Отговорност на Националното бюро при ПТП с чуждестранен автомобил

Текстът на акта

Ключови фрази

Предявяване на претенцията от увреденото лице пред съда * Пряк иск на увредения срещу застрахователя * процесуална легитимация

РЕШЕНИЕ

№ 203

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. София, 30.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като изслуша докладваното от съдия Галина И. т.д. 2169 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационният жалбоподател Ф. И. М. чрез адв. Ч. обжалва решение № 436 от 12.04.2024 г. по в.гр.д. 2317/23 г., по описа на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав, с което е обезсилено решение № 196 от 18.05.2023 г. по гр.д. 384/12 г., по описа на ОС – Кюстендил.

В касационната жалба са изложени съображения за това, че с оглед твърденията в исковата молба, а именно наличие на ПТП с участие на водач, управляващ МПС, чието обичайно местопребиваване е в друга държава, член на Съвета на бюрата, както и че автомобилът имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в Германия, при немски застраховател, чийто кореспондент в България е бил „ДЗИ Общо застрахованe“ АД – отказал да изплати обезщетение за вреди на ищцата, посоченият в исковата молба ответник НББАЗ бил легитимиран да отговаря по предявения иск. Касационният жалбоподател намира, че при постановяване на решението съдът не е съобразил, че става въпрос за пасивната процесуалноправна легитимация на ответника и решението било постановено в нарушение на чл. 513 от КЗ . Бюрото било представител на застрахователите за Р България в Съвета на бюрата като участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в държавите членки и държавите, подписали Многостранното споразумение, като изпълнявало и функции на компенсационен орган и извършвали плащания в случаите на чл. 515 от КЗ. В случая НББАЗ не бил компенсационен орган. Счита, че ответникът отговаря в хипотезата на чл. 513, ал. 1 от КЗ. Моли да се обезсили решението на въззивния съд и делото да се върне за ново разглеждане.

Ответникът по касационната жалба Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ чрез адв. Ц. не оспорва касационната жалба в частта, с която се иска обезсилване на решението на въззивния съд. Излага съображения относно точното значение на чл. 513, ал. 1 от КЗ. Счита, че искът на касационния жалбоподател е предявен на това правно основание. Излага съображения за това, че въззивният съд е приложил закона в обратен на действителния му смисъл. Излага съображения по същество за правото на обезщетение за неимуществени вреди на касатора. Счита, че решението на въззивния съд следва да се обезсили.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

За да постанови решение, с което да обезсили решението на първоинстанционния съд и прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че ищцата Ф. И. М., е предявила иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от смъртта на лицето, с което е живяла на съпружески начала М. М. Ц. лице, чиято смърт е настъпила в ПТП на 23.08.2019 г., срещу Сдружение „НББАЗ“. Била установена вината на водача на МПС, чиято гражданска отговорност била застрахована от застраховател в Р Германия. Прието е, че застрахователят има кореспондент в Република България, който отговарял по искове за обезщетение на трети лица от ПТП. Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“ отговаряло само, ако чуждестранният застраховател нямал кореспондент в страната. Въззивният състав е посочил, че съгласно чл.511, ал. 1, т. 1 от КЗ, когато е настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява МПС, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработвала от кореспондента на територията на страната на застрахователя на виновния водач.

Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 2 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата, кореспондент е застраховател или друго лице, определено от един или повече застрахователи, с одобрението на Бюрото на държавата, в която лицето е установено, с оглед на това да се обработват и уреждат претенции, възникващи от произшествия с участието на превозни средства, за които застрахователят/застрахователите били издали застрахователна полица и които били възникнали в съответната държава. Съдът се е позовал на чл. 3, ал. 1 и чл. 4 от посочените правила, като е направен извод, че в случай на установен кореспондент, Бюрото препраща незабавно информация на кореспондента. Последният обработва всички щети, образувани в резултат на произшествие с участието на превозни средства, застраховани от застрахователя, поискал одобрението му, съгласно законовите и регулаторни разпоредби, приложими в държавата, в която е настъпило произшествието, относно отговорността, обезщетяването на увредените лица и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, от името на бюро, което го е одобрило и от името на застрахователя, който е поискал одобрението му. Съгласно законовата разпоредба на чл. 511, ал.1, т.1 от КЗ пасивно легитимиран да отговоря по иск за обезщетяване на имуществени или неимуществени вреди от пътно произшествие бил кореспондентът на застрахователя на виновния водач, не Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“. Неговата пасивна процесуална легитимация и качеството му на надлежна страна в процеса произтичала от закона и не можела да бъде променяна.

Въззивният съд е посочил още, че за наличието на положителните процесуални предпоставки за съществуването и упражняването на правото на иск, съдът следи служебно. Една от тях била претенцията да бъде насочена срещу надлежна страна като противното водило до недопустимостта ѝ. Установил е, че по делото нямало данни, че „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД вече нямало качеството на кореспондент на германския застраховател, което обстоятелство съдът бил длъжен да съобрази на основание чл. 235 от ГПК. Поради това въззивният състав е приел, че процесният иск е предявен срещу ненадлежен ответник и производството по делото като недопустимо следвало да бъде прекратено.

С определение № 920 от 21.03.2025 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване по правния въпрос: Относно наличието на пасивна легитимация на сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“ като надлежна страна в процеса, на основание чл. 280, ал. 1 , т. 1 от ГПК за проверка съответствието на даденото разрешение от въззивния съд със служебно известната на настоящия съдебен състав, трайна практика на ВКС, определение № 408 от 15.12.2014 г. по ч.гр.д. 4633/14 г., ВКС, II ГО, решение № 113 от 29.08.2012 г. по т.д. 396/11 г, ВКС, II ТО.

Съгласно трайната практика на ВКС, израз, на която са посочените определение и решение, както и множество други, процесуалната легитимация на страните се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, на основание чл. 124 от ГПК. Процесуалната легитимация следва от твърдението на ищеца. Материалноправната легитимация предполага отговор по същество, след проверка на принадлежността на спорното право. Процесуалната легитимация следва единствено от правните твърдения на ищеца. Съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, изхождайки от твърденията в исковата молба. Заявените твърдения от ищеца обуславят както неговата легитимация, така и процесуалната легитимация на ответника и сочи кои са надлежните страни по делото. Процесуално легитимирани страни в исковия процес са лицата, които претендират да притежават материалното право, засегнато от правния спор. Действителното правно положение се установява с решението по съществото на спора.

С оглед отговора на поставения правен въпрос, решението на въззивния съд не е недопустимо. По същество същото е неправилно, постановено при допуснато съществено процесуално нарушение.

С оглед въведените обстоятелства в исковата молба ищцата е посочила, че кореспондентът на застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ на виновния водач, е отказал изплащане на обезщетение за причинените й вреди. Това е обусловило и твърдение за отговорност на Бюрото. Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ пасивно легитимиран да отговоря по иска е кореспондентът на застрахователя. Пасивната процесуална легитимация и качеството на надлежна страна произтичала от закона и не можела да бъде променена. Въззивният съд в случая не е взел предвид твърдението и искането, формулирани в исковата молба за осъждане на Сдружение „НББАЗ“, с изрично позоваване на обстоятелството, че пътно-транспортното произшествие е настъпило на територията на Р България, от лек автомобил, с регистрация в Германия, като гражданската отговорност на водача на този автомобил е застрахована при застрахователно дружество; до кореспондента на това дружество е отправена претенция от ищцата, която не е уважена. Тези обстоятелства се установяват от представените към исковата молба доказателства: писмо до НББАЗ, вх. № 1-0698/12.04.2021 г., молба-претенция 94-С-89/22.04.2021 г., молба № 0.92-5584/23.04.2021 г.до „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, молба № 94-С-119/15.06.2021 г. „ДЗИ Общо застраховане“ АД. Освен това е установено и твърдението, че е отправена и претенция 2-12-14/03.08.20221 г. до Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, която не е уважена. Отказът от кореспондента на застрахователя е основан на липсата на доказателства ищцата Ф. М. да е сред кръга лица, които са легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. М. Ц.. Отказът на НББАЗ също е мотивиран с липса на доказателства за установяване на претенцията в претендирания размер.

С оглед изложените обстоятелства в исковата молба, е налице предявен иск срещу Сдружение „НББАЗ“. Твърдените факти в исковата молба за настъпило пътно-транспортно произшествие на територията на Р България, причинено от водач на МПС, с регистрация в друга държава, членка на системата „Зелена карта“, обосновават пасивната процесуална легитимация на НББАЗ, в качеството му на представително национално бюро по системата „Зелена карта“.

Твърдението е, че Бюрото е компетентно да уреди претенцията вместо чуждия застраховател за произшествие, настъпило на територията на Р България. Бюрото спомага на системата на гражданска отговорност да функционира. Зелената карта е удостоверяване застраховане на гражданската отговорност на автомобилистите, когато има сключена такава и е издаден сертификат „Зелена карта“.

Въззивният съд е нарушил нормата на чл. 124 от ГПК, като е преценил, че искът срещу сочения ответник е недопустим. Дали ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря за причинените на ищцата вреди е въпрос по съществото на спора и засяга основателността на иска. Предвид изложените мотиви от въззивния съд, решението е постановено при съществено процесуално нарушение.

На второ място, въззивният съд е приел, че наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ и установен кореспондент на застрахователя за територията на Р България, изключват отговорността на НББАЗ и съответно легитимацията му като ответник. Този извод е направен с позоваване на нормата на чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ. В случая въззивният съд е допуснал нарушение на конкретно на нормата на чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ, така както е тълкуван в практиката на ВКС, обективирана в решение № 125 от 25.07.2024 г. по т. д. № 2216/2022 г., II ТО на ВКС. Съгласно посоченото решение, както и трайната практика на ВКС, цитирана в него, НББАЗ отговаря в качеството си на представително Национално бюро на застрахователите за твърдените вреди, причинени на територията на Р България, виновно от противоправно поведение на водач, на пътно-превозно средство с регистрация в държава-членка и членка на система „Зелена карта“, чиято отговорност е застрахована от застрахователно дружество, с място на дейност на територията на държава членка в ЕС, в случая Германия. Наличието на кореспондент на застрахователя на територията на Р България, не изключва отговорността на НББАЗ. Съгласно чл. 3, т. 3 и т. 4 от Вътрешните правила на съвета на бюрата, Бюрото е легитимирано да обработва всяка претенция, включително по взаимно съгласие, в интерес на застрахователя, издал сертификат „Зелена карта“, при пълна автономия и в съгласие със законовите норми в държавата, в която е настъпило произшествието. Задължение на бюрото е да уведоми кореспондента, когато е установено, че има такъв, както е в случая, който е длъжен да уреди претенцията.

Съгласно чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ при наличие на застрахователно събитие, настъпило на територията на Р България, причинено от превозно средство с регистрация в друга държава, както и наличие на издаден сертификат „Зелена карта“ от застраховател на гражданската отговорност на виновния водач, бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд. Неговата отговорност е гаранционна. Макар и посочената практика на ВКС да е формирана при действие на КЗ (отм.), следва да се приеме, че същото разрешение е приложимо и при КЗ от 2016 г., действащ към момента на процесното пътно-транспортно произшествие, тъй като отговорността на Бюрото е уредена по подобен начин. Така формираните изводи на въззивния съд са постановени в нарушение на посочените норми на чл. 511, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ. Само при предявен иск срещу застрахователя се изключва легитимацията на НББАЗ. В случая няма данни да е предявен иск срещу застрахователя. По силата на изричната норма на чл. 513, ал. 1, изр. 2 от КЗ кореспондентът на застрахователя не е процесуално легитимиран по исковете с правно основание чл. 511, ал. 1 и ал. 2 от КЗ. Въззивният съд не е съобразил така посочената норма и е допуснал нарушение, постановявайки процесното решение.

Поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон решението на въззивния съд следва да се отмени.

В настоящия случай от посочените по-горе доказателства се установява, че Бюрото е отказало изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на ищцата поради липса на доказателства за дълбоката и трайна емоционална връзка с починалото лице в пътно-транспортното произшествие, както и доказателства за претърпените вреди; не била доказана връзката и близостта между пострадалия и ищцата. Прието е, че претенцията е недоказана и това е обусловило отказа на Бюрото. Предвид така формулирания отказ, следва да се приеме, че е оспорена активната материална легитимация на ищцата. Липсва произнасяне на въззивния съд по така въведените оплаквания във въззивната жалба и с оглед на този извод делото следва да се върне за произнасяне на въззивния съд.

На основание чл. 294, ал. 2 от ГПК при новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе по направените разноски в настоящето производство.

По изложените съображения ВКС

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 436 от 12.04.2024 г. по гр.д. 2317/23 г., САС

И ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: