Ред за удовлетворяване на публични вземания с вписан запор в несъстоятелността

Текстът на акта

Ключови фрази

Предявяване на установителен иск * публични вземания * несъстоятелност * запор, вписан по реда на ЗОЗ * право на предпочтително удовлетворение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50002

гр.София, 28.03.2024г.

в името на народа

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

Мадлена Желева

при секретаря Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1729 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място], срещу решение № 61/15.04.2022 г., постановено по т.д.№ 8/2022 г. от Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260094/14.10.2021 г. по т.д.№ 496/2020 г. на Русенски окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против „Билбобул“ ООД /н./, [населено място], иск за установяване на поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на приетите в производството по несъстоятелност публични вземания в общ размер от 417919,55 лв., от които 327362,02 лв. – главници и 90557,53 лв. лихви, начислени до 02.07.2020 г., като обезпечени с Постановления за налагане на обезпечителни мерки от 09.11.2017 г., от 13.06.2018 г., от 19.12.2018 г., от 23.01.2019 г., от 14.03.2019 г. и от 08.06.2020 г., издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Русе, вписани в ЦРОЗ под № 2017112002440, № 2018071803070, № 2019010200210, № 2019030501381, № 2019032002920 и № 20200624401612.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно предвид изричната уредба на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, предвиждаща привилегия при реализация на вземания на кредитор, обезпечени със запори, вписани по реда на ЗОЗ. Моли да се отмени обжалваното решение. Претендира разноски. Ответниците „Билбобул“ ООД /н/ и синдикът В. И. Г. не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І т.о. констатира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че синдикът на „Билбобул“ ООД е включил в списъка на служебно приетите вземания по чл.687, ал.2 ТЗ публични вземания в общ размер на 414880, 68 лв., от които главници за данъци - 111197,45 лв., за задължителни осигурителни вноски - 296050,80 лв. и за имуществени санкции - 7588,23 лв., всички с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ и лихви върху тези вземания: от 470,90 лв., 1576,85 лв. и 44,72 лв., всички с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.9 ТЗ. При предявяването вземанията са били разграничени по видове, но не са били посочени размерите на вземанията по всяко едно от основанията. За всички приети вземания се е твърдяло, че са обезпечени с издадени от публичен изпълнител постановления за налагане на обезпечителни мерки, което ги правело привилигировани и съответно подлежали на удовлетворяване по реда на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.

Въззивният съд е изложил съображения, че предвидената привилегия по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ за вземания, обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, следва да се тълкува корективно. Вписването на запора имало за последици единствено противопоставимост на правата на обезпечения кредитор спрямо кредитора, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество, като в този случай при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството хирографарен, а не обезпечен. Вписването на запора давало право на взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден залогът, съответно такова право не можело да бъда признато на кредитора с прието вземане в производството по несъстоятелност. Целта на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не създавала право на предпочтително удовлетворение, а предимство при конкуренция на различните способи за принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор (чл.32а ЗОЗ). Взискателят, ползващ се от обезпечението, нямал предимство при удовлетворяването си спрямо конкуриращи кредитори съгласно чл.459, ал.1, във вр. с чл.457, ал.1 и чл.460 ГПК, т.7 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и чл.217, ал.1 и ал.3 и чл.194, ал.5 ДОПК. Посочено е, че съгласно чл.638, ал.4 ТЗ наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите в несъстоятелността. Приведен е аргумент и от нормата на чл.724 ТЗ, според която кредиторите, в чиято полза са учредени залог или ипотека, се удовлетворяват от цената на заложената или ипотекирана вещ, докато всички останали кредитори, включително и тези с вписани запори и възбрани, се третират като необезпечени.

С определение № 50526/25.07.2023 г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по уточнения от състава въпрос „Дали публичните вземания, предявени от НАП в производството по несъстоятелност, обезпечени със запори, наложени по реда на ДОПК и вписани в ЦРОЗ, са с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ и тази разпоредба подлежи ли на стеснително тълкуване?“.

Становището на състава на І т.о. произтича от следното:

Съгласно разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ в първи ред на удовлетворяване в производството по несъстоятелност са включени вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози, като е предвидено удовлетворяване на кредиторите от получената сума при реализация на обезпечението. Посочените обезпечения /залог и ипотека/, уредени в гражданското право, създават право на предпочтително удовлетворение на кредитора от цената на заложената или ипотекирана вещ. Запорът и възбраната са обезпечителни мерки и действието им се изразява в забрана на длъжника да се разпорежда с вещите, а извършените разпоредителни действия са непротивопоставими на кредиторите – съгласно правилата на чл.451, ал.1 и чл.452, ал.1 ГПК (за индивидуалното принудително изпълнение) и за публичното изпълнение по ДОПК (с препращането по чл.206 ДОПК), както и за производството по несъстоятелност (с оглед на субсидиарното приложение на ГПК - чл.621 ТЗ).

По реда на Закона за особените залози се реализират правата на кредитора, вписал такъв залог, обект на който не може да бъде недвижим имот или кораб - чл.4 ЗОЗ, поради което и не може да бъде вписана възбрана, за каквато е предвидена привилегията в чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.

Вписването на запора съгласно чл.12, ал.2 и чл.30, ал.1 ЗОЗ създава противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято ползва е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество, като при принудителното изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен. С вписването на запора в ЦРОЗ преди особения залог на вземане и лишаването на заложния кредитор от качеството му на обезпечен кредитор при провеждане на индивидуално принудително изпълнение (т.7 на Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС), не се поражда „заложно право“ за кредитора, вписал запора. Вписването на запора в ЦРОЗ не дава право на предпочтително удовлетворение от имуществото, върху което е учреден залогът, а единствено определя предимство при конкуренция на кредиторите при насочване на изпълнение против заложеното имущество, предвид че вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор – чл.32а ЗОЗ.

Според посочените специални правила за действието на запора, включително за вписаните в ЦРОЗ запори, ползващият се от обезпечението взискател няма право на предпочтително удовлетворение от цената на запорираната вещ, съответно такова право не би могло да произтича и за производството по несъстоятелност, само на основание на препращането към ЗОЗ за вписаните запори.

Запор върху вземане или върху движимо имущество по чл.4 ЗОЗ може да бъде наложен по ГПК или по ДОПК само преди откриване на производството по несъстоятелност с оглед на нормата на чл. 638, ал. 6 (преди ал. 4), изр. 3-то ТЗ, съгласно която в производството по несъстоятелност наложен в изпълнително производство по ГПК и ДОПК запор, независимо дали е вписан по реда на ЗОЗ, не е противопоставим на кредиторите на несъстоятелността, с оглед именно характера на производството по несъстоятелност на универсално принудително изпълнение за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника. Изключение от непротивопоставимостта не е въведено и за вписаните по реда на ЗОЗ запори в ЦРОЗ, ако те са наложени по ДОПК. След като налагането на запора не е противопоставимо на кредиторите на несъстоятелността, то и вписването му също не може да им се противопостави и да породи права за кредитора.

Право на предпочтително удовлетворение за кредитор, вписал запор в ЦРОЗ, наложен по реда на ГПК или ДОПК, не произтича и от разпоредбите на чл.724 ТЗ, според които това право е само върху цената на заложената или ипотекираната вещ, но не и върху цената на запорирана или възбранена вещ и следователно обезпечен кредитор, ползващ се с право на предпочтително удовлетворяване от цената на вещта до размера на обезпечените вземания е само заложният, съответно ипотекарният кредитор, но не и кредитор с вписан запор по реда на ЗОЗ.

По изложените съображения на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема, че разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ следва да се прилага корективно относно вземанията на кредиторите, за които са наложени запори, вписани по реда на ЗОЗ, тъй като тези кредитори не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху имуществото, предмет на обезпечителната мярка.

По същество на касационната жалба:

Предвид отговора на правния въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК въззивното решение, с което е прието, че предявените вземания на НАП не са с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, е правилно и следва да се остави в сила.

Разноски за производството не се дължат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 61/15.04.2022 г., постановено по т.д.№ 8/2022 г. от Великотърновски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: