Изисквания към новите доказателства за отмяна на влязло в сила съдебно решение

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50134
София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2126 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 260235 от 05.04.2022 г. на А. Я. О., И. М. А., Н. М. А., С. М. А., М. М. Д. и И. А. А., уточнена с молба вх. № 260239 от 07.04.2022 г. на А. Я. О., за отмяна на влязлото в сила решение № 260061/20.05.2021 г. по гр. д. № 8/2021 г. на ОС-Силистра.

Молбата се основава на чл.303, ал.1, т.1 ГПК – нови обстоятелства и нови писмени доказателства, от значение за изхода на делото: геодезическа снимка, постановление на Районна прокуратура С. от 29.08.2011 г.; заглавна част на проект за жилищна сграда на С. К., съдържаща скица на парцел.......... от кв. ..........по плана на [населено място] към м. април 1948 г.; строителни разрешения № 152/799 и № 171/799; скица № 312 от 04.03 /9/ г. с виза № 991/17.07.1994 г.; скица № 376/15.03.99 г.; скица № 1204/19.05.2008 г.; заповед № 528/22.04.1999 г. по чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ; скица № 686/18.03.2008 г.; три писма на ДНСК: № СС-54-00-047 от 25.02.2016 г.; СС-357-00-340/24.09.2019 г. и СС-68-00-76/04.03.2014 г.; писмо на [община] изх. № 53851/29.07.2015 г.; акт № 26/09.08.2012 г. за непълноти и грешки в КККР; съобщение № 191/17.03.1999 г. за изработен проект за поправка на кадастралния план; обяснителна записка; епикриза на А. Я. О.; съдебномедицинско освидетелстване № 126/2011 г.; нотариален акт № ...., т....., дело № ..../1975 г. и нотариален акт № ....., т...., дело № ........./1972 г. Отделно от това в основната молба са изложени оплаквания за неправилност на атакуваното решение и доводи по съществото на правния спор.

Ответниците Р. М. В. и Н. В. В. оспорват молбата. Считат, че тя е недопустима, евентуално – неоснователна.

С определение № 99 от 17.06.2022 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл.307 ГПК, молбата за отмяна е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав на ВКС приема следното:

С атакуваното решение № 260061 от 20.05.2021 г. по в. гр. д. № 8/2021 г. на Силистренския окръжен съд е потвърдено решение № 260516 от 18.11.2020 г. по гр. д. № 1832/2019 г. на Силистренския районен съд, с което е признато за установено по отношение на ответниците А. Я. О., И. М. А., Н. М. А., С. М. А., М. М. Д. и И. А. А., че ищците Р. М. В. и Н. В. В. са собственици на основание договор за покупко – продажба, обективиран в НА № ...., т. 20 по описа на СВ – С. за 2013 г., на част от имот с идентификатор .............по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица], която част е с площ от 17 кв. м. и е разположена между североизточната стена на сграда с идентификатор ...............и [улица]и която е обозначена в скица на вещото лице, неразделна част решението, и ответниците са осъдени да предадат на основание чл.108 ЗС на ищците владението върху спорната площ. Със същото решение са отхвърлени насрещните искове за спорната площ, основани на придобивна давност.

Съдът е приел, че първоначално спорната площ от 17 кв. м. е била част от имота на праводателите на ищците, но с регулационния план от 1958 г. е била придадена по регулация към парцела на праводателите на ответниците. Съдът е съобразил чл.39, ал.3 от Закона за плановото изграждане на населените места /ЗПИНМ/ , към настоящия момент отменен, но действал към момента на одобряване на регулационния план на [населено място] от 1958 г., съгласно който собствеността на придадените по дворищно-регулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план. Прието е, че това придобивно основание се съпровожда от прекратително условие, въведено чрез § 72, ал. 2 от ППЗПИНМ , съгласно което придобитото по регулация право на собственост върху придадените към имота части от съседни недвижими имоти се погасява, ако не е изплатено предвиденото обезщетение за тях. В случая регулационният план от 1958 г., както и следващите регулационни планове, не са били приложени и неговото вещноправно действие е отпаднало. Затова спорната площ е престанала да бъде собственост на ответниците, а се е върнала в патримониума на своите предишни притежатели М. Г. А. и И. П. А., праводатели на ищците. В плана от 1994 г. границата между двата съседни имота, включени в общ парцел № 5, наподобява регулационната граница по плана от 1958 г., въпреки неприложената регулация по този първоначален план. Прието е, че след като липсват данни за уредени сметки по регулация, то предвид заявения правен интерес в тежест на ответниците е да докажат, че са уредили тези сметки, но такива доказателства и по делото липсват. Прието е, че след отпадане на отчуждителното действие на последния регулационен план от 1994 г., прогласено в § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, регулационната граница между имотите съвпада с първоначалната кадастрална граница между тях. Действащата към настоящия момент кадастрална карта на [населено място] правилно отразява границата между имотите на страните съобразно техните, съответно на праводателите им, титули за собственост, като спорната част от 17 кв. м. попада в очертанията на имота на ищците, където се е намирала и към момента на приемането на кадастралния и регулационен план от 1958 г. По въпроса за придобивната давност съдът е приел, че спорната площ е завладяна от ответниците най-рано през 2010 г., а исковата молба срещу тях по чл.108 ЗС е предявена на 26.11.2019 г., т. е. преди да изтече регламентирания в закона 10-годишен давностен срок. Затова възражението на ответниците, че са придобили процесната част от имота на ищците по давност, е неоснователно.

Молбата за отмяна е неоснователна.

Нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК са тези, които са съществували към момента на разглеждане на делото в инстанциите по същество, но не са могли да бъдат известни на страната или тя не е могла да се снабди с тях своевременно. Освен това те трябва да са от съществено значение за делото.

Представените в настоящото производство писмени доказателства не са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и затова не могат да доведат до отмяна на влязлото в сила решение. Част от тях се намират в кориците на делото. Геодезическата снимка на съществуваща на място ограда към 09.09.2020 г. се намира на страница 253 от първоинстанционното производство; постановлението на Районна прокуратура-С. от 29.08.2011 г. се намира на стр. 52; строителни разрешения № 152/799 и № 171/799 са на стр. 197; скица № 1204/19.05.2008 г. и скица № 686/18.03.2008 г. са на стр. 46 и стр.242; скица № 376/15.03.99 г. е на стр. 257; заповед № 528/22.04.1999 г. по чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ е на стр. 256; писмо на ДНСК СС-68-00-76/04.03.2014 г. е на стр. 124; акт № 26/09.08.2012 г. за непълноти и грешки в КККР е на стр.206; обяснителната записка във връзка с геодезическото заснемане е на стр.47; съдебномедицинско освидетелстване № 126/2011 г. е на стр.56; нотариален акт № ....., т...., дело № ......./1975 г. и нотариален акт № ......., т....., дело № ......./1972 г. са на стр. 150 и 151.

Останалите писмени доказателства не са били представени по делото, но те не съдържат нова информация, която да е от значение за изхода на правния спор. Скица № 312 от 04.03.94 г. с виза № 991/17.07.1994 г. са издадени въз основа на действащия към този момент кадастрален и регулационен план от 1994 г., който е бил преценен от вещото лице по делото. Тази скица съответства на представената по делото скица № 376/15.03.99 г. От друга страна визата е за ремонт на жилищната сграда на ответниците и сама по себе си не съдържа информация за действителната граница между съседните имоти. Писмо на ДНСК № СС-54-00-047 от 25.02.2016 г. е във връзка с подадена жалба на А. О. за поставен електрически стълб, а писмо № СС-357-00-340/24.09.2019 г. е във връзка с подадена жалба на А. О. за премахната от Р. В. съществуваща ограда. В тези писма не се съдържат обстоятелства, които биха имали значение за изхода на правния спор по настоящото дело. Същото се отнася и за съобщение № 191/17.03.1999 г. за изработен проект за поправка на кадастралния план. Това е съобщение във връзка с поправка на кадастрален план от 1999, която е била отменена по административен ред. И на последно място – епикризата на А. О. от 02.07.2008 г. няма никакво отношение към спора за собственост.

Заглавната част на проект за жилищна сграда на С. К. от м. април 1948 г. не е била представена по делото. Това доказателство обаче също не е ново. То е било известно на молителката А. О. още при висящността на спора за собственост в инстанциите по същество и при положена грижа, тя е могла да го представи на съда. Това се вижда от съдържанието на приложеното на стр.48 от първоинстанционното производство писмо на омбудсман-обществен посредник [населено място] до А. О. изх. № 118/21.10.2008 г., в което се съобщават резултатите от извършената проверка за спорната граница с имота на ищците. В писмото изрично е посочено, че е открита „оригиналната скица за строеж на къщата на бившия собственик на имот с пл.№.........от м. април 1948 г., според която спорната граница е също перпендикулярна на [улица]. В молбата за отмяна на А. О. се сочи, че представя същата скица от м. април 1948 г., описана по същия начин, както и в писмото. Следователно тя е знаела за това доказателство, то не е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и не може да доведе до отмяна на влязлото в сила решение.

При този изход на делото молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците сумата от 450 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 16.05.2022 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 260235 от 05.04.2022 г. на А. Я. О., И. М. А., Н. М. А., С. М. А., М. М. Д. и И. А. А., уточнена с молба вх. № 260239 от 07.04.2022 г. на А. Я. О., за отмяна на влязлото в сила решение № 260061/20.05.2021 г. по гр. д. № 8/2021 г. на ОС-Силистра.

ОСЪЖДА А. Я. О., И. М. А., Н. М. А., С. М. А., М. М. Д., всички от [населено място], ул. „С. № 24, и И. А. А. от [населено място], [улица], ет.2, ап.9, да заплатят на Р. М. В. и Н. В. В., двамата от [населено място], [улица], ет.4, ап.8, разноски по делото в размер на 450 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: