ВКС потвърди условна присъда и обезщетение за средна телесна повреда

Текстът на акта

Ключови фрази

Телесна повреда на представител на обществеността, длъжностно, военно или ползващо се с международна защита лице * неоснователност на касационна жалба * явна несправедливост на наказанието * Средна телесна повреда * преквалификация на деяние в по-леко наказуемо престъпление

Р Е Ш Е Н И Е
№ 408

гр. София, 13 октомври 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Б. Д., след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 647 по описа за 2025 г. и за да се произнесе взе предвид:

Настоящото, второ по ред, касационно производство е образувано по жалба от частния обвинител и граждански ищец Б. А., чрез повереника адв.Б. В. и от адв.П. С., в качеството му на защитник на подсъдимия С. С., против въззивна присъда № 7/25.02.2025 г., постановена по внохд № 350/2024 г. по описа на Окръжен съд - Монтана.

В жалбата на частния обвинител и граждански ищец е изразено недоволство от определения като явно несправедлив размер на наложеното наказание и силно занижен размер на присъденото обезщетение, с оглед извършеното от подсъдимия, интензитета и продължителността на причинените на пострадалия болки и страдания. Претендира да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

В жалбата на защитника първоначално е посочено единствено, че осъдителната присъда е постановена в нарушение на закона. В постъпилото на 29.04.2025 г. допълнение е отразено, че атакуваният съдебен акт е недействителен и не може да породи съответните последици, тъй като при обявяването на присъдата е нарушена разпоредбата на чл.310, ал.1 от НПК, предвид твърденията за констатирани разминавания в часа на публикуването й в ЕИСС и прочитането й в съдебно заседание. С това се нарушавало правото на защита на подсъдимия, тъй като не ставало ясно от кой момент тече законния 15-дневен срок за обжалване. Отправена е претенция за прекратяване на наказателното производство, тъй като постановената осъдителна присъда е за причинена средна телесна повреда, но за счупени две ребра, тъй като по отношение на осмото ребро оправдателната присъда на първоинстанционния съд е влязла в сила, т.е. касае е се за лека телесна повреда и извършеното деяние следвало да се преквалифицира по чл.131, ал.1, т.1 и т.2 вр. с чл.130, ал.1 от НК, за което престъпление законът предвижда наказание до три години лишаване от свобода и е изтекла абсолютната давност.

В съдебно заседание частният обвинител и граждански ищец Б. А., лично и чрез повереника си адв.В., поддържа жалбата и моли същата да се уважи по изложените в нея съображения.

Подсъдимият С. С. и защитникът адв.С. желаят наказателното производство да бъде прекратено или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище, че двете жалби са неоснователни. Според прокурора е безспорно установено, че подсъдимият е счупил три ребра на пострадалия, което е довело до трайно затрудняване движението на снагата, което говори за съставомерност на деянието и за правилното приложение на закона. С оглед изминалия продължителен период от време от извършване на деянието, наложеното наказание и присъденият размер на обезщетението са справедливи, поради което присъдата следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

С присъда № 275/02.07.2019 г. по нохд № 1390/2017 г. на Районен съд - Видин подсъдимите С. С. и Н. П. са признати за невинни и на основание чл.304 от НПК са оправдани по повдигнатите им обвинения по чл.131, ал.1, т.1 и т.2 вр. с чл.129, ал.2 вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 НК, като е отхвърлен изцяло предявеният от Б. А. граждански иск в размер на 50 000 лв.

По протест на прокурор при РП - Видин и по жалба на частния обвинител и граждански ищец Б. А. е образувано внохд № 168/2019 г. на Окръжен съд - Видин. С постановеното по делото решение № 5/17.02.2019 г., на основание чл.335, ал.2 вр. с чл.334, ал.1, т.1 от НПК оправдателната присъда на районния съд е отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС - Видин.

По така образувано нохд № 198/2020 г. на РС - Видин с присъда № 31/23.01.2024 г., подсъдимите С. С. и Н. П. отново са признати за невинни и на основание чл.304 от НПК са оправдани по повдигнатото им обвинение по чл.131, ал.1, т.1 и т.2 вр. с чл.129, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК, като е отхвърлен изцяло предявеният от Б. А. граждански иск в размер на 50 000 лв.

С второто въззивно производство - по внохд № 111/2024 г., образувано по протест на прокурор в РП - Видин и по жалба на частния обвинител и граждански ищец, с присъда № 5/17.04.2024 г., е отменена първоинстанционната оправдателна присъда и подсъдимият С. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и т.2 вр. с чл. 129, ал. 2 вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати на Б. А. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 29.10.2014 г. - до окончателното изплащане, както и сумата от 1 000 лв. за разноски по производството. На основание чл.334, т.4 вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК е прекратено наказателното производство спрямо подсъдимия Н. П..

По касационна жалба на подсъдимия С. С. е образувано н.д. 541/2024 г. по описа на ВКС, трето н.о. С постановеното по делото решение е отменена въззивна присъда № 5/17.04.2024 г. в осъдителната й част и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Видин.

С определение № 520/13.11.2024 г. по чнд № 983/2024 г. на ВКС, трето н.о., поради невъзможност да се образува състав, който да разгледа делото, същото е изпратено по компетентност на ОС - Монтана.

С постановената присъда № 7/25.02.2025 г. по внохд № 350/2024 г. на ОС - Монтана, предмет на настоящата касационна проверка, е отменена присъда № 31/23.01.2024 г. по нохд № 198/2020 г. на РС - Видин и вместо нея подсъдимият С. С. е признат за виновен в това, че на 29.10.2014 г. в гр. Видин, в качеството му на длъжностно лице - „Ръководител на малко производствено предприятие“ и „Управител на „*****“ АД - Видин, при и по повод изпълнение на службата му, в съучастие като съизвършител с починалия Н. П. е причинил на длъжностното лице Б. А. – „Управител транспорт“ в ЕТ „Л. - Б. А.“ при и по повод изпълнение на службата му, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на снага, дължащо се на счупване на три ребра в лявата гръдна половина, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.1 и т.2 вр. с чл.129, ал.2 вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 НК е отложено изпълнение с изпитателен срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати на Б. А. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 29.10.2014 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 1 000 лв. за разноски по производството

В жалбата на защитника като заявено касационно основание се претендира единствено нарушение на закона, като не са посочени данни, които го подкрепят. Едва в допълнението, което е постъпило извън срока на обжалване, са изтъкнати аргументи в подкрепа неправилното приложение на закона, като за първи път допълнително е ангажирано и касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК . В съдебната практика трайно е застъпено разбирането, че касационните основания могат да бъдат ангажирани само в срока за обжалване, като в допълнението към жалбата е допустимо да се изтъкват доводи в подкрепа само на вече заявените касационни основания, но не и за първи път в него да се претендира наличието на ново касационно основание. Съобразно разпоредбата на чл.351, ал.4 от НПК единственото отклонение, допускащо де се сочи наличието на ново касационно основание е в случаите, когато допълнението е депозирано от страната в срока за обжалване на съдебния акт. Ето защо касационният състав намира, че не е надлежно сезиран с оплакване за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК в срок, поради което същото следва да се остави без разглеждане.

Не могат да бъдат споделени доводите на защитата за неправилно приложение на материалния закон относно причинената на пострадалия средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на снагата, дължащо се на счупването на три ребра. В изпълнение на задължителните указания, дадени в предходното касационно решение, основани на т.10 от ППВС № 3/1979 г., възприетата медицинска оценка за вида и характера на причиненото на пострадалия телесно увреждане е дала основание на окръжния съд да квалифицира повредата като средна такава, по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. За съставомерността на деянието е без значение номерата и поредността на счупените ребра, които не са нормативно регламентирани, достатъчно е те да са три или повече, т.е. както е прието и в предходното касационно решение, счупените ребра не са обективен признак от състава на средната телесна повреда и не необходимо тяхното изрично посочване, но в случай, че това все пак е направено, то не е обвързващо нито за решаващия, нито за контролиращия съд. В този смисъл влязлото в сила „оправдаване“ на подсъдимия за счупването на 8-мо ребро на пострадалия и посочената от окръжния съд непоследователност на приетите по делото медицински заключения - дали се касае за счупване на 7-мо, 8-мо и 9-то или на 9-то, 10-то и 11-то ребро, както е прието още от първоинстанционния съд, е ирелевантно за съставомерността на деянието при условие, че всички експерти са категорични, че тези счупвания са довели до трайно затруднение движението на снагата. По изложените съображения настоящият състав намира за неоснователни твърденията за неправилно приложение на материалния закон, а от там и искането на защитата за преквалифициране на деянието като по-леко наказуемо престъпление, налагащо прекратяване на наказателното производство, поради изтичане на абсолютна давност за наказателно преследване.

Неоснователно се явява и заявената в касационната жалба на частния обвинител явна несправедливост на наложеното наказание. Въпреки наличието на два квалифициращи признака, причинената средна телесна повреда от длъжностно, на длъжностно лице, при и по повод изпълнение на службата им, извършеното деяние не се характеризира с по-висока степен на обществена опасност, сравнение с останалите такива случаи. При изминалите близо единадесет години от извършването му не може да се приеме, че размерът на определеното, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, наказание от четири месеца лишаване от свобода е силно занижен и очевидно не съответства на определящите отговорността обстоятелства.

Според касационния състав присъденото от въззивната инстанция обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди също отговаря на критериите за законосъобразност и справедливост. Причинените в резултат на престъплението наранявания на пострадалия са отшумели за период от четири до шест седмици, като липсват остатъчни явления. Изложеното обуславя извода, че присъденият от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди от 5 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2014 г., според критериите на чл.52 от ЗЗД е справедлив и не следва да бъде увеличаван.

С оглед изложеното въззивната присъда следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 7/25.02.2025 г., постановена по внохд № 350/2024 г. по описа на Окръжен съд - Монтана.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: