Дължимост на реално потребена електроенергия при грешно отчитане и отменени правила

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 82

гр. София, 12.05.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2844 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „Енерго-про продажби“ АД срещу решение № 718/15.06.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 434/2020 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 5825/17.12.2019 г. по гр. дело № 11060/2019 г. на Варненския районен съд, е уважен, предявеният от К. С. К. срещу жалбоподателя, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, като е признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника-касатор сумата 5 147.65 лв., представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода 31.05.2017 г. - 30.05.2018 г., след извършена корекция на сметката на абоната за обект за потребление с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН], за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/30.05.2019 г.; в тежест на касатора са възложени разноските по делото.

В касационната жалба на „Енерго-про продажби“ АД се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.

Ответникът по касационната жалба – ищецът К. К. в отговора на жалбата излага становище и съображения за неоснователност на същата.

С постановеното по делото по реда на чл. 288 от ГПК, определение № 792/16.12.2020 г. е допуснато касационното обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния материалноправен въпрос: след отмяна на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) с решение на ВАС, с изключение на чл.чл. 48, 49, 50 и 51 от същите правила, налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя, при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия.

Съгласно формираната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК (решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 144/12.03.2021 г. по гр. д. № 1251/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 54/24.03.2021 г. по гр. д. № 1843/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр.), която се споделя и от настоящия съдебен състав, правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба (доставка) на електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в ЗЕ, чиято цел е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в ЗЕ случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба – чл. 183 и сл. от ЗЗД. Така, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, на основание чл. 200 от ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му електроенергия (в този смисъл и решение № 107/26.11.2020 г. по гр.д. № 1096/2020 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС). Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване (в този смисъл и решение № 21/01.03.2017 г. по търг. д. № 50417/2016 г. на І-во гр. отд. на ВКС). Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото. ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.) съдържат подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя. В периода след тяхната отмяна (включително на чл.чл. 48-51), извършена с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС (обн. в ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС (обн. в ДВ бр. 97/23.11.2018 г.), електроразпределителното дружество не може да търси доплащане на суми за доставена, но неплатена електроенергия след установяване на грешки при отчитането, по реда и на основание отменените разпоредби. Доставчикът обаче има право да търси доплащане на основание чл. 200 от ЗЗД, а потребителят, съответното – задължение да плати цялата потребена елекроенергия. Съдът е този, който квалифицира искането, с което е сезиран. При иск с правно основание чл. 200 от ЗЗД за заплащане изцяло или частично на доставена електроенергия, ищецът следва да уточни какво количество и за какъв период от време твърди, че е доставил електроенергия, съответно каква част от нея е останала неплатена от потребителя. Ищецът носи тежестта да докаже, че количеството е действително доставено на ответника и ако твърди, че върху средството за търговски измерване (СТИ) е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно, следва да го установи по пътя на пълно главно доказване, а още и цената на електроенергията, която не е заплатена от потребителя. При предявен от потребителя отрицателен установителен иск за несъществуване на негово задължение за заплащане на електроенергия, тежестта за доказване е за ответника, който претендира плащането. Съдебното исково производство по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят претенциите за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да решат спора въз основа на събраните по делото доказателства.

В случая, за да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства: Между страните не се спори, че същите са обвързани от валидно облигационно правоотношение, възникнало от сключен между тях договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на който ищецът е потребител на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ за процесния обект на потребление, находящ се в [населено място], общ. А.. С констативен протокол от 30.05.2018 г. е установено, че при извършена контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта, в присъствието на В. К. С. – член на домакинството на абоната-ищец, са били свалени показанията на средството за техническо измерване (СТИ), последното е било подменено с ново и е било предоставено за експертиза на БИМ, като преди това е поставено в индивидуална опаковка и запечатано с пломба. С констативен протокол от 14.05.2019 г. на БИМ, ГД МИУ, РО - [населено място], е установено, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на електромера; при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, както и наличие на 28 128.8 квтч по тарифа 1.8.4, която не е визуализирана на дисплея; крайното заключение е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. На 23.05.2019 г. за процесния обект, след софтуерен прочит на паметта на СТИ, е начислена електрическа енергия в размер 28 128 квтч за процесния период 31.05.2017 г. - 30.05.2018 г., като на 30.05.2019 г. е издадена и процесната фактура за процесната сума 5 147.65 лв. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, въззивният съд е установил и следното: Процесният електромер е от тип МТ174 и е преминал първоначална метрологична проверка през 2016 г., като метрологичната му годност изтича през 2020 г., демонтиран е на 30.05.2018 г. Отчитането на консумираната електроенергия в процесния битов обект се извършва тритарифно. Показанието от 28 128 квтч, „прочетено“ в регистър 1.8.4, не е визуализирано на дисплея на измервателния уред и не е регистрирано при редовния месечен отчет. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.4., се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема. Измерена е цялата потребена от ищеца-абонат електроенергия от електромера, монтиран в процесния обект на потребление. Показанието от 28 128 квтч не е фактурирано и остойностено през отчетния период 31.05.2017 г. - 30.05.2018 г. Схемата на свързване на процесното СТИ с електрозахранващата мрежа не е променена.

При така приетите за установени обстоятелства по делото, решаващите правни изводи на въззивния съд за уважаването на предявения отрицателен установителен иск са следните: Процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в цената, дължима от ищеца за реално доставена и консумирана за минал период електроенергия, като корекцията е извършена от ответното енергоснабдително предприятие при действието на последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.07.2012 г., както и при действащите от месец ноември 2013 г. ПИКЕЕ, които са частично отменени, с изключение на чл.чл. 48-51, на 14.02.2017 г., когато е обнародвано в ДВ решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, с което е постановена отмяната. Запазилите действие чл.чл. 48-51 от ПИКЕЕ посочват предпоставките за извършване на корекция и методологията за начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде установено наличието на предпоставките, обуславящи възможността за извършване на корекция, както и процедурата – компетентен орган да извърши метрологичната проверка, форма, обективираща установяване на препоставките и т.н., не са регламентирани в действащите към момента на проверката ПИКЕЕ, респ. – отпаднало е и действието на заключителните и допълнителните разпоредби на същите, регламентиращи използваните понятия, както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката. Предвид така изложеното, въззивният съд е достигнал до извода, че така действащата част от ПИКЕЕ не отговаря на изискванията на чл. 83 от ЗЕ, като в тази връзка са изложени и съображения, че от анализа на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЕ следва, че корекционните процедури трябва да са предвидени именно в ПИКЕЕ, които са подзаконов нормативен акт, а не в общите условия (ОУ) на договорите; аргумент за това е изведен и от нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а от ЗЕ (в редакцията – ДВ, бр. 54/2012 г.), които препращат към чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. С оглед на това, окръжният съд е приел, че единствено и само ПИКЕЕ могат да съдържат норми, задължителни по своя характер за потребителите, които да уреждат не само методиката, но и условията, редът и принципите за извършване на корекции на сметки. Съдът е изложил и съображения, че действащите след частичната отмяна норми на чл.чл. 48-51 от ПИКЕЕ не изпълняват функциите, възложени им с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, тъй като същите не уреждат нито реда, нито условията за извършване на корекционните процедури; липсват правила – кога, къде, през какъв период, в присъствието на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, кой е компетентният орган да извърши проверката и в какъв акт следва да я обективира. С оглед това, въззивният съд е приел, че при липса на такива правила, доказване наличието на предпоставки за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено – недопустимо е приложението на общите правила за доказване на определени факти, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на електроенергия се регулират от специалния ЗЕ, респ. – недопустимо е посредством предвидените в ГПК доказателствени средства – чрез свидетелски показания например, да бъде установяван фактът на констатирано неточно измерване; същото е невъзможно, доколкото в общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ (например за понятието „обща точност“ и за допустими граници на грешката). Изтъкнато е и че няма как общите закони да намерят приложение в отношенията, които се регулират по специален ред, и в регулирането на които държавата чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото не е предвидено при приемането на общия закон. Въззивният съд е намерил за правно неоправдано и регламентацията на специфични отношения, регулирането на които е възложено на специален закон, да се осъществява смесено – както в специален закон, така и в общите граждански закони. Предвид така изложените съображения, окръжният съд е приел, че липсата на регламентиран в ПИКЕЕ изричен ред, условия и процедура за установяване на предпоставките за извършване на корекция, води до невъзможност за прилагане на действащите норми, уреждащи методологията при начисляването на допълнителните количества енергия. С оглед на това въззивният съд е достигнал и до решаващите си изводи, че след отмяната на правилата в частта, регламентираща условията и редът за извършване на корекции на сметките на абонати при констатирано неизмерване или неточно измерване на доставената от доставчика и потребената от абоната електрическа енергия за минал период, то липсва нормативно уредена възможност за доставчиците да начисляват електроенергия на това основание; респ. – при липсата на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и на сметките за минал период, същият не може да обосновава това право с действащата норма на чл. 50 от ПИКЕЕ, на която се позовава ответникът-касатор.

Въззивният съд е разрешил поставения по делото материалноправен въпрос в противоречие с дадения по-горе отговор на същия, респ. – въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, до което се е стигнало вследстиве съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По делото е предявен е отрицателен установителен иск по реда на чл. 124 от ГПК – нормата е процесуалноправна и сочи реда и процесуалните предпоставки за допустимост на претенцията, но не и материалноправната квалификация на иска, която в случая е чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Предметът на иска се индивидуализира чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и искане (петитум). Съдът е длъжен да даде защита-санкция в рамките на този предмет, очертан в исковата молба, съответно – уточнен след отстраняване на нередовност на исковата молба, или изменен след надлежно заявени искания. Важно е не как страната сама определя, било само с позоваване на правна норма, било понятийно, спорното и преюдициалните права и правоотношения, което е квалификация на спорното право, а какви са фактическите твърдения, въз основа на които извлича спорното материално право. Последното се квалифицира от съда. Въззивният съд, като втори по ред по съществото на спора, не обсъжда правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд, а само съпоставя своя краен извод по материалния спор с този на първата инстанция, като прилага и относимата материалноправна норма към конкретния спор. Следователно въззивният съд може да преквалифицира претенцията и сам, защото става реч за нарушение на материален закон, и да се произнесе съобразно приложимата правна норма, ако намери, че първоинстанционният съд е сгрешил. В случая, след като правилно съдилищата – и първостепенния, и въззивния, са приели, че разпоредбите на ПИКЕЕ за едностранна корекция на сметки, са неприложими, е трябвало да съобразят относимата към спорното договорно правоотношение материалноправна норма – чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 7 от ГПК, след като страната е заявила искането за защита, съдът е този, който служебно движи и приключва гражданския процес, като следи за допустимостта на процесуалните действия на страните, както и за надлежното им извършване, а още и съдейства на същите за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Служебното начало е неразривно свързано с принципа за установяване на истината – чл. 10 от ГПК, за да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, като се отчитат и обективните ограничения за достигане на истината (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства – например чл. 164 от ГПК).

В случая окръжният съд, като е изходил от фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, не е квалифицирал точно искането и така е приложил неправилно материалния закон. В случая не е налице недопустимост на произнасянето, а неправилност на решението. Когато съдът се е произнесъл по фактите, твърдяни от ищеца, обосновавайки защитаваното субективно материално право, по заявения петитум и между насрещните страни в процеса, няма произнасяне по непредявен иск, дори и при грешна правна квалификация. Освен това, въззивният съд е ценил приетото по делото експертно заключение на вещото лице електро-инженер, което заключение е недостатъчно обосновано и аргументирано – в него основно са възпроизведени данните от писмените доказателства по делото, без да са дадени ясни и мотивирани отговори на поставените задачи; наред с това вещото лице е давало отговори на правни въпроси, което е единствено от компетентността на съда.

В заключение, въззивното решение следва да бъде отменено и делото – върнато на окръжния съд за ново разглеждане от друг негов състав. При повторното разглеждане на делото, съгласно чл. 294, ал. 1 от ГПК, въззивната инстанция следва да изясни твърденията на ответника – порцесното незаплатено количество електроенергия за какъв период от време е доставено, като даде възможност на насрещната страна да направи възражения във връзка с уточнението. Въззивният съд следва да допусне повторна, комплексна съдебна експертиза, като укаже на ответника задължението му да внесе депозит за възнаграждение на съдебните експерти. Съставът на експертизата следва да включва, освен вещо лице електро-инженер, още и софтуерен специалист, които да дадат обосновано и аргументирано заключение по следните задачи: преминала ли е реално през процесното СТИ, отчетената в тарифа Т4 (1.8.4) електроенергия, и през кой период от време; какви са били показанията на тарифите на процесното СТИ при монтирането му в имота на ищеца; разполага ли дружеството-доставчик със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която чете данни; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ, „външна намеса в тарифната схема на електромера“, като и какво означава „електромерът не съответства на технически характеристики“; възможно ли е в случая да се касае за грешка, която не се дължи на човешко поведение. Въззивният съд следва да даде възможност и на страните да формулират задачи към експертизата, но и като прецени тяхната относимост към предмета на доказване по делото, преди да ги допусне.
Съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 294, ал. 2 от ГПК, съобразно крайния изход на материалноправния спор по делото, въззивният съд следва да се произнесе и по претенциите на страните относно присъждането на направените от тях разноски, включително за настоящото касационно производство.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 718/15.06.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 434/2020 г. на Варненския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг негов въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: