Недопустимост на съдебно решение при смърт на страна преди края на делото

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 138
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в

публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Борис Илиев

Членове:Ерик Василев

Яна Вълдобрева
при участието на секретаря Ани Ил. Давидова

като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20238002100539 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 290 ГПК.
С касационна жалба с вх. № 8049 от 16.11.2022г. на Л. А. В., подадена чрез адв. Х. Х., се обжалва въззивно решение №342/13.10.2022г. по в.гр.дело № 139/2022г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение №257/29.11.2021г. по гр.дело №696/2019г. на РС- Самоков за отхвърляне на предявения от Л. Василев против „Първа инвестиционна банка“ АД и „А и Л Корпорация“ ООД иск с правно основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 179, ал.1 ГПК.
С определение № 1641 от 13.06.2023г., постановено по настоящото дело, съставът на ВКС е конституирал наследниците по закон на починалия на 15.04.2022г. касатор-ищец Л. А. В., които с писмена молба от 26.06.2023г. са заявили, че потвърждават извършените от адв. Х. след смъртта на наследодателя им процесуални действия, изразили са становище, че поддържат подадената касационна жалба и са упълномощили адвоката за процесуално представителство пред ВКС.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост.

Ответникът по касация-„Първа инвестиционна банка“ АД, чрез процесуалния си представител адв.Н. Н., в писмен отговор оспорва жалбата, като неоснователна, претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба-„А и Л Корпорация“ ООД не взема становище.

С определение № 1936/03.07.2023г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за преценнка евентуалната му недопустимост, в случай, че е постановено по отношение на страна, загубила процесуалната си правоспособност преди края на устните състезания.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема следното по поставения за разглеждане въпрос:

Съдебната практика на ВКС, както при действието на ГПК от 1952г. (отм.), така и при ГПК от 2007г. (в сила от 01.03.2008г.) е категорична и безпротиворечива в становището си, че когато страната е починала след приключване на устните състезания, не е налице пречка за постановяване на съдебно решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие. В случай, при който съдебното решение е постановено спрямо страна, починала преди края на устните състезания, по време на висящността на производството, същото е недопустимо, тъй като такава страна е загубила процесуалната си правоспособност и липсва произнасяне спрямо надлежната страна- правоприемник на основание чл. 227 ГПК (решение № 96/27.09.1985г. по гр.д. № 67/1985г. на ОСГК на ВС, решение № 9/ 21.01.2011г. по гр. д. № 1821/2009г. на I ГО; решение № 16/21.02.2014г. по гр. д. № 4682/2013г. на II ГО; решение № 8б/03.04.2015г. по гр. д. № 55б3/ 2014г. на IV ГО; определение № 37/18.01.2018г. по гр. д. № 3011/2017г. на II ГО и др.). В хипотезата на чл. 227 ГПК правоприемството настъпва по силата на закона и правоприемникът става страна по делото от момента на загубата на процесуалната правоспособност на своя праводател, независимо дали е бил конституиран и дали е взел участие в процеса. Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата й е процесуална пречка за постановяване на решение по съществото на спора. Съдебно решение, постановено при липса на тази абсолютна положителна процесуална предпоставка, е процесуално недопустимо. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, вече с участието на процесуалните й правоприемници.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, намира следното:

Разгледан е иск с правно основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 179, ал.1 ГПК, да се признае за установено в отношенията между страните, че в полза на банката-ответник не съществува ипотечно право по учредената с нот.акт № 197, том IIIA, рег. № 3957, дело № 573/2007г. на нотариус М. ипотека върху собствен на ищеца недвижим имот в [населено място], тъй като обезпеченият дълг е погасен.

От фактическа страна е установено, че с нот.акт № 197, том IIIA, рег.№ 3957, дело № 573/2007г. „Търговска къща Й.“ ЕООД (със сегашно наименование „А и Л Корпорация“ ООД) е учредило в полза на „ПИБ“ АД договорна ипотека за обезпечаване на вземанията на банката, възникнали по силата на сключен между „Търговска къща Й.“ ЕООД (със сегашно наименование „А и Л Корпорация“ ООД) и „ПИБ“ АД договор за кредит за сумата 3 000 000 евро - главница, ведно с лихви и разноски по договора, която сума е отпусната на търговското дружество за изграждане на „Апартаментен хотел/ресторант, ски гардероб, магазин, пиано-бар, спа център с басейн, дискотека, боулинг и хотелски апартаменти“ в КК Боровец - Самоков. Ипотеката е учредена, както върху поземления имот върху който е построен хотела, така и върху правото на строеж на обектите в него. В т.5 от нот.акт кредитополучателят се е задължил да погасява части от кредита при продажба на обекти в сградата. Уточнено е, че тези части от кредита са равни на стойността на прехвърлените обекти, изчислена на база 600 евро за кв.м за студиата, срещу което банката се е задължила да даде съгласие за частично заличаване на ипотеката само за имота, за който е погасена стойността му.

С нот.акт за продажба на недвижим имот № 121, рег.№ 9343, дело № 1078 от 16.12.2008г. ищецът Л. В. купил от „Търговска къща Й.“ ЕООД (със сегашно наименование „А и Л Корпорация“ ООД) студио № С21 в апартаментен хотел „К.“ в КК Боровец-Самоков за сумата 25 548 евро, платена при подписване на нотариалния акт. В т.2 от договора продавачът заявил, че върху имота има ипотека, учредена с нот.акт №197, том 111А, рег.№ 3957, дело №573/2007г., в полза на ПИБ АД, обезпечаваща вземанията на банката по договора за кредит, отпуснат за изграждане на сградата, в която се намира имотът. В т.3 продавачът поел задължение в срок от пет работни дни, считано от датата на разрешението за ползване на строежа, респ.удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, да заличи ипотеката „относно имота, предмет на сделката“. По делото не е спорно, че ищецът необезпокоявано е ползвал процесния имот-студио С21; ипотеката, учредена върху процесното студио-С21 не е заличена; три дни преди изтичането на десет годишния срок, последната е била подновена от банката ответник. През м.ноември 2018г. ищецът е получил от ЧСИ В.Н. с рег. № *** с район на действие СОС уведомление за наложена върху имота възбрана и за насрочен опис по изп.дело №117/2018г., образувано въз основа на изп. лист от 11.04.20018г., издаден в полза на ПИБ АД по гр.д. № 22545/2018г. на 161 състав на СРС, на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжниците „А и Л Корпорация“ ООД, „ Виго Бийч“ ЕООД и И. Ц. Й., в качеството му на физическо лице. Според приетите в първоинстанционното производство заключения на СИЕ, към 03.04.2018г. общият размер на дълга на „А и Л Корпорация“ ООД към „ПИБ“ АД е в размер 1 242 978,79 евро.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца е да докаже главно и пълно, че до пет дни след момента на издаването на разрешението за експлоатация продавачът „А и Л Корпорация“ ООД е превел на банката-кредитор сума, равна на площта на имота със съответните идеални части, умножена по 600 евро на кв.метър. Посочил е, че както погасяването на сумата за съответния обект, чрез превеждането от кредитополучателя-продавач на банката, така и даването на съгласие от банката за заличаването на ипотеката са обвързани със срок-най-късният момент е пет дни след получаване на акт за въвеждане в експлоатация. При положение, че купувачът е платил цената на имота още към деня на изповядване на сделката 16.12.2008г., до пет дни от датата на въвеждане на обекта в експлоатация продавачът е бил длъжен да снабди купувача с удостоверение за заличаване на ипотеката върху обект. В същия срок продавачът е следвало да преведе на банката сумата за процесния имот и да е поиска заличаване на ипотеката върху него. Тези действия продавачът не е изпълнил и не се е породило задължение на банката да се лиши от обезпечение, тоест да заличи ипотеката върху имота. Според въззивния съд по делото не е установено и, че задълженията на кредитополучателя към банката са изцяло погасени, за да се приеме, че е погасено и ипотечното право на кредитора. Предвид изложените съображения въззивният съд е приел, че искът е неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК и приетите правни разрешения в задължителната съдебна практика (ТР № 1/2001 г. на ОСГК, ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК, ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК), Върховният касационен съд следи служебно за допустимостта на обжалваното въззивно решение, независимо дали в касационната жалба е въведено оплакване за неговата недопустимост.
В случая, от изисканата от ВКС служебна справка от НБД „Население“ се установява, че Л. А. В. е починал на 15.04.2022г. преди приключване на устните състезания пред въззивната инстанция - 05.10.2022г. С оглед даденото разрешение на поставения за разглеждане процесуалноправен въпрос и при установеното обстоятелство, че ищецът е починал по време на висящността на въззивното производство, което е протекло без участието на правоприемниците му, следва, че въззивното решение е процесуално недопустимо, като постановено спрямо неправоспособна страна - починалия на 15.04.2022г. Л. А. В.. Предвид това решението следва да бъде обзесилено. Делото следва да се върне за ново разглеждане на Софийския окръжен съд, който да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на ищеца-въззивник, с участието на неговите наследници и процесуални правоприемници, с което да се обезпечи постановяването на процесуално допустим съдебен акт по делото.
Отговорността за разноските, направени от страните в производството по делото, включително пред настоящата касационна инстанция, следва да бъде разпределена от съда при новото разглеждане, съобразно неговия изход и съгласно разпоредбите на чл.78, чл.81 и чл. 294, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 342 от 13.10.2022г., постановено по въззивно гр.дело № 139/2022г. на Софийския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд.
Председател:
Членове:
1.
2.