажна масивна сграда, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 147.81 кв.м., с предназначение за офис и самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 91.29 кв.м., с предназначение за офис. Ищецът моли за отмяна на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ като неверен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 44/28.02.2002г., том 1-4, рег. № 697, дело № 37/2002г., вписан в службата по вписванията с вх. № 1134/28.02.2002г., акт 65, том 3, дело № 601, с който “Интрейд Инженеринг“ АД е признат за собственик на описания имот.

Ответниците оспорват така предявените искове.

Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване в частта, потвърждаваща първоинстанционното решение, с което се ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците „Интрейд Инженеринг“, АД, ЕИК 102010695, „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД /със старо наименование „Фина механика“ – АД/, ЕИК 102217249, „Хотелски комплекс Черноморец“ - ЕАД /със стари наименования “Професионален футболен клуб Черноморец-919“ ЕАД и “Интрейд Груп“ АД/, ЕИК 102060207, „Професионален футболен клуб Черноморец Бургас“ АД /със стари наименования “Професионален футболен клуб Черноморец Бургас-България“ АД и “Обединени спортни клубове Черноморец“ –АД/, ЕИК 119597133, всички представлявани от И. Д. А. и “Първа Инвестиционна банка“ - АД, ЕИК 831094393, че Община Бургас, Е СОБСТВЕНИК по силата на решение по протокол №26 от заседание на Общински съвет-гр.Бургас, проведено на 12.12.1997г., с което е намален капиталът на “Фина механика“ ЕООД, на недвижим имот, публична общинска собственост като отреден за задоволяване на обществени потребности от местно значение, представляващ дворно място от 239 кв.м., ведно с построената в него четириетажна масивна сграда, с разгъната застроена площ от 471.98 кв.м., представляващ имот с пл. № ***, в УПИ ***, кв.***по плана на ЦГЧ на [населено място], съставляващо идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 2537 кв.м., ведно с изградената в същия четириетажна масивна сграда, с разгъната застроена площ от 471.98 кв.м., с идентификатор ***, с предназначение - административна, делова сграда.

Във връзка с допуснатата до касационно обжалване част на въззивното решение, касаеща възражението за право на задържане, настоящият състав съобрази следното:

Първоначално производството е било образувано под №205 /2004г. по описа на Окръжен съд –Бургас по искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 97 ГПК /отм./, и други, съединени с тях, предявени от Община Бургас срещу „Фина Механика“ АД, „ОСК Черноморец“ АД, „Интрейд груп“ АД, „Интрейд инженеринг“ АД и „Първа Инвестиционна банка“ АД.

В първото, проведено по делото о.с.з. на 06.10.2004г., адв. Д. – пълномощник на ответниците „Интрейд инженеринг“ АД, „Фина механка“ АД, и „Интрейд груп“ АД след като е оспорила исковете, е направила възражение за задържане на имотите до заплащане на стойността на направените подобрения в размер на 200 000 лв. За събиране на допуснати от съда доказателства, производството по делото е отложено, като с определение, постановено в закрито заседание на 31.12.2004г. е спряно до приключване на наказателното производство по следствено дело №89/2003г. по описа на ОСлС- Бургас.

След възобновяването му с определение от 02.02.2007г., производството е разделено, като по исковете по чл. 108 ЗС, установителния иск за собственост и по иска по чл. 431, ал.2 ГПК /отм./, е образувано гр. дело под нов №1279/2007г. по описа на РС – Бургас, като с разпореждане от 05.02.2008г., производството по гр. дело №1279/2007г. е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 10.03.2008г.

В същото о.с.з., адв. Н.-пълномощник на ответника „Интрейд инженеринг“ АД заявява, че поддържа направените от предходния процесуален представител възражения по гр. дело № 205/2004г. по описа на БОС.

С молба вх. №100620/11.02.2010г. И. Д.- представляващ ответника „Фина Механика“ АД, във връзка с предходна молба в първо о.с.з. за право на задържане за извършени подобрения за стотици хиляди левове, заявено в условията на евентуалност, моли да бъде назначена СИЕ с цел установяване точния размер на извършените подобрения.

В о.с.з., проведено на 18.03.2010г., съдът не е приел възражението за задържане до заплащане на направените в имота подобрения, поради което не е уважил направените в тази връзка доказателствени искания. Съдът е развил съображения, е така направеното възражение е неконкретизирано, неясно и непълно, а от друга страна би затормозило процеса, като се отбележи, че страната има възможност да предяви исканията си във връзка с подобренията в отделен процес.

БРС е постановил решение, с което е уважил предявените от Община Бургас срещу ответниците искове с правно основание чл. 108 ЗС, като е осъдил всеки от тях да предаде владението на съответния обект, от сградата, върху който осъществява фактическа власт.

В уточнение вх. №13211/16.09.2022г. към въззивна жалба по възз. гр. дело № 982/2012г., ПФК „Нефтохимик“ АД с предишно наименование „Фина механика“ АД, представляващият дружеството твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е приел за разглеждане своевременно направеното още през 2004г. възражение за право на задържане, и не е назначил поисканата в тази връзка експертиза за изчисляване на стойността на подобренията.

С молба вх. №18739/09.12.2022г. ПФК „Нефтохимик“ АД, чрез управителя И. Д., прави детайлно уточнение на заявеното право на задържане до заплащане на извършените подобрения в периода 1998-2002г. в размер на 978 000лв., като счита, че БОС следва да назначи СИЕ за оценка на подобренията, която експертиза му е била отказана от първоинстанционния съд.

В о.с.з., проведено на 10.04.2023г., въззивният съд е оставил без уважение искането за назначаване на СИЕ, тъй като това доказателствено искане не било своевременно заявено във въззивната жалба, въпреки, че в отменения ГПК категорична процесуална преклузия не е предвидена. На следващо място е посочил, че с протоколно определение от 18.03.2010г. първ. съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане направеното възражение за задържане, предвид което направените доказателствени искания са неотносими.

Така изразеното от въззивния съд становище, че липсва своевременно наведено твърдение за допуснато от първ. съд процесуално нарушение е неправилно като се има предвид, че в депозираната жалба вх. №46394/21.10.2019г. на „Инрейд инженеринг“ АД /също ответник в първ. производство/, представляван от И. Д. А. също са наведени твърдения за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения във връзка с неприетото за разглеждане възражение за право на задържане и направените във връзка с него доказателствени искания.

Следва да се отбележи, че още в първото по делото о.с.з., проведено на 06.10.2004г., адв. Д. – пълномощник на отвениците „Интрейд инженеринг“ АД, „Фина механка“ АД /чиийто правоприемник е касаторът ПФК „Нефтофимик“/, и „Интрейд груп“ АД, след като е оспорила исковете, е направила възражение за задържане на имотите до заплащане на стойността на направените подобрения в размер на 200 000 лв. Действително в о.с.з. подобренията не са описани по вид, стойности и период на извършване, но възможност за отстраняване на тази нередовност на възражението от първоинстанционния съд не е била дадена и срок за отстраняването не е бил определян. След възобновяване на производството по първоинстанционното дело три години по-късно, касаторът с нарочна молба е заявил, че поддържа възражението си, като е поискал назначаване на СИЕ с цел определяне на стойността на подобренията. Вместо да даде възможност на страната да конкретизира искането си, първ. съд не е приел възражението за право на задържане по съображение, че същото е неясно и непълно. Подобен извод може да бъде направен само ако съдът е определил на страната краен срок за отстраняване на нередовностите, след като ги е констатирал и е дал на страната конкретни, ясни и точни указания.

При тези данни и при изрично наведените с въззивните жалби и уточненията към тях оплаквания, въззивният съд е следвало да извърши самостоятелна проверка дали възражението за право на задържане за извършени в процесните имоти подобрения отговаря на изискванията на процесуалния закон /съдържа посочване на подобренията по вид, време на извършване и стойност/, да даде указания за отстраняване на констатираните нередовности, след което да се произнесе по приемане на възражението за разглеждане и ако приеме същото, да даде указания за възможността страните да ангажират допустимите доказателства.

Неоснователни са наведените от ответника по касационна жалба доводи, че доколкото в случая не е билa предявена претенцията за заплащане на стойността на подобренията и разноските, то съдът правилно не е приел за разглеждане само възражението за право на задържане.

Съгласно чл. 72, ал. 3 ЗС добросъвестният владелец има право да задържи вещта до заплащане на подобренията и разноските, като с подобно право разполага и недобросъвестният владелец когато собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота и не се е противопоставил / чл. 74, ал. 2 ЗС /. Последователно в практиката си ВКС приема, че добросъвестният владелец може да претендира подобренията под формата на възражение, упражнявайки своето право да задържи имота до тяхното заплащане, като в подобна хипотеза в производството по предявения по реда на чл. 108 ЗС иск следва да бъдат събрани и доказателства дали твърдяните от ответника подобрения са били извършени и каква е тяхната стойност и ако възражението бъде прието за основателно, стойността на подобренията, до заплащането на които ответникът има правото да задържи имота, се посочва в диспозитива на решението - при основателност съдът постановява условен диспозитив, с който осъжда задържащия да предаде имота на собственика, след като собственикът му заплати конкретно посочена сума за необходими разноски или подобрения. Решението влиза в сила както в първата му част /по предявения ревандикационен иск/, така и в частта за присъдените подобрения, които правото на задържане обезпечава, доколкото въпреки редакционната промяна на чл. 298, ал. 4 ГПК в сравнение с чл. 221 ГПК от 1952г. /отм./, няма основание силата на пресъдено нещо да се ограничава само до признатото право на задържане и от нея да се изключва стойността на подобренията, които задържането само обезпечава. Връзката между двете е израз на законовата възможност правото да бъде упражнено от добросъвестния владелец по пътя на възражението, без насрещен иск посредством обезпечаването му като право на задържане. За изпълнителната сила на съдебното решение обаче е от значение петитумната същност на правото, упражнено чрез самото възражение. /В този смисъл определение № 605/30.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3670/2014 г. на ІІІ г. о. на ВКС и посочената в него съдебна практика, вкл. Тълкувателно решение № 55 от 03.04.1967 г. по гр. д № 23/67 г. ОСГК на ВС/. Правото на задържане се заявява от ответника с отговора на исковата молба заедно с насрещен иск или възражение за подобренията, като правото на ответника да уточни възражението за подобрения при своевременно въведено в спорния предмет право на задържане не може да бъде отречено. Ако възражението за упражнено право на задържане за вземане за подобрения е заявено в писмения отговор на исковата молба, или в о.с.з.-както е в настоящия случай и доколкото производството се е развивало при действието на вече отменения ГПК, то е трябвало да бъде прецизирано. Ако това не е сторено, възможността в производството пред въззивния съд да бъде констатирана тази порочност на първоинстанционния акт е изключена само когато липсва надлежно обжалване, респ. посочване на това процесуално нарушение във въззивната жалба. /В този смисъл решение № 146/19.02.2018 г. по т. д. № 60399/2016 г. на II г. о. на ВКС /. В настоящия случай обаче доводи за допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила в посочения по-горе смисъл се съдържат в подадените от „Интрейд Инженеринг“ АД и ПФК Нефтохимик АД.

Доколкото въззивният съд не е предприел необходимите съдопроизводствени действия по отстраняване на допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила, по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в допуснатата до касационно обжалване част и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на Бургаския окръжен съд с указания да бъде дадена възможност на упражнилия право на задържане ответник ПФК „Нефтохимик“ АД по предявения по реда на чл. 108 ЗС иск да уточни възражението си за подобрения като посочи вида на подобренията, конкретния имот, в който са били извършени, момента на извършването и тяхната стойност, след което да се произнесе по приемане на възражението за разглеждане и ако приеме същото, да даде указания за възможността страните да ангажират допустимите доказателства, да се произнесе се по направените доказателствени искания и събере относимите към спора доказателства.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение №677/09.06.2023г., постановено по гр. дело №20212100500982 по описа на Окръжен съд – Бургас, за 2021г. само в частта му, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД, ЕИК 102217249, на основание чл.108 ЗС, Е ОСЪДЕН да предаде на Община Бургас, владението на собствения на ищеца недвижим имот, представляващ дворно място от 239 кв.м., ведно с построената в него четириетажна масивна сграда, с разгъната застроена площ от 471.98 кв.м., представляващ имот с пл. № ***, в УПИ ***, кв.***по плана на ЦГЧ на [населено място], при граници: изток - имот пл. №***/кино Тракия/ в УПИ ***, кв.***, запад - [улица], север - УПИ *** и УПИ ***, кв.***, юг - триетажна масивна сграда в имот пл. № ***, в УПИ ***, кв.***, актуван с Акт за публична общинска собственост №989/27.10.1998г., с настояща адресна номерация [улица], [населено място], който имот е със следното описание по кадастралната карта на [населено място]: дворно място от 239 кв.м., представляващо имот с пл. № ***, в УПИ ***, кв.***по плана на ЦГЧ, 2 [населено място], съставляващо идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 2537 кв.м., при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ведно с изградената в същия четириетажна масивна сграда, с разгъната застроена площ от 471.98 кв.м., с идентификатор ***, предназначение административна, делова сграда, състояща се от следните обекти: 1. самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 41.71 кв.м.; 2. самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 8.60 кв.м.; 3. самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 147.81 кв.м.; 4. самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 91.29 кв.м. 5. самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 86.65 кв.м.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Бургаския окръжен съд, ГО в тази част.

Решението е окончателно.

Председател: _____________ Членове: 1. __________________

2. __________________